Покрайнините на гората

"Е, добре...не очаквах точно тя да си признае за всичко, което си мисля за нея и за всичко, което знам, че съм, някой да ми го каже, въпреки че не беше в очите, ми беше ясно, че е искренна. Става да ми става все по-странна и ако аз съм тази, която трябва да бъде разгадана и обгърната в мистерия, то мъглата започва да обхваща и нея, трябва да разбера повече за нея преди да й се доверя...." но мисълта й бе прекъсната от шумолене, вълкът се бе размърдал и тръгваше към Кейт, а той не я познаваше.
- Саура, спри, няма проблем, тя е приятел. - след което вълкът се отпусна отново до нея. - Искаш да ти разкажа за мен... - този път, тя се обърна към Кейтлин. - Това, което мога да ти кажа засега е, че родителите ми са умрели, когато бях малка, след това ме отгледаха баба ми и дядо ми, бях много нещастна, но преди 4 години брат ми ме взе, обучи ме до това, което съм днес и тогава дойдох тук. Той е всичко за мен и човекът благодарение, на който аз все още съм жива и съм тук. Това е главното за мен и което мога да ти кажа. Изминала съм страшно много, докато стигна до тук, и едно от нещата, което човек печели най-трудно у мен е доверието и уважението. Не си мисли, че като си тук и те извиках, си ги спечелила, просто има нещо в теб, което ме влече...та ако имаш някакви въпроси около мен, можеш да ми ги зададеш и ако мога, ще ти отговоря на тях....след това искам да чуя твоята история. - каза Кари и са загледа във вълка....

-Как се казва...?-тихо попитах аз за името на вълка,въпреки че я бях чула да казва "Саура",не бях сигурна дали това е името,или някакво обръщение
-Саура.-отговори ми Кари
-Да,значи е точно такова,каквото мислех.Отива му...страхотен е...-искрено се изказах аз и нямах,какво да я попитам повече без да подхващам болезнените теми около смъртта на родителите й.Знаех пределно ясно,какво е да говориш за това,защото всъщност историите ни много си приличаха.И моите бяха починали,не вярвах и да подозира това,защото бях останала с впечатлението,че гледа само безгрижието в очите ми и препълнения гардероб в стаята ни...
-Поиска и моята история...-започнах аз-...Прилича на твоята.Родителите ми починаха в самолетен взрив и загинаха,когато бях на 7-дем.Леля и чичо ме отгледаха и продължават да се грижат за мен и сега.Имам тигър.Казва се Джирая.Мъжки е и е сибирски.Спомен е от родителите ми,те ми го подариха,когато бях едва на пет.То също беше мъниче и си играехме заедно,докато те не си отидоха...Известно време живях сама,защото леля беше във Фрация с чичо.И преди да дойдат да ме вземат при тях бях в сиропиталище.Наплашена ме взеха два месеца по-късно и от тогава живея спокойно,що годе.Никога не съм живяла,както преди с мама и тати,но е много по-добре от сиропиалище,ако си влизала в такова...знаеш поне,как изглежда от вътре...- с болка в гласа си аз й обесних всичко.

Добре, вече всичко е тотално различно от това, което си мислеше Карина за Кейт, очевидно тя не бе това, което привидно излеждаше. Бе съвсем различна и с тежко минало и то като нейното...е може бе леля й и чичо й не са били като нейните баба и дядо, но..... в този момент вълкът я побутна по ръката в посока към камата на единия й крак, знак, че тя има задача. Бързо се иззправи и тръгна по пътечката.
- Кейт....радвам се, че се запознахме и искам пак да говоя с теб...сега трябва да вървя до утре. - след което сви и тръгна към общежитията на момичетата.

Казуми стигна до покраининити на гората.Не след дълго тои беше навлязал в нея.Походи малко и стигна до една поляна ,която небеше много голяма.Влезна в нея и се замисли.Реши да потренина празнотата си.За да осъваршества и "Отрязък от времето".Седна на тревата затвори си очите и започна да се концентрирва.Огъня се появи в главата му.Започна бавно да изхвърля всички мисли от главата си.След броени секунди в главата му беше останал само огъня които се беше разраснал още повече.Отвори си очи и каза: -Ринги започваи.Рингии затана на 10-15 метра от момчето и започна да изтрева въздушни топки към него (не е смешно все пак въздушните топки са силна магия).Казуми ги виждаше в забавен кадър.Ибягваше ги една по една.Атаката на малкото нещо продалжи цели 25 секунди.След това Казуми мо каза: -Спри.Защото мо беше свършила празнината.Момето седна на земята отново.Затовори си очите и огъня отново пламна.Този път се концентрира още по добре и изхвърли мислите си по бързо.Главата му остана само с огъня.Отвори си очите и каза: -Започваи.А Ринги вече вхърляше по голями топки (not funny).Казуми отбягваше и тези но с повечко зор.Този път момчето задържа празнината за цели 30 секунди.Падна на тревата изморен след атаката на Ринги.Но имаше силен боен дух и нямаше намерение да се предаде в началото.Затвори си очите като беше още по концентриран.Огъня се разгоря пак в главата му.Изхвърли всички мисли за отрицателно време.Огъня се разрасна още повече от предишните пъти.Казуми се замисли за нещо което беше влязло в сърцето му.То увеличи огъня и тои се разрасна на пожар.Момчето се попоти чак.Стана отвори очи и каза Ринги заповаи.А Ринги изтрелваше въздушните топки с още по голяма скорост и малко по големи.Казуми ги отбягваше както и другите.Момчето задържа празнотата цели 40 секунди и като я беше осъваршенстал не само времево но и виждаше всичко още по забавено.След 40 секунди Казуми падна на земята задъхан.Ринги отиде до него.Починаха 5 минути а тои се попита: -Дали Кари е станала вече.....Няма да я притеснявам още,по късно.С тези думи тои се запъти към общежитието си.

Леона дойде на това място. Знаеше, че трябва да разгледа наоколо, особено тази гора. Беше в нейн стил. Започна да върви покрай дърветата. Прокарваше си път през високите заплетени треви и навлизаше все по-навътре. Стигна до нещо като полянка, беше кръг, в който нямаше високи треви и храсти. Там Леа седна на земята и типично за нея, се замисли. Как можеше да няма нито една приятелка за тези 3 дни? Но разбира се, най-добър приятел за нея си оставаше Даниел. От запад се чу шум, някой пристъпваше насам. Леона се изправи, но когато погледна в нея посока видя само един сив вълк. Приближи се до него, не изпитваше и капка страх. Имаше желание да се сприятели с него, но не искаше да го опитомява. Вълците бяха любимите й животни. Протегна внимателно ръката си към него и му кимна, за да се приближи. Плахо, но с решителност вълкът пристъпи напред. Оставаше още малко, докато ръката на момичето не стигне козината му. Вълкът направи още една крачка напред и тогава Леона погали меката му козина. Усмихна се.. Започна да го гали по главата и гърба. Това продължи около 2 минути. Вълкът бе вперил червените си очи в тези на Леа и тя не можеше да устои на погледа му. Изведнъж обаче, вълкът се отдръпна и хукна отново на запад, откъдето бе и дошъл. Малко разочарована Леа реши да се връща, но бе решила отново да дойде на това място и да потърси този вълк.

Казуми стигна до покаинините на гората.Беше се натъжил малко.Навлезе малко навъдре.Потярси Кари но никаде я намеше.Изражението мо се промени.Стана още повече натъжен.Ринги беше на 5 метра от него.Момчето беше отбило от пътекада и беше на една малка полянка заобградена от храсти и дървета.Облегна се на една грамадно дърво.Погледна напред и видя лоната.Беше много красиво,когато е палнолуние.Според Казуми Кари нямаше да го отркие тук и сигорно нямаше и да доиде.Тои свали глава надоло и мо се доспа.

Кари знаеше, че Казуми ще е тук някъде и тръгна из гората. В ума й все още се въртеше картинката от стаята й и щеше още вечерта да говори с Кейт, защото не можеше тя да си води момчетата там, а дугите да не могат да влизат...тя не бе подозирала, че Кейтлин е такава, бе пристигнала преди няколко дена едва...както и да е...Карина огледа всичко наоколо но следа от Казуми нямаше, явно, че трябваше да го търси, които й се бе налагало доста пъти по време на обучение с брат си, а той беше наистина добър, но очевидно не достатъчно, за да не го намери. На едно място Кари видя счупени клокни и леко заличени следи, но все пак следи, тя ги проследи и не след дълго стигна едно място, от където видя задрямалия Камузи. Тя се приближи с бавни крачки, не оставащи една следа, нито дори помръдване на някое листо, след което се доближи и както беше със затворени очи, седна до него.
- Здрасти, съжалявам, че чак сега успях да дойда, ноо имах неприятно случка в стаята ми... - каза тя, затваряйки очите си и се облегна назад.
- От кога си тук? Какво правиш?

Казуми изведнъж се сабуди и се обърна.Видя Кари и се усмихна.Всичката тъга в него се изпари.В този момент му се изкаше да я прегърне,но здържаше чуствата си.Здравеи,непомяна от кога съм тук може би 20 минути,спях през това време.Ами ти сега ли идваш и как се чустваш тези дни...а и какво е станал в стаята ти?С въпроса си момчето се обърна и загледа луната,

Когато се намираше тук под откритото небе, на свобода в природата, без ограниченията на стените, Кари се чувстваше добре. Беше й приятно тук с Казуми, отново навън, а луната разпръскваше светлина навсякъде и правеше непрогледната тъмнина, възможна за обитаване и виждане на пътя.
- Да, туко-що дойдох. Отне ми известно време, докато те намеря. - след това се подхилна, а той я погледна въпросително. - Обичам да ми предлагат предизвикателства, било те да намеря някого. - след това двамата се засмяха.
Кари продължи да гледа небето с подряпана на дървото глава, след което продължи:
- Ами тези дни минаха сравнително добре...имах неща, върху които да мисля, така че не съм скучала. А при теб? - тогава тя се сети отново за мисията си....но реши да отложи започване на плана за малко по-късно, не й се проваляше хубавия, спокоен момент.
- Иначе в стаята ми...да кажем леко прекъснах едно момче и едно момиче. - след което тя се засмя... - Между другото Домакинката е нещо много ядасана, заради някакво момче, което е ходило до стаята ни и се е заминала. Да знаеш нещо по въпроса? - каза тя и го погледна закачливо.

-Ами при мен тези дни само тренировки.Научих доста неща.Когато Казуми чу за момичето и момчето в стаята ,и Кари се засмя тои се хвана за главата.Погледна момичето засмя се и и отговори: -Ами момчето което ходи до стаята ви бях ас.Но ти би трябвало да знаеш.Но незнам защо бабичката ми се е ядосала като не сам и направил нищо,ас трябва да сам и ядосан.Подуха лек ветрец и Казуми се загледа в очите на момичето.

Кари се засмя, когато той й заговори за домооправителката..
- Естествено, че знаех, че си ти. - каза тя и се засмя отново. - Как може такова нещо, да бие горкото момче, което влиза в забанена от нея територия. - този път тя придаде ироничен тон на думите си и двамата се засмяха пак. - Следващият път внимавай повече. - след това му намигна и продължи да се взира в небето и пълната луна.
Наоколо наистина бе много красиво, а туко-що появилият се вятър разлюляваше много леко всичко наоколо. Косите на Кари се бяха оплели около лицето й и й се наложи да отвори очи, за да се оправи. Докато ги оправяше, накрая тя се озова лице в лице с Казуми. Погледна го право в очите, които бяха чисти и светли, някак странно светли и сякаш всичко се отразяваше в тях. Тя задържа погледа си в тях, никой досега не е бил толкова близко, за да може да ги огледа и изучи до най-малкото кътче.

Казуми гледаше очите на Кари.Когато тя се приближи и се загледа в неговите тои се зачервени.Обърна си главата на другата странна и изтръпна.След секунди се обърна пак но не беше червен .Видя че Кари все още го гледаше и то в очите.Момчето и се усмихна и я попита: -Амии мислила ли си за напред....Като завършиш академията какво ще правиш,при Ваил ли ще отидеш.Сведе глава надоло и все още я гледаше.

Кари се засмя леко при неговите действея, след което, за да излезе от неловката ситуация, също обърна глава и отново се отпусна.
- След като завърша училище трябва да свърша нещо, нещото, което е целта на обучението ми и целия живот. Това, което трябва да направя и чак след това ще имам право да мисля за себе си и какво да правя нататък. - след това тя млъкна, защото бе отишла твърде далеч. - А ти какво мислиш да правиш?

Казуми се замисли,не беше мислил за бъдеще,но отговори: -Амии ас или ще стана един от наи добрите мечемаистори и ще сам неотрален или сигорно ще мина от страната на Ваил,защото имам план .Ноща ставаше все по мрачна.На момчето мо се доспиваше,но скоро нямаше да заспи все пак беше тук да се види с Кари,но всичко става изведнъж.Кари втората ти сила каква искаш да е, момчето я погледна и замълча.

- Планове?...Ти гледаш много напред в бъдещето. - каза тя, след което се подхилна. - Спри се за малко и живей за момента. - този път тя се изправи. - Не знам какви сили искам да имам, но знам кой ще го прецени най-добре и ще ми каже. Но хайде стига сме говорили за бъдещето. Идвай, после ще спиш. - тя го каза закачливо, след което го хвана за двете ръце и го издърпа на става и тя тръгна в посока към езерото.
- Време е да се разсъниш. Да ти изглежда време за спане? - каза тя и се засмя, след което двамата тръгнаха.
Всичко бе толкова странно. Кари бе забравила за абсолютно всичко - беше забравила тъжните си спомени от детството, отдалечаващият й се брат, беше забравила баба и дядо й, беше забравила случата, която я бе подразнила по-рано, беше забравила за мисията, която трябваше да изпълни, бе изключила всичко, освен факта, че иска да се забавлява и да бъде добре и щастлива в този момент....всичко това бе странно за нея и докато вървяха лицето й помръкна при мисълта за това, но след това реши, че няма да проваля настроението си, което бе имала последно преди няколко години!
П.П. направо пиши ти в езерото

Дончо стъпи в границите на покрайнините,беше си подготвил любимото му-сандвич с пуешко,кашкавал,една зелчица,кетчуп и майонеза .Също така и топъл хляб.Изяде сандвича с удоволствие,но това бе само началото имаше и десерт.Извади ябълков пай с глазура и шоколад отгоре,също така поръсен с пръчици,той си каза
"-Ще си го оставя за после", но паят го погледна.Дончо не издържа извади една вилица и го натъпка в устата си,също така си извади и сок от банан и череша и го изгълта на бързо с пая.Натъпка се като прасе.Дончо седна за пет-десет минутки да му слегне храната.
След като му слегна извика:
-ДРЕД СЕНСЕЙ!-Като се зачуди дали Дред е гледал, как си похапва и най-вече дали го е хванало яд.

ПП:ЩЕ ТЕ УДОША ЖИВ АКО НЕ СПРЕШ С ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ!!!!!!!

Майстора дойде на точно на време и погледна Дончо безмълвно. Момчето изглеждаше...преяло. Което нямаше да е много добре за него. Ако се провалеше можеше да си избълва обяда от вторичния ефект на умението.
- Дончо, сигурен ли си, че си готов да научиш "Очите на мрака"?

Дончо кимна престраши се и каза
-Разбира се че съм готов,готов съм за всичко.

2 Едит:Пряката реч я искам на нов ред!

- В такъв случай да започваме по естество. Концентрирай се и изпрати към мен аурата си, като в същото време вплетеш в това някаква илюзия. Стреми се да изпратиш към мен мрачна и заплашителна аура, която да може да ме...стресне. - последното беше казано с неверие. Едва ли някой можеше да го стресне.

Дончо реши да опита но не му се вярваше да успее.Започна да се отпуска леко по леко и да се концентрирва постепено.След минутка беше готов да изпрати аура.Концентира се повече и повече и бе готов сащо така и за илузия.Помисли си нещо безкруполно и брутално затвори очи.И рязко ги отвори като изпрати и аура и илузия.

И успя! Усети как негативната енергия се устреми към Дред, докосна го иии...се върна към момчето. Собствената му илюзия го завладя. Той видя как дърветата оживяват и заплитат клони около него, как листата влизат в устата му и започват да го задавят, как кожата му се раздира и потича кръв...В следващия миг всичко си беше наред. Момчето се преви и върна иначе толкова вкусния си обяд...

/Дончо пробвай пак. Тук критерий няма да е зарчето, а качеството на написаното и неговата дължина./

Дончо помисли че се е сбогувал с съваршеният му убяда но все още не беще погубен(поне не цял).А след това каза:
-Докато обяда ми е в корема няма да се предам.
С тези думи той погледна Мастер Дред уверено и смело.А после леко по леко махаше всичките ядове и ги заменяше с успокоиство.Успокуи се,следващото бе да се концентрира.Дончо започна да се концентрирваа постепено повече и повече,концентрира се идеално а след това бе ред на мисалта.Изчисти всички добри мисли,като се опита да си помисли всичко зло на света койото дончо знаеше.Мисалта му беше тамна и мрачна и сащо така готова да накара Дред да се изпусне(в гащите).Последно бе най-трудно от всичко да си отвори очите и да изпрати всичко.Неможеше да се провали.Дончо си отвори очите и прати с полвината от останалата му магия всички тамни,зли,преувеличени и мрачни мисли като се надяваше че ще проработи поне малко.Това са очите на мрака но все пак Дончо бе саидинил аурата и илузията,но много по-добре от нормално.

Задуха силен вятър и деня се смрачи, листата се завихриха лудо, дърветата издаваха тъжни кършещи звуци и момчето беше сигурно, че ще успее. Аурата му полетя и обгърна Дред, за миг момчето си помисли, че е успял, но с ужас видя как цялата тъмнина се връща към него.
- Нееее. - извика той. - Какво сбърках...
После се мъчи дълго в кошмарите си. Виждаше как изгаря жив, как мравки изяждат плътта му, как гарвани кълват очите му. Продължи само пет секунди, но за момчето изглеждаше като цяла вечност.
- Пак. - каза уверено Дред. - Представи си някоя конкретна мисъл. Мисли нещо определено, не хвъляй към мен безразборни идеи!

Дончо се нервира че не направи нищо даже.Той си мислеше да се откаже магията бе тварде мощна за него.Но след това си спомни всичко коиото е преживял зада стигне до тук,и също така че трябва да намери Греи и да го накара да изреве от страх.Всичко това му даде кураж и сила да продалжи напред и да постигне повече.Дончо се надъха и се средотучи в Мастер дред като го гледаше право и уверено.Изкара си всички мислси всичко бе изхварлено,само една че маика му и баща му вярват в него(прувеличих).Концентрира се над целта си като леко по леко усилваше концентрацията си.След това започна да си мисли какво да запрати на Мастер Дред.Реши да изпрати как демони се появявад от всяко дарво дълги по десет метра,вещици от които лиги течът от краиовете на устата и,Феникси които го упарлат с СиниоЧерен огън и за последно как главата му се е забила на един кол и Ваил над него му казва:
-ХАХАХА само едно прастче ли ми одряза слабако,само това ли можеш и така му се подиграва,и му се смееше злорадно.
И за последно си затвори очите леко по леко на доло.Затвори ги напално и бе готов да ги отвори,като се надяваше да проварви и Дред да се изпусне.По едно време си отвори очите рязко като изпрати всичко с магия и си каза:
-Няма да пропусна,не и след като се усппокуих,концентирах,представих си и последно му го поднесох идеално(поне така мислеше Дончо).

Този път умението имаше много по-голям ефект...Въпреки, че Дред не го показа с нищо. Майстора се огледа спокойно, когато видя вещиците и демоните, завъртя безстрастно глава към фениските, но накрая...последната част го побърка. Когато видя...Него. Не се уплаши, нито изтръпна, когато видя главата си, забита на кол. Напротив. Изпита гняв, който не беше изпитвал от онзи момент преди две години...Гняв, който беше държал в себе си повече от 10 години преди провала си да убие Вайл, когато...Не! Не искаше да си спомня! Майстора гневно прекъсна умението на момчето и го запрати силно в негова посока. Дончо се сгърчи и припадна, а Майстора с ужас разбра, че е прекалил. Приближи се към падналото момче и докосна челото му. Беше студен и трепереше, но беше жив. Това беше важно. Дред се надяваше Дончо да не е полудял от силата на умението. Той седна под едно дърво и зачака момчето да се събуди. Свали качулката си и се загледа в короната на дървото над него. Момчето едва ли щеше да се събуди скоро.

/Дончо ти научи сложното умение, което ти отне няколко дни. Получваш 20 Опит, 3 Атака, 2 Защита, 1 Магия и 5 Слава. + способността да използваш "Очите на мрака". Умението е трудно, както сам знаеш и не винаги става. Изтощава много от силите ти но има и прекрасен ефект върху враговете ти./

» Гората
» Гората
» Гората На Живота
» Гората На Живота