Пристанището

Цветослав кимна с глава на Капитан Алиос и му каза:
- Благодаря ти, а може би ако свърша по бързо мога да се прибера с вас. - И тръгна из улиците.

Черната Брада пристигна с величествения си кораб на пристанището в Бароустоун . Слезна заедно с Монаха. Запътиха се кам кръчмата. По пътя се появиха двама маже . Единият беше висок с черна роба. Под нея се подаваха жилезни обувки с шипове по краищата . Вторият беше елегантно облечен, средно висок човек . Двамата вървяха точно зад Едуард и Монаха ..... Мъжът с черната роба прошепна няколко думи.Вървяха един зад друг, а диалозите им оставаха нечути. Един просяк се блъсна в Елегантно облечения мъж и изцапа хубавите му дрехи. Той пребледня леко . Застана пред просяка и каза .
-Внимавай къде ходиш .- каза той със сериозен и тежък глас.
-Аз ..... ааазз таковаа извиняавам се. Моля ви простете ми господарю . - целия започна да терпери, от очите му покапаха сълзи и той побягна в една от уличките.
В този момент мъжът с робата застана до спътника си и му каза:
-Аз ще се погрижа за него Карл . - запати с бърза крачка по-дирите на просяка, а зад него се чуха думите на Карл .
-Успех Зое.
Карл се върна при Едуард Теач и Монаха. Продължи таиния си разговор с тях , а Зое настигна просяка и му хварли няколко монети.Той се зардава и се приближи към Зое, за да му изкаже благодарностите си След около десетина крачки просякат падна, а Зое се обърна и се запъти към Едуард . 5 минути по-касно тялото на просяка експлоадира .

Към Зоуи се елегантно облечен мъж с черен костюм черни хубаво лъснати обувки дълга руса коса потупа я по рамото и каза .
-Извинете ме млада госпожице но мисля че този багаж е прекалено много за вас искате ли да ви помогна с него ? /с лека чаровна усмивка каза мъжът и добави .
-Ахх колко съм груб несе представих извинявам се за което аз съм Карл .

/П.П можеш да му се довериш или да го игнорираш и в двата случая това няма да засегне патуването до Академията ти /

-Имам елементарни обноски и виждам че ви е нужна помощ с голямата чанта за това реших да ви попитам дали желаете да ви помогна , а вие на къде сте се запътили виждам че сте дошли с коръб добре че несте попаднали в клопката на Черната Брада който кръстосва морето с варварския си екипаж и взима всички за пленици . /Лицето на Карл стана сериозно и продължи да говори .
-Някой от слуховете даже разказват че просяците са негови слуги , но не всички слухове са вярни та на каде сте тръгнали ? /Карл пак се усмихна .

-Аз да работя за тази отрепка ? /Засмя се Карл .
-Никога дори и през трупа ми небих работил за него този нескопосан пират . /След което погледна сериозно към младата дама и каза .
-Ако неискате помоща ми добре аз отивам към Дивата Гора имам работа там мога да ви изпратя до където желаете . Плюс това тези земи гъмжат от неприятни бандити и зверове които чакат млади и крехки момичета като вас за обяд мисля че компанията ми няма да ви навреди във вашето патуване .

-Радвам се че ще ми правите компания . /С усмивка каза Карл .
-Да тръгваме към Кроухевън това е следващия град . /Карл тръгна с чантата в ръка , а Зоуи го последва .

/Следващия ти пост трябва да е на улиците в този линк https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f48/ опиши как е минало патуването . /

Лесли се луташе на около ненамирайки нито войник нито патници и реши да отиде в другите части на градъ и да разпита дали някой знае за Карл .


/Опиши в някоя от другите части какво правиш и заговори някой ако искаш /

Лесли се качи на един малък кораб препълнен с хора нямаше никакви стражи капитанът каза .
-50 злато за патуването момко . /и се усмихна някой от зъбите му ги нямаше и изглеждаше леко умаян . Лесли осъзна че никога няма да намери Карл защото той вече знаеше че академията го търси и се беше покрил .

-Смъкнете бързо платното от бизан-мачтата крастави плъхове!Паркънс, червей мизерен, не се помотавай а се качи да помогнеш на Веспър и Гал да я смъкнат!Останалите не зяпайте като на представление ами се хващайте да разтоварвате!Песове мърляви, само ми бездействат!
Цяло удоволствие беше за Аслан че слезна от този кораб.Капитана не пропускаше случай да крещи а морето беше всеобятно и го караше да се чувства безпомощен.Аслан мразеше да се чувства безпомощен.Откакто се странстваше по земите на запад от Бурното море бяха изминали три години и положението му не се беше променило ни на йота.Непрестанно се движеше и проклетата война непрестанно го намираше.Мразеше я от цялото си сърце - не че беше пацифист, ако докопа на спокойствие който и да е от войниците на Вайл с удоволствие щеше да изпълни всяко мъчение за което можеше да се сети, но вече се уморяваше от непрестанната безнадежност.Нападения като това над родното му градче се случваха рядко и войната се водеше по-скоро на окопен принцип с малко на брой големи сражения и това го ядосваше още повече.Мразеше несигурноста.Пътуванията му из Западните Земи бяха всъщност порядъчно скучни и малката утеха която намираше беше във всяка книга за магията която му попаднеше в ръцете.Беше прочел значително количество от тях но беден и без учител трудно щеше да се научи.Затова и се запъти към Изтока.Искаше учител но не искаше да търпи повече тази война.Последната една година беше пестил пари от случайната работа на която се хващаше за да отиде в Лорион и да хване кораб за да прекоси Бурното Море.Пътуването не оправда нито името, нито славата на "голямата тъмна локва вода" както го наричаше Аслан и все пак не му хареса.Веднъж слязъл той си отдъхна че няма повече да слуша крясъците на капитана въпреки че заподозря че ще ги сънува.Трябваше да намери място да преспи защото беше късен следобед и утре да се запъти към Източната Академия...

В страни на пристанището имаше хора които рекламираха страноприемнциите кръчмите и градски къщи които се даваха под наем . Вниманието на Аслан беше привлечено от младо момиче със снежно бяла усмивка глатка кожа по която имаше тен . Тя носеше табела с голям натпис "Елате в най-голямата и най-хубавата Таверна "Пияният Котак" . Вашите легла са готови за бедни и богати " . Аслан се приближи към момичето което му се усмихна и леко се изчервя . На около тичаха моряци хора дори и няколко бездомни псета които търсеха нещо за ядене . Аслан дочу че Черната Брада пак е нападнал търговски коръб в този коръб е имало стотици килограми злато и скъпоцени камъни . Един от пътниците с които Аслан беше стигнал до тук се приближи и каза .
-Добре че не е нападнал нас а ? /и се изсмя сухо след това си замина след като Аслан пак се обърна към момичето тя му подаде карта на града за да намери пътя до "ПИяният Котак" . След като момчето взе картата тя му подшушна .
-Имаме и бардак ако искаш може да го посетиш . /След което му намигна и се запъти към следващия човек .


/Опиши какво правиш . П.П искрено се надявам да завършиш изпитанието и да стигнеш до Източната Академия . Приключението ти едва сега започва желая ти успех . /

Запъти се към таверната с блажената мисъл че не му се налага вече да се люшка в онази адска дървения на милоста на вълните и да слуша дрезгавите несекващи крясъци на капитана.Тъкмо стигна до мисълта за момичето което му даде брошурката с картата на таверната когато вниманието му беше привлечено от голям плакат.Надписът гласеше "Утре на централния площад ще се извърши екзекуцията на Фридо Фазе, некромант отдал се на черните изкуства и извършил немислими престъпления срещу града Бароустоун" , Аслан преглътна - щом и тук не се гледаше с добро око на черните изкуства то сакчето му ставаше още по-важно.Съдържаше няколко заглавия (всички от които Аслан беше откраднал, разбира се - книгите бяха скъпи) с особено съдържание, притежанието на дори една от които със сигурност би му довлякло на главата повече неприятности от колкото би могъл да поеме.Вероятно.Продължи нататък забеляза че плакатите бяха разлепени на всеки ъгъл.Явно този Фридо не беше случаен - дори плакатите бяха скъпа изработка а той знаеше че изписването и изрисуването им се прави поотделно и не е евтина работа.Заподозря че в град като този в който закона е относителен този некромант явно е правил и неща които са ядосали някой от по-важните му граждани - публичните екзекуции са назидателно наказание и демонстрират власт над враговете.Малко се поуспокои но реши че все пак съдържанието на сакчето, което носеше е по-добре да бъде пазено в тайна.Улиците бяха сравнително прави и по-различно устроени от тези в Западните земи.Ако се съдеше по картата те просто разграфяваха града на квадрати и ориентирането беше доста естествено.Намери таверната лесно (до вратата й беше залепен плаката за екзекуцията, разбира се) и пияната котка му се стори много смешна.Натисна вратата и влезе вътре...

(Този пост май беше по-скоро за "улиците" от колкото за тук.Чак сега ги видях )

Пристанището беше напълно окупирано от Имперската Войска.Навсякъде се разхождаха патрули, а търговията беше преустановена.Четирите хиляди бойци, които тази седмица трябваше да се прехвърлят от Източните провинции бяха настанени да лагеруват в околностите на града и всички кораби в пристанището бяха заети да разтоварват стока, за да ги прекарат през Бурното Море.Явно Мрачният Принц се беше уплашил здравата, щом оголваше така тази част от Империята, Аслан си помисли, че ако напада и иска да му върви по вода, ще удари точно отслабените Източни Провинции.Това, сега нямаше значение - ако искаха да се прехвърлят през морето сега, трябваше да го направят с военните, как това щеше да стане, обаче, не му беше ясно.Явно беше че войниците не могат да се прехвърлят наведнъж - организацията е доста сложна и нямаше как да стане бързо, освен това пристанището нямаше този капацитет, затова всеки ден щяха да тръгват различни кораби натоварени с войска.Аслан подозираше, че се инспектират, защото офицерите не биха искали да намерят нещо на кораба, което не е нужно за настоящата задача (освен войници и припаси, разбира се).В редки случаи корабите вероятно превозваха и оръжие.Той погледна към Карл с очакване.

Докато Аслан оглеждаше войската към пристанището приближиха кораби . Три огромни коръба голями едни от най-голямите които Аслан бе виждал . От около средата на огромната група войни един човек яхнал черен брониран кон . Тялото му бе обгърната от тежка черна броня изработена от някой доста добър майстор всеки един елемнт беше изпипан перфектно . На гърба му се извисяваше дълга бойна брадва по дръжката имаше злато а острието беше покрито с няколко рубина . Този мъж извика .
-МАГОВЕ СТРЕЛЦИ В ГОТОВНОСТ !!! . / След това от покривите на обграждащите пристанището згради започнаха да се издигат хора стотици всичките згради бяха обсипани с магове който започнаха да изтрелват сотици магий . Корабите които наближаваха не остана по на зад и скоро от тях започнаха да се изтрелвата някакви страни магий . От корабита започнаха да скачат страни същества които приличаха на трупове но живи и други които бяха огромни като изправени мечки с човешки силни ръце и носаха голями тежки оръжия скоро те доплуваха пристанището и битката започна Крал погледна към Аслан и каза
-Е Момчета да почваме . / Всички тръгнаха на пред към войските които се биеха .


/Опиши част от битката и как се включваш в нея . /

Това не продължи дълго - тези които се изсипаха от корабите трябваше да се катерят по отвесните стени на кея, докато защитниците ги обсипваха с магия и камъни и тази атака се провали.Имперските войници го удариха на подсмихване и подигравка.Дълъг, протяжен зов, обаче смути радоста им.Корабите се пренаредиха.Двата по-различни кораба се подредиха с бордове към пристанището и огромни зъбни колела започнаха да чегъртат.Не след дълго няколко огромни катапулта на всяка палуба се извъртяха към пристанището.
-Щитовете горе! Маговете да оформят кинетична бариера! - развикаха се Имперските Офицери.
Третия кораб остана малко по назад.Катапултите започнаха да стрелят.Небето сякаш потъмня от... отломки?Парчета кости започнаха да валят върху града като градушка.Падаха, тропаха и отскачаха от защитите издигнати от маговете, но без да причинят никаква особена вреда.За втори път този ден войниците го удариха на подигравка.Дъждът от кости валя двайсетина минути без спирка.Аслан имаше лошо предчувствие.Хвана едно окървавено ребро и почна да го разглежда - идеята беше толкова близо, но той не можеше да я достигне.Окървавено ребро, окървавено...Изведнъж го осени прозрение, и то ужасяващо.
-Стъпчете ги!Унищожете костите!Разбийте ги, направете нещо! - развика се той.
Точно тогава канонадата спря по сигнал на същия този неприятен зов.Третия кораб заблестя.На палубата му блесна призрачна светлина за миг и избухна в ярко сияние.Вълна от лепкав, вонящ на мърша вятър блъсна Аслан.Няколко мига по-късно осъзна, че крещи но звук от устата му не излиза.Всички наоколо се бяха смълчали.Или беше оглушал внезапно или по някакъв странен начин, ги бяха заглушили.Тогава дойде и втората вълна - студен, смразяващ вятър - изведнъж над града се стъмни и единственото светещо нещо остана онзи, третият кораб, сега облян от призрачно сияние от кърмата до носа.Реброто в ръката на Аслан зашава и се изтреля в сумрака.Изведнъж целия пейзаж, като че ли се размърда.Корабът съживяваше костите.Улиците се покриха с местещи се скелети.Маговете по покривите гледаха ужасени - опитваха се да направят заклинание, но вместо огнените кълба, по ръцете им пламваха жалки пламъчета - не можеха да изрекат заклинанията.Мълчаливата битка се развихри, но движени от призовалите ги магьосници, скелетите се местеха много по-организирано, от изненаданите и ужасени войници, които не можеха да се чуят и затова действаха безредно.Крилати силуети започнаха да се стрелкат из въздуха.Тогава Аслан за първи път видя банши.Летящия изрод кацна съвсем близо до тях.Уби първия изпречил му се на пътя войник и разкъса гърлото му.Тогава Аслан чу и крясъка.Протяжен, ужасяващ вой изпълни главата му.Изви се в крешчендо и зачегърта по черепа му, заехтя и се заблъска в главата му като ехо, времето като че ли проточи своя ход в безкрайноста и той падна на колене.Като в сън видя как друг от имперските войници вдига меча си като в забавен каданс и по средата на удара изгуби опората на краката си.Свлече се бавно без съмнение мъртъв а тези които стояха по-далече се строполиха на земята вероятно припаднали, както и той щеше да направи, ето очите му започнаха да се затварят... Вика свърши внезапно, оставящ след себе си кънтяща тишина.Той се почувства изморен, сякаш цял ден е тичал с оловни ботуши, но успя да запази съзнание на ръба.Някой го сграбчи за яката и го вдигна, Карл ломотеше нещо, но звук не се чуваше - изражението му, обаче говореше по-красноречиво от всеки език - отстъпление.Малката им група побягна по улиците.Изведнъж почнаха да се чуват звуци - отначало отдалече и приглушено - като че ли затиснати с възглавница, после по-силно.
-Не бях виждал подобно нещо.Поне е ясно, че тези скелети не могат да се отдалечават прекалено много от кораба, който ги командва.Ефекта на магическото затишие, също е ограничен. - чу затихналия глас на Карл.
-Да се прегрупираме! - каза мъжът в кожите.
-Какво беше онова нещо!? - изкряка Аслан.
-Банши.Вестител на Смърта - ако си близо до него и нададе онзи негов вой, почти със сигурност умираш.Крещят когато вкусят кръв, за първи път в деня.

Аслан дръпна Карл към себе си:
-Давай да почваме тия отпред, докато се чудят кои са тия отзад!
На устните на Карл отново заигра усмивка.Зое ги чу и изкрещя:
-Дайте да ги размажем, момци! - и се хвърли напред.