Улиците

Ерик го въведе в хана. Вътре беше шумно, но не по неприятен начин. Клиентите бяха предимно от простолюдието, но имаше и един-двама лорда, които бяха слезли от Горния град за малко забавление, далече от клюките на аристокрацията. Влизането им не привлече почти никакво внимание, хората бяха твърде заети да пият и да се веселят с приятелите си.
Пазачът на кръчмата го преведе през шумотевицата до един заден салон, в който нямаше никой. Стаята не беше голяма, но ибзавеждането беше елитно, столовете бяха тапицирани и от масивно дърво. Масата беше резбована по ъглите и имаше синя покривка от фина материя. Осветлението идваше от луксозен полюлей, в който беше поставен осветителен кристал, зареден с магия. По стените имаше картини с тема мореплаване и морски пейзажи.
- Изчакайте, тук, сър...Моля, настанете се.
Ерик все още не знаеше името на непознатия.
- Ще съобща на Олег, той е собственика. Междувременно ще пратя Олга, тя ще се погрижи за всички ваши нужди.
Ерик се поклони леко в знак на уважение към екзотичния знатен гост и преди да изчака отговора му, бързо излезе.
А Туамака беше в странна ситуация. Взимаха го за някой друг. Дали щяха да го разкрият? Или можеше да влезе в ролята му за известно време и да разбере повече за тези хора отвъд океана.

/Следващият ти пост нека е в Хана.

Младия островитянин отначало реши да подържа "ролята" и просто си стоеше спокойно, чакайки развоя на ситуацията. След около 20 минути, обаче Олег влезе придружаван от възрастен мъж, поне на 70-помисли си А Туамака, безобиден старец, снежно бял, с бяла коса и също така бяла брада, стигаща до гърдите му.
- Нека ти представя Займел-започна Олег, представителя на остров Хаки
КАКВО???- "крещеше" на ум А Туамака. Как е възможно, собствения му остров, преследваш добрите стари и почти изчезнали "Те Руки" спасявали много животи, а и самия им остров от гибел в далечното минало?

Цъкни тук

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците