Къщата на Ая

Аои я последва. Те влязоха е някаква къща - явно нейната. Не беше кой знае какво - скромен дом на два етажа. Нямаше излишни елементи - всичко необходимо за нормален живот. На Аои му допадна мястото. Освен всичко това беше и мрачно. Точно по вкуса му. Ая го дръпна по стъпалата към втория етаж и те се озоваха е една малка стаичка. Тя затвори вратата след себе си и преди да се усети вече беше опряла гръб в нея, притисната от асасина. Аои я целуваше. Той започна да я съблича и ледените му пръсти сякаш оставаха следи по кожата й. Целувката продължаваше, не й даваше да си поеме въздух.

Аои отдели устните си от нейните.
- Ще се постарая да не те нараня много. - за момент не повярва, че наистина има такива намерения, но вече беше изрекъл тези думи. Трябваше да се сдържа. Другият път щеше да я научи на малко от нещата, които харесва, следващият път пак докато напълно му пасне.
Ая събличаше Аои, а ледените му ръце започнаха да си играят с нея. Той я двигна на кръста си и се пренесоха на не много голямото легло остреща. Следкато телата им се насладиха една на друго Аои легна по корем, а Ая се настани удобно върху него. Ръцете й бяха сграбчили неговите. Тя усещаше как тялото й докосва всеки белег по гърба му, дишането му и това я караше да се чувства наистина странно.

Аои застопори баща й в крачката му. Сенките го бяха обвили и спрели на място. Аои седна на леглото и сините му очи се впиха в тъмно сините очи на стареца. Температурата в стаята падна рязко.
- Ая облечи се. Ще настинеш. - Аои стана, обу панталоните си, всичко се развиваше бързо - Старче, мисля, че нямаш работа тук.
Лунатичната усмика се разля по лицето на Аои, а температурата продължаваше да пада.

Аои пусна сенките обвити около мъжа насреща.
- Старче, имаш късмет днес, че не съм на себе си.
Ая го прегърна опирайки тялото си в гърба му, стискаше го с всичката си сила.
- Мисля, че ти казах да се облечеш.
Аои извъртя ръката си назад и я сложи на кръста й, притискайки я към себе си. Погледна я за миг и очите му отново се втренчиха в тези на стареца. Имаше нещо в тях, изгаряха въпреки синьото. Всеки момент можеше да се спусне като разярено куче към Акума, който нямаше намерение да го пощади втори път.

Аои извъртя тялото си срещу Ая и я отдели от него. Той продължи да се облича без да каже нищо, а тя следеше всяко негово движение. Акума беше вече облечен и готов да си тръгне. Той отвори прозореца и стъпи на перваза.
- До следващото новолуние... а може би и по-скоро.
Аои изчезна в сенките.

Аои влезе през прозореца безшумо. Ая беше заспала. Асасинът седна на единствената табуретка, която беше оставена в най-мрачния ъгъл на стаичката и потъна в тъмнината. Беше наистина тихо в стаята, въпреки че къщата се намираше близо до шумния площад. Аои отново стана с тишината едно, имаше нужда от това сега.

- Последвай ме.
Аои скочи през прозорецът като се хвана за улукът отгоре, завъртя тялото си и беше вече на покрива. Той го пребяга целият по старите цигли без да издаде никакъв шум, скочи от него на едно дърво, хвана се за клона му, овиси се на ръце, пусна се и краката му докоснаха земята. Бяха в двора на съседа, далеч от стаята на Ая.
- Слушам.

Старчето играеше ли си с него? Той се спусна по-бърз от светлината и за един миг беше на партера в къщата.
- Не ме разигравай.

Аои остана прав.
- Не съм от дресираните. - Аои се облегна точно на ръба на вратата и пъхна ръцете си в джовобете. - Аз съм Акума Аои. Какво видях у Ая? Чар, чистота, очакване, желание, женственост. Интересен набор от оръжия. Тя знае ли? Да я извикаме.

- Да остана с нея? - температурата започна да пада - Знае ли човек? Ясно ти е, че не е безопасно да се върти около мен. Лесно може да загуби живота си, ако сметнат, че ми е слабо място. Може и аз да сметна същото, а сметна ли го - бедно ти е въображението. Ситуацията наречена "от време на време" ни устройва перфектно и двамата или греша?

- Разбира се. - категорично заяви асасина.
Камата на края на гаротата вече беше легнала в ръката му. Аои го изучаваше с поглед. Беше виждал само един път в живота си стар асасин, малко по-стар от мъжа пред себе си, следователно беше наистина добър. Колко ли кръв беше пролял? Какви ли умения имаше? Интересът на Акума бе привлечен.

Две сенки се плъзнаха изпод кунаите, които бяха закачени на стената над стареца, позиционираха се от двете страни на Аои и се материализираха веданага - съвършенни копия на двамата мъже в стаята. Акума вдигна вежди.
- Това е само едно от тях, но мисля, че разбра достатъчно.

- Даниел е ходещ мървец.
Аои се спусна напред към стареца и изчезна. Беше толкова бърз, че се рамазваше пред очите на стареца и изведнъж изчезна. Но Гринд не беше вече в стаята, а на ръба на една пропаст. Вятъра беше толкова студен, а вълните се разбиваха в скалата някъде много надолу - можеше да ги чуе, но погледът му не стигаше до там. Стареца пак се озова в стаята с оръжията, а Аои беше на същото място и в същата спокойна поза с ръцете в джобовете.