Телепортната сграда

- Студа не е проблем. - отвърна Вайл искрено и после се зачуди толкова ли му личеше, че се усмихва на сила. Тези мисли поне го накараха да се усмихне истински за кратко. - Ни си досадна изобщо. Просто като се сетя колко работа имам да свърша ме заболява главата. - издраматизира малко той ситуацията и пак се усмихна неволно. - Добри момичета като теб не трябва да се приближават към злия Император. Поне докато не станат и те зли. - каза й той сериозно после кимна на Киба да ги телепортира. Киба първо телепортира Елиа и докато тя изчезваше от залата, Императора я гледаше със странна усмивка. После Вайл и Киба също изчезнаха.

Телепортирах се от академията,направо тук.Бях като пребита.Чувствах се уморена.Не се и прибрах вкъщи,за да си отпочина.Нямах време.Изглеждах толкова безобидна,толкова малка,безпомощна,крехка...Сякаш съм малко момиченце.Бледото ми лице бе порцеланово на допир,като на кукла.Гарваново-черните ми кашмирени коси се развяха леко,когато излязох от сградата.Аквамаринените ми очи,сякаш ме издаваха и лъщяха в нощта.Открои се почти незабележима усмивка,когато си помислих,че остава толкова малко да си легна вкъщи.Но приоритетът ми бе работата.Тръгнах към "Старата котва".Знаех до болка къде се намира,докато вървях морският бриз галеше кожата ми.

Телепортирах се тук и тръгнах към владенията на Вайлл ..Излязох от телепортната зала и слугата ми беше с мен ...

*Явно всички оценяват това което съм само онзи дъртия се имаше за нещо повече*-мислих докато ме телепортираше момчето..След като пристигнах в Лорион се намирах в същия кръг като в академията..Излязох и се погледох..нещата не бяха се променили..Явно войната ,която свърши беше попречила развитието на сградите..С бавна походка обикалях помещението..Нищо нямаше да мее спре за да стана силна..Независимо дали ще използвам насилие или не но ще стана..Нещо в мен се беше променило..Не бях онова беззащитно момиче което бях преди..Страта Елисавела я нямаше..Роди се новата..Готова за убийства , кръв и власт..хД

Пазачите бяха свили няколко масура и играеха комар, затова просто я загледаха гладно, но не я спряха да излезе от телепортната сграда.

Поколебах се малко дали ми е нужно забавление преди отново да почна да уча и реших да поуста едва ли можеха да ми направят нещо..Приближих се малко към тях и се усмихнах видях , че беше са почнали партито и приклекнах към единия като казах
-БАу на кфо играем ??..след това огледах и останалите

- На покер, но ако искаш да се включиш можем да започнем покер на събличане. Навита? - попита я ухилено единия от тях, млад мъж със странен синкав отенък на косата и тъмни очи, с изключително разширени зеници.
Другите двама се ухили доволно, и започнаха да въртят цигарата.

-Хъмм момчета аз ще ви откажа..Нямате късмет днеска..Не мога да играя и съм с малко дрешки ..
казах им кат се усмихнах и после ги погледах малко .след което добавих:"-Но няма да откажа малко пиене."..След което седна на пода и се загледах в играта, която избщо не разбирах

Същият мъж, който я беше заговорил й сипа малко саке в една чаша и й го подаде с усмивка.
- Само не казвай на някой високопоставен, че не си изпълняваше задълженията както си му е реда. Аз съм Халвин, а това са Бирос и Матю.
Бирос и се ухили перверзно, а Матю се изкиска и хвърли двете карти в ръката си, като прибра кучпината стотинка, в средата, между тях.
- Проклетник. - изръмжа синекосият Хелвин.

Огледнах се и поех чашата в ръце..не знаех какво имаше вътре , но нямаше голямо значение,все пак утре щеше да се наложи да продължа обученито си , а дъртия майстор щеше да си изпати от неговите действия..тОй ще е сред първите ми жертви като се обуча кат хората..Както и да е повдигнах чашата и отпих.След което облизах долната си устна и се почувствах някак си по-добре..От посредната ни среща с Вайл не бях пила..
-Бирос престани да ме гледаш така!! И няма да кажа на никой..Калвин..
Мисля че обърках името му , но той нямаше да се разсърди ...след думите си вкарах една чаровна усмивка

- Много сладко момиче си. - засмя се Бирос. - Защо да не те гледам така. Нищо няма да ти направя, освен ако не поискаш, но гледането на никомо не вреди.
- Уф, много е остроумен, когато се напуши. - сви рамене Хелвин. - Но както и да е, хубаво е, че не попаднахме на някой свят човечец, който веднага да ни изклюкари на капитана на стражата в Лорион. Хубаво, наистина.
Матю пак спечели и се засмя, но от ръкава му се изспиха няколко карти - два туза и другите го изгледаха с мълчалива закана.

-Грр..на мен ми пречи ..Мразя да ме запяпат...А и спокойно всички сме прави по-някой прустутия в живота си ..така че..няма смис да ви издавам ,защото няккой ден важия рабботодател ще разбере..А момчета ще разкажете ли по нещичко за себе си ??
Попитах ги аз отново с усмивчица вкарвайки един котешки поглед, с ония оглеми , зелени , влажни очи..Като седнах по турски и малко и опинах поличката..След което изкачаха да започнат с историийте си.

Бирос сви рамене и заразказва някаква скучновата история, която в следствие премина в невъзможно украсен с измислици разказ, в който той убиваше дузина черни дракони със завързани очи. Хелвин се смееше от сърце, после разказа, че родителите му всъщност са доста заможни лордове, но са го изгонили от дома му, защото веднъж довел едно девойче от селото там, а в следствие същото момиче ограбило дома им и избягало с торба пари. Затова сега работел като императорски войник. Матю каза, че не помни нищо от детството си.
- Кажи ни нещо за себе си. - предложи с усмивка Хелвин.

-Колкото по-малко знаете..Толкова по-добре за вас
оотговорих и с леден глас след което се пресегнах към бутилката и много бързо си седнах на земята .щот се усетих че съм сбая къса поличка..След което си сипах още и го изпих на екс и погледнах човека който разказваше и прибавих
-Да аз се бих с циклоп и го победих !! ..
след което му се оплезих

- Ха, момиче като теб не може да победи циклоп никога... - заяде се Бирос. - Ъъъ...Какво е циклоп все пак?
- Нямам си на идея. - каза Хелвин, а Матю пак сви рамене. Изникналата от никъде светлината беше сигурен знак, че още някой използва Телепортната зала и наистина след миг при тях се появи един непознат мъж с мрачно изражение и черна униформа и ги изгледа с неодобрение. Тримата стражи бързо прибраха картите и догорялата цигара.

Разтърках очи ,защото си помислих,че това е поредния измислен образ..Аз все още не можех да прценя но по реакциата на момчетата разбрах 4е е истински ..след коет плавно се изправих и се опитах да го фокусирам и погледнах мом4етата и този, който беше на близко го пипитах къф е тоя..

- Аз съм полеви лейтанант Грен Разриус. - каза мъжът с досада. - А сега се помести от пътя ми...момиче...преди да съм те стъпкал.
След тези думи Грен профуча покрай Елиа, като я блъсна силно с рано и едва не я бутна на земята. Другите трима се опитаха да й помогнат, но тя и сама се одържа на краката си.
- Мръсна свиня. - процеди през зъби Хелвин. - Бих му порнал гърлото, но подозренията веднага ще паднат върху мен ако в даден момент изчезна от пост...Може би ще се наложи да наема някой нож от Свърталището за тази цел...Хей, ъм, ако нямаш някаква работа би ли ни помогнала? - попита той Елиа.

-Имам бая работа..Требва да се издигна в очите на Императора..
Отново си стипих на краката..Набързо натиснах няколкко точкки в тялото , научени от Лехея за прилив на енергия и лицето ми се озари..Усмивката ми грейна и бавно с граиозна походка тръгнах към лейтънанта
-Грен..Може ли да ви попитам защо не сте при ващата годеница..и защото се държите така с тях.....
Извадих един нож от бутуша си и доста умело го скрих в ръкава си като погледна на кръв тримата

Елиа усети допира на студена стомана до гърлото си и разбра, че мъжът беше извадил рапирата си със завидна скорост. Явно не напразно беше полеви лейтанант. Очите му светеха с някаква неприятна светлинка.
- Какво не разбра от това да не ми се пречкаш на пътя. Хм?
- Оставете момичето, лейтанант. Нищо лошо не е направила, просто ви попита един скапан въпрос. - каза тихо, но с твърд тон Бирос.
След един дълъг миг Грен отдалечи острието от врата на Елиа и й обърна гръб. Явно не беше видял действието й с ножа, защото иначе нямаше да я остави така.

/Имаш 3 възможности:
1. Да го нападнеш в гръб.
2. Да го оставиш да си тръгне и самата ти да ходиш по своите си работи.
3. Все пак да решиш да помогнеш на тримата стражи да очистят гадното копеле./

Докато беше в гръб много тихо и плавно се плъзна към него и като имах точната дистанция натиснах точките за спираме на кръвта към мозъка след което с още по-бързи и рески движения се опитах да го паралезирам и ..

Той се извъртя невероятно бързо и замахна с рапирата, с намушкващо движение, точно в сърцето на момичето. Елиа трябваше да прецени, че е наистина опасен, защото преди малко беше свидетел на бързината му. Но и този път рапирата се закова на място, на косъм от плътта на Елиа и затрепера, а очите на мъжът се присвиха в усилие. На Елиа й трябваше малко време да осъзнае, че Матю, който беше маг, беше използвал телекинеза да спре оръжието, поне за кратко време. Хелвин и Бирос се бяха изправили с мечове в ръце - първият, с дълга катана, обсипана с йероглифи, вторият - с огромен двуръчен клеймор. Имаше нещо лошо в усмивките им. А Грен започна да се моли за милост.
- Довърши го ако искаш. - предложи Хелвин със същата усмивка.

/Елиа можеш да го:
1. Убиеш с умение по твой избор. Опиши случващото се.
2. Да го оставиш на произвола на съдбата и да си тръгнеш.
3. Да помолиш тримата да не го убиват.
Всяко едно решение носи със себе си различни бонуси./

Усетих хладното устре кат гали кожата ми , накара ме да настръхна , но някой го спря..пОгледнах момчетата не бяха онези хора от преди малко, бяха в пълен контраст, бяха сериозно..отне ми няколко минути да се осъзная ..След което минах зад Грен..След което по лицето ми се плъзна една злобна усмивка..За минута си затворих очите и си представих тялото на Грен само тточките .След което бавно си отворих очи ..облизах долната си усна ..Изпуках пръъстите си..след което започна да движа ръцете си по тялото му за секунди след което с няколко така да се каже бая бързички и точни движения натиснах точките в носната кухина ...след което в вратъ и накрая в сплита..след което извън това умение ..натиснах точка в ръката му, която държеше меча, като се опитах да я парализирамм и една в прасеца на десния крак и след като го направих започнах да му обяснявам ефекта от действието
-Оставят ти десетина минути мъчителна агония..И аз само мога да спра агонията ти..Ако не ми дадеш пари , кон и обещаеш , че няма да ги турмозиш веч ще се върнна някой ден и ше те довърша..Имаме ли сделка
Попитах го все така усмихната .. като си играех с ножа който изпадна от ръцете ми

Грен кимна пребледнял и започна да рови из дрехите си.
- Ето...ето ти двеста и девет момети, повече нямам! А коня си го оставиш в Илиос, но можеш да си купиш от конюшните тук! Моля те, спри го това!
Той извика от болка, когато ефектът започна да действа. Другите трима се смееха от сърце.

/+209 злато, +30 Негативна слава, +5 Опит, +3 Атака, +1 Защита./

-Ем ще почакаш още малко ще спра ефекта на 9 минута
казах аз като се усмихнах на момчетата след което се облегнах на една стена и се загледах в мъжа , който се гърчеше..ИЗкарах кесийката с пари и започнах да си ги броя една по една..

Грен продължаваше да се гърчи, а другите я гледаха като Матю каза:
- Добър избор Елиа!

» Телепортната сграда
» Телепортната сграда
» Телепортната сграда
» Жилищна Сграда
» Телепортната зала