Къщата на Ая

Гринд сякаш леко се притесни.
-Не съм сигурен, че ще ти е от полза, ежедневно, но мисля, че някой ден, можеш да се окажеш в ситуация, която ще го изисква. Умението се казва Клеймото на Садиста.
Гринд извади една особена Кама и я подаде на Аои. Това е за тебе. Тази кама има странното свойство да превръща еуфорията от убийството в Черна енергия. Умението изисква наистина много контрол. Усещането е особено. Ще се убедиш сам. Хайде да вървим да пролеем малко долнопробна кръв.
Те потеглиха към задните улички на Тривос.

Гринд просна Аои в леглото на Ая и излезе от стаята със загадъчна усмивчица без да каже нищо на дъшеря си. Тя се преструваше, че спи и не помръдна, докато не чу стъпките му долу на приземния етаж. Бавно се обърна към Аои и го видя да спи толкова дълбоко за първи път. Точно както баща и правеше вече 10 години.

Аои не беше спал толкова дълбоко от години - забравено чувство.
Аои влезе в мрачните зали и веднага му се обърнаха червата. Всякаш сенките му говореха, но не чуваше думи, а усещаше само странни вибрации. Нещо беше станало, а може би беше само въображението му подтиквано от странното му S на китката.
- Даниел. - ледения му глас за пореден път разцепваше тишината. - Излез, излез където и да си.
- Даниел е...неразположен в момента. - чу той един приближаващ се млад мъжки глас. От сенките изникна Хавиер. Високият младеж беше навел леко глава надоло, очите му не се виждаха, прикрити от късия бритон. Криеше аурата си, осъзна Аои, но все пак нещо не беше съвсем наред тук...донякъде му беше познато присъствието му, донякъде - напълно непознато. Но след срещите си със Санна и лорд Влад, Аои нямаше да се очуди на почти нищо. Хавиер дишаше неравномерно. - Би ли се...махнал от пътя ми...моля?
Гласът му беше леко пресипнал, което също не беше странно.
сега - продължаваше да не му харесва.
- Даниел? Неразположен? - последва кратко мълчание - Колко нетипично за него? - думи изпълнени със сърказъм.
Аои седеше на пътя на Хавиер и го гледаше с ледените си очи, които го разрязваха на малки пърченца и сякаш го хвърляха в дълбоките им сини дебри за храна на демона живеещ в тях.
- Къде е? Искам да ида го видя. Може пък да се е разболял. - продължаваше със съркастичния леден тон. - Да му занеса някакъв плод, нещо, нали съм добро и грижовно момче.
Аои искаше да получи отговор. Беше прекарал дълго време с Даниел и макар да не познаваше навиците му, имаше малка представа за стилът му, а това да не се появи изобщо не беше в него. Дали Хавиер го беше убил? Ако този мъж тук бе взел жертвата, която Аои си беше заплюл всичко щеше да се промени. Асасинът веднага щеше го замести с някой... някой по-голям.
В следващия миг лицето му беше притиснато към една стена, като преди това беше видял единствено как светът се разтърсва грубо, всякаш падаше от много високо разстояние. Усети тежко дишане до врата си, а тялото му някак си не го слушаше. Натискът над лицето му беше нечовешки.
- Казах ти да... - чу той гласът на Хавиер, после изведнъж натиска спря и точно навреме. Всичко преди миг се беше разиграло в рамките на секунда. Аои се обърна готов да заколи Хав или да го мъчи, а после да го убие или поне да се пробва преди да самият той да умре.
Но Хавиер се беше отдръпнал и държеше главата си в ръце, сякаш се бореше със себе си. Дори не реагираше на ненормално студената аура на Аои.
- Казах ти да се махнеш от пътя ми. - гласът му беше грапав като шкурка върху стъкло. И пилеше. След миг всичко спря и Хав повдигна глава и погледна Аои. В очите му се четеше зле прикрит страх, но Аои знаеше, че не той е причината.
- Даниел е в стаята си. Ако продължиш по коридора напред ще видиш от дясната страна една отворена ниша. Той е там.
После асасинът просто сякаш се разгради в нищото и остави Аои сам.
Аои моментално отвори очите си. Мразеше да сънува, дори и случили се събития. Той стана безшумно и по възможно най-бързия начин излезе от къщата на Ая. Днес беше денят, в който той имаше намерение да покачи ранга си. А сънят... на сънят щеше да му види сметката.