Пияният Маг

Аои забеляза как Крайблууд, все още приел лицето на пъпчив младеж, започва да се подсмихва.
- Усещаш го, нали? - попита той събеседника си. - Напрежението, което настъпи, когато влязохме в кръчмата. По-скоро когато ти влезе.
Блууд винаги прикриваше аурата си до ненормални степени. В момента приличаше на съвсем обикновен тип, слабак дори. Въпреки че беше най-опасното същество наоколо. Всякаш мисълта го забавляваше.
- Момичето те гледаше. - каза ненужно той на Аои, който беше забелязал и сам това. - Защо не се обърнеш и не го погледнеш. Интересно ми е как ще реагира мъжкара.
Сякаш говореше за животни.
- Или не си падаш по тези игрички.

- Да, гледаше ме. Сладкото си е сладко - хем е полезно, хем вредно. Въпросът е дали ми се хапва сега? - последна ледена пауза и глътка от бирата - Не мисля, че ще стане интересно, ако се обърна и я погледна. Но, позволи ми да ти покажа как тип като мен си го прави интересно. - с разкривена усмивка каза Аои на лице.
Асасинът стана и отиде до бара. От там взе още една такава халба бира каквато пиеха те. На връщане без да поглежда момичето и постави бирата пред нейната. Тя се обърна, за да го погледне, беше и в профил. Но успя да види само гърбът му. Аои седна обратно на масата си.
- Да видим.

Аликс не очакваше това да стане. Не можа да го погледне дори в очите. Тя хвана халбата и я премести зад нейната. Беше ледено студена, наложи и се да потърка ръце, за да ги сгрее след отместването на питието. Веднага след тази процедура потърси очите на Клей. Знаеше, че това няма да му хареса и ще нажежи обстановката. Тези двамата явно го бяха усетили и сега умираха да си играят с него. Беше игра на нерви. Кой пръв ще ги изпусне. Аликс залагаше на Клей.

Клей се стегне беше усетил движенията на двамата и реакцията на Аликс. Трябваше да запази самообладание. Остана напълно отпуснат и намери очите на Ал
- Втора бира?

- Разбира се.
На Алиск и олекна. Дали тези двамата щяха да продължат да го дразнат. Искаше и се да отпие от студената бира, която синеокия и беше донесъл, но сега не трябваше да прави това. Един станеше ли на бой, цялата кръчма щеше да се преобърне и да стане масово меле. А и Клей не го заслужаваше.

Виждайки, че мъжа става и отива до бара Аои изчезна от очите на Блъъд и той го видя на масата срещу девойката. Асасинът издърпа бирата, която беше донесъл от средата на масата и я вдигна. Ледено подкани:
- Наздраве.

Клей стана и отиде до Бармана.
- Още две бири и ни носи халби на всеки половин час.
Върна се с бирите в големите си ръце и седна до нея с гръб към застаналия до масата натрапник. Отмести кичур коса от лицето и каза:
- Наздраве

Аликс го погледна. Без да се усети вдигна халбата си и чукна неговата.
- Наздраве.
Тя отпи от нейната, въпреки че почти нямаше. Гледаше мъжа пред себе си в очите. Потъваше в тях, давеше се и пак изплуваше. Беше толкова красив и студен. Аурата му я опияни за момент и тя изпита неистово желание да впие устните си в неговите. Едвам се сдържа. Такъв мъж не беше срещала до сега. Самата му близост и поглед, който я изледваше направо я караше да се подмокри. Изпитваше възбуда и ужас в едно.
Клей се връщаше насам. Седна до нея и я прегърна.„Клей, сдръж се” – помисли си тя.
- Наздраве.

Аои надигна халбата си и към него с знак на наздраве. Без да пие я постави обратно на масата и облегна лактите си на нея. Той погледна перверзно младото момиче. Погледът му се измени в нагъл в момента, в който го помести върху едрия тип, който я беше прегърнал. Усмивка кривна по ненормален начин лицето му и Аои поклати главата си като издиша тежко.

Блууд гледаше си интерес, чакайки развръзката. Ако се разразеше бой нямаше да помогне на Аои, разбира се. Не би му причинил това унижение. Но щеше да гледа да няма смъртни случаи. Дред беше наострил уши. С други думи ако Аои тръгнеше да убива, трябваше да се намеси.
Затова той отпи от бирата си и намести краката си свободно под масата, сега когато нямаше никой срещу него. Ах, как искрено се надяваше мишената му да влезе през вратата.
Но Блейз явно беше хвърлил око на Дред в скоро време. Хм, дали не беше обърнал резбата? Е, Дред, разбира се беше хубавец, колкото и отвратителен характер да имаше.
Но слава на Дал'Хел, Блууд не си падаше по мъже. Би било твърде срамно асасин от неговия калибър да се занимава с такива история.
Той отново отпи и хареса напрежението, което Аои беше внесъл в кръчмата. Групичката им привличаше погледи и той се ухили.

Клей нежно придърпа Аликс към себе си. Усещаше нейната реакция спрямо човека срещу себе си. Не знаеше на какво се дълйеше тя. Всичко в студеното подигравателно лице на натрапника беше отблъскващо за ниего. Сега това не беше важно. Бе довел ученичката си тук на собствен риск и нямаше да позволи и косъм д ападне от главата и.
- Наздраве господине - каза той с дълбок и спокен глас. - Мисля, че нямам честа да ви познавам. Аз съм Слав, а това е годеницата ми Дария.
Искрено се молеше Аликс да подхване играта му, за да се оттърват от това без да пролеят кръв.

- Слав, значи? Не мисля, че искам да ви познавам вас.
Аои си отпи от халбата. Огледа девойчето много добре, разсъбличаше я с поглед и после я обличаше. Усещаше реакцията и при всеки негов поглед. Имаше желание да му скочи през масата. Аои знаеше как действа на жените - сигурно вече се беше подмокрила.
- Дария, вие сте обектът на моя интерес. Какво прави жена като вас с мъж като него?

Аликс наистина се беше подмокрила. Очите му я побъркваха, но тя не можеше да си позволи това. Сгуши се в Клей.
- Аз съм обект на твоят интерес? Не ме разсмивай. Дошъл си тук само, за да всееш хаос в кръчмата. Слав, да ти тръгваме.

- Нека да си допием бирите. Грубо е да оставим господина на средата на питието. Но ако искаш ще тръгваме, любима. - каза той целувайки я нежно по устните.

- Не, аз ще си тръгна.
Аои стана от страната на девойката, наведе се до ухото й.
- Ако този тук не ти е достатъчен, разходи се из парка към полунощ. Може да извадиш късмет и да ме видиш.
Духа на Аои я смрази, а той изченза като мрака пред очите й. Асасинът се върна при Блъъд, вдигна халбата си за наздраве, чукна неговата.
- Извини ме. Сладкото зове. Намери ме когато приключиш с работата.
Аои стана и безшумно излезе. Ако тя не го намереше той нея определено би я потърсил.

- Благодаря ти, Клей. - Каза Аликс и се сгуши в него.

Клей не се дръпна от нея дори следкато непознатият си отиде.
-Добре ли си?

- Не знам какво да ти кажа. – отдъхна си Аликс – Кой беше този?

-Намам представа, не го познавам. - каза Клей като се отдръпна леко от нея.- Ако искаш можем да тръгваме.

- Да. Не се чувствам комфортно всички очи да са вперени към мен. Това е от ужасната му аура.
Аликс стана, Грей тръгна след нея моментално. Изчака Клей на изходът.
- Благодаря ти за прекрасната вечер, въпреки непредвидената ситуация с леденото създание.
Тя се надигна на пръсти, обви ръцете си около тялото на Клей и го гушна стискайки го силно. Погледна го в очите и го целуна по устните. Той изпадна в изненада. Тя му връщаше от преди малко.
- Клей, ще се видим утре на тренировката. Хайде, Грей.
Аликс тръгна в посока спалните помещения.

Клей се замисли имаше къде да отиде...

Айви влезе за първи път в, така наречената студентска кръчма. Пода лепнеше и миришеше на бира. тя се приближи към бара и кимна на Бармана:
-Гарафа червено вино.
Занесе виното до възможно най-чистата маса и седна с очи вперени във вратата.
Ако имаше Първична Дух енергия и това беше потенциал, който тепърва трябва да достигне я очакваха още много неща. Почти беше Напреднала. Вярно чакаше я още опит,а после и злобен изпит, но мечтите за Изтока я движеха напред. Отпи от виното и си спомни за Дефийр. Къде беше сега? Някъде из екзотични места. Погали белега на ръката си, но нямаше искри. Сипа си втора чаша. Очите и все така вперени във вратата.

Дей - 16.

Още с влизането си, Дейшифт видя момичето на име Айви и й кимна. Отиде до бара и си поръча голяма халба с тъмна бира, като хвърли една жълтица на тезгяха. Поне цените тук бяха минимални. Каква милостива постъпка от страна на Архимайстора. Алчно копеле. Барманът наля половината халба с бира, а другата - с пяна. Дей не си направи труда да му направи забележка. Твърде досадно би било, а и смешно за околните. Докато му я наливаха от едно буре, той се приближи до масата, която Айви беше избрала и се настани срещу нея.
- Здравей...ъ...името ми е Дейшифт. - представи се той. - Забравих да го спомена тогава, твърде изненадан бях като чух гласа ти в главата си. Не че е странно или нещо, просто...
"Мамка му." - помисли си той раздразнено. "Винаги си плета езика пред момичетата."
От бара се чу подсвирване и Дей обърна поглед.
- Няма аз да те обслужвам, е! - викна му бармана. Младежа повдигна внимателно халбата с телекинеза и я постави пред себе си. После съжали, това сигурно щеше да изглежда като самохвалство. Той погледна към Айви и видя, че момичето нагъваше на червено вино. И го гледаше по странен начин. Или може би го беше хванала параноята пак. Той я изчака тя да подхване разговора, за да не се оплете пак.

Айви погледна Дей с изненада. Или се притесняваше от нещо, или беше идиот. Реши да го пробва:
-Ами да знам, че е особено, но какво да се прави, не усетих как ми отрязаха главата и Дух Магът, който беше с мен тогава не успя да ми възстанови гласните струни. Мога и други неща да правя в главата ти, ако искаш да пробваме?
Погледна го с рубинените си очи, сякаш му подаваше близалка. искрено се молеше да не е идиот. Телекенезата му беше добра. Явно имаше мозък, но както казваше майка и, хората имаха проблеми не с знаенето, а с правенето на нещата. Тази реплика я вбесяваше по няколко пъти на ден в продължение на години.
-Ще ми помогнеш ли? - изтреля в главата му тя без преструвки. Това беше идеалът на Дефийр и тя искаше да се придържа към него колкото може по-добре.

Дей - 17.

- Няма нужда да пробваме. Видях и първия път какво можеш. - каза той сухо, но не й злонамерено. Отпивайки от бирата си, Дей си позволи миг за кратък размисъл, през който отлагаше отговора си. Не обичаше да отговаря веднага. - Бих ти помогнал. Но всичко си има цена в този свят.
Усети, че влиза в свои води. Говореше по бизнес, а с това се беше занимавал преди да дойде в Академията. С крадене и търговия на черно, предимно. Неувереността му се беше изпарила като некромантско проклятие под Пречистващ плам.
Айви продължаваше да го приковава с този неин смущаващ поглед, но този път той й отвърна и се чу да казва:
- Но в зависимост какво искаш от мен, може да го направя и безплатно. Не съм чак такова алчно копеле.
"Може ли да влезе в главата ми и да види какво си мисля?" - зачуди се неволно той и допълни:
- За билката ли става въпрос?