Покрайнините на гората

Цветът на очите на Блейз стана още по кървав което бе знак , че е леко разгневен . Та така леко раздразнен той отвърна на Блууд
- Не овъртам просто не обичам да ме прецакват за първи път се срещам с бог и незнам какво мога да очаквам , а и все пак щом е бог на асасините е ясно какво може да се очаква . По на кратко почти всичко . Въпреки , че не обичам да казвам подовбни работи и като цяло да говоря много съжалявам ако съм ти навлекъл някакъв проблем . Отностно останалите работи само знай , че съм адски злопаметен .
Последва кратка пауза в която чернокоското помълча , а след това добави .
- Дано нее проблем , че питам обаче кога започваме обучението . Дано не те притеснява понеже си казвам нещата така директно , но отсега на татък ще изкам да надмина тебе по сила , а и не мисля , че ще ти представлявам опастност дори и ако се сбъдне това което изкам , защото съм ти в дълг , а и зависи и от паметта ми де .
ПП : Според мене най - вероятно ще съжалявам за това накрая дето казвам на Блууд щото до момента не оставам с впечатлението , че е от хората дето обичат някой да си казва нещата те така ама па от друга страна щом му го казвам така има по малка вероятност да ме подозира в нещо дето нема да стане и без това .>

Блууд се позамисли малко над думите на младежа и каза:
- Хм, предполагам, че мога да те науча на това-онова. - сви рамене той. - Пък ако с времето станеш по-добър асасин от мен, значи просто така е било писано. Фактически аз съм не съм чак толкова силен, но...си върша работата ненадминато. Просто е в кръвта ми. Предлагам ти сега да качиш ранг в Академията, едно гълъбче ми каза, че отдавна си стигнал до крайното стъпало на ранг новак. След изпитанието ще намеря начин да се свържа с теб.

Без да му мисли много червеноочкото леко очуден се примири , знаеше , че наистина ще е най - добре да мине там каквото е изпитание .
- Е добре напускам те .
След тези свои думи той напусна като вървейки добави :
- Оставам ти сам да се оправиш със следващата ни среща .
ПП : В смисал той да го намери или нещо от тоя сорт да му прати бележка или там квото е та да се срещнеме некаде. ...>

- Така да бъде. Успех на изпитанието.
И след тези думи той си тръгна със съвсем нормална походка, нито се скри в сенките, нито нищо. Не приличаше на асасин и това беше едно от най-големите му оръжия.

Джони пристигна тук след като Майстор Леолин му беше заръчала да дойде тук, за да научи Камуфлаж. Той я попита:
- Ще ми разясните ли как точно да направя умението? - попита той.

Майсторката се обърна към него и каза:
- Умението не е много сложно, стига да го схванеш. А не се и съмняваш, че ти си схватлив. Но нека започна с теорията. Камуфлажа е, както сигурно знаеш много добре, възможността дадено същетво да се слее с околната среда и да се прикрие от вражеските очи. Хамелеона е най-яркият пример за подобен камуфлаж, но ние, рейнджърите, също разчитаме на това умение не по-малко от него. Сега ще ти покажа един малък пример.
Тя се приближи към едно дърво, най-вероятно ясен, и докосна кората му. Около ствола на дървото израстваха храсти и Майсторката всякаш се...сля с тях. Джони знаеше, че е там, но не можеше да я види. Единственото, което очите му виждаха беше зеленината на листата и кафявата и дебела кора на дънера. След малко, Леолин излезе от прикритието си, като просто се раздвижи. Момчето забеляза, че по принцип дрехите й са съставени единствено от зелени и кафяви цветове и това донякъде беше помогнало, но все пак изглеждаше много странно човек да се слее с природата около себе си толкова незабележимо.
- Когато искаш да използваш камуфлаж, трябва да си облечен подходящо. Всъщност... - тя се върна до дървото, под което беше оставила рейнджърската си раница и извади от нея един комплект зеленикаво-кафяви дрехи и обукви. Имаше дори ръкавици без пръсти. - Тези са за теб.
Тя подаде дрехите на Джони и каза:
- Използвай ги, когато скиташ из горските площи, ще са ти полезни при камуфлаж. Но нека продължа със самото умение. За да се слееш с природата около себе си, ще трябва да се концентрираш и да усетиш всеки един жив елемент около теб. Жуженето на пчела, въздишката на някое цвете, недоволното мърморене на дървото зад теб...Трябва да вникнеш в природата и да станеш едно с нея. Тялото ти само ще се задвижва и ще се прикрива инстинктивно, когато успееш да усетиш елементите на природата.

/Опиши опита си за камуфлаж. От дрехите получаваш +3 Защита./

Докато слушаше Джони неволно галеше козината по гърба на Алисия. Когато му подадоха дрехите, той се преоблече набързо. Най - му харесваха ръкавиците. Беше заобиколен от дървета, затова се приближи до едно от тях, което беше няма и един метър зад него. Последва примера на Майстор Леолин и докосна лявата си ръка до дървото. Опита да се съсредоточи и да усети природата около себе си. Беше отпуснат и мислеше само и единствено за това. Слушаше какво става около него, за да може да разбере "в какво точно да се скрие", тоест на какво да запирлича. Естествено, беше огледал обстановката около него, за да се опита да направи точен "Камуфлаж". Напрягаше се да се слие с обстановката и всичко останало около него. Усещаше погледите на Алисия и Леолин и се надяваше да успее.

В началото Джони не усещаше разлика, колкото и да се опитваше не успяваше да влезе в хармония с заобикалящата го природа. Но постепенно, той започна да се чувства малко по-странно, все едно влизаше в транс. За миг всякаш всичко около него "оживя". Листата, разклащани от лекия ветрец, всякаш бяха концерт на дивото и зеленото, кълвачът в далечината им даваше ритъм с всеки удар на клюна си в кората на някое дърво. Джони почти беше сигурен, че дори чува движението на мравките, качващи се по ствола на дървото, което беше докоснал, или по-скоро усещаше ритъма на малките им крачета... После всичко отмина и той не беше сигурен дали не му се е сторило.

/Опитай пак, можеш да опишеш как виждаш хармонията около себе си през твоите очи и как се опитваш да се присъидиниш към нея, но от мен ще зависи дали ще успееш веднага(а и от поста ти, предимно). Smile

/

Макар да не успя, Джони не откъсна ръката си от дървото. Сякаш влизаше в съвсем нов и различен свят. Дочуваше всичко от природаата - тракането на мравките по стъблото, чукането на кълвача от далечината, дори лекият ветрец, който бързо минаваше покрай листата, когато те се размърдваха. Усещаше как насекоми жужат, летят и дразнят слуха пред него и около него. Дочуваше лекото размърдване на цветята и въздишките на умореното дърво. Беше забравил всякаква връзка с другият свят, човешкият свят и сега се наслаждаваше на природата наоколо. Дори беше забравил за какво е тук. Умението "Камуфлаж" въобще не го вълнуваше сега. Искаше само да се слее с природата и никога да не се отделя. В момента нищо не можеше да го откъсне от дървото, за да се възвърне.

Джони всякаш чуваше как един глас го зове, но го чуваше много от далече. Отне му доста време да осъзнае, че Майсторката му говори:
- Тук ли си? Чуваш ли ме?
Тогава младежа осъзна, че е успял. Знаеше със сигурност, че отстрани никой не може да го забележи, освен ако не можеше да чете аури.
- Браво, успя напълно. Имаш...имаш талант. - поздрави го наистина впечатлена Леолин и се усмихна.

/Получаваш умението, което вече може да си добавиш в графата умения сам. Също така получаваш и 15 Опит, 5 Защита/

След като Аои напусна Мисионният Център се запъти към гората. Той стигна Гората на Духовете и нейните околности доста бързо, защото в момента, в който напусна пределите на сградата на Академията се впуска право напред със неистово бързата си скорост. Аои нахлу в Покрайнините оставяйки хвърчащи листа след себе си. Когато реши, че е достатъчно навътре в покрайнините се спря и започна да обикаля в бавна, лежерна и грациозна походка наоколо. Акума си хареса едно дърво и се облегна на него, сложи ръцете си в двобовете:
- Аз съм Акума Аои! Търся Генерал, починал във войната. Покажи се, старче! - Извика Аои със цялата мощ на гласа си.
От силния глас птиците се разкрякаха и започнаха да летят. Задуха вятър. Аои продължаваше да седи облегнал се на дървото.

След като дочу вика на Аои от едно от дърветата на близо до Аои се показа една фигура, носеше сребърна броня и меч - счупен на две. Той погледна към ассассина и каза:
- Добър ден, момче, аз съм Генерал Голд.Д.Роджер. Виждам че са Ви пратили от мисионния център, най-накрая някой се е сетил за мен. Искам да напусна този свят вече, но немога, защото има няколко неща, които несам изпълнил приживе.
Той беше тъжен, една капка сълза падна от окото му, която се изпари във въздуха докато падаше:
-Първо искам да те помоля намери синът ми Португас.Д.Асе и му кажи че си намерил баща му, и че той много съжелява, че приживе не са се познавали, и че го изоставихме с майка му при стареца Алекс. Надявам се той да се е грижил за Асе. Това е молбата ми. Моля те, изпълни я. - при което той клекна до един камък и започна да плаче.

/Португас.Д.Асе е в библиотеката/

Аои го погледна судено. Искаше му се да нацапа ръцете си с кръв, но нямаше особено голям избор. Това го запали отвътре. Той се намръщи и леденото му излъчване направо смръзяваше всичко наоколо:
- Добре, старче. Ще я изпълня. Стой тук.
Аои се обърна в обратна посока и тръгна със същата страшна скорост, с която беше допъл, използвайки дървото за начален тласък то вече беше на трески.

Аои се върна при стария Генерал. Погледна ги и каза намръщено:
- Генерал Голд.Д.Роджер, мисията приключена.

- Благодаря ти за това, което направи. - Отвърна генералът.
- Но има още няколко неща, които трябва да направиш, за да напусна този свят. Трябва да направя ритуал, трябва ми вълчи зъб и меча козина, можеш да намериш тези животни в Рейнджърската зона. - При което той продължи да си седи на камъка.

Аои го погледна на кръв и изчезна мигновено.

Аои се върна при Генерала. Хвърли му кожата в краката, скъса огърлицата от врата си и тя полетя напред падайки точно на колажата:
- Ето ти всичко, което ти трябва за ритуала, старче - каза Аои по-студен и от ледник като се облегна на едно дърво, прибирайки ръцете в джобовете си. Той започна да гледа духът в студено очакване.

Голд.Д.Родгер погледна към Аои и се усмихна, и каза:
- Благодаря ти много, но сега остава още едно нещо - 100 милилитра кръв, резни леко някой от пръстите си направи пентаграм, като по средата сложи Кожата и Зъбите, след което спокойно мога да си отида от този свят . - и леко се засмя.

Аои го погледна повдигайки едната си вежда. Той повдигна лявата си ръка и захапа палеца си. Кръвта започна да се стича на малки капчици. Аои започна да прави пентаграм на земята. Когато го направи ритна кожата, която падна точно по средата на пентаграма. Наведе се, взе скъсата огърлица, откачи един зъб и го хвърли на мечата кожа. Обърна се към стареца:
- Чакам... - изрече Аои и отново прибра ръцете в джобовете си.

Голд погледна и каза:
- Перфектно, благодаря ти много и довиждане - при което стъпи в пентаграма. За миг Аои беше заслепен, но когато прогледна пак пред него се беше озовал малак Демон, който се беше засилил към него. Явно Голд беше отишъл в ада и при преминаването си този демон е излязал от там.

/статсовете на демона: 10 атака и 10 защита./

Аои успя да реагира на време. Той се впусна право напред към тищачия към него демон с ужасяваща скорост. По този начин Аои обърна нещата и от в защита мина в нападение. Извади две ками, които държеше с обратен захват. На Акума му беше ясно, че въпреки ниския клас на демона той не трябваше да се подценява. За това мигновено прибра едната кама, изхвърли жица изпод ръкава, която ови демона и го заплете. Аои отново извади камата, която захвана с обратен захват, прескочи омотания демон и се скри в сенките, за да може добре да огледа новия си противник. "Най-после нещо със съзнание" - помисли си той. Аои не спираше да обикаля около демона и да следи с поглед кога ще се измъкне от жицата. Той скачаше от дърво на дърво обвит в сенките, невидим и подготвяше своя удар върху неканеното същество. След като всичко беше подготвено Аои реши да нападне съществото, въпреки че не беше сигурен дали ще му види сметката от няколко удара. Той скочи върху демона, ови го със своята сянка, за да подсигури неговото по-трудно измъкване и замахна с камата да го разреже през гърлото...

Камата на Аои разряза главата на Демона и миг след като демона започна да плюва синя течност той се испари, а на неговото място се появи кисийка злато и Аои дочу някакъв говор, който казваше:
- Благодаря ти и ето ти възнаграждението. - Това бяха думите на генерала.

/получаваш кисийката злато, в която има 200 злато, 15 опит, 5 атака. Върни се да предадеш мисията си./

Аои погледна надолу и се усмихна много тънко, взе кисията, прибра я и потегли скоростно, до колкото му позволяваше умората и изтощението от 1-2те рани, които беше получил, обратно към Академията.

Цветослав дойде в покрайнините на гората. Очевидно си търсеше белята. От много време не беше влизал в бой сериозно. Сега си търсеше противник с който да се бие.

Покрайнините на гората изглеждаха странно спокойни в момента. В далечината се чуваше рева на някаква тъпла и грохота на магия, а от проблясъците Цветослав разбра, че е явно има дуел между някакви Пиро магове. Но той търсеше нещо по-интересно...може би. Краката му несъзнателно го бяха отвели до началото на Рейнджърската зона и близките дървета всякаш го гледаха с очакване. Един бухал нададе зов някъде пред него, а в далечината му отвърна дълъг и протяжен вълчи вой.

/Ако искаш можеш да влезеш в Рейнджърската зона и да пишеш в темата със същото име като хвърлиш зарче "Рейнджърската зона" и видиш срещу какво ще се изправиш./

» Гората
» Гората
» Гората На Живота
» Гората На Живота