Дървесния дворец

Лианите и клоните на вековните дървета служеха за основа на Дървесния дворец. Там беше столицата на дивите елфи, според приказките. Почти никой не беше стигал до тези дълбоки и непроходими области на Безкрайния лес, а още по-малко бяха успявали да се върнат, защото по пътя назад ги чакаше Лабиринта.

Няколко от дивите елфи , довлякоха момичето до двореца им. Те я оставиха в някаква стая , когато момичето дойде на себе си пред себе си видя. Два елфа , те бяха мъже но си личеше , че са елфи по продълговатите им уши. Ръцете на Кейт бяха вързани зад гърба й , като елфите започнаха да я разпитват.
-Момиче , какво търсиш по нашите земи и то сама ?-елфите не бяха зло настроени , и това личеше по тона им.

До тук ме довлачи нещо,което ме нападна с гръб.Бях невнимателна,заслужавах си го.Напипвах студеният ръб на камата си и си порязах ръката.Да...чудесно,не стига,че някакво същество ме удари ми сега и да се срежа.Такава съм късметлийка.Отворих широко сините си очи.Надигнах глава с доста усилие и съзрях пред мен елфи.На всичкото отгоре ми искаха и сметка.
-КАКВО ВИ ПУКА!?КАК СМЕЕТЕ ДА МЕ УДРЯТЕ?ТОЛКОВА ЛИ НЯМАТЕ МОЗЪК,ЧЕ НЯМАМ ВРЕМЕ,А МЕ БАВИТЕ?РАВЪРЖИ МЕ ВЕДНАГА ИДИОТ ТАКЪВ!-избухнах аз.Как подяволите ще ме пита ,какво правя там,амиии на разходка съм в джунглата.Много умно...няма що.

На елфите въобще не им хареса държанието на момичето , което си мислеше че може да прави каквото иска в тези земи. Двамата се спогледаха и след , което пак я попитаха същия въпрос , но този път в тона им си личеше , че избухванията на момичето не бяха добре за нея.
-Какво правиш тук ? - попита я отново гневно елфа.
-Внимавай какво отговаряш , защото от това може да зависи животата ти!-кресна другия.

Очите ми пламнаха от бяс.Нещо много си позволяваха тези.
-На мисия съм.-избълвах аз и се изправих.Бяха две глави по ниски от мен.
-Търся нещо и имам уговорка с един елф,следователно мога да съм ТУК!Във ваша полза е да ме пуснете...както и от части в моя,но не мен ме тормозят вампирите.-изсъсках бързо,бях твърде ядосана от удара,за да се държа нормално.Очите ми мигом почерняха и от небесно сини станаха червено-черни.Енергията ми на Пиро напираше и кръвта ми кипеше.

Когато момичето спомена вампирите , елфите отново се спогледаха този път в очите им можеше да се прочете страх. Те също мразеха вампирите , и също ги преследваха.
-Значи си на мисия ... - започна да говори единия. - И гониш вампир ... това е добре..-Развързаха момичето като единия и посочи от къде да излезне и когато излязоха от тази стая , другия и каза:
-Щом преследваш вампир , да си сама е много опасно.-тогава той свирна и други два елфа дойдоха.
-Вие двамата , ще вървите с това момиче , тя преследва един от вампирите. В момента вие сте под нейно командване.-след тези думи момичето можеше да продължи по пътя си като вече имаше и подкрепление.

-Нямам нужда от помощ и не преследвам вампири...-тихо казах аз и се успокоих мъничко-На мисия съм да открия изчезнала ученичка на академията,а в замяна на насоките и помощта на другия елф съм дала дума да убия вампира,който и без това държи за заложница Джесика.Сега се надявам да не ме бавите повече.Скоро ще е късно да я открия.-заявих унило аз и излязох от двореца с бърза крачка.Не трябваше да допускам да я търся по мрак,а вече слънцето бе пред залез.

Докато момичето следваше своя път , двамата елфи които бяха пратени да й помагат я следваха като единия си служеше добре с лъка , а другия беше отличен майстор с меча. Тъй като момичето вървеше пред тях , единия я извика като каза.
-Господарке , можем да ви покажем от къде започват следите на един вампир...-като след думите си продължаваха да я следват , и чакаха отговара й.

-Просто Кейт...не е нужно да ме наричате "господарке"...и да бих искала да ми покажете тези следи,сега заради този удар се дезориентирах.-казах набързо аз и продължих да бързам,не бях лоша и злобна,просто напрегната и спирахава.-Не помня до къде бях стигнала преди и се чудя на къде да хвана вече,а слънцето залязва,вечер нямам никакъв шанс да я намеря...-въздъхнах омаломощено и изчаках елфите да ме настигнат...

-Спокойно госпожице Кейт , просто през вечерта силата на вампирите просто нараства. Ще я открием.-Тогава елфите стигнаха до следите , които сочеха в няколко посоки. Този с лъкът сложи ушето си на земята , като се задържа така няколко секунди.
-Следите са пресни , но немога да долувя накъде е тръгнал...-каза той след като се изправи.
-Е по кой следи ще поемем?-попита той Кейт.

(2 , 4 , 6 и се натъкваш на правилните следи)

-замислих се аз.Избрах средните стъпки,инстинктът ми ме водеше натам,но не винаги бе правилен и ме подвеждаше по някога.Щях да поискам да се разделим и всеки да поеме по една следа,но пък нямаше да се оправят сами.Бях поела отговорност за тях.Каквито бяха дребни хич не ми лъхаха доверие.Затова пропуснах тази възможност,потеглихме по пътечката,която аз посочих,но дали късметът щеше да ни се усмихне...?

The member 'Кейтлин Паркър' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Дървесния дворец De6

Инстинкта на момичето не го подведе , тримата поеха по стъпките като скоро се озова пред някаква пещера , а стъпките водеха на вътре. Въпросът сега беше дали са готови физически и психически да влязът в леговището на вампира.

(В пещерите пиши)

Асе извади бутилката с кафе от задния си джоб а от един от предните извади едно парченце месо и хапна след това се огледа замъкът беше прекрасен явно елфите са го строили доста време и Португас каза
-Прекрасен замък си имате
/след това попита
-Кога ще мога да се видя с вашия крал и да получа информация за Уми мага който преследвам
/После погледна една елфка в едината част на замъка която се беше навела и му потекоха лигите явно ефлките много го привличаха

- Радвам се, че това диво и ненакърнено от човешките строежи място ти харесва. - каза Леорхарт Зеления, а Ингрид допълни.
- Аз ще те заведа при краля и кралицата, а ти се дръж почтително. Мисля, че не си ни враг, но ако съм сгрешила ще те накарам да си платиш като ти отрежа...хм, мъжеството и те нахраня с него.
Тя му се изплези и го поведе към входа на двореца. Всичко вътре беше дървено или изградено от растителност, дори завивките и пердетата бяха от листа. Докато вървяха Ингрид го попита:
- Защо ти течат лигите така, да не си гладен още?
Тя ходеше пред него и малкото й и доста добре оформено дупе се беше откроили перфектно от прилепналите панталонки. Докато ходеше, бедрата й се движеха доста изкусително, но тя го гледаше през рамо с леко подозрение.

Vlad написа:: - Радвам се, че това диво и ненакърнено от човешките строежи място ти харесва. - каза Леорхарт Зеления, а Ингрид допълни.
- Аз ще те заведа при краля и кралицата, а ти се дръж почтително. Мисля, че не си ни враг, но ако съм сгрешила ще те накарам да си платиш като ти отрежа...хм, мъжеството и те нахраня с него.
Тя му се изплези и го поведе към входа на двореца. Всичко вътре беше дървено или изградено от растителност, дори завивките и пердетата бяха от листа. Докато вървяха Ингрид го попита:
- Защо ти течат лигите така, да не си гладен още?
Тя ходеше пред него и малкото й и доста добре оформено дупе се беше откроили перфектно от прилепналите панталонки. Докато ходеше, бедрата й се движеха доста изкусително, но тя го гледаше през рамо с леко подозрение.

Асе беше запалил цигарка и ходеше зад Ингрид и гледаше неиното дупенце 10тина секунди по късно се усети че тя го е попитала нещо и отвърна
-Ами днес е много хубав ден разбрах че много си падам по елфки или по точно по теб Ингрид
/и както му течаха лигите изведнъш той стана много сериозен и попита Ингрид
-Ще ми покаже ли гащичките си ?
/и се усмихна и няколко капки кръв паднаха от носа му

Тя го погледна изненадано и отсече:
- Аз не носа гащички. Без бельо съм.
И Португас осъзна, че е истина. Защото щеше да ги забележи по прилепналия панталон ако ги имаше. Но време за мислене нямаше защото тя взе една бухалка от близката стена и му изкърти тиквата, като от главата му потече порой кръв(аниме стайл).

Два часа по-късно.

Двамата вече се намираха в тронната зала, като главата на Португас беше превързана от Ингрид, която стоеше до него нацупено. Тя се поклони на краля и кралицата, които също изглеждаха млади и все пак бяха с бели коси:
- Ваша Милост, този перверзен странник е дошъл отдалеч, за да издири някакъв маг и да го убие.
- Добре дошъл в Безкрайния лес, младежо. - поздрави го краля.

Португас стъпи на пред коленичи целуна единия крак на краля и каза:
-Добър ден Кралю аз съм Португас.Д.Асе пратиха ме от академията за да издиря един Уми Маг и да го върна обратно жиф или мъртаф доидох да ви помоля за малко информация казаха ми че вие знаете за всичко случващо се в гората
/след това Асе погледна кам Ингрид и каза:
-Извинявам се госпожице просто се влюбих във вас
/след това пак погледна кам царя и го попита
-възможно ли е да ми погонете ?

- Хм...Уми маг казваш? Човек, използващ елемента вода, ако не се лъжа? - каза замислено краля. - Тези дни около Бистрата река наистина се появяват странни аномалии...Течението й се усилва и има опасност от наводнение, все пак реката е наистина пълноводна...Но странното е, че няма причина за наводнение, не са валяли проливни дъждове отдавна. Според мен е замесена човешка магия тук...Само някой човек може да нарушава хармонията по такъв груб начин. - в гласа на краля се прозвуча прикрит гняв. - Но...при нас вече дойде човек, който ще ни помогне срещу този Уми маг...Дойде при две седмици. Весрос, кажи на този младеж...
Иззад трона на царя излезе един висок и синекос мъж.
- Точно така, Ваша милост. Няма нужда от този самозванец. Моята сила е всичко, от което имате нужда.
Мъжът смигна на Ингрид, а тя се присви уплашено. Но Португас нямаше време да забележе това...той беше зяпнал в мъжът, който беше същият като от скицата, която му беше дала Командир Калиен в Илиоските казарми. Обаче тук се представяше с друго име - не Дарвин, а Весрос...Или този мъж наистина не беше Уми мага, или лъжеше много здраво.

Асе извади огненото топче и призова своя домашен лиубимец Огнения Елемент и извика
-Кралю пазете се това е Уми мага който преследвам
/след това Португас призова няколко огнени топки които летяха околко него грабна единия от двата меча на Огнения Елемент и беше готов да повали Уми Мага и каза
-Кралю пазете се той е опасен човек хайде махнете се от патя ми за да го убия ето вижте скицата с боунтито му
/ и обърна скицата кам краля

- Но...Но това е невъзможно! - каза изумено краля, а човекът приличащ на Дарвин каза:
- Кралю, нека този луд човек не ви заблуждава. Както виждате той използва офанзивна магия във ваше присъствие...
Изведнъж Португас усети лек прилив на енергия от Дарвин към краля, но никой друг не го забеляза.
- Да. Така е. - каза леко хипнотизирано краля и кралицата кимна. - Стражи! Хването го!
Ингрид изглеждаше объркана дали трябва да нападне Португас, но преди да се осъзнае Асе усети някакво пощипване по вратът си. Там се беше забила малка стреличка от духалка, явно с опойваща отрова. Духът му се опита да го защити, но Дарвин образува Водна капсула около помощника на Португас и духчето не успя да излезе от там и изчезна до следващото си призоваване. Огненият юмрук усети как магията му се изплъзва и как пада по лице на пода, заспивайки.

След три часа.

Когато се събуди се беше озовал в една килия, а ръцете му бяха приковани към стената. Колкото и да се опитваше не успяваше да направи магия...Нито пък да призове духа.

/Опиши състоянието си, мислите си, направи някой бъдещ план./

Португас усети леко главоболие огледа се наоколо нямаше нищо което да исползва за да се измъкне от оковите явно уми мага не е бил само уми а и хипнотизатор което не е хубаво + единствения елф който би повярвал на думите на Асе беше Ингрид която усети магията на мага Португас потъна в мисли но нямаше изход явно щеше да седи там до като някой него пусне Асе леко го присви корема .... той погледна на долу и видя как му се намокрят гащите и си помисли
-Какво по дяволите поне дам и бяха свалили и гащите
/и започна да подивява единствената му мисъл в главата беше как ще излезне и ше отреже главата на Уми Мага

Португас си поседя в затвора няколко часа и накрая, когато вече умираше от жажда вратата се отвори и дойде един войник, който му даде бистра вода и чиния с мек бял хляб и сирене. После излезе безмълвно и заключи зад себе си.
В началото Асе си помисли, че обслужването в затвора всъщност не е толкова зле. Все пак свежа вода, хубаво сирене и пресен хляб бяха рядкост из килиите. Но после осъзна, че колкото и да се опитва да стигне до тях не можеше. Бяха сложени там да го дразнят.
Минаха още около пет часа и гърлото на младежа беше пресъхнало, а очите му се затваряха от умора, а мускулите му се бяха схванали.
Тогава вратата се отвори пак и там влезе една закачулена фигура, която притвори зад себе си. В килията беше много мрачно, но фигурата носеше факла и когато се приближи към Асе, тя свали качулката си. Беше елфката Ингрид. Тя мълчаливо седна до него и му поднесе купата с вода да пийне. Личеше й, че иска да му зададе много въпроси.

Асе хвана сиренето и хляба и започна да тъпче после изпи чашата с вода и погледна кам Ингрид и каза:
-Ингрид ти осети магията на Уми мага нали ? несам се побъркал нали ? той хипнотизира краля за да се укрие тук трябва да ме заведеш пак там за да мога да го убия и ще ни трябва някакъф план
/Португас се позамисли малко и каза
-Ако отидеш при пазачите и им кажеш че съм избягал кам гората и да тръгнат след мен да ме хванат ще ми остане достатъчно време да убия Мага ти как мислиш Ингрид ?

Тя го гледа дълго и накрая каза:
- Незнам защо, но имам чувствтото, че мога да ти се доверя. Аз също усетих всякаш някаква Дух магия, която Весрос...ако изобщо това е името му, използва срещу Негова Милост и кралицата. Ще се опитам да излъже стражите и да им взема ключовете. Дано не се проваля, защото тогава ще ти правя компания в тази мрачна килия.
Тя излезе и не се върна близо двадесет минути. Но когато най-сетне отново отвори вратата, носеше със себе си синджир ключове и отключи прангите на Португас.
- Дано това, което правим е правилно. - прошепна тя. - Сега ме последвай, да потърсим Весрос, или както там се казва. Ти измисли какво ще правим, когато го намерим...Сигурно ще е при фонтантите, много обича това място.