Дървесния дворец

Елиа , Найт и другите излязоха от залата и всички се разотидоха.Елиа погледна, който муу казваше да го последва..Вярвяха по коридорите докато по едно врме НАйт не изгуби моми4ето от полизрението..Явно беше стигнала в стаята си..След като премина завоя на коридора..той видя вратата на стаята на Елиа..Момичето седеше на леглото и пиеше ,странна червена течност..Беше вино..Вампирката имаше съмнения , че НАйт я подозира..Беше скрила книгата , която четеше по възглавницата...ВЛизайки в стаята мъжът я намери полу излегнла се , дърпайки си от цигарата и го попита
-ТА за какво искаше да си говорим и трябваше да е на саме..

Найт, който дори за миг не я беше загубил от полезрението си, каквото и да си мислеше Елиа, я погледна твърдо и каза:
- Ухапана ли си?
Въпросът беше директен и изискваше честност. Елиа се чудеше дали може да го излъже и дали има смисъл. Обаче момичето определено незнаеше как ще реагира рицаря...Може би щеше да я убие, за да не излага императора на зъбките й?

Елиа стоеше и го гледаше няколко минути и каза
-Да ти приличам на вампир..
след което седна на леглото , кръстосвайки краката си..непреставайки да го гледа..дългата и коса се спускаше по раменаата и част от нея беше полозена в/у леглоото.елиа невино си играеше с един кичур ..

- Не, но издаваш подобно...усещане. - каза й той твърдо. - Искам да видя врата ти и те оставям намира. Ако си ухапана, това може да помогне за задачата ни. Вампирите лесно могат да открият създателя си.
Въпреки думите си той не се приближи веднага към момичето, а изчака позволението й. Донякъде й се доверяваше, а и трябваше да я защитава, а не да я тормози.

Елиа отметна косата си от едната страна като свали дрехата си , защото беше беше поло без ръкави и се приближи към НАйт имаше ясната гледка, че няма следи от зъби..Момичето каза:-Найт ако бях вампир отдавна да съм упитала теб и елфката ти..-Не спираше да го гледа в очите, като беше кръстосала ръце пред гърдите си и цупеше

Найт рязко се обърна.
- Не прави така. - каза й той строго. - Ако показваш тялото си наляво-надясно ще трябва да се занимавам да убивам потенциалните ти изнасилвачи.
После смекчи малко тона си и добави.
- Може и да съм сгрешил. Просто имах...лошо предчувствие за снощи.
Беше сънувал какво ли не. Даже онзи асасин - Аои. Беше чувствал тялото си слабо, а главата му щеше да се пръсне от болка. А асасинът го беше хванал за лицето и го беше блъснал в стената. Безсилието му го беше изумило.
"Събуди ме. Ще пушиш вън."
Защо си спомняше тези думи? Но както и да е...
- Скоро започваме разследването. - каза той на Елиа, без да се обръща. - Всеки ще търси информация за вампира по отделно, но ако намериш нещо, не действай сама, а ме потърси и... - той направи кратка пауза. - ...откъде по дяволите знаеш за елфката?

-Наит обърни се свикнала съм да събирам погледи, за това избрах да съм маршъл , мога да убивам по различни начини..бързо и безболезнено , бавно и мъчително..- и нАйт преди да е чул последните й думи Елиа беше застнала пред него :-Едва ли би ме пипнал и с пръст , отчасти съм собственост на Вайл- НАйт видя усмивката тоято се плъзна по лицето й :-И аз знам всичко актуално..и да знае Елфката си пада по теб"-тя се приближи към него и допълни ;-Мога да ти кажа , че я бива с устата"-Елиа се размя , но не отделяше погледа си от неговия.."-Само не знам какво е станоло с окото ти"..Вампирката очакваше отговор.

Найт се понамръщи за коментара й относно елфката.
- Целували сте се? Двете?
Елиа кимна и той усети, че мисълта го възбужда. Разтръска глава за да мисли трезво. Нямаше време за плътски наслади.
- Окото ми...Себастиан Дефиън го извади по време на битка. Но аз отрязах главата му, така че сме квит. И все пак си наметни нещо... - допълни той и пак се обърна. Въпреки че служеше на принца на мрака, той имаше рицарска чест. Вратът му се разкри за прекрасна захапка и Елиа усети как очите й почервеняват неволно, а зъбите одължават. - Предлагам ти да се облечеш и да започваме разследването.

"Всеки друг освен НАйт"=помисли си елия и разтръска глава.."-Имам нужда се освежа и на излизане кажи на някоя от прислужниците да ми донесе храна, защото корема ми стърже ужасно..ще ВИ чакам пред тронатта зала по изгрев слънце"..
каза момичето мило без да звучи заповеднически след което Елиа тръгна към банята..Като пусна косата си назад прекривайки поголямата си част от тялото..НАйт разбра че маршълката има нужда от усамотения..Усещаше как зъбите и започват да се удължават..следователно тя преминаваше в следващата фраза.НЕ знаеше как ше го прикрите..Искаше й се да го захапе, но щеше да залусва с прислужницата..трябваше й само малко търпение

Найт безмълвно излезе. Елиа остана сама, но чакаше прислужничка. Жаждата я изгаряше. Тогава тя чу глас в главата си:
"Ела при мен, дете мое. Присъидини се към мен. Служи ми."
Гласът беше дълбок и някак си дрезгав, изпълнен със сила и тя искаше адски много да му се подчини. Трябваше просто да проследи връзката си с Древния.
"Ще те нахраня със собствената си кръв. Ела."

/Можеш да опишеш, че проследяваш връзката си с Древния или да изчакаш прислужничката(което ще е трудно заради волята на вампира), пък после да му мислиш. Можеш и да съобщиш на Найт, който се мотае наблизо из коридорите, но той ще забележи промянта в теб./
о

Прискужницата тъкмо влизаше като видя Елиа на колене да се държи , за главата .Чу тихите стъпки на момичето й се усмихна като си помисли:"-Та създателя мой , имам един господар и нямам намерение да го заменя, макар че искам многоо да ви се подчиня не мога., пък и не искам да пия вампирска кръв."-Новодошлото момиче забеляза огромната промяна в вида на гостенката и беше готова да изписка...нО Елиа все още беше "в час' и набързо натисна критичните точки около вратъ на елфката като спря кръвта към мозъка й..момичето изпусна подноса и се сгромоляса..Вампирката с неочаквано за нея бързина залости вратата и:"-Да си вампир има свой предимства"..Прислужницата изгуби съзнание...МАршълката се наваде и впи удължаните си нокти в плътта й..Като започна да пие кръв ..След всяка изминала кпка кръв Елиа се чувстваше някак си задоволена..КАто изпи количеството , което я засити тя вдигна елфката на ръце отиде и я метна безчувственото й тяло през прозореца..То буквално се размаза и никой нямаше да я познае ..Вампирката се облиза и зъбите , и очите отново станаха нормални..ЗНаеше , че има няколко дена преди "новата й закуска" ..МОмичето набързо оправи безпоорядъка и отново се кашира в ъгъла..като беше взела книгата и прелистваше лист по лист..и закачака игрева на слънцето..След няколко часа настъпи залеза на луната и противния изгрев на Слънцето..Тя се изправи прибра книгата на рафта ..след това излезе от стаята и тръгна към тронната зала, където я чакаха останали..тя се извини за закъснението и погледна НАйт, като бузките й леко почервеняха...НАйт имаше чувство , че това е друга Елиа, а не онази от ве4ерта

Найт я измери с поглед и каза:
- Не успяхме да открием Древния снощи. Но намерихме тялото...или остатъците от тялото на онази елфка, която пратих като слугиня. Кога я видя за последно? И накъде тръгна след като си я отпратила...Ако си я отпратила. - добави той замислено, после хвана Елиа за раменете и я блъсна в близката стена, като не използваше сила. Но тя се усети напълно заклещена.
- Мисля, че е време да ми кажеш истината. Не съм толкова глупав, и ни най-малко сляп. Няма да позволя да застрашиш Вайл. - Елиа не можеше да повярва, че Найт използва името на императора така. Явно в момента говореше повече от сериозно. - Ако все още можеш да мислиш трезво, а не си побъркано от жажда за кръв същество ми кажи. Вчера...неволно използва Харизма върху мен, вампирите го владеят. Такава ли си?

-Найт момичето излезе от покойте ми.."-след което Елиа му се озъби..НЕ забеляза никаква промяна в нея..:"-Да отбележа дори не знам какво е Хариса или та кфот и да е било..Вампир аз да бе ."-измя му се в лицето..:-Първо както виждаш зъбите ми не са променени , очите ми са червени заради лещите ,който нося по наследство от майка ми и ако съм вампир едва ли мога да стоя на слънце, и кожата ми както забеляза и снощи е нормална не е снежно бяла..Така , че успокой.."-след което тя го избута от себе си и застана на най-осветеното място в коридора..НЯмаше начин той да познае,че е вампир..беше оная малка сладка Елиа, с онази нейна очарвателна и така уникална усмивка..абе направо паднал ангел (хД)

Найт я изгледа отново мълчаливо, единственото му око гледаше странно и Елиа цялата изтръпна.
- Ако разбера, че ме лъжеш ще те насека на парчета. - каза й той тихо и спокойно, без грам яд в гласа си. Което беше по-стряскащо и от вик. После се обърна и тръгна по коридора.
- Търсенето продължава. Ако искаш да помогнеш се залавяй за работа. Императорът не те е пратил тук само за красота и да се буташ в краката ни.
Наметалото му се развя зад него, а бутушите му не издаваха никакъв звук, въпреки тежестта на тялото му над тях.