Дървесния дворец

Асе се исправи призова Огнения елемент и последва Ингрид през това време той беше потънал в мисли как да неутрализира Уми магията след няколко минути бяха стигнали на една кръстошка по средата имаше едно фонтанче на около растяха прекрасни цветя а на фонтанчето Асе зърна Уми мага който помирисваше една роза

Той също го забеляза, защото нямаше къде да се прикрият. Той ги изгледа изненадано, после поклати глава и въздъхна:
- Ингрид, Ингрид. Трябваше да се досетя, че ще направиш нещо такова. Трябваше да те убия, вместо да се опитам да те привлеча на моя страна.
След тези думи, той повдигна ръка и от фонтана изригна огромна маса вода, която направо изкърти мрамора и близките плочки. Водната струя се завихри и започна да добива формата на средно-голям дракон(15 метра дължина, без криле, 5 метра широчина). В същото време около Дарвин започна да се оформя и водна капсула.
- Ето ти една и на теб.
И той се опита да направи Водна капсула и на Португас. Ингрид извади лъка си и изстреля една стрела по дракона.

/Опиши действията си. Има един лесен начин да изпариш водната капсула около себе си, но за дракоан ще трябва да се помъчиш./

Португас избухна в пламаци което испари водата около него след което заповяда на Огнения Елемент да нападне Уми мага а стрелата на Ингрид отвлече вниманието на Дракона и остави време на Асе да направи няколко огнени стрели но те нямаха ефек върху дракона докато той се опитваше да предпази Уми Мага от Огнения елемент на Португас му остана малко време през което Асе приготви няколко огнени топки които запрати срещу Уми мага който беше опазен от дракона при което Асе сформира Огнена Сфера и активира Пиро Дъжд докато дъждът валеше и отвличаше вниманието на дракона да пази Уми мага Португас бласна двете си раце една в друга и сформира Слънчева Сила която представляваше един на един метар Огнена топка с Лава за ядро цялата градина грейна от светлината и Асе метна с нея по Уми Мага и дракона

Уми мага, който искрено беше вцепенен от тази всестранна и добре обмислена атака, изпрати бързо силна струя от фонтана към Слънчевата сила на Португас. Двете сили се сблъскаха със силен съсък и изкараха много дим, но умението на младият Пиро маг надделя с лекота и изпари струята, като продължи към целта си. В очите на Уми магът се прочете ужас и той засили Водната капсула около себе си.
Слънчевата сила го удари и подхвърли назад, към една от стените. Чу се трясък и взрив и западаха отломки. Огненият дракон се завихри и полетя към Португас, въпреки че видимо и той беше бая изтощен от дъжда и губеше сила.

/Сега ти остава да се справиш и с дракона. Опиши действията и хвърли зарче. Число, различно от 2 = успех./

Асе погледна дракона в очите който се беше засилил към него Португас се позамисли за секунда и каза на дракона:
-Неисках да исползвам това умение тук и днес исках първо Майстор Хелс да го удобри но няма начин
/В този момент от нозете на Асе започна да тече ненормална Пиро енергия тя отиваше в земята Португас портегна едната си ръка на пред малешката и безимения пръст бяха згънати средния и показалеца сочеха кам дракона а палеца беше прилепен до тях до като дракона летеше Огнения елемент го удари дракона залитна и се блъсна в една стена но бързо се исправи и продалжи атаката си срещу Портогас.Д.Асе от който се стичаше лава и всичката пиро енергия която има раката му още беше протегната в един момент той присви средния пръст и показалеца си при което от земята се издигна един голям Пентаграм той беше 4 на 4 метра голям от начало беше само пентаграма но 2 секунди по късно изригна сякаш цялата лава от земното ядро излизаше на повърхноста и Асе извика:
-Почуствай моща на моят Огнен Пилар

Огненият пилар мина през отслабения от останалите умения воден дракон и той се изпари с много пушек. Когато пушека се разсея, Португас и Ингрид видяха, че Дарвин не беше мъртъв все още, но явно беше изпаднал в безсъзнание и от главата му течеше кръв, явно се беше ударил силно при взрива.
- Е, успя. - похвали го Ингрид и се усмихна. - Да отидем при краля и да му кажем за предателството на Уми мага, надявам се сега мислите му са единствено негови.

-Само секунда
/отвърна Асе и извади един чувал от задния си джоб взе един от мечовете на огнения елемент отиде при Уми мага и клекна след това каза
-Много проблеми ми създаде
/И му отряза главата след което я прибра в чувала и го сложи на гърба
-Готов съм да тръгваме
/отвърна той на Ингрид

Тя го заведе отново в тронната зала, където краля и кралицата му благодариха и изразиха извиненията си за това, че са го тикнали в тъмницата. Дадоха му доста провизии за из път и му казаха, че винаги е добре дошъл в двореца. Докато го изпращаше към изхода, Ингрид каза:
- И аз ти благодаря, Португас.
И го целуна по бузата(xD), но в очите й се четеше, че иска друго.

-Ще се върна скоро Ингрид неме забравяй
/наколеничи Асе и и целуна раката и после тръгна

Аои и елфа влязоха в двореца. Той се огледа наоколо внимателно. Запамети всички възможни изходи, всяко нещо, което можеше да му служи за защита и за нападение. Нещо не му допадаше мястото, в което се намираше и за това нито за миг не свали гарда си, въпреки че отстрани изглеждаше, че оглежда всичко с безразличие и някакво досадно нежелание. Аои ходеше малко зад елфа, постави си ръката на рамото му - тя беше ледено студена:
- Сега, заведи ме при Ингрид. - каза Аои с хладен и равен тон.

- Няма нужда, аз вече съм тук. - и от цялата сбирщина елфи излезна една вискоа елфка със стройно тяло, средно голями гърди и хубава задница. - Сигурно са те изпратили от казармата да ни помогнеш с проблема, слушай сега порблемът е, че от няколко седмици нито капка вода не идва на сам покрай реката. Изпратихме хора нагоре по реката, няколко от които се върнаха разказват за група бандити, които са пазени от уми маг. Искам да отидеш там и да ги убиеш.

Аои я огледа добре от главата до петите с безразличните си очи, след което я погледна в очите. Той не беше свалил още ръката си от рамото на елфа и просто го стисна убийсвено силно:
- Ти трябва да ми покажеш пътя до реката, за това идваш с мен. - вметна той с леден и плашещ тон.
Аои блъсна елфа пред себе си с умерена сила:
- Хайде води.
Двамата тръгнаха към Бистрата река като Аои спазваше определена дистанция зад елфа и повиши предпазливостта си.

Преди да стигнат до двореца, Ингрид беше разпитвала Елиа за младеж на име Португас Д.Ейс много, но младата маршълка й беше казала само каквото тя си мислеше - че Ейс е досаден тип, който постоянно прекъсваше...ъ, важни моменти. Но Ингрид само се усмихваше и Елиа остана с чувството, че елфката си пада по него.
Найт се приближи към двете.
- Елиа, предлагам ти да има някой в покоите, които са заделени за теб, да те пази, освен твоя голем другар. Той е наистина силен, но има къде-къдке по-опасни неща наоколо.
Мъжете слизаха от конете си и ги вкарваха в конюшните.
- Още утре сутринта започва мисията ни. - допълни той.

-Найт спокойно..Едва ли някой ще ме нападне..
каза Елиа като успя да прекрие успешно притеснението си..Момичето слезе от коня и го предаде на един васал да го предаде..Ингрид я поведе по едни стълби нагоре и я заведе до покойте й..Помещението беше по-малко от това в цитаделата , но все пак бяха за малко тук..Някоолко врати понадолу бяха покойте на Найт, а следващата враата на стареца..Херакъл оглеждаше картините по стълбите с голям интерес..Накрая и той стигна до стаята на работодателя си..А момичето разпитваше Ингрид за месността , в която се намираха и какво става в самия дворец и накрая попита защо е толкова заинтересована от Айс

Ингрид се изчерви и бързо смени темата, обяснявайки на Елиа за обичаите на елфите, но после пак я подхвана. След време елфката я остави сама и Елиа имаше цяла вечер на спокойствие с мислите си. Утре щяха да започнат мисията, като първо щяха да разберат каква по-точно е.

Елиа отиде до библиотеката харесвайки си книга..Взе я и се излегна на леглото про4ете малко след което си запали цигара като седна на перваза на прозореца ..Цигарата не усетно беше свършила ..МАршълката се върна в леглото и отново зачете..След няколко часа се беше унесла в съня си

Аои усети аурата на Елия. Това момиче изобщо не я криеше. Аои манипулира неговата да е същата като нейната. Така нямаше как да бъде усетен. Той влезе през прозореца безшумно. Елиа спеше. Аои протегна студената си ръка и я хвана за устата. Беше манипулирал няколко сенки да я държат, за да не се дърпа много. Добре, че Блууд му беше казал къде е. Елиа се събуди стресната и изпадна в ужас при вида му. Ледения му шепот галеше ухото й.
- Елиа, не съм дошъл, за да те убия. Не викай, не пискай и не прави изшишни движения. Дойдох, за да поговоря с теб. Харесваш ми. Красиво момиче си. За какво си мислиш бях онази нощ при теб. Друг щеше да вземе мисията, но аз го изпреварих. Наблюдавах те, изучавах те - способна си, наистина способна, но си в застой. Бива ли такова нещо? Жена с толкова много потенциал да бъде куртизанка на Вайл. Замисли се. Какво си научила при него? Нищо... - секунда ледено мълчание - ...освен някоя друга креватна техника, разбира се. Аз мога да те науча на много повече. Ако си жена копнееща за власт, то трябва да се навърташ около мен, а не около него. Както казах мога да те науча на толкова много неща. Ако си жена само за секс - стой при Вайл. След няколко дни ще те намеря, за да ми дадеш отговор на тези въпроси. А сега довиждане.
Тя усети само ледените му устни върху челото си и Аои потъна в сенките, които я освободиха. Нямаше време за губене. Блъъд му беше казал, че и Найт ще е там, а Аои нямаше желание да се сблъсква с него точно сега.

Елиа стоеше така все едно че беше видяла призрак..Не можеше да помръдне..Какво правеше той тук..Как я беше намерил и как забога беше премининал през лабиринта без някой елф..Но тя не харесваше Аой..колкото й да се опитваше да се залъгва думите му бяха донякъде истина нищо не беше научила от Вайл..Но й беше твърде скъп..но пък можеше да използва Аой ..За да стане по могъща..Но ужасното му държание я отвращаваше.Девойката отново беше поставена пред дилема..Имаше няколко въпроса към него но следващия път щеше да ги зададе..Неусетно се беше пренесла в царството на сънищата...Момичето сънуваше нещо странно..Пролича си гримасите , които правеше лицето й .Няколко лунни лъча влизаха през прозореца и огряваха цялото легло ,нищо друго..Всичко беше потънало в тишина..

Когато Елиа се събуди се почувства много отпаднала, а клепачите й едва-едва се отваряха, колкото и да ги насилстваше. През пердетата минаваше малко светлина, но кожата на момичето пареше, все едно беше болна. Тя инстинктивно се прикри под чершафите и се почувства малко по-добре. Изведнъж усети, че е много гладна, както и жадна, но колкото и да гледаше към закуската, която беше донесена малко преди тя да се събуди и беше сложена на нощното шкафче, не й се дояждаше от нея. Тя усети лек сърбеш на врата си и прокара пръсти през мястото. Намери там белег от два остри зъба.

/Изглежда си била ухапана докато спиш и вече си вампир. Малко обяснение за вампирите в Шелтър, тъй като те се различават от обичайните, срещани из книги, филми и т.н.
Пиенето на кръв - Колкото по-отдавна вампирът не е пил кръв, толкова по-силен става, защото се връща към животинската си природа. Ако не е пил много време става по-издръжлив и се регенерира изкл. бързо. По-пъргав е и т.н. Физическите му характеристики се покачват много. Но също така очите му започват да стават все по-червени, кожата му по-бяла, и слънцето започва да му вреди все повече и повече, докато накрая не може да излиза на него. НПЦ-тата не искат да говорят с него или го атакуват веднага, освен ако не са му приятели или познати.
Когато вампирът пие кръв в следващите няколко дни е сит и се връща към човечеството. В този случай може да се разхожда под слънце и дори зъбите му са съвсем неразличими. Физическите му характеристики са съвсем малко над обичайните.
Фазите са 4:
- Сит.
- Първа фаза на жажда. - Слънцето пречи, но не е смъртоносно. Кожата е леко по-бледа, а очите с почти незабележим червен отенък.
- Втора фаза на жажда - Слънцето вече е голям проблем, но не те убива веднага. Кожата е много бледа, очите много по-червени, зъбите се одължават. НПЦ-тата започват да те подозират.
- Трета фаза на жажда(критична) - Изобщо не приличаш на човек, освен по форма. Очите ти са кървавочервени, кожата - тебеширено бяла. Зъбите - одължени. НПЦ-тата се плашат от теб или искат да те убият. Получаваш някои умения като - Харизма и т.н., които все още не са измислени. Ще добавя системата като тема по-късно.

/Елиа ти си в Първа фаза на жажда. Имай го в предвид./

Елиа се въртеше в леглото и не можеше да заспи..Гладът и жаждата я тормозеха..Момичето се вси на кълбо и затвори очи..като слезеше малко по-късно щеше да опита някой васал..Но тя осъзна , че Найт ще е голяма пречка за нея...Стана от леглото и тръгна към шкафа с книги в стаята.Намери книга за митичните същества в"Безкрайния лес"..Момичето разлистваше лист по лист и чеше факти , които щяха да и помогнат в новия и вид..Беше и странно ..Минаха няколко часа и слънцето започна да изгрява..Елиа стоеше на един фьойл в ъгъла на стаята..Светлината там беше най-оскъдна..Момичето чакаше васалите , Найт , елфите и Стареца да се събудят , за да разбере за какво точно са тук

На вратата й се почука и след това в стаята влезе една елфка, явно прислужничка. Зеленокосото момиче погледна към Елиа с притиснение, когато видя, че гостенката не е хапнала.
- Милейди, трябва да се подсилите. Задачата ви няма да е лесна. - елфката се поклони. - Извинете, ако съм ви обидила, но задачата ми е да се грижа за вас. Бихте ли желали нещо? Сир Найт ми нареди да ви обслужвам. Каза, че имал някакъв неприятен сън и въпреки че не е суеверен ми каза да се облеча и да... - тя се изчерви. - Имате ли нужда от нещо? - попита отново момичето, което си беше хубаволико.

"-Просто не съм гладна ..Не се притеснявай за мен "-каза Елиа като едва се сдържа да не и скочи..умело прикриваше жаждата си .Макар й беше първия ден като вампир:'-Кажи на Найт и на господарите ти , че ше ги чакам в Тронната зала..Какво ти е казъл..-и любопитството на маршълката се обади...като Елфката видя усмивката на лицето й ..

- ... и да дойда да проверя как сте. - започна да овърта елфката и после се ухили леко с изчервени бузки. Явно беше споделяла леглото на едрия рицар миналата вечер, но не искаше да си го признае открито. - Ще предам на сир Найт каквото пожелахте. Имате ли някакви други въпроси или нужда от нещо преди да отидете в Тронната зала? - попита елфката хрисимо, чудейки се защо Елиа се е каширала в ъгъла.

/Ако не искаш да говориш с елфчето още може направо да пишеш, че отиваш в тронната зала. Но по-добре чакай друите отпред, защото все пак няма да е много културно да влезеш сама при владетелите, преди всички да бъдете представени официално./

Явно Найт я беше приютил през вечерта..Тази мисъл изникна в съзнанието й..Елиа се усмихна..след което се изправи и тръгна към елфката и като беше до нея се навлезе в личното й пространство и каза:-Знан какво си направила снощи..-след което я погледна в очите, който започваха да стават леко по наситено червени..Вампирката се чудеше дали това да й е закуската..Но реши , че на Найт отново ше му потрябва..като нежно впи усните си в нейните като се заигра с езика й .И преди да се усети Елиа се беше издубила някъде из коридорите..Вървя около десетина минути стигна една огромна врата като предположи , че това е залата и се облегна на стената с/у нея..Чакайки другите

Найт и Вейнс скоро пристигнаха, следвани от още двама от войниците си. Найт кимна на Елиа, а Маркъс я изгледа както дядовците гледаха непослушните си внучки.
Скоро бяха представени официално и влязоха в тронната зала. Кралицата и краля на елфите ги приветстваха също толкова официално, докато всички коленичиха пред троновете.
- Добре сте дошли. - каза кралят, млад на вид мъж, но сигурно на много столетия.
- Благодарим от цяло сърце. - каза сухо, но не и неучтиво Найт. - Относно мисията...
- Направо по същество, значи. - каза кралят и паузира кратко преди да продължи. - Както знаете вампиризмът е силно разпространен из Безкрайния лес, но наскоро проблема излезе извън контрол. Имаме подозрението, че за това е виновен Древен вампир, който наскоро се е събудил от съня си и вдига армия от себеподобни. Искаме от вас да го откриете и премахнете, ако това ви е угодно.
Найт се намръщи леко и това, в комбинация с превръзката на окото му, беше страшна гледка.
- Хм, предполагам, че бихме могли да ви помогнем. Къде можем да намерим този Древен прилеп, или каквото е там?
- Всъщност... - кралицата се включи в разговора. Тя беше наистина красива, образец за всеизвестната елфска деликатност и красота. - ...имаме опасения, че той населява Дървесния дворец. В последно време има много ухапани, а докато Древният се храни редовно, няма как да го отличим от обикновен елф.
Найт изпсува.
- Защо не ни уведомихте по-рано?! Можеше през нощта да се случи нещо на някой от мъжете ми!
Кралят почервеня от гняв от нахалството, но жена му го докосна леко по ръката. Найт и останалите бяха последната им надежда, не биваше да ги нагрубяват ненужно. Трябваше да направят компромис.
- Той напада само женския пол.
Найт обърна бавно лице към Елиа и я погледна странно, а момичето усети как настръхва. Този едноок поглед...сякаш виждаше през нея. Но рицарят не каза нищо, а просто се обърна пак към владетелите.
- Добре, ще направим всичко по силите си. Извинете за грубостта.
След официалните благодарности и другите скучновати дворцови ритуали, всички излязоха от залата. Маркъс се почеса по главата.
- Ух, това не ми допада. Страх ме е от прилепи и тем подобни.
- Страх? - Найт каза думата трудно, сякаш никога не беше изпитвал това. После поклати глава и се обърна към Елиа. - Бих искал да поговоря с теб насаме.