Улиците

Алан се разхождаше по прашните сухи улици след сутришните тренировки . Много от другите посветени чираци на М'хаал му се подуграваха на меча с който усърдно тренираше , но той знаеше че един ден този меч ще спаси живота му по един , или друг начин . Беше доста измурен и затова се движеше направо към Кръчмата на Вечния Пламък.

По пътя си Алан се разминаваше с различни огнени магове . Един от тях се блъсна в него и двамата паднаха на земята . Когато Алан вдигна глава за да види кой е този непрокопасник който го е бутнал видя мъжът който го доведе в Манастира На Вечния пламък, а имено Пен Сор. Пен имаше дълга кафиява коса лицето му беше слабо и добре очертаваше костите на черепа му. Огнената роба на Пен се спускаше чак до земята покрита с различни по големина пламъци. Сор погледна към Алан и се усмихна след което се изправи и подаде ръка на момчето, а лекият ветрец развя кафиявата му коса и той каза.
-Хайде ставай цял ден ли ще лежиш на земята? /Някак си подигравателно, но всъщия момент загрижено.
-Предполагам че си ходил да тренираш и си уморен. /Още една лека усмивка се исписа на лицето на Пен.
-Аз съм тръгнал към кръчмата искаш ли да дойдеш с мен да пием по чай?

- Ха ,- подсмихна се той - Винаги се можел да ме разчиташ като отворена книга Пен - каза Алан и прие ръката на мага .
- Един чай ще ми дойде като изпратен от боговете .... -подхрърли шеговито младият чирак .
- А ти от занятия ли се връщаш или отново си поел по някакви приключения ?

-Итресени шеги си научил из манастира. /Усмихна се леко Пен, а костите по лицето му сякаш леко се размърдаха .
-Ходих на сутрешните молитви и се бях замислил върху някои неща за това без да искам те бутнах. /Широка усмивка огря лицето на Сор и някак си извинителна.
-Е хайде стига сме си губили времето да идем да пием по един чай .


/Следващия пост пиши в Кръчмата На Вечния Пламък. Опиши как сте стигнали с Пен Сор до там и какво сте си говорили. /

Алан излезе от "Кръчмата на Вечния Пламък" и тръгна да търси късмета си по улиците на манастира . Нямаше пари , а му трябваха . Беше си наумил да попита дали майстро Гошал в ковачницата търси помощ и се запъти право натам . Мина покрай шивачницата на Сонг но нямаше намерение да шие дрехи , стигаше това че си шие неговите сам . Вече виждаше ковачницата на Гошал но реши първо да влезе при "Броните на Енрикие" всепак и това беше ковачница и да разпита за работа . Отвън лъскаха брони коя от коя по величествени а отвътре се чуваше глухия екот на удар от чук в стомана или може би желязо Алан неможеше да предцени такаче прекрачи прага ....

/Действието продължава в "Броните на Енрикие"/

Алан излезе от магазинът "Броните на Енрикие" с голяма разочарование ... Искаха да го наемат за прислужник забога ... Алан немислеше че е нито толкова нежен , нито с толкова слабо телосложение ... Но явно ковачът нямаше усет за тези работи . Алан се опитваше да забрави случилото се докато вървеше към "Ковачницата на Гошал" . Сградата неможеше да се нарече *архитектурно чудо* но беше практична и достатъчно просторна. Алан се приближи към вратата с надпис "Ковачницата на Гошал" , отвори я и пристъпи вътре .

/Действията продължават в "Ковачницата на Гошал"/

Докато Мейс стъпваше по улиците се случи нещо. Тя усети как след нея ходи някой непознат. Крачките им се сливаха в една когато Мей се обърна не видя никой, а когато продължи крачките тръгнаха по нея.
Мейс вървеше вече бяха започнали да я побиват тръпки от шума който идваше зад нея. След като зави на поредния завой пред нея блесна мъж в черна роба на който нему се виждаше лицето. Робата бе изработена от финен плат просто по начина който тя стоеше се личеше. На гърдите на мъжът имаше червен огнен пентаграм. Той се запъти към Мейс която отстъпи няколко крачки назад и се удари в стена която преди я нямаше. Терпереща и оплашена от това което се случваше. Мъжът пристъпваше бавно, но сигорно. На три-четри крачки от младото момиче той спря и призова голяма огнена коса. При което в мигъ в който Мейс Флейм видя косата тя вече се намираше упряна в гушата и, а мъжът най-накрая проговори.
-Какво търсиш тук? /Попита я той.

След като Мейс Флейм изрече отговора си мъжът свали оръжието което се изпари в ръцете му също толкова неочаквано както се и появи. Мъжът вдигна мрачната качулка и робата се изпари. Сега представляваше много елегантен млад мъж който проговори отново.
-Извинявам се за това че ви притесних модмазел. /Чаровна усмивка изгря на лицето му дори Мейс неможа да устои на нея и се усмихна сякаш нищо не бе се случило мъжът направи поклон и каза.
-Аз съм втори лейтенант в градската стража Санджи Кун. /Слънце огря улицата и русата му коса направи сякаш огледално отражение, а мъжът не спря с думите и попита Мейс.
-А може ли да знам вашето име?


/Видът на Санджи Кун

Името което момичето изрече неговореше почти нищо на Санджи Кун. Но той продължаваше да се чуства виновен защото преди миг можеше да я убие без да разбере нищо за нея. Той я погледна Мейс се беше омислила в нейни си неща, а Санджи реши да проговори отново.
-Е ... Аз такова съжелявам че исках да те обезглавя, но това е моята длъжност все пак Мейс Флейм радвам се че се запознахме. Ако искаш мога да те предружа до Катедралата и да те запозная с Майстора който ще те обучи в начална магия. /Усмихна се чаровно Санджи и продължи.
-Какво мислиш за предложението ми ?

Кай - 1

Кай дойде в града. По пътя се бе спънал и падна на едната си ръка. После забеляза, че там има белег наподобяващ връх на копие. Не му трябваше да разбира за белега. Крачеше по улицата само с дрехите и амулета си. Бялата му коса правеше впечатление затова той си сложи и качулката. Сега приличаше на онези Асасини от Приказния Век. Той крачеше безцелно като искаше час по-скоро да започне обучението си.

Момчето вървеше тихо и бавно , непознаваше никой в манастира . Кай искаше да попита някого за пиро маговете , за катедралата където се обучаваха чираците на м'лаах . Белокосото момче придържаше качулката си спусната ниско и съвсем не забеляза когато се бутна в някого .
- Извинявай . - каза Алан - Явно не те забелязах ... Връщам се от работа и съм много уморен . Ти май не си от тук а ? За пръв път те виждам . О , май забравих да ти се представя , Аз съм Алан . Чирак на М'лаах . - каза разговорливкото и изтупа праха от Кай ...

Кай - 10

Кай взе мотиките и писмото от ковачницата и тръгна към фермата на Ейн Леид. Мотиките наистина бяха тежки. Кай ги носеше на двете рамена като внимаваше за хора. Започна да крачи по не чак толкова дългия път към фермата. С всяка крачка му ставаше по-трудно заради тежестта. По едно време една мисъл му мина през главата. "Това ще е добра тренировка." Кай хвана мотиките през гърба си като започна да тича. В началото съвсем бавно ускоряваше темпото, но после започна да тича. През определен период от време си почиваше за една минута и продължаваше. Писмата не го притесняваха. Те бяха в чантата му в която носеше всичко по-важно.

След дълго пътуване Кайзер вече стигна главната си цел.Не, че имаше да върши нещо важно тук.Може пък и да имаше?Времето щеше да покаже.
-Еее Гриз-Гриз майче ще останем тук известно време.-каза Кайзер на плъхчето си, а то кимна сякаш го разбра.
Това място небеше лошо според Кайзер.Може би като малък да е бил тук, но нямаше спомени.Изведнъж Кайзер подуши странна миризма и потърси място където да не я усеща.Обичайна ли беше тая миризма или имаше нещо?Този въпрос му се въртеше в главата.И може би щеше да разбере от някой минувач.

Кай - 15

Кай пристигна задъхан в Манастира. Бе тичал по целия път от Ейн Лиед до тук с кратки почивки. Бе доста изморен, защото го бяха гонили кучета и крадци. За щастие успя да избяга с помоща на умението Контрол над огъня. Белокоското се хвана за амулета който бе намерил преди две години и усети, че пари. Не, това не беше от ръцете които допълнително го затопляха. Тепърва трябваше да разбере тайните на амулета си.