Ковачницата

Асе хвана пилата отиде до закотовката и започна да прави плавни движения с нея по заготовката , от едната страна беше търкал само малко това беше тъпата страна след което преминаваше на долу с плавни и внимателни движения цялата концентрация на Португас беше върху движенията които прави сякаш пилата танцуваше по върха на заготовката след 30тина минути пилене вече виждайки подостреното острие на катаната Португас се обърна към Айрън и го попита .
-Това ли трябваше да направя Учителю ? /с много притеснен вид Асе се надяваше да не е объркал нещо много искаже да стане ковач да слее душата си с оръжията които прави и най вече да се научи как да подобри собственото си оръжие .

- Добре се справи. - похвали го Айрън. - Това обаче е едва втора стъпка.
Той се приближи към вече добиващото правилна форма острие с една кофа глина и каза на Португас:
- Тази глина е един от най-важните елементи при изковаването на катаната. Това не е обикновена глина обаче, а специална смес от глина и други съставки, която ще те науча след време. Сега с тънък слой от тази глина ще покрия метала, като при острието ще сложа най-малко глина, а по-останалата част повече. По този начин метала не само ще стане по-гъвкав, но и по-нечуплив.
Майсторът нанесе тънък слой по цялото протежение на метала и го огледа внимателно, да не е пропуснал нещо.
- Добре, а сега идва най-интересната част. - той взе почти готовата катана с две големи щипци и я сложи в една от пещите. - Сега искам от теб да я обръщаш на различни страни за да се загрее равномерно. Прави го на всеки две минути. Когато почервенее от всички страни я извади.

/Пак опиши./

Асе хвана щипките и започна да обръща катаната той я сложи цялата в пеща и внимателно я обръщаше наблюдаваше как тя се нагрява когато от едната страна се нагрееше той я обръщаше и така десетина минути след което я извади от пеща и се обърна към Айрън и го попита .
-Така ли трябва да я нагрея Учителю ?

- Да, точно така. - Майстор ковачът взе от ръцете на Португас щипците и потопи катаната в ледено студената вода на една бъчва до него. Чу се силно "Сссстт" и облак дим излезе при сблъска на горещото и леденото.
- Ако не бях сложил глината имаше шанс метала да се пръсне от рязката смяна в температурите. - обясни Клей и пак постави острието на поставката, като този път се зае да оформя дръжката му. Изпили областта, в която трябваше да е дръжката и сложи малък предпазител над вдлъбнатината. После се зае и със самата дръжка, като постави внимателно основата й и постепенно заплете каишките около нея. Накрая сложи и големия предпазител за ръката и огледа създаденото.
Катана изглеждаше напълно готова.
- Сега остава само да я наточим. Искаш ли да направиш това или да се заема аз? - попита Айрън, който явно вече беше в добро настроение при вида на творението им. Тъмният оттенък на глината беше изчезнал и металът беше станал светъл и лъскав.

Асе без да се замисля отвърна на Айрън .
-Да искам да наточа катаната ако ми позволите . /с голяма радостна усмивка на лицето

Клей Айрън също се усмихна и подаде катаната на Асе и му каза:
- Избери с какво да я наточиш. Има по-малки и по-големи брусове. Няма значение. Просто я направи достатъчно остра.

/Последно описание./

Асе отиде на един от по голямите брусове и започна да остри катната която хвана за дръжката с едната ръка а с другата за върха и леко по леко вече виждаше наострената катана сле десетина минути подаде катната на Айрън и го попита .
-Така добре ли е ?

- Още малко й трябва. - каза ковачът.
И наистина една катана се точеше поне час.

Асе незнаеше това хвана бруса и с леки кръгови движения започна да я остри след около час Португас се обърна и попита Айрън .
-А сега добре ли е учителю ?

- Перфектно. - зарадва се Айрън и даде на Португас една малка кесия със злато. - Това е твоят дял. Желая ти приятна вечер, чирако. Очаквам да ме навестяваш от време на време. Имам нужда от някоя и друга силна ръка.

/+50 Злато, 5 Опит, 2 Атака/

Аои влезе безшумно и застана зад ковача. Той не го усети, но за миг почувства, че ще умре като чу ледения му глас.
- Старче, искам сребърна горота с красиво изработена кама накрая.

Продавачът закърши ръце. Студеният асасин го притесняваше. Всеки път когато влезеше в ковачницата, старият ковач започваше да премисля и пресмята цените си. Не, че парите са били проблем...
Ковачът извади най-красивото оръжие и го показа на асасина.
- Тази е специална, направена е от черно сребро. Изключително гъвкава и бърза е. Малката къма е особено остра. Има покритие от диамантен прах, което я прави неразрушима. цената е скромна за това, което получавате - 750 злато за горотата, която Ви дава 25 атака и 600 злато за камата добавяща още 20 атака. Ако желаете механизъм от черно сребро, за прикрепване на камата към горотата ще ви струва още 150 злато.
Продавачът избърса потното си чело с трепереща ръка и зачака отговора на асасина, сякаш очакваше присъда.

- Взимам я.

Продавачът опакова оръжието според законовите изисквания, прибра парите, виждайки само гърбът на сасина.

Айви влезе в Ковачницата и се огледа. Приближи се до тезгяха и изпрати мисъл в главата на Ковача.
- Търся роба и една по специална гривна. Искам да мога да вградя нещо в нея. Какво можете да ми предложите?

Ковачът се сепна и погледна към Айви с изненада, но после се опомни. Беше виждал какво ли не из Академията, а не беше културно да зяпа така.
- Ъъ, да. Мога да я направя "носител", в който да вградите каквото си искате, стига да е достатъчно малко, разбира се. Разгледайте робите и ако нещо ви допадне, ми кажете. Гривната ви ще е готова до утре. Ще ви струва 100 злато само.

/Можеш да опишеш вида на робата както решиш. Може да не е стандартна роба, ами нещо по твой вкус./

Айви кимна.
-Ами търся роба която да е удобна за ходене. Искам да е отворена отпред, около 10см над коляното, а задните и краища да докосват петите ми. Нагоре да е стегната. Без ръкави. Искам малка сребърна роза избродирана отзад под яката. Робата трябва да е бяла. А, за гривната, моля наравете я тънка и сребърна, искам да вплета в нея кичур коса.

Ковачът кимна и каза:
- Ще са готови да утре. Ще ти струват 600 злато, това устройва ли те?

/Още в следващия пост можеш да кажеш, че е минало нужното време и да дойдеш да ги вземеш./

-Айви кимна.
...........................

На другия ден отново влезе в ковачницата тръпнейки от нетърпение за новите си атрибути. Взе ги от ковача и се запъти към спалните помещения за преобличане и малко магия

/-600 злато, + тънка сребърна гривна, +бяла роба/

Аои влезе, а ковачът дори и не усети присъствието му. Видя го едва когато се надвеси над него.
- Старче, искам черно наметало за 400 злато.

Имате ли някакви специални изисквания господине?

- Не. - погледна го на криво Аои, за да се размърда по-бързо.

Ковача извади едно обикновено черно наметало с висока яка. Иглеждаше здраво и добре ушито.
-Това устройва ли ви? За цената, която имате в предвид мисля, че е доста добър избор.

Аои огледа наметалото. Пипна я, огледа тайните джобове. Всичко изглеждаше, така както го икаше.
- Взимам я.

» Ковачницата
» "Ковачницата на Едгон"
» Ковачницата На Гошал
» Ковачницата На Лоранс
» Ковачницата на Джози