Създаване На Персонаж

След безцелно лутане навсякъде по света Кио намира пътя си към Алдеон , центърът на световната търговия . Разчитала винаги единствено на себе си тя отново трябва да оцелее в този недружелюбен град. ~ приключението ти започва тук . (Опиши как си стигнала до там)

Име: Вилварин Елесар /по баба- Хан`еир/
***
Характер - приспособима, дълбоко в себе си непокорна, въведена в сенчестата орис на своя род като служителка на Диаманта на лъжите- и въпреки, че е обучена да манипулира и лъже, тя носи в себе си ценностите на знатни родове на Хилион, които пораждат противоречие в душата й, потушавано чрез дисциплина и пълно подчинение на Великия
***
История-
Тя беше това, което се иска от нея - лъжа, притворство, манипулация, за нея това бяха сечивата, с които служеше на Диамантът на лъжите.

Родът й бе древен, но никой потомък не знаеше разклоненията на родословното си дърво освен своите родители... и то невинаги. Началото на Ордена се губеше в мрак, служителите на Диаманта бяха сенки, които приемаха каквато се наложи форма, за да следят и направляват пребиваването на кристала след попадането му в този свят слоред волята на Великия. Изразител на тази воля можеше да бъде всеки един от рода Хан`еир, стига да се вписва в Плановете на Господаря. Така Волята нашепна на бабата на Вилварин да се пресели в покрайнините на Хилион преди много години. Там, полагайки всички възможни усилия, се омъжи за един от уважаваните магьосници. Един от синовете й бе избран от Великия при раждането му- малък белег, предаван по рождение на всички служители на Диаманта подсказваше, че той трябва да продължи мисията. Целта бе една - когато Диамантът дойде в Хилион, да има готов Служител, който да направлява изпълнението на Господарската Воля. Но Диамантът закъсняваше... неведомите пътища на съдбата забавиха другите служители с пренасянето му в Хилион. Така Морел се ожени чрез връзките на уважавания си баща за братовчедката на Акачино Но Хелио. Единствената им дъщеря, след чието раждане майка й се помина /случайно или не съвсем/, бе поверена на баба си и като полу- сираче, чийто дядо и покойна майка всички много обичаха и от чиято кръв бе наследила голям потенциал в магията, бе приемано навсякъде с разтворени обятия. Но и друга кръв течеше във вените й, друга кръв пулсираше под малкия белег на кожата й.
“Този, който не вярва никому, не може да бъде излъган, този, който няма душа, не може да бъде смутен душевно” - ето по тази причина Служителите не бяха подвластни на Диаманта.
***
години - 19
***
Спътник - духът на нейната покойна майка, която прозряла в предсмъртния си час заговора за съдбата на детето си, става като душа- шепот на иначе безсъвестните Служители на Диаманта на лъжата, каквато ще е дъщеря й. Тя е незрима и неосезаема, но в критичен момент се опитва да влияе и да извика добрината у Вилварин.
***
титла - Чирак на Хилион
***
Начални статове - Атака 10, Защита 0, Магическа Защита 10, Магическа Атака 30

Външен вид -

Вилварин Елесар, репутацията ти спрямо Хилион е повече от положителна. Хората знаят(поне повърхностно) каква чиста и благородна кръв тече във вените ти. Приемат те за една от тях, а те не са от най-многобройните, нито от най-толерантните към чужденци народи, населяващи Шелтър.
Но не винаги всичко е такова, каквото изглежда в този град на магия.
Един не съвсем обичаен ден те заварва на Шарените павета в замъка Хилион. Опиши по твой вкус първият си пост.

Добре дошла и приятна игра.

Име:Орагон Мортис

Характер: Затворен, мрачен, затворен. Привлича вниманието, но това само го дразни. Смятан за единак, той често би се жертвал заради друг, ако смята, че каузата е достойна. Израстна с думите чест и доблест, той не би отстъпил пред нищо, само и само да следва път към слава.

История: Благородническо семейство, в продължение на дълги години живее спокойно. В продължение на месеци, синът им Морт учи с частен учител - Мрачен мъж на име Флак. Момчето е впечатлено от способностите на Флак и иска да научи неговия начин на работа. В отговор само е изгонен от кабинета на учителя. Но след това, братовчед от същата фамилия, за да заграби титлата, отравя родителите на Морт. Момчето е принудено да избяга. И сега Морт се прикрива зад името Орагон и се мъчи да намери утеха в света на пламъците. М'Лаах,, божеството на пламъците, му предлага топлината, която винаги е имал нужда. Гневът и омразата му, към неговия братовчед, го тласка именно към пламъците, защото може да обясни само с гневен плам, чувството, родено в гърдите му. заминава за вулканичните земи, където може да учи от тях...

Години:20

Титла/Клас:Чирак на М'лаах

Начални статове - Атака 10, Защита 10, Магическа Защита 10, Магическа Атака 20

Снимка:

Приет си . Орагон , пътуването ти е било трудно и дълго . Но има ли стимул , има начин . Огънят на М'лаах се е зародил в теб , по един или друг повод и ти си решил да развиеш вярата си в пламъците , а също така и магическите си умения .
В Шелтър е зима , но в Манастира на Вечните Пламъци винаги има дълбоко усещане за топлина . Небето е червено и денем и нощем .
Уморен от дългия си път намираш себе си застанал на Улиците.
[Свободно РП]

Име: Тереса Сериен

Клас: Чирак на Хилион

История: Тереса е най- младата наследничка на рода Сериен, родена в знатен дом,  загубил всичкия си престиж в ръцете на вуйчо й Териан- по- големия брат на майка й Елейн. Стар комарджия, той проиграва наследството и за майката на момичето не остава нищо. Елейн се премества със съпруга си в Рион, където търсят препитание за децата си. Тереса, за разлика от другите младежи, които искат да напуснат домовете си, е принудена от самите си родители да напусне бащиния си дом и да развие потенцала си на магьосница , който е наследен по майчина линия от дядо й и се е проявил единствено при нея.

Години: 16

Характер: Не доверчиво момиче израснало в трудно детство с много лишения, но винаги готово да скочи ако трябва във бой със някого било то момче или момиче за да докаже, че е права. Винаги казва това което мисли.

Външен вид:  " />

Пет/Спътник:

Начални Статове: Атака 5, Защита 5, Магическа Защита 10, Магическа Атака 30

Добре дошла, но не... ти не си добре дошла! Този свят не приема с отворени обятия онези, които са загубили своето положение. Ти тепърва трябва да се бориш за името... и за оцеляването си. Времената са трудни. Първият ти пост ще бъде на Улиците

Име: Ноксиа Дракконис (Дракконис е измислено от нея).

История: Ноксиа е израснала без родители. Тринадесет години от детството си е прекарала в дом за сираци, знаейки, че някъде там има брат, който едва ли знае за съществуването и. На четиринадесет годишна възраст решава да избяга от домът с цел да намери брат си.
---
"Събудих се в правилната стая в собственото си легло. Това мога да го нарека постижение, защото след подобни вечери съм се събуждала на доста странни места.
Едно от момчетата в кръчмата имаше рожден ден и реши да почерпи. Та аз като човек, който няма да откаже на почерпка реших да се възползвам.. повече, отколкото трябваше. До колкото си спомням беше забавно, а после.. не знам какво се е случвало. Но в едно съм сигурна - много ми е лошо, пък и се чувствам все още малко пияна. И леко гузна.
Избягах от сиропиталището преди две години, нарамила единствено мисията да намеря брат си, а от известно време насам не правя нищо кой знае какво по въпроса. Дори си преча - парите ми са на дъното на кесията, а аз продължавам да бездействам. Вероятно се дължи на това, че почти съм изгубила вярата, че ще го намеря. А и отскоро започнах да си задавам въпроси от сорта и какво ще направя, като го намеря? Как ли ще ме приеме той? Ако е жив ще си има собствен живот и едва ли ще се трогне от неочакваното появяване на сестра му, която дори и не е предполагал, че съществува. Може би.."

Ненадейно на вратата на стая се затропа толкова бясно и силно, че почти звучеше все едно някой се опитваше да я разбие.
- Ноксиа, отвори вратата незабавно! - заповяда строго гласът от отсрещния край.
Момичето се сепна, затвори дневникът и плахо се доближи до вратата, като я отвори бавно и предпазливо. От другият и край се извисяваше висок, едър мъж с отчасти побеляла къса коса и набола брада, който гледаше момичето толкова яростно и изглеждаше така сякаш всеки момент щеше да и зашлеви шамар. Но вместо това я хвана здраво за яката и замъкна надолу по стълбите.
Заведе я точно в центъра на събитията от снощи и я метна като непотребен парцал, а тя се олюля, но успя да запази равновесие. Не стига, че и беше лошо, но при гледката и стана още по-зле. Някои от масите и столовете бяха счупени, а земята все още бе влажна от разливаните алкохолни напитки, което караше помещението на вони на пропил се в дървото алкохол. Доста от чашите бяха потрошени на парченца, а когато Ноксиа вдигна погледа си забеляза два счупени прозореца и изкъртената от горните панти входна врата.
В погледът на момичето се четеше истински ужас, очаквайки след малко тук да се разяри буря.
- Затова ли те взех на работа тук! - удари първата гръмотевица - за да може накрая да ми изпочупите заведението с приятелите ти, които се водят със кофти репутация и работа, а заедно с тях - и ти!
- Но.. - опита се да се защити момичето, но не успя да измисли нищо, което да я оправдае.
- Няма но! Трябва да оправиш целия този безпорядък и да ми платиш за счупените вещи! Ясно?
Ноксиа въздъхна и сведе поглед към земята. Нямаше намерение нито да плаща от собствените си пари, нито да оправя поразията тук. Вярно - тя отчасти бе виновна за всичко, но шефът и си го заслужаваше.. беш практика тук явно да не се плаща редовно на работниците, а тя отдавна искаше да си му го върне по някакъв начин. Въпреки това кимна с глава и изтича до стаята си под претекст, че ще се върне с парите. Когато се качи събра малкото багаж, който имаше, а мислите и изведнъж отлетяха отново към представата за брат и. Не знаеше защо и как, но по някакъв начин бе изградила в съзнанието си неговия облик и бе сигурна, че би могла да го разпознае. Бе решена да го намери, макар че дълбоко в себе си го обвиняваше за това, че не се бе позаинтересувал дали някъде там в големия свят не се лута още един изоставен член от семейството му. Нямаше защо да очаква подобно нещо, но пък нямаше и защо да не го иска. Когато събра багажът си, който се състоеше от дневник, в който записваше по-важната информация за деня, бутилка вино и няколко свити с тютюн цигари тя закачи малкия си кинжал за колана на панталоните, взе един скъсан лист, нарисува на него добре изразен мъжки полов орган, последван с още няколко люти псувни и излезе през прозорецът в стаята си. От този етаж не беше кой знае колко високо, затова тя скочи и цопна с краката си в калта. Вечерта явно бе валяло, но това, че обувките и се изцапаха никак не я трогна и момичето пошляпвайки в калта стигна до дървената, леко потрошена(за щастие не от нея), ниска ограда и я прескочи без усилие.
Побягна към къщата на доскорошния рожденик, като в себе си чувстваше някакво странно задоволство от това, че най-накрая се реши да напусне тази омразна работа по толкова идеален за нея начин.
Навън времето бе мрачно и сива, гъста мъгла се стелеше по улиците, а от време на време усещаше как по лицето и покапваха ситни капчици дъжд, може би и затова нямаше много хора наоколо. Тя сложи качулката си и продължи, игнорирайки всичко около нея.  
Не беше много далече от къщата, а в мислите и се прокрадна нотка на здрава мисъл - сигурно се очакваше буря и едва ли сега бе най-добрия момент да тръгне отново на път, търсейки нещо, което вероятността да намери бе минимална, но здравата мисъл я напусна толкова бързо, колкото и бе дошла.
Когато пристигна на мястото реши да се направи на възпитана и да почука на вратата, но за голямо учудване забеляза, че тя бе леко открехната. Момичето сви надолу вежди в почуда и побутна вратата, която с всеки изминат сантиметър издаваше потискащ скърцащ звук. Влезе вътре, сваляйки качулката от главата си, като забеляза, че беше нетипично тъмно. Сякаш тук нямаше никой. След няколко секунди очите и свикнаха на тъмнината и тя забеляза петно от кръв по земята.
- Какво по..
Бе единственото, което каза, преди да се затича към спалнята. Вратата там също беше открехната, затова момичето я бутна силно, а пред очите и се изписа дяволски ужас. Не можеше да повярва какво вижда и за секунда не успя да помръдне от мястото си. По всичко си личеше, че тук се е водила битка на живот си смърт - мебелировката бе изпочупена, стените бяха изрисувани с кръв, а по средата на стаята с гръб към нея лежеше доскорошния рожденик. Ноксиа изтича до него само за да разбере, че той вече бе труп, а от гърлото му зееше широк кървясал разрез. Тя сложи главата му на коленете си, а очите и се напълниха със сълзи. Не искаше да повярва на това, което виждаше, но съдбата не и оставаше друг избор и колкото и да искаше нищо не можеше да промени.
- Разбрах, че добре сте си прекарали снощи..
Проехтя зад нея глас, който и се стори до болка познат. Тя остави тялото и моментално се изправи, взимайки кинжала в едната си ръка. Пред нея стоеше висок и мускулест мъж с тъмна къса коса и белег на едното око, а устата му изписваше ехидна усмивка, като отново проговори.
- Неизбежно беше, Нокси.. не е само той. Всички от вашата жалка групичка ги сполетя тази съдба. Поне останахте с хубави спомени.. ако имате такива де. Не бяхте кой знае каква конкуренция, но пък си бяхте пречка... а малките рибки измират бързо.
- Няма да ти се размине.. - бе единственото, което отговори момичето и се изстреля лекомислено срещу човекът, който я превъзхождаше много с размерите си. Без проблем той хвана ръката и, стисна я така, че тя да изгуби възможност да я контролира и кинжалът падна на земята с острия звук на сблъскващ се с каменна повърхност метал.
- Доста жалък опит. - каза през усмивка опонента и, но бързо пусна ръката и, като почувства пареща болка. Ръката на момичето се бе нагряла до толкова, че пламна, ала това и изигра и лоша шега на нея. Нямаше си на идея какво бе направила, но почувства и самата тя болка, което я накара да извика, а малките огньове изчезнаха. Мъжът се засили ядосано срещу нея и я хвана толкова силно за гушата, че тя не успяваше да издаде никакъв звук, нито да си поеме въздух.
- Имаш потенциал и в нещо по-различно от дребните кражби и измами.. жалко, че няма да успееш да го развиеш.
Той я стисна още по-силно, а погледът на момичето се премрежи до толкова, че едва успяваше да види лицето на противникът си.

Години: 16

Характер: Ноксиа е с доста непредвидим импулсивен характер. През повечето си време е в добро настроение, обича да се шегува, макар и понякога по-остро с останалите и дори и със себе си, обаче някой път изневиделица може да се сети нещо и да и потънат гемиите. Умее да иронизира хората, както и самата себе си. Доста е цапната фостата, не зачита много хорското мнение, обича безкрайно много пороците си, които се изразяват в употребата на големи количества алкохол, цигари и други забавни неща. Обича да се весели и не би се оставила да скучае. Хвърля се презглава в предизвикателствата, като прегладнял хищник на месо, а когато някой не и харесва прави така, че той да го разбере, но и умее когато прецени да дава втори шанс на хората. Трудно може да се довери на някой до толкова, че да го допусне до себе си. Въпреки това има и добри черти - изключително много цени приятелството и без да мисли би рискувала живота си за приятел, защото знае, че приятели трудно се печелят и лесно се губят.

Външен вид:
(С пиърсинг под устната, на аватара се вижда   )

Пет/Спътник: Душа на древен маг на име Додж, за който тя не подозира.


Начални Статове:
Атака: 4
Защита: 1
Магическа Защита: 10
Магическа Атака: 35

Титла: Чирак на М'хаал

Име: А Туамекана

История: Млад воин от далечните острови, владеещ силата на океана и практикуващ древните магии на предците си.

Години: 25

Характер: Спокоен и търпелив, но и непредсказуем.

Външен вид: Тъмнокож с племенни татуировки (по ръцете). Дълга черна коса. Гол до кръста, с традиционни одежди.

Пет/Спътник: Тигър

Начални Статове: 0 Атака 10 Защита 10 М. Защита, 30 М. Атака

Титла(класа който сте избрали): Хилион

Добре дошъл. Профилът е одобрен.

Озоваваш се в
Улиците на Хилион. Там започва новото ти приключение, а неговата развръзка зависи изцяло от теб.