Пияният Маг

Кръчмата, която учениците на Академията посещаваха редовно. Не се знае точно как изглежда нито отвън, нито отвътре - прекалено много магове идват тук, и всичките с претенции, че знаят повече от другите.

Аликс влезе по Клей. След като си намериха маса и седнаха Грей се пъхна под масата и легна кротко. Сега трябваше само някой да дойде да ги обслужи.
- Клей, не разбрах само майстор ли си или си напреднал тук?

-Ами, аз съм помощник на Майсторката. Напреднал съм повече от другите, но все още не съм достатъчно силен, за да бъда майстор. Не бързам. Имам мнооого време. Ами ти? Теб какво те води в дверите на нашата елитна Академия?

- Старейшината на клана реши, че тук ще мога да развия пълната си сила, тъй като не съм чиста елфка. Предполагам си забелязъл вече. Ето как се озовах тук. Май няма кой да ни обслужи. Ще трябва да се ходи до бара май. Аз ще отида. Кажи какво ще пиеш?

Клей вдигна ръката си в жест, който не търпеше възражение.
- Моя ученичка си, аз плащам. Говорехме за бири, бири ще пием.
Клей стана и тоиде при бармана.
- Две халби от най-добрата ти бира.
Клей пое еднолитровите глинени халби в големите си ръце и ги отнесе до масата. Сложи едната пред Аликс и каза:
- Ако ще пием няма да говорим за академията. Разкажи ми за себе си.

Аликс му се усмихна в знак на благодарност. Всъщност Клей и харесваше - доста висок, с леко чуплива, средно дълга кестенява коса, големи пъстри очи, прав тънък нос, тънки, но не свити устни, високи скули. Доста едър, добре сложен. Услихваше се леко на една страна. Черната му риза и черения му кожен панталон страшно добре му седяха. Алиск изпитваше желание да дръпне връзките на ризата, която беше разтворена до гърдите и да види какво точно се прие под нея.
- И без това не обичам да говоря за училище когато се забавлявам. Всъщност не знам какво точно да ти разкажа за мен. То няма много за разказване. Аз съм просто обикновено момиче. Е, Клей, наздраве.
Аликс с лекода вдигна огромнаха халба, погледна Клей в очите с усмивка.

Клей се усмихна широко. Беше хванал погледа на Аликс. Получаваше го доста често.
- Наздраве - той отпи дълга глъдка и с наслада въздъхна. - Не вярвам на този рутинен отговор с обикновеното момиче ни най-малко.
Погледна я с доста лукав поглед.

- Всъщност наистина съм обикновено момиче. - Алиск отпи от бирата си - Но, ако смяташ, че не съм, то тогава отговорът ми ще е, че просто не обичам да говоря за себе си. Не съм добра в монолозите, ако ме разбираш какво искам да ти кажа, Клей.
Казвайки тези думи тя ми намигна и отново отпи от бирата си. Насладата от това се виждаше по цялото й лице. Отново хвърли един по-лукаво изглеждащ поглед върху Клей и се усмихна весело.
- Клей, оказваш се доста предразполагаща компания. Създаваш приятна атмосфера само с присъствието си. - Аликс отново отпи от халбата си като го гледаше в очите.

Хм...
-Комплименти? Ами правя каквото мога, но бъди сигурна, че това няма да се отрази на обучението. - каза той намигайки. - Е, това сега е хубава бира - гъста и леко тръпчива на езика. -Клей се облиза сладко.- няма да те разпитвам за живота ти щом не оичаш да говориш за него, но трябва да знеш, че на третата бира, ще съм наясно с всичко. Хората казват, че на Клей не можеш да не кажеш. Рано или късно нещата си излизат. И, за да не си мълчим ще ти кажа нещо малко за себе си. Не ми се смей, но не мога да заспя без песента на Тоша. Накъсаният и на интер крясък ме успокоява до безкряй. Ако не е някъде сред гората близо до мен, мога да не спя със седмици.

Аои и Блъъд влязоха. Имаше само една свободна маса до прозореца. Седнаха там. Аои направи жест с ръка и зачака да дойдат да ги обслужат.

Aoi написа:: Аои и Блъъд влязоха. Имаше само една свободна маса до прозореца. Седнаха там. Аои направи жест с ръка и зачака да дойдат да ги обслужат.

След известно чакане те разбраха, че кръчмата е на самообслужване. Все още беше нова и никой не знаеше името на Бармана. Аои стана и отиде да поръча.

Redwine написа:: Хм...
-Комплименти? Ами правя каквото мога, но бъди сигурна, че това няма да се отрази на обучението. - каза той намигайки. - Е, това сега е хубава бира - гъста и леко тръпчива на езика. -Клей се облиза сладко.- няма да те разпитвам за живота ти щом не оичаш да говориш за него, но трябва да знеш, че на третата бира, ще съм наясно с всичко. Хората казват, че на Клей не можеш да не кажеш. Рано или късно нещата си излизат. И, за да не си мълчим ще ти кажа нещо малко за себе си. Не ми се смей, но не мога да заспя без песента на Тоша. Накъсаният и на интер крясък ме успокоява до безкряй. Ако не е някъде сред гората близо до мен, мога да не спя със седмици.

Аликс се засмя на Клей. Хладни тръпки я побиха го гърба. Без да сваля усмивката си от устата се обърна настрани и го видя. Висок, синеок, студен. Беше толкова красив. Нещо я притегли към него, нещо неустоимо. Страх примесен с любопитство. Почувства се като малко дете. Усещайки се, че Клей я гледа странно тя се оттърси от перверзните си мисли насочени към него и отново се обърна напред.
- Боже, как се препознах не е истина... – усмихна се тя отново намирайки очите на Клей – Това с Тоша не е необяснимо. Просто си свикнал с нея както аз с моято малко котенце. Ако не мърка под леглото ми не се чувствам на сигурно и се побърквам. Не е като да не мога да спя без него, но докато заспя е пълен ужас.
Алиск отново отпи от бирата си.
- Бирата наистина е хубава. Не мога да и се наситя. Ако не я развалят, усещам, че това ще стане любимото ми място в тази Академия.
Синеокият мина покрай Аликс и тя усети аромата му. За кожата и настръхна всякаш и беше студено. Тя дори не посмя да го погледне отново. Не знаеше защо.

Аои взе две огромни глинени халби пълни с бира и се върна на масата при Блъъд. Той му плъзна неговата, вдигна своята.
- Наздраве.

Клей усети студено присъствие преди да е видял новодошлите. Рейнджърските му инстинкти бяха толкова добре развити, че дори Майсторката му завиждаше понякога. Осъзнаваше ясно, че възможността да се пролее кръв никога не беше изключена, дори на най-миролюбивото място. Усети и странната, много женствена реакция на ученичката си. Това не беше добре. трябваше да я научи да мисли като хънтър преди всичко друго. Отбеляза си наум да поговорят за това при следващата тренировка. Бирата сякаш не му беше толкова вкусна вече. Насили се да запази леката усмивка на лицето си, но беше готов да скочи и убива във всеки един момент.
Новодошлите седнаха кротко на масата. Водеха тих разговор. Студеният стана и поръча бира. Върна се и седна кротко.
-Да сигурно връзката ти с Грей е силна. От колко време го имаш? - продължи с несъществения разговор той.

- От доста време, всъщност от... – Аликс се намръщи – Клей, нещо се промени в теб. Какво те притесни така изведнъж?

-Нама проблем. Всичко е под контрол. Само ще те помоля да внимаваш с броя на бирите не се знае какво ни чака тази вечер. Две ходещи приключения току що влязоха, а ти.... Ти реагира много женствено на тяхното присъствие. Аромата на женска... развълнуваност е доста силен за добре обучения нос. И до там ще стигнем. Сега пий и стой спокойно. Разкажи ми за Грей. Как се сдоби с него..
Лицето на Клей беше сурово и Аликс веднаха разбра - той беше силен боец, с непоклатими приоритети.

- Усети ме значи? Това не означава, че не съм на щрек. Не мисля, че ще обърнат това място наопаки. Не ме питай от къде знам. Просто опит. Ако се притесняваш толкова ще си вземем халбите и ще отидем в парка. На мен не ми е проблем, въпреки че... Няма значение, какво решаваш?

-Въпреки, че? - Попита клей, усещаше предизвикателство.

Аликс го погледна в очите.
- Въпреки че няма защо да се държиш така. Силен си, не съм сляпа, ако стане нещо ще може да отреагираш бързо, а и огледай се наоколо... – Аликс сви рамене – Всички са странни – онзи пиро маг, който си пали абсента, вътрешно му се иска да запали всичко, а онзи асасин ей там – как си играе с камата забивайки я между пръстоте си. А онзи казе маг, който върти някакъв странен ураган, ако го опусне свършено е с нас, да не говорим за берсерка на бара. А ти? Ти реагира само на тези двамата. Защо? Клей, да бъдем честни, искаш ли? Реагира така заради това, че ме усети когато огледах синеокия или наистина има нещо, което те притеснява в него? Каквото кажеш ще приема за истината.

Aoi написа:: Аои взе две огромни глинени халби пълни с бира и се върна на масата при Блъъд. Той му плъзна неговата, вдигна своята.
- Наздраве.

- Наздраве. - съгласи се Блууд и отпи дълбоко, а после сканира обкръжението си по начин, който Аои много добре познаваше.
- Какво ще кажеш после да те запозная с този мой приятел, за който ти споменах. Но може и да не е веднага. Както изглежда ще повисна наоколо още известно време.
При последното веждите му леко се присвиха. Аои незнаеше дали нарочно не крие емоциите си или ги използва с определена цел. Странен тип беше този Крайблууд.

- Когато си свършиш работата. Знам, че тя е на първо място. Въпреки че съчетаваш работата със забавлението. Няма как да се избегне, част от това, което правим е. - оправда не само Блъъд, а й себе си - След като приключиш с кисненето тук ме намери и ще се запозная с този твой познат. Звучи ми интересно и обещаващо. - съгласи се Аои с монотонен глас.
Асасинът отпи от бирата си. Беше огледал всичко наоколо още при влизането си.
- Има един тип, рейнджър, едър в черно облечен, стегна се в момента, в който влязохме. Очаква да обърнем това място наопаки. Колко много искам да го направя, но сега не му е времето. - гласът му стана леден, а лунатичния поглед изгря на лицето му.

Клей беше изненадан от наблюдателността и. Не беше очаквал подобно подробно описание, на индивиди, които дори не смяташе, че е погледнала.
- Реагирах така по смесени причини. Всички ученици на академията и нейни гости са опасни, това е вярно. Където и да сме няма никаква гаранция, че ще си пием биричките необезпокоявани. Твоята реакция ме притесни, понеже беше насочена към опасността на онзи със студената аура. Тази опасност те запали. Подобни иски не се забравят лесно.
Клей дръпна ризата си надолу. На гърдите му се открояваше разкъсан вече отдавна побелял белял белег.
-Тя беше пиромаг. Беше по силна от мен и пламъците няха поели контрол върху душата и. Искаше да изгори сърцето ми, защото ме обичаше. Направи го - буквално. Мога само да кажа, че Сороу Грей, нашист дух майстор е много талантлив. Сега ще сотанем и ще си допием бирите, но ако нещо се случи, искам да се пазиш, ясно?

- Студентана аура на синеокия е някак омайваща, предизвикателна, но и ужасяваща. Сега се отпусни така само им привличаш вниманието върху теб. Не искаше проблеми, нали?
Аликс надигна халбата си и отпи.
- Отпусни се, Клей. Чуваш ли ме?

Клей беше отпуснат. Напълно отпуснат за всички други в кръчмата. Само тя виждаше лицето му, каквото е в действителност. Явно я изнервяше. Облегна се нада и по лицето мус е разля доволна усмивка. Ако можеше да измърка, щеше.
- Доволна ли си?

- Ще ти кажа след няколко минути. Не мога да преценя на момента дали си се отпуснал. Ако напрежението спре да витае около мен ще ти кажа, че съм доволна. – Аликс не каза нищо няколко минути като гледаше Клей направо в очите – Така ми харесваш много повече. Когато се изнерви направо ме побърка. Мислих си, че ти ще си първия, който ще ги хване за вратовете. Сега ми олекна и мога да се наслаждавам на бирата и твоята компания. Тъй като съм дама искам цялото ти внимание да е насочено към мен и никой друг в тази кръчма. Оставането на щрек остави на мен, явно не успя да усетиш него, така че няма да те притеснява. – усмихна се тя – Е, Клей, сега е твой ред да кажеш нещо за себе си. Съжелявам за цялата история с пиромага. Сигурно е било най-ужасното преживяване на света.