Пияният Маг

Ави повдигна вежда. Това се казваше син на улиците. беше прекаала целия си живот гледайки отвисоко на такива хора, а ето че сега имаше нужда от Дей.
-За билката става въпрос. Димът от цигарата ти ме свести в Подземията. До сега не бях усещала подобно главоболие. Грей говори за първична енергия. Ти нещо чувал ли си по въпроса?
Нещо в него я караше да се чувства неловко. Да, предложението за безплатна помощ. Нищо безплатно нямаше на този свят. Искаше да знае колко е сладка отровата на тази сделка? щеше ли да поправи или затъпи болката от по-ранни грешки и заблуждения. Сигурно не, но все пак:
-Безплатно? Кое може да ми бъде безплатно?
Погали го мислено без да протяга ръцете си. Физическия контакт беше излишен в момента. Нещо и напомняше за Прекрасен 1, но не знаеше кое точно.

Дей - 18.

- Знам за нея съвсем бегло. - излъга той, без да му мигне окото, както правеше в миналото. Дори повярва на лъжата си, ей така, за всеки случай, ако в момента Айви решеше да се разровичка в мозъка му. Нещо не му харесваше погледа й. Гледаше го с много добре прикрито презрение. Беше опасна, осъзна той и се изненада на спокойствието си. В друг случай просто би станал от масата и би си тръгнал. Относо Първичната Дух енергия...беше си направил изводите, докато ходеше по противния мост. Освен това беше чул и думите на Майстора. - При използването й получаваш невероятно главоболие, като единствен медикамент е билката. Но тя също има странични ефекти.
Той отпи от бирата си отново, за да придаде на последните си думи драматична важност. Беше влязъл в играта си почти неволно. Лицето му безизразно, но очите му търсеха всяко движение, всяка мимика, всеки жест от страна на Айви. Сякаш...усети лек допир в съзнанието си, да. Едва ли беше от тревата, това момиче май наистина искаше да проникне в мислите му. Но той имаше тайни, които не биваше да се споделят с никой. Дей усети как напрежението набъбва в него и ако Айви продължеше да ровичка в главата му щеше да се наложи да се скрие в "стаичката". Мамка му. Не искаше да си въобразява, че главата му е лимон. Портокал. Все тая.
- Но не бих казал, че са неприятни. Искаш ли да пробваш още сега? Ако ми имаш доверие, разбира се. Както казах, безплатно е. Имам достатъчно от нея...
Наистина го мислеше, но знаеше колко подозрително звучи.

Айви знаеше, че я лъже. Вече гледаше в мозъка му, но знаеше също така, че се опитва да се предпази. Щеше да и струва скъпо и прескъпо беше сигурна.
-Не ти вярвам и з амиг за Първичната енергия. Съветвам те пак да си помослиш, я междувременно какво предлагаш? И най-вече, защо го предлагаш безплатно?

Дей - 19.

Дейшифт се почувства на разпит, но просто въздъхна.
- Знаеш ли, не е много честно да се ровичкаш в главата ми, докато аз се опитвам да ти помогна.
Нямаше избор. Той влезе в стаята и се заключи там. Главата му щеше да се пръсне. На парчета. Някой се опитваше да излезе с чук и длето от едното му слепоочие и с кирка от другото. Чак му се повдигна от болка.
- Не ти предлагам сега да гледаш там. - каза той, като му струваше цяло усилие да говори. Сякаш някой беше запечатал устата му, а челюстите му бяха ръждясали. Незнаеше защо сам си причинява болка. Толкова ли беше упорит? Не искаше да припарва никой до съзнанието му и си причиняваше адското главоболие с единствена цел да помогне на някой. При това някой, който го мислеше за уличник и идиот. Не четеше мисли, но го осъзнаваше пределно ясно. Не можеше да възприеме действията си. Това не беше сред принципите му. Но твърдоглавието беше. Идваше му да си пръсне главата в най-близката стена.
- Мразя Първичната енергия. Това ли искаше да изкопчиш? - попита я той с любопитство и примажа от болка. Трябваше да пуши скоро, но нямаше да запали в изблик на слабост. Ако не излезеше скоро от стаята ставаше зле обаче. Много зле. - Безплатно е защото просто съм го решил. Мисля го съвсем сериозно. Нима нямам право да помогна на колега Дух маг? Освен това...
Повече не можеше да говори и концентрира цялата си енергия в това да гледа в очите й и да прикрива главоболието си. Мислеше, че успява доста успешно. Ако сега погледнеше в съзнанието му щеше да види само хаос от неописуема болка.

И тя видя хоса. нима вселяваше толкова ужас в някого само, защотот беше предпазлива.
-Дей успокой се. не мога да не гледам съзнанието ти и да говоря с теб. За мен двете вървят ръка за ръка. не ре разпитвам, нищо няма да крада от теб. Бях лъгана, мамена и обезглавена в рамките на на две седмици. Прости ми, ако съм прекалила с предпазливостта. Моля те излез. не се мъчи.
Една сълза се изплъзна от контрола и и се търкулна надолу по бузата. Тя протегна ръка да я избърше припряно, но се спря. Сега беше моментът. Вместо да избърше сълзата тя хвана ръката на Дей. Неговата беше топла и значително по-голяма от нейната.
-Моля те, не се измъчвай. ще си ида и ще те оставя, ако поискаш това от мен.
Не искаше да го остави, но не можеше да нарани още едно същество днес. Болеше я глава адски. Какво ставаше? Никой ли нямаше отговори за нея?

Дей - 20.

Дейшифт преглътна, а после усети допира на малката й длан в своята. Не можеше да издържи вече в стаята и въпреки че това внезапно мило държане можеше да е капан от страна на Айви, той излезе от тази част на съзнанието си. Болката намаля значително, но все още беше там.
- Помислих си...че се шегуваш за обезглавяването. - каза той извинително, виждайки самотната сълза, търкулнала се по бузата й. Или беше адски добра актриса или току-що я беше натъжил много. - Съжалявам, самият аз съм адски недоверчив, както току-що видя.
Той отдръпна ръката си от нейната, защото му беше доста неудобно, нямайки почти никакъв опит с жени и притиснен дори от този кратък контакт, и извади една от свитите "за специални случаи" цигари. Запали я и дръпна.
- Ще ти кажа всичко каквото знам за Първичната енергия. - каза той, след като преди това издиша облаче дим. Предложи на Айви цигарата. - Помага срещу главоболието, наистина.
Познатата отпуснатост започна да лази по тялото му. Започна да възвръща спокойствието си и съжали за импулсивните си действия. Но Айви нямаше как да го разбере, самият той имаше прекомерно много причини да крие тайните кътчета на съзнанието си. Наистина не искаше да ги показва. На никой. Споделяха нещо, осъзна той. И двамата бяха научили от първо лице някои наистина груби истини за света.

Айви пое цигарата от ръката на Дей. Никога не беше пушила в живота си не знаеше как се прави. Дръпна си и сладкия дим се навлече в гърлото и. Дробовете и запариха и тя се закашля. Не беше очаквала да я подразни толковя. Това беше първата употреба на гърлото и от обезглавяването насам. Беззвучно кашляне. Беше жалко наистина. Видя лек смях в очите на Дей и смело, през сълзи, си дръпна втори път. Нямаше да се излага, я! Заля я мека вълна сякаш някой я беше завил с топло одяло в хладна сутрин.
-М, това наистина помага - тя му подаде цигарата - Напомня ми за сънища с летене и черешови градини. Ти сънуваш ли?
Дей се беше дръпнал от нея. Не искаше да го приеснява за това отпи от виното си и се сгуши в бялата роба. Главоболието почти я беше пуснало.

Дей - 21.

Дейшифт лакомо дръпна и замалко да се затъкне.
- Сънувам. Но никога хубави неща, по-скоро странни. - той направи кратка пауза, наслаждавайки се на растящия ефект и на отмиващото се главоболие. - Сънувам, че съм някой друг. Или по-скоро, че гледам през очите на някой друг. Почти като...роман е. Когато заспя започвам да чета следващата глава. Понякога е интересно, но друг път - плашещо.
Той сви рамене и върна цигарата на Айви. Донякъде се радваше, че е сменила темата за Първичната Дух енергия. Дей повдигна халбата си и отпи дълга глътка, защото гърлото му беше пресъхнало.
- Интересна гривна. - сподели той, случайно мервайки сребърната ивици на ръката й. Гривната наистина беше красива и странно орнаментирана... - Това под нея татуировка ли е?
Дей усети, че навлиза в някаква определена тема и допълни бързо:
- Извинявам се ако попитах нещо нередно.

Айви погледна към гривната си. Повъртя я леко в ръцете си и изпрати.
-Това е талисман, подарък ми е. Това е моето бъдеще. И да татуровкта върви заедно с гривната. -Тя подаде китката си напред. - Незная още значението нито на едното, нито на другото, но са обещанието на Изтока и са много много ценни за мен. Искам да отида там и да посетя и тяхната академия. Нямам търпение.
Тя издърпа цигарата от ръката на Дей и си дръпна отново.
-Тези неща са наистина чудесни. От къде да се здобия с тях?

Дей - 22.

- Отглеждам няколко...цветя. - усмихна се той хитро. - Ако искаш мога да ти подаря едно. Нали това прави мъжкия пол? Раздава цветя на женския...мисля.
Той се понамръщи сякаш се беше замислил сериозно.
- Наистина имам повече отколкото са ми нужни.
Преди да чуе отговора й Дей допълни:
- Изтока значи? Звучи повече от интересно. Някой ден може пък да имам щастието и аз да го посетя. Тамошната Академия предлага различни специализации от нашата, поне така съм чувал.

-Да... Лицето на Айви светна. -Тамошната Академия учи хората на чистота и прямост. Може би не всички, но голяма част. Дано имаш възможност да я посетиш Някой ден. За цветето - би било чудесно...
Айви се наведе през масата и ги целуна по бузата. Пресели се в Измерението на Духовете мигновено и последното, което Дей усети от присъствието и беше мисъл - Ще се видим в Подземията и аромата на грозде.

Дей - 23.

Дейшифт се ухили неволно и се докосна по бузата. Рядко някой го целуваше по какъвто и да е повод. Нямаше спомен майка му някога да го е целувала, дори когато той напусна дома си. А момичетата, с които беше разменял целувки винаги бяха...ъ, уличници. Така че тази целувка му се стори странна, но в никакъв случай неприятна.
Той си допи бирата с една голяма глътка, допуши остатъка от масурчето и стана. Имаше чувството, че главата му се рее над тялото. Уникално. Той "полетя" към изхода, без да може да изтрие ухилената си физиономия. Опъти се към складчето, откъдето щеше да избере хубаво цвете за Айви.

Момичето беше дошло до тук..Усещаше нещо голямо , с позната аура
-Реше да се появиш за по бира ли момче..
Усмихна се тя..Двамата влязоха и всичко изведнъж замлъкна..Хората ги оглеждаха без да им мигне окот..Двамата се настаниха в една крайна маса като Елиа беше поръчала 2 халби бира, преди да седнат..И след малко я доставиха
-Момче спомняш ли си как те смазвах на сантасе ..една игра няма да ни навреди..
Айзенберг изкара карти от робата си , както и кутия цигара.Раздаде картите , като си запали цигараа...понякога Елиа навдигаше халбата и отпиваше от бирата..А Херакъл отдавна я беше изпил..Играеха в продължение на около 20 минути за който слугата й изпи около още 2 халби..

Елиа устави Херакъл както и 10 злато и тръгна на някъде..Не беше доизпила бирата..Но имаше по важна работа