Бурното море

След около ден ходене Аои пристигна на брега на Бурното море. Огледа го. От сега му беше ясно, че този град няма да е позициониран на брега, а някъде дълбоко в горите, които се намираха зад огромната плажна ивица. Трябваше само да се реши от къде да влезе в гората. Тя беше огромна и щеше да търси този град дълго време поради огромната й площ. Аои походи малко по брега и започна да навлиза в гората. Той маркираше пътя си. Не иска да се лута в кръг, въпреки че това нямаше как да му се случи с неговата особено изострена ориентация. Не усещаше човешка аура на около, но въпреки това трябваше да бъде внимателен. За това Аои прикри своята и продължаваше да сече разтителността по пътя си, която от време на време се явяваше като пречка. Ходейки напред Аои определено следеше за човешка аура. Усетия я. Огледа се и установи от къде идва. Правейки това осъзна, че е по-добре да прекрати проследяването й, тъй като вече усещаше нечии очи плъзгащи се по гърба му и чуваше свистенето на въздуха, който биваше разрязван от двете хвърлени ками към него. Аои се обърна светкавично и ги отби. Точно както си мислеше – трета беше скрита под сянката им – отби и нея. Тогава осъзна, че зад третата имаше четвърта. Нямаше как да я избегне толкова бързо, късно беше видял през техниката. За това Аои се извъртя, не се опитваше да я избегне. Камата се оказа между зъбите му, той я изплю. Острието беше докоснало с върха си езика му и го бе срязал. Акума изплю малко кръв и замахна с гаротата си. Всичко се случи толкова бързо, че нападателя му вече беше хванат и удушен. Аои определено се движеше по правилният път. Нямаше да се опитват да го спрат, ако беше тръгнал в грешна посока. Аои направи две крачки, изтегли уакизашито си светвавично отби още пет ками, а шестата избегна като направи задно салто разминавайки се с нея на милиметри. През това време кръв започна да се стича от един от по-високите клони на ореха отсреща. Аои бе материализирал няколко клонинга от сенките си, за да намерят този, които хвърлят камите и да ги унищожат. Така и стана. Акума можеше да продължи напред спокойно за сега. Тези от съпротивата изобщо не бяха гостоприемни, а той щеше да ги накаже за това. Аои материализира друго свое подобие и до пусна напред, за заблуда на враг. Няколко часа търсене в горите на този град най-накрая се отлати. Аои се озова на един хълм на върха на който имаше огромна дупка водеща някъде надолу. Не беше просто случайна дупка – бяха изкопани стъпала, които водеха надолу. Аои се закрачи безшумен надолу по стъпалата, имаше много малко светлина, но достатъчна. Акума се спря на ръба на една пропаст в пещерата. А под нея имаше малък град, който изглежда не кипеше от кой знае колко много живот, но беше напълно достатъчен, за да може да организират каквото и да било. Асасинът се спусна надолу към града по стъпалата, които бяха издълбани в скалата, малко по-встрани от центъра на „терасата”, на чиито ръб седеше преди малко, с бавна и умерена крачка надолу. Стъпвайки на привидно здрава земя Аои се тръгна право напред. Влизайки в него той огледа всичко наоколо. Къщите не бяха много големи. Нормални къщи за средната класа смного, но малки прозочета, които бяха завесени с пердета, за да не влиза светлината в къщите. Светлина идваща от огромно светещо тяло позиционирано на тавана на пещерата - явно се поддържаше с магия. Всички те имаха кумини, нямаха балкони или градини. Улиците бяха черни – нямаше павета, наредени каменни плочки – просто отсечено пърче скала. Аои ходене необезпокояван из улиците, хората му изглеждаха обикновени, но асасинът много добре знаеше, че външния вид лъже. Най-вероятно не се познаваха всички взаимно, защото никой от хората, с които се беше разминал не направи индикация, че не познава Аои и той е чужд тук. Той продължи надолу по улицата, по която вървеше и стигна до една сграда. Малко по-голяма от другите. Градската кръчма. Аои влезе. Не беше кой знае каква – един огромен бар и около петнадесетина маси. Имаше около десетима мъже в нея с бармана. Аои тръгна към бара, вървя около минута, дръпна стола и седна. Барманът веднага му обърна внимание и му донесе една огромна глинена халба бира. Той я взе и направи знак на бармана за "наздраве". Остави я пред себе си и не пропусна възможността да го заговори бармана. Обикновено барманите знаеха историята на всеки един техен редовен клиен и какво се случва в града.
- Какво ли става напоследък? - започна той някак нехайно - Никакво действие няма...
Аои се беше загледал отекчено в бирата си.

- Лошо стана с тази траба. Да, свързах се, но мисля да тръгна сам.
Аои нямаше представа каква е тази траба и за какво се използваше, водеше ли на някъде или просто се оттичаше морската вода по нея, за да не наводни пещерата. Слизайки надолу той бе забелязал, че се връща в обратна посока и слизаше по тези стъпала приблизително толкова време, колкото беше вървял из гората. Този път обаче нямаше растения, които да затрудняват пътя му. Вече предполагаше къде горе-долу се намира. Но с кого трябваше да се свърже и къде да отиде? Какви планове крояха тези хора. Трябваше да разбере повече.
- Ти какво мислиш... - Аои отпи от бирата си - ... за идеята ми?

Да го накажат за неподчинение? Кой? Тайна? Аои кимна на бармана и получи втората си бира. Той си взе от фъстъците.
- Мокрите? Хъх. Едва ли биха предприели нещо подобно. Ще се сметне за обида към него. Много добре знам къде е истината. Той няма да ме накаже. Тайната няма да излезе от мен. Тръбата в само мит и смятам да го докажа.

Аои стана и тихо излезе. През ума му мина да отиде отзад и да ми вземе душата, но сега не беше времето за това. Къде е тази траба? Трбваше да я намери. Може би там щеше да разбере какво точно замисля съпротивата, а и можеше да се стигне го сблъсък, в който щеше да се пролее доста кръв. Изглеждаше забавно в съзнанието на Аои, въпреки че изобщо не беше събрал достатъчно информация за намеренията на тези хора, а и кой беше той? Мокрите? Той тръгна по черната улица в страни от кръчмата. Ходи може би около двайсетина минути. Тогава ги видя – голяма група хора, които се бяха запътили на някъде. Аои тръгна след тях. Ходиха още двадесет минути и стигнаха някаква зле изглеждаща голяма сграда. Акума ги последва вътре.

Коридорът беше съвсем прост - нямаше детайли, нямаше нищо освен по някоя друга факла, която да хвърляше светлина върху равния под. Аои се присламчи към един глуповато изглеждащ мъж.
- Леле, за малко да пропусна голямото събитие. Жена ми ме забави... и тя е една... страх я беше да ме пусне.
Изобщо не беше по вкуса на Аои, че говореше толкова много, но положението му го изискваше. Той трябваше да извлече повече информация за него, тръбата и мокрите.

- Напротив. Според мен е най-правилното нещо, което да се направи. Знаеш мокрите са... как да го кажа...
Аои се направи на замислен сякаш търсеше подходящата дума, за да се изрази правилно.

- Вайл като физическо тяло е далеч, но и ти и аз знаем, че това не е определящ фактор. Кучетата му винаги са наоколо, а Кариен... Тя е... - Аои замълча - Но и ти като мен усещаш гнилото. Аз не съм сигурен дали идва от него или от нея. Бийм... Бийм подготвя своята сцена. От него идва гнилото. Прав съм, нали? Бийм е виновен и за спукването на трабата или се заблуждавам? Спукал я е само, за да влоши отношенията между него и мокрите. Колко наивно от негова страна...

- Кой съм аз? – ледния глас излезе на яде – Сбъднатият ти кошмар.
Аои материализира една сянка на гърба си като шип, който се заби право в сърцето на мъжа, който държеше ръцете зад гърба му. Вътрешно Аои се надяваше да стане нещо такова, за да може да пролее кръвта на тези хора съвсем спойно, а сега си имаше и много добро оправдание. Аои мина в Скоростта на Демона първа степен, бръкна из тайните джобове на наметалото и извади камата си „Душегуб”. Идеален момент да я изпробва. Посече още пет с нея. Тя бяха прекалено бавни противници. Лунатичната му усмивка се разля на лицето му и той бързо пусна камата обратно из тайниците. Изтегли уакизашито си, спусна се напред и разсече главата на този, който се бе изпречил на пътя му. Искаше да се добере до Бийм, имаше желание да го обезглави, да го накълца на малки пърченца и да обагри ръцете си с кръвта му. Аои се впусна право напред към него, но други трима застанаха на пътя му. Асасинът манипулира сенките им, които се обвиха около вратовете им и ги стегна.

Аои скочи във въздуха. Уакизашито беше отдавна прибрано в ножницата, а сега в ръцете му имаше две малки иглички. В скока си се извъртя надолу с главата - първата игличка се в тила на по-слабия мъж, леко доизвъртане на тялото - и втората игличка се заби с другия. Двамата се заковаха на място, асасинът се приземи правейки кълбо на земята. Оставаха още двама и се беше добрал до Бийм. Мъжете зад гърба му започнаха да агонизират, да се тресат, кръвта им започна да тече от устата, очите и ушите им, за няколко секунди паднаха мъртви на земята. В ръцете на Аои отново беше позиционирано уакизашито, но само за секунди то изчезна от тях - Сиво уакизаши. Сега то летеше скоростно скрито и направлявано със сенките към двамата мъже. От къде щеше да дойде - отстрани? От ляво? От дясно? Отгоре? Отзад?