Парка

Парка беше живописно място. Имаше малки алейки и дървени пейки, имаше фонтанчета, чешми и чист въздух. Любимо място на разпускащите ученици, които нямат нужда от приключения, а просто от приятна почивка. Тук стават перфектни пикници.

Дончо дойде в парка и се очуди колко е красива истинската сащтност на природата.Той се разхождаше спря под едно дарво с ябалки,и си откасна една.Изяде я и след това отиде до мивката и се напи(не си мислете погрещното).Дончо бе годов да започва да тренира.видя една катерица която стоеше като препаризина.Той си каза-Хмм идеално място за концентриране на аура.Седна и се опита да осети емоциите на катерицата но нестана.Дончо не се предаде и продалжи,той се отпусна концентрира се и осети че катерицата е доста слаба.Той се зарадва,след малко пак седна на земята и се концентрира.Дончо осети този пат че катерицата е на около две годинки.След това той пак се опита да насочи аурата си.Този пат нищо ново не стана.Дончо си каза-Да пробвам на направа стойката на китаиците.Дончо направи тази стоика концентрира се напално и видя емоциите на катерицата тя бе доста оплашена,но сащо така осети още някоя животинка която се приближаваше по-близо и по-близо,тои осети емоциите на второто животно те бяха доста радостни.Дончо се зачуди и си каза-Какво става слаба е на две години е и е оплашена до смарт.Той се приближи до катерицата и какво да види другата животинка е змя която палзеше леко по леко до катерицата.Червеят веднага излезе от земята и изяде змята.Дончо се захили и каза-Хаха вече яде няма да изядеш и катерицата .

Дончо се варна отново.Той бе разбрал че вече му е много по лесно да вижда аури на едно или две животни,заради това целта му беше да осети повече аури.Застана под едно дарво на него имаше две гнезда.Тук целта на Дончо бе да осети колко са яицата и птиците.Сядна на земята направи китаиската стоика.Отпусна се и се концентрира.Започваше да осеща птичките,птиците бяга четири а яицата три.Дончо не мислеше че е така и се концентрира оше повече.Осети че птиците са били пет.Той си каза-Хмм дали ще мога да осетя кога ще се родят.Концентрира се но не осети нищо подобно.Дончо реши да отиде при Мастер Дред да види как ще се справи.

Леона дойде в парка. Огледа се наоколо. Съзря на една пейка мъж, който си бе легнал и явно спеше. Сети се, че това може би е човекът, който Дред й каза да му доведе. Тя се приближи до човека и предпазливо го побутна по рамото. Беше извадила нож за всеки случай. Мъжът се размърда и промълви сънено..

- Какво искаш? - оказа се, че е просто едър, иначе не беше много по-възрастен от Леона. - Тази пейка е зааа - прозя се той. - ета.
После се обърна на другата страна и загърби момичето.

/Леона, този е нагъл, освен, че е мързелив./

Леона вътрешно се засмя. Опита пак:
-Знам, че е заета. Дред ме изпрати да те доведа при него. Аз съм Леона.-представи се тя-Ставай и да отиваме при него.-подкани го момичето

Едрото момче се обърна пак към нея и разтърка сънено очи. После я огледа продължително и каза :
- Викат ми Маунт. Сигурно защото съм едричък. - прозя се той. - Защо Дред е пратил хубаво момиче, вместо отряд биячи? Така щеше да има по-голям шанс.
Маунт с мъка се изправи в седнало положение на пейката и изпука врат.
- Единствения начин да ме убедиш да дойда с теб е чрез сила. - каза той и притвори сънено очи.

Момичето доиде и се разхиждаше и упостелите алеии,като продължаваше да размишлява ...Тя продължаваше да се продължаваше да се разхождаа,Мина през чешми4ката кат пиина малко вода...след което се загледа у фонтаните и пална фассс.След като го изпуши тя седна на една пеикаа и се отпусна кат си затвори очии...

Момичето тръгна към изхода на парка след което зави на лявоо и из4езна .. Аз през цялото време си мислише за това 4е всеки я избягва ..

Държейки се през ръце Блейз и Моника пристигнаха в красивият парк и започнаха да се разхождат по една алея разглеждайки привлекателните фонтани и не по - малко очарователните чешмички . През цялото време студеното изражение на червеноочкото не се изменяше и за миг . Планът му отностно това момиче се беше изменил леко и сега той още незнаеше какво да направи после . След малко погледна момичето с безизразното си изражение и каза
- Да знаете не ме бива много в танцуването , но ако много желаете ще ве уважа и ще се опитам , а и нали трябва да се науча .

- За мен ще е чест да ти покаже някоя и друга стъпка. - усмихна се доволно момичето. Двамата бяха стигнали едно що годе по усамотена полянка. - Няма музика, а по принцип кавалерът трябва да води. Но съм сигурна, че едва ли ще ти е толкова трудно.
Тя обви вратът му с нежните си ръце и каза:
- А сега ме хвани през кръста и се опитвай да следваш стъпките ми.

На Блейз му идваше да се смръщи леко при думите през кръста ,звучаха някак предизвикателно , но все пак той успя да ударжи студената физиономия на лицето си . После без много да му мисли хвана момичето нежно през кръста и започна , да се опитва ,да се движи в такт с нейните движение . Когато тя преместише кракът си на ляво той местише своя на дясно , когато тя местише кракът си на зад той местише своят на пред , когато тя местише своя крак на пред той местише своя на зад .Опитваше се да придържа действията си в максимален синхром до нейните . Въпреки всичко той не очакваше да успее от първия път но продължаваше да се опитва докато не постигнеше напредак или дори успех . По едно време червеноочкото спря ряско , но същевременно и внимателно за да не спъне момичето и без да сваля ръката си от кръста и я попита
- Как се справям ?

- Очудващо добре, сигурен ли си, че не си танцувал преди?
Блейз не беше усетил, но вече той водеше танца.
- Сигурна съм, че съвсем скоро ще си наистина умел танцьор. - похвали го тя, неможейки да откъсне поглед от очите му. Цялото й лице беше изчервено от смут, но изглеждаше много щастлива.

/Можеш още сега да си добавиш към уменията танцуване. Все пак не е чак толкова трудно и не изисква усилия. Но статове не получаваш. Можеш вече да отиваш към Балната зала, където скоро ще дойдат и другите./

- Ласкаете ме милейди
Каза Блейз с обичайното си студено изражение , а след това добави
- Позволете да ви отведа на бала
След това се поклони леко свел глава , но продължавайки да впива червените си очи в нейните .

Тя се усмихна свенливо и кимна. Беше здраво пленена от чара на младият асасин. "Как ще ми завиждат приятелките сега" - мислеше си момичето щастливо, докато двамата ходеха към Балната зала. Wink

/Можеш да пишеш вече в нея. Да приемем, че вече е наполовина пълна залата, но императорът и Майсторите, както и Бялата лейди все още не са дошли./

Пристигнах тук и седнах на един дебел клон като Драго бе до мен.

Селехин, която го беше последвала(трябваше да изчакаш да ти отговоря там, вместо да правиш двоен пост...), седна до него и след миг мълчание му каза:
- Предадох те във важен за теб момент. - гласа й не беше извинителен, а прям и честен. И някак тъжен. Беше обмислила всичко, което беше станало. Действията на онзи асасин бяха импулсивни и не й бяха дали време да реагира. А и не прикриваше факта, че Аои я беше заинтригувал с нахалството си и безочливостта си, но това, че му беше позволила да я целуне беше изцяло нейна грешка. Защо изведнъж се беше приближил така към нея? Селехин беше реалистка, знаеше, че по принцип привлича мъжките погледи, но...това беше странно. Точно в този момент, по време на дуела, синеокият асасин беше решил да я заговори. Намирисваше й на конспирация. А и онзи дългокос младеж, който постоянно разсейваше Лесли...самият му опонент - Португас, всички те всякаш се бяха обединили над една цел. Да съкрушат Лесли от всяка една страна - психически и физически.
Лесли дори не я поглеждаше сега. Думите му преди малко бяха достатъчно красноречиви.
- Обичаш ли ме още? - попита го тя тихо, страхувайки се от отговора. Защото каквото и да отговореше Лесли, нещата щяха да загрубеят. Но поне тя знаеше кое от двете иска да чуе.

Погледнах я като в очите й отново виждах онова прелестно създание, но за жалост сега не бях сигурен в любовта й към мен което малко или много влияеше върху чувствата ми. Сърцето ми ми подказваше, че тя няма интерес от този асасин, но разума не ми даваше покой и не оставяше чувствата ми да ме завладеят. Гледах я в очите като си представих всичко преживяно досега. Всичко което бяхме преживели и всичко което бяхме изградили. Вече дори и Драго не я гледаше така приятелски както преди. Той надуши момента и изчезна. Свалих погледа си за момент от Селехин и след което последва мълчание. Този момент бе важен и отново погледнах Селехин вече решен да й кажа това което мислех. В очите и се четеше лека тревога, но вече се бях решил и тихо промълвих:
- Да, но не съм сигурен дали ти още ме обичаш?! След това което видях сърцето и разума се борят и съм объркан. Защо го направи? Само това ми кажи. - В гласа ми се четеше тревога, но аз очаквах отговор и щях да направя всичко да си върна Селехин ако съм я загубил. Обещанието към Феарнир щях да спазя и дори тя да не ме обичаше вече, аз щях да се грижа за нея.

Тя слезе от клона, на който седяха и се изправи срещу него.
- Честно казано, не ми се остави голям избор. - каза тя с едва прикрит гняв, който не беше насочен към Лесли. - Живота ми е в твойте ръце. Имаш пълно право да ми го отнемеш. Това е наказанието за предателство при нас в Пустинния народ.
Лесли изглеждаше леко объркан от думите й.
- Трябва да решиш още сега. Убий ме сега, или преглътни това, което стана по-рано. Реши, любими мой. Не ме е страх от смъртта. Брат ми би те посъветвал да накажеш делата ми адекватно.
В очите й нямаше страх, само готовност.

/Тук трябва да решиш. Имаш само два варианта в следващия си пост, към които трябва да се придържаш.
1. Убиваш я.
2. Не я убиваш.
Можеш и да не я убиеш пряко. Ако и кажеш, че не и прощаваш, това ще е достатъчно. И двете си имат последствия, обмисли ги внимателно./

Лесли бе учуден на думите на Селехин. Обмисляше всяка нейна дума и всичко което може да е докарало до това действие. Ако я убиеше щеше да извърши грях срещу любовта си към нея, но щеше да убие и надеждата на асасина да я притежава. От друга страна ако я оставеше жива щеше да даде шанс на този асасин да му я отнеме. И в двата случая имаше шанс да я загуби. Спомни си всичко което искаше да направи и всичко което вече беше правил за нея. Тази целувка макар и неволна беше грях на Селехин макар и не пълен. Лесли слезна бавно от клона като вече бе взел решението си. Леко разгърна перелината си и извади единият жезъл. Сложи едно червено топче и жезъла бе обгърнат от пламъци. Пиерон затвори очи и отново премисли всичко. Затича се към Селехин като в ръцете му беше онова оръжие убило брат й. Замахна към вратлето й и в този момент меча отново стана обикновен жезъл и Лесли го прибра. Той я прегърна като усети топлината на тялото й долепено до своето. Тази топлина бе така специфична, дъхът на череши отново го опияни както преди и Лесли изпита онази страст която изпита в мига в който срещна Селехин. Целуна я като едната ръка обви около финното й кръстче, а с другата решеше косите й. В този миг забрави за целувката й с онзи асасин и каза:
- Прощавам ти! - След което леко отдръпна устните си от нейните като потъваше в красивите й очи. - След всичко преживяно няма как да те убия без да извърша грях. Обичам те и нека всичко което сме планували да се сбъдне.

Усмивката й беше олицетворение на самото щастие. Но имаше и нещо тъжно в нея.
- Не съм сигурна дали заслужавам да съм твоя...ти си толкова благороден. - каза тя с нежност. - А аз май ти причинявам само страдание. И все пак не мога да те оставя.
Тя отново го прегърна и долепи устните си до неговите, езиците им се сплетоха и целувката продължи дъгло. Когато свърши и двамата бяха останали без дъх.
- Сега остава само едно. - усмивката не падаше от красивото й лице. - Да накажем онази конспирация.
В тъмните й очи проблясна онзи опасен блясък, който Лесли познаваше.
- Ти каза, че все още ме обичаш. При Пустинния народ, когато някой чужд мъж се опита да отнеме жената на друг, вторият трябва да защити честта й, както и своята. Искам от теб само едно, любими. Убий Аои за мен. Или го съкруши, разбий достойнството му...е, не това, което аз му смачках, ми другото. - тя се засмя, все още опиянена от скорошната целувка. - Покажи му, че има причина да съм с теб, а не с него. Направи го заради мен.
Тя тук замълча, вгледана в очите на Лесли. После пак проговори, с тих и мек глас, някак си така нежен, в сравнение с думите, които изрече:
- А аз ще се заема с другите двама от тяхната...малка коалиция. Първо с онзи дългокос младеж, който владее Казе магията. Нека отслабим Португас, като първо...отстраним...приятелите му. После идва и неговият ред.
Тя го погали по бузата и задържа дланта си там. Лесли усещаше топлината, излъчвана от тялото й, което беше притиснато плътно до неговото.
- Кажи ми, мили, ще направиш ли каквото те помолих?

- Да мила! За всичко има време! Ще ги отслабим и ще ги унищожим! - Каза Лесли като лека злобна усмивчица се прокрадна по лицето му. Той отново държеше Селехин в прегръдките си като вече бе забравил всичко случило се и мислеше само за края на обучението си. -Вече имаме съюзници, но преди отмъщението трябва да се обучим. Трябва да се обуча за да постигнем всичките си цели и да изпълня предсмъртното желание на брат ти. - След тези думи с неясна интонация Селехин и Лесли бяха сгушени, а тя усещаше как нежният аромат на череши витаеше около тях. - Добре, но трябва да продължа обучението си! Ти засега отиди в Ривърлейк с Драго, а пък аз скоро ще си дойда. - След тези си думи Лесли целуна Селехин като отново усети онзи аромат на череша. Езичетата им се преплетоха, а той я целуна като за последно. Тази целувка беше доста по-кратка от предишната, но това не пречеше на насладата. След като оправиха взаимоотношенията си, Лесли тръгна към Академията.

В парка нямаше жива душа. Аои седна на земята и се облегна на дървото зад него. Той изпъна краката си и ги положи един върху дръг, ръцете пухна в дбобовете, отпусна главата си назад и се загледа в клоните на дървото. Беше толкова тихо и спокойно. Това, че нямаше жива душа в парка му действаше отпускащо на нервите, които беше натрупал с онова скучно девойче, което му беше проляло кръв. Тя щеше да си плати много скоро. Всеки, който беше пролял кръв та на асасина биваше наказвам по един или друг начин. Тишината като чели влезе в асасина и те сега се бяха сляли в едно. Наистина блаженно чувство.

Усети, че някой се приближава, но също така му стана ясно, че човекът умишлено издава присъствието си, стъпвайки по-тежко от обичайното. Веднага разбра кой е.
- Йо. - каза Блууд и седна до него. - Излъчваш много неприятна аура, като я усетих почти настръхнах. Искаш да убиеш някой, а?
Блууд изглеждаше както винаги, като се изключи факта, че се беше облякъл в черни кожени дрехи, прилепващи по тялото му. Изглеждаше като убиец от главата до петите. Явно и той имаше важна работа, която приемаше насериозно.

- Хъх. Отново си по работа, предполагам. Трябва да спрем да се срещаме така. - подсмихна се съркастично Аои - Не очаквах да си тук. Всъщност не очаквах да си жив. Явно е било само въображението ми.
В моментът, в който онзи едноок мечемайстор беше попитал за Блууд Аои го отписа от живите. Въпреки това асасинът изпита облекчение, което напълно го изненада. Не беше очаквал някога да почувства такова нещо. Изобщо беше ли способен на това?! Явно да. Аои го осъзна - удоволетворението, че все още може да попие знанията му. Лека перверзна усмивка се плъзна по устните му, но изчезна по-бързо от мрака.