Парка

Клей беше видял всичко през очите на Тоша. Беше обиден, не беше задължително да стой тоук, но се опасяваше, че непознатият може да убие Аликс, следкато приключи с нея. Не беше сигурен в нищо тази нощ.
Следкато студения я остави сама, гола и мръзнеща беше моментът да я прибере на топло и сигурно. Излезе пред очите и с наи-студеното си и сериозно изражение.
-Може и да съм бледо петно в съзнанието ти, но съм този, който ще те прибере вкъщи. Радвай се, че не те уби.
Той я прегърна, вдигна я на ръце и я понесе към спалните помещения.

Аликс нямаше сила за нищо. Не можеше да каже нищо. Имаше чуството, че е дроб, който ще се изплъзне през ръцете му. Тя не можеше да погледне Клей в очите, за това затвори своите.

Аои седна на зямата и облегна гърба си на дървото зад себе си, опъна краката си напред и ги положи един върху друг, ръцете прибра в джовобете си. Харесваше му това място. То беше осамотено и нямаше досадници наоколо. Аои притвори очите си и позоволи на тишината да влезе в него и те станаха едно.

Аои остана сам така известно време, необезпокояван. Когато най-сетне отвори очите си, видя че до него, от другата страна на дървото, седи Блъъд.
- Йо. - каза кротко асасинът. - Реших да не те притеснявам, но пък ми е скучно. Как мина срещата с онова девойче.
Крайблъъд беше олицетворение на мързел и лентяйство, беше се облегнал на ствола и беше изпружил дългите си крака пред себе си. Подхвърляше си камъче, както би се подхвърлял кама.

- Не си заслужаваше. - отвърна му Аои недоволно - Скучно ти е? Аз преди малко се позабавлявах с учителя си, но остана в миналото... Блъъд, исклаш ли да ти намеря малко работа? - реторичен въпрос - Научи ме на "Прегрътката на Смъртта". Не бих те карал, ако не ми беше твърдо отказано да ме научат на тази техника. - Аои отново затвори клепачите си и очакваше отговорът на асасина стоящ срещу него.

Блъъд се изправи и се протегна.
- Хм, да не би да четеш мисли? Вече от доста време имах намерение да те запозная с "приятеля" си. Той е в естеството на умението, което искаш да научиш. Но не се осланяй твърде много на услугите Му. Не е препоръчително. Просто съвет.
Асасинът за миг сканира областта и остана доволен, че Аои е подбрал за почивката си възможно най-отцепеното и усамотено местенце в парка. А и полунощ наближаваше, а по това време тази зона не се радваше на много внимание.
- Добре.
Той измъкна кама от един от вътрешните си джобове и се наведе, започвайки да чертае нещо на земята с нея. Аои гледаше мълчаливо докато Блъъд изрисува два пентраграма, които се пресичаха един в друг. След това почисти старателно камата от прахта и направи плитка резка на дланта си, капвайки няколко капки кръв в центъра на преплетените пентраграми. Нощта рязко се застуди и около тях задуха лек ветрец, носещ миризмата на отворена гробница. Мракът започна да се сгъстява и доби почти човешка форма. С единствената разлика, че нямаше никакви отличителни белези по нея, все едно беше надраскана скица. На лицето й постепнно изгряха две червеникави очи, последвани от уста, извита в хищна усмивка.
- Хоо...
Очите се задържаха на Блъъд за малко, после се прехвърлиха и на Аои.
Гласът беше много дълбок и в същото време ехтящ, сякаш идваше от всички страни.
- Аои, запознай се с Дал'Хел. Дал'Хел това е един от най-обещаващите асасини, които съм виждал. - каза Блъъд с лека усмивка. - Който прояви желание да се усвои Прегръдката на смъртта.
Дал'Хел сякаш се усмихна още по-широко. Силата на присъствието му беше огромна, но някак си сбита на едно място, едва ли някой в радиус от двадесет метра би я усетил.
- Така ли е, Аои? Би ли искал да получиш това умение? Ще осъзнаеш, че съм много щедър...на моменти.

Аои гледаше какво прави Блъъд. Той изобщо не обърна внимание на спускащия се студ. Тогава усети силното му присъствие. Асасинът извърна глава и се втренчи в червените очи на Дал’Хел, усмивка се разля по лицето му.
- Да. – отвърна Аои – Искам да притежавам това умение, кожата ми потръпва само при мисълта за него. Какви са условията, за да го получа?

Дал'Хел кимна.
- Харесва ми волята ти, Аои. От теб се изисква само да подпишеш договор с мен. И ще можеш да използваш умението веднъж на месец. То се изразява предимно в моята помощ...или благлосовия, приеми го както искаш. За да го използваш трябва да маркариш някоя жертва и да ме призовеш както току-що направи Дорнскейл. След като се отзова ще получиш моята благословия и предимствата, които я съпътстват.
- Уловката е, че за всяка услуга, която искаш от Бога на асасините, ще трябва да даваш услуга. Той решава каква и кога. - допълни Блъъд учтиво.
Дал'Хел извърна поглед към него и сякаш усмивката му се разшири още.
- Така е. Услугите, които искам в замяна са предимно елиминиране на определени личности. Съгласен ли си? - попита той Аои.

- Условията са повече от удоволетворителни. Съгласен съм.
"Прегрътката на Смъртта" и нейните условия за ползване допаднаха от раз на Аои. Повече жертви - повече кръв, повече удоволствие, по-малко скука. Умението също така влизаше в един от плановете, които се бяха зародили в главата на синеокия асасин. Явно и Блъъд имаше някакви планове, които беше напът да изпълни - винаги се появяваше в най-удобният момент пред Аои, помагаше му да стане по-силен. Дали го включваше в някой от тях или наистина му беше скучно и се забавляваше по този начин нямаше никакво значение за Акума. Важното беше, че той попиваше всичко, което е готов да му предложи Блъъд и надграждаше уменията си, развиваше се и вървеше напред, което напълно го устройваше.

- Блъъд? - Дал'Хел се обърна към другият синеок асасин и той подаде на Аои една от камите си - тънко, леко и перфектно балансирано оръжие с леко извито острие. Богът погледна Аои пак и каза. - Трябват ми само няколко капки от кръвта ти. И ще получиш първото предимство от това обвързване с мен.
Блъъд изглежда леко се колебаеше, въпреки че не му личеше много. Знаеше, че Аои има навика да убива всеки, който пролее кръвта му, дори непряко...Как ли щеше да реагира по-младият асасин сега?

Аои погледна изпод вежди Дал'Хел. Усмивка се плъзна и разкриви лицето му. Не можеше да бъде разгадана. Гняв? Удоволетворение? Перверзно желание? Намерение за убийсто? Радост? Аои взе камата и сряза показалеца си по дължината започвайки от възглавничката му плъзгайки острието до втората става. Кръвта потече от тънкия и не толкова дълбок разрез. Стече по пръста и започна да капе на гъсти и тежки капки.

Острието засия, а дръжката завибрира и се издигна от ръката на Аои, носейки се към протегнатата длан на Дал'Хел. Под допира му, яркостта на сиянието потъмня, а сребристия метал на острието доби черен цвят. Дал'Хел го върна по същия начин на Аои.
- Първия ти Душегуб. Дар от мен и Дорнскейл.
Блъъд се ухили.
- Леко само да режеш ноктите си с него. - предупреди той Аои. - Вкуси ли нечия кръв, тази кама ще поглъща душата на собственика й. И ще храни нашия общ приятел тук.
Дал'Хел кимна.
- Донякъде. Душите, които биват погълнати се складират в оръжието и му дават допълнително сила, острота, здравина, магия. Хората, убити с Душегуб нямат шанс да се преродят, освен ако ти лично не освободиш душите им от камата, или ако тя не бъде счупена.

/Получаваш кама Душегуб(+3 Атака, +2 Магия, +1 Атака/Магия за всяко убийство с нея. В зависимост от Силата на убитото същество можеш да получиш и повечко бонусчета. Както и самото умение, +5 Магия, +10 Опит/

Аои прибра новата си придобивка някъде из джовобете на наметалото си. Той облиза кръвта от показалеца си.
- За вбъдеще нямам намерение да освобождавам каквото и да било от нея.
Акума погледна показалеца си, който трептеше, но не го болеше, стисна ръката си в юмрук и пак я разпъна. Треперенето спря.

Блъъд погледна Аои предурпедително, казвайки му с очи "Не си го и помисляй."
По-младият асасин беше дарил кръвта си на някой, но този някой нямаше изгледи да бъде убит. Можеше ли изобщо да умре? Императорът беше доказал, че дори Боговете не са неуязвими, но все пак Вайл беше абсорбирал Бог, не го беше убил. А самото абсорбиране не беше от най-благоприятните, спомни си Блъъд разсеяно.
Дал'Хел ги изгледа с вечно иронично-кривата си усмивка. После каза:
- Джа!
И пуф, изчезна.
Блъъд се почеса по главата.
- Яре яре дазе.

Аои прибра камата някъде из джобовете си на наметалото, обърна се към Блъъд, който беше в непосредствена близост и му подшушна:
- Има време.
Акума тръгна към изхода на Парка, вдигна небрежно ръката си, която беше порязал и я разклати.
- До следащият път, фантоме. - той потъна в сенките.

Аои стигна до любимото си безлюдно място. Той седна на земята, опря гърба и главата си в дървото зад него, изпъна краката си напред като ги положи един върху друг и зачака да стане полунощ. Аои отново потъна в целия в тишината, която го заобикаляше.

Елиа навлизаше в парка..Колкото и да беше тиха, беше сигурна , че Аой вече я е усетил ..Силуета й от далече не можеше да се познае..Като видя Аоой момичето наведе глава и каза
-Защо искаше да се видим ..
След което се приближи къъм него..без да сваля робата си..

Аои надигна поглед към нея.
- Седни.
Асасинът извади ръката от джоба си и тупна земята до себе си.

-Предпочитам да стоя права..Давай по същество
Каза тя като се облегна на едно дърво с/у него и свали качулката си . като се спусна сребристо , роозовата й коса по цялото й тяло

За един миг видя как Аои се изправя и изведнъж се озова седнала на земята, опряла гърба си в гърдите му. Ледените му ръце я обвиха. . Тя се чувстваше толкова добре между тях – нямаше я онази ледена грубост, която обикновено ги съпровождаше. Студът нежно я глаше по кожата, която настръхваше. Може би за пръв път се чувстваше толкова отпусната.
- За какво исках да те видя? - шепнеше й той в ухото - Постоянно си мисля за теб. А чак сега успях да те хвана. Пречеха ми. Ще ги елиминирам заради това. Елиа, харесваш ми, искам да си до мен през по-голямата част от времето ти. Желание, всичко е въпрос на желание, а аз съм изпълнен с такова. Ще гледам да се държа добре с теб, въпреки че не ми е в природата. - последна кратко студено мълчание - Изричайки тези думи сякаш сам наказвам себе си, но това е което искам. Тренирала си. Усещам го. Уморена си, личи ти. Положи глава на моето рамо, а аз ще те пазя. Почини си, засли. Аз няма да избягам, ще те пазя. Винаги ще съм в сенките да бдя над теб.
Аои я притисна по-близо до себе си.
- Също така имаш огромен потенциал, който искам да развия.

Елиа разтвори ръцете му и каза
-Нямам нужда от това някой да бди над мен не съм малка..Нито беззащитна..
Момичето му се озъби ..Беше свикнала как точчно да го прави без да си проличат зъбите ..Не трябваше да стой толкова близо до него..Мизирмата на плътта му я караше да настръхне..Умело прикриваше факт , че е вампир..
-Аой сигурна съм , че не съм първото момиче на което го казваш..И до преди малко си бил отново с момиче.. Не мисли , че ще остана с теб заради няколко мили думи..
Айзенберг го гледаше много сериозно..Аой имаше чувството , че тя иска нещо от него , но той и така нямаше да разбере какво точно..
-Аз мисля да тръгвам..

Аои я хвана за врата й я блъсна в отсрещното дърво.
- Силна? Защити се от мен тогава. - беше усмихнат.
Не беше хванал Елиа с пълната си сила, не я болеше, но чувстваше, че няма да може да се измъкне от захвата му.
- За първи път в живота си бях искрен. С коя съм бил - не е от значение, важно е коя искам. - усмивката на Аои от весела стана лунатична - Плюс това има нещо, което не искаш другите да разберат. Да го извадим ли на показ?
Аои усещаше жаждата за кръв, която се таеше дълково в нея, опитваше се да бъде прекрита. Едвам се сдържаше. Асасинът одели ръката си от шията й и отстъпи две крачки назад.
- Свободна си да си тръгнеш като искаш. Застоят те привлича явно, скъпа Елиа. Чувствата в мен крещят да не те оставя да си тръгнеш, но щом това е решението ти. Жалко е, че няма да си до мен и да просперираме заедно.

-Аой, сега мисля, че знаеш най-голямата ми майна..Ще я пазиш , докато аз не реша да я разкрия..Мисля , че и за двамата е по добре така..Но ако ме оставиш да правя това което обичам и това което ми се иска сега можем да постигнем нещо в бъдеше.Помисли..Ако ти потрябва просто ме намери.Което за теб явно не е трудно..
Елиа се изправи и покри лицето си с качулката като тръгна на някъде

- Нямам интерес да я пазя. Разби ми сърцето. - ледения глас като чели прониза Елиа.
Аои изчезна в сенките.