Къщата на Ая

Аои не беше трепнал нито за миг. Старчето се оказваше все по-интересен.
- Не виждам причина да не се разбираме от тук нататът, Гринд.
Аои влезе навътре в стаята и започна да оглежда колекцията му от оръжия.
- Интересна колекция.
Аои хвана един анки завиртя го из пъстите си бързо и ловко. Ножа полетя направо към един дървена табуретка и мина през нея, сцепвайки я на две, трески хвърчаха наоколо. Една сянка се ови около забилия се нож в стената, отскубна го и той отново се озова в ръката на асасина, повъртя се около ловките му пръсти още няколко мига и намери мястото си обратно сред другите оръжия.

- Чувал съм много и какво ли не. Предимно, че можеш да докараш опонента ти да умре от страх. Прав си, старче. На мен това умение ми е абсолютно не нужно. Беше използвано върху Даниел, но не е толкова силно - празни приказни. На ходещият мъртвец му беше достатъчен един шамар, за да излезе от него. Да всееш страх в упонента? Това го мога и без тези очи, но явно си неспособен да излезеш от т.нар. им илюзия сам, което веднага ме води до бегло предположение защо ми зададе този въпрос. Какво ми предлагаш точно?

- Грид, повече от съгласен съм. Предлагам да започнем. Следващата вечер ще продължим докато науча всички полезни неща, които можеш да ми предадеш. Няма да е полезно за теб, ако Ая реши да разбере от кога се разбираме, толкова добре. - посмихна се той.

- "Дъщеря ми беше девствена до тази нощ", което е истина в нашия случай - аурата ти не се помръдна, нямаше индикация нито за свиване, нито за разширяване. Непоклатима. При "Аз съм стар и склерозирал", което е лъжа, аурата ти трепна за определен период от време, който бе по-кратък и от миг, но го забелязах. Преди да попадна в илюзията ти вякаш аурата ти се разшири, наду като балон. Е, Гринд, така ли е? Мисля, че съм достатъчно наблюдателен, ако думите ми са верни нека се пробваме да разбия илюзията ти още преди да си ми я приложил. - гласът на Аои беше леден и сериозен.

Докато изричаше тези думи Аои следеше аурата му много внимателно. Тя не трепваше, не мърдаше - непоклатима. Следеше я още няколко мига - не се сви, нито разшири, но нещо я накара да потъмнее съвсем леко. Може би половин тон в по-тъмната гама промени цявета си. Не беше лъжа, но имаше нещо друго, нещо, което асасинът предположи веднага.
- Истина, но вече не е сред живите.

Асасинът знаеше, че това не е така, но въпреки това Аои проследи аурата му. Тя трепна за по-кратък момент от миг.
- Не е болна.
Гринд кимна. Акума го усети точно тогва. Точно когато главата на стареца беше достигнала половината си път от пълното движение на кимването той бе започнал да му подготвя илюзия. Аурата му се разшири и Гринд беше вече кимнал. Илюзията летеше вече скоростно към Аои. Той бе изпуснал момента, в който трябаше да я рабие - още на половината път и енергия от приготвянето й. Аои се озова вързан за краката и висеше надолу с главата от тавана. Под него имаха три разярени кучета, които скачаха и се опитваха да си отхапят от него, а въжето се късаше бавно. Ръцете бяха вързани зад гърба му, както и краката, които бяха омотани с дебела верига.

Аурата на старецът отново трепна и тя започна да се разширява.
- Лъжа.
Гринд се усмихна. Точно на половината на усмивката Аои вече знаеше както точно следва. Приготвяше я. Нямаше как да попадне в илюзията му отново. Той се съсредоточи и дори видя откъслячни моменти, които Гринд му приготвяше да изживе. "Айде бе, не думай." - изпълни съзнанието на Аои и илюзията отново го беше заобиколила. Той беше разпънат на кръст, а десет мечемайстори се бяха засилили към него с катаните си, за да го пронижат. Лунатична усмивка се появи на разпънатият асасин на лицето, мечемайторите вече бяха забили мечовете си в него, но нямаше болка, нямаше кръв. Те минаваха през него като призрак през стена. Аои съвсем безпроблемно измъкна ръцете от оковите си и мина през няколко от мечемайсторите като през мъгла. Доближи се и застана лице в лице в Гринд, от очите им сякаш изхвърчаха изкри.
- Хайде бе, не думай. Мечемайстори?

Аурата на старецът не само трепна, а направо се разтърси.
- Лъжа. - посмихна се Аои.
Старецът не направи никакъв знак дали е лъжа или е самата истина, но Акума вече усещаше, че той подготвя илюзия. Отново видя няколко момента от нея и знаше каква точно ще е.
- Стига, стига, разсмиваш ме. Не може да е точно това.

Аои кимна и се върна обратно в стаята на Ая. Тя още спеше. Той отново седна на табуретката в мрачния ъгъл и позволи на тишината да се слее в едно с него. Слънцето изгряваше и лъчите му започнаха да осветяват стаята.

Още не довършила поздравът си Аои вече беше до нея, а устните му върху нейните. Кратка, но дълбока целувка. Дясната му ръка се плъзна по косата й и той я издърка към себе си позволявайки кичурите да се плъзнат между пръстите му. Леденият му глас разцепи тишината:
- Ще остана няколко дни.

- Баща ти няма право на глас. Иска да доживее да те види на 20 и нагоре, надявам се. Ако е умен ще си трае и няма да предприема необмислени ходове срещу мен.
Аои я притисна до себе си и завъртя телата им. Той опря гръб в стената до леглото, а тя беше опряла гръб в гърдите му. Ръцете на асасинът се бяха обвили около раманете й. Гласът му сякаш я погали:
- Смятам да се изкъпя. Ела с мен.

Те влязоха в стаята и Аои легна по корем на леглото, мокър, обвит в хавлията си. Ая седна до него и започна да суши косата си търкайки я с кърпата. Тишината тук му допадаше. Аои стана и дръпна пердето. Беше прекалено всетло за вкуса му. Той отново се върна в леглото и легна по корем. Ая тъкмо хвърляше мократа кърпа на табуретката.