Ковачницата

Ковача подаде наметалото, прибра парите и се пъхна отзад да върши друга работа.

Влизайки Аои се олюляваше, започна да му се вие свят отново. Въпреки това гласът му си беше все така леден.
- Старче, искам две гривни с по 1500 акупунктурни иглички.

- Устройва ме, кога ще ги имам?

Игличките бяха прилежно подредени на гривните и отстрани излеждаше сякаш са просто накит. Асасинът бързо си ги сложи на китките и изчезна като мрака.

След доста дълго ходене Казуми наи после стигна до ковачницата.Влезна при ковача извади изхабилия се стар меч и го подаде на ковача.Погледна страно и каза: -Искам да е като нов,като се запъти към един камък близко до ковачницата и седна.

-Ой Момче . /извика ковача .
-Имам една малка оферта за теб може да ти поправя меча и да го обработя за да ти повиши атката или само да го поправя без да го ъпгрейдвам . /С лека усмивка каза ковача
-25 злато за поправката или 100 за поправката и повишаване на ефективноста на меча ти .


/25 да ти поправи меча или 100 за да го поправи и да ти добави 10 атака към него Направи своя избор /

Казуми стана от камъка и с бавни крачки се запъти към ковача.Извади от джоба си 100 злато и каза: -Поправи го и го ъпгреидни,след това остави 100те злато на масата и пак седна на камъка да чака

След около час/два ковача донесес меча който лъщеше сякаш е нов подаде го на момчето и каза .
-Готов си заповядай . /и си тръгна .


/Получаваш Меча който вече ти дава 10 атака /

-Казуми си взе меча и тръгна към академията

Слепецът лесно намери ковачницата,ориентиран от силните като гръмотевици удари на чука(силни поне за него и може неуловими или слаби за нормален човек).Влезе и усети как Летеан осезаемо замръзна върху ръката му...
:>Има нещо магическо тук,предмети или артефкти може би.
...и попита на висок глас:
-Тук ли е главния ковач ?

-Добър ден,майстор Айрън, - слепецът подаде ръка. - Аз съм Д'арамир Реинсон.
Ръката на ковача беше силна и той стисна мускулестата десница на слепецът.След мъжкото ръкостискане, Д'арамир продължи:
-Искам да използвам ковачницата ви днес и инструментите.Ще ми трябваъ също няколко тисови клона,няколко стоманени пластини,нитове,пръстенчета за да си направя лък - ковача повдигна вежда,нещо което слепецът не видя,но усети промяна в миризмата(настроението му) му и бързо продължи. - Естествено и вие бихте се справили по-добре от мен ,но държа да го направя сам,а също и да ви спестя дълги обяснения за оръжието.Естествено ще си платя за материалите и наема за инструментите,от които ми трябва само неголям чук и голяма пила.

-Оръжието което ще направя,е нещо нетипично за тукашните майстори.Моят учител и родител Адорил Реинсон,майстор стрелец,ме научи още когато бях на шест да правя сам оръжието си.Вие също като майстор знаете,че с вашия чук се справяте най-добре отколкото с друг.Така аз искам сам да направя лъкът си,според моите особенности и физическа сила. - Слепецът вдигна лявата си ръка,на която блестеше Летеан,улавяща отблясъците на огъня. - Виждате ли,майстор Айрън,аз опъвам тетивата с лява си ръка,а държа лъка с дясната,тук всички го правят обратно.Аз използвам Асиметричен лък,тук всички са симетрични.
Мислите на Летеан долетяха:
:>Този е просто ковач.Бъкел не разбира от лъкове и е алчен и грозен и силно се съмнявам в умствените му способности...
:>Добре разбрах,че не го харесваш - отвърна слепецът
:>...и се къпе от дъжд на дъжд - довърши магьосницата.
Д'арамир се усмихна леко,само с устни,наклони глава и каза:
-Мога да ти дам по 75 злато за тисов клон и 25 злато за четири метални пластини,две метални пръстенчета и нитове,50 злато за повече от добра ръкохватка.За останалото ако това е малко мога да поработя няколко дни в ковачницата.Съгласен ли си ,майстор Айрън?
:>Знаеш ,че не одобрявам подобни робски сделки - Летеан,за момент, болезнено стегна ръката му.
:>Камъка е хвърлен,драга...

-Дано имате време,майстор Айрън,може да отнеме целия ден.
Слепецът приклекна леко за няколко минути.../в сивия му свят се възцари мир,всичко остана далеч,звуците от ковачницата,миризмата на изгоряло дърво,въглища,кожа на разтопен метал.Светът се промени,стана детайлен,ясен и огромен изпълнен с живот.Тук Д'арамир беше господар на покоя,върховното равновесие и празнотата.Живота тук имаше ярки отблясъци,живите същества светеха в нюанси на лилавото и червеното,движенията им бяха детаилни,сякаш забавени с магия,отразени в огледалото на звуците и хванати в повея на миризмите.Той потъна в Зен концентрация/...
...изправи се плавно и отиде към помещенията за лъкове.
Изучи помещението и подбра три клона от Тис,няколо метални пластини и здрава тетива.Захвана се с огъването под обратен ъгъл,не беше лесна задача но той се справи лесно с повече търпение.Захвана дървото с пластините,после огъна втория и третия клон,като и тях закрепи с металните пластини.Извади няколко малки инструмента от колана си.С помоща на малко ножче,пила,свредло и няколко други инстумента,придаде форма на раменете на лъкът.Обгори леко дървото и почисти с малка пила,за по-голяма здравина и постигане на черен цвят.Усука метални нишки за здравина,проби няколко дупки за ръкохватката.Направи красива резба.Избра красива резбована ръкохватка,с правилна форма,дълга около две педи,закалена в масло и разкалена,после закалена във бистра вода.Сложи здрави нитове на пласните и ги смачка с чукче,на връх раменете закачи тетивата,а върху металните уши дълги един пръст метални остриета.Това му отне целия ден.
Хвана здраво оръжието в ръка - дълго около метър и седемдесет,тройно подсилено,двойно извито от тисово дърво и стомана с асиметрична ръкохватка."Без проблем ще пробие и стоманена броня от 130-150 метра" помисли си Д'арамир.Нещо му липсваше.Той бръкна в джобовете си и извади ярко-червен пискюл,голям колкото мъжки юмрук.Закачи го на лъкът,в края на едното рамо до самата ръкохватка.Това идеално щеше да разконцентрира атакуващ противник с лъжливите си движения и яркия си цвят.Слепецът се замисли...оръжието беше превъзходно и щеше да става по-добро с годините,като отлежало вино,по тежко и силно.Трябваше му име.
Сарегор (агресор както го наричаше самият той по-късно) Слепецът си позволи усмивката да достигне устните и лицето му.Това бе достойно оръжие за него.

Слепецът се усмихна на ,майстор Айрън.
-Доверчив си драги - Д'арамир даде още 150 злато на ковача. - Използвах три тисови клона,вместо нормалните един за къс лък и два за дълък лък.Няма да е честно да те мамя затова ти давам обещаните 75 злато за тисов клон.
Той облече ризата си,черното кожено елече и преметна агресора през рамо.Обърна лицето си към ковача и отметна дългата коса,разкривайки белязаното лице и слепите очи.
-Скоро пак може да намина - каза той и излезе.

Ковачът погледна взе една чантичка с шурикени и я подаде на Пиерон и каза .
-300 злато за тях .

/Комплекта се състои от шурикените които ти дават 20 атака . /

Така нека да видя...да значи това е ковачницата трябва ми кунаи за това ще си купя ./ Исико застана пред ковача и си поръча оръжието
https://media.photobucket.com/image/kunai/DarkKing_01/kunai.jpg?o=17 /оръжието\

Не можеш да си на две места едновременно. Съжалявам, но от целия форум, само 1 герой има тази привилегия и това не е Вайл.