Мастиленото езеро

То се намираше между гъстите части и покрайнините на Гората на духовете. Водите му винаги бяха спокойни и много тъмни, почти черни, а повърхността му беше гладка и необоспокоявана от течение или вълнички. От там идваше и името му. За него се носеха всевъзможни слухове, някои от които твърде нереалстични...Но къпането си беше рисковано.

/Има шанс Разказвача да се включи под формата на опасност./

Не след дълго Казуми и Кари стигнаха до мастиленото езеро.Момчето отиде до реката докосная и усети странно чуство,сякаш не беше вода.Но това нямаше значение,щом е езеро значи е вода.Казуми си изми лицето огледа се и видя едно голямо дърво.Отиде до него и седна.След това се обърна към Кари и каза: -Ела седни до мен ако искаш,защо ме доведе какво ще правим тук.

Кари отиде и седна до него. Облегна се на дървото, но там, където беше тя имаше някакво стърчащо клонче и тя изохка.
- Виж сега, недей да мърдаш! - каза тя, засмя се, след което се облегна на него и сложи ръка на рамото му. - Да, тук е по-удобно. - тя усети как той направи някаква разкривена физиономия и се засмя.
- Е за какво може да идваме на езерото? Айде ставай ии да влизаме. - каза Кари, стана и го издърпа отново да стане.
Тя отиде до началото на езерото. Махна кинжалите и камите, след което се съблече оставайки само по тениска и къси панталонки.
- Идваш ли?

Момчето видя как Кари се съблече и остана потениска и долни гащи.Изчервени се и каза: -ДдддД и наи накрая се изтепка...Добре ще доида.Съблече си якето и тениската.Свали си гащите и остана по къси гащи.Изпука всички части на тялото си.Направи 2 крачки напред но се сети нещо.Отиде до джоба с котииката и го загопча (модерна работа).Остави едно остро желязо на него.За всеки случаи можеше някои трол да откопчае джоба и да я вземе.Времето не беше много потходящо аз къпане,но Казуми се засили отскочи и падна в водата.Доплува до брега отиде до Кари и я попита: -Ще влизаш ли,като завъртя главата си рязко наляво и след това на дясно и намокри момичето.

Кари изпищя весело, след което забагя към езерото и скочи вътре. Разпръска много вода наколо, като повече естествено бе насочена към Казуми. Тя го окъпа цялата, като след потока, той бе целия мокър, а косата му спусната надолу мокра. Тогава Карина се впусна да се хили, гледайки нацупеното момче срещу нея.
- Какъв си смешен.... - нов пристъп от смях. - Нее глупости, чакай, сгреших така ти отива повече...мдамм - след което започна отново да го пръска, придавайки форми на фешън прическата [xD].
Издваднъж той също започна да я пръска, но неговите потоци бяха къде-къде по-големи и те тотално омокриха и съсипаха Кари, докато накрая не извика:
- Даа, добре стига, стига си ме пръскал. - след което отново се засмя и се дръпна от мястото, което доскоро и слушеже за атака. - Мир! - тя се усмихна нежно ии се потопи цялата във водата, започвайки да плува към по-вътрешните и дълбоки части на езерото.

Казуми се измя и спря да я плиска.Видя че момичето тръгна някаде надълбоко.Излезе от езерото замисли се и свирна силно.После се засили и се опита да направи 3ино салто.Но несе получи и Казуми се изпаржи.Главата мо се подаде от водата и се видя една умряла визиономия.Свести се и погледна Кари.Тя мо се измя и мо каза: -Аматиор.Момчето се усмихна и тръгна след нея.

Кари се засмя още веднъж, след което му направи знак да идва и той продължи. След това Карина се гмурна и заплува към дъното, а когато се обърна видя, че Казуми я следва.
Езерото отдолу сякаш ставаше по-светло и всичко се виждаше. Подводният свят на Мастиленото езеро бе невероятен и красив.
Кари обиколи няколко пъти Казуми, след което и двамата се издигнаха нагоре, защото въздуха им свършваше.
- Уоу. Беше невероятно. - каза тя, подхилна се леко и се усмихна.

-Наистина беше невероятно допълни Казуми.Погледна момичето и се усмихна и тои.Ноща бавно си отиваше.Момчето се замисли и каза: -Какво ще правим.След това си завъртя главата към луната и погледан мо стана спокоен.Излезе замалко и направи един голям лебед на пясъка (все пак е езеро и има малко пясък около него).Влезна пак в водата и погледна Кари в очите.

Кари излезе и се насочи към дрехите си. Водата не бе от най-топлите и тя цялата бе настръхнала. Отиде зад едно от дърветата, махна мокрия потник и сложи отгоре връхната си дреха, като същото направи и с долницата. Накрая се върна при Казуми, който още стоеше мокър, а на Кари бе само косата.
- Съветвам те да се облечеш, защото иначе ще се разболееш и ще трябва да си стоиш през цялото време в стаята в помещенията на момчетата. - каза тя и се засмя, когато видя лебеда.
- Толкова е красив...но кога и как успя да го направиш? - каза тя, след което го погледна и се усмихна. След като се запъти отново към езерото, Кари недомяваше какво ще прави( странно тя да не знае какво да очаква от отсрещния) и се загледа отново в очите, в които този път се отразяваше луната.
Тогава полъха вятър, който я прониза, защото малко или много още беше мокра, а не искаше да си мисли за Казуми. Лунната светлина се отразяваше навсякъде, по повърхността на езерото, по лицето и тялото му, по косите на Кари и лицето й. Всичко бе идеално тихо и спокойно.

Казуми стана.Беше целия мокър.Облече си късия ръкав,след това и якето взе си гащите отиде зад едно дърво саблече си късите гащи и си облече дългите.След това отиде до момичето и то се загледа в очите му.Казуми седна до голямото дърво и каза: -Ела седни моля,след това се вренчи в лицето и и попита: -Студено ли ти е ?

Рей бързо крачеше към мастиленето езеро , въпреки че в Гората на духовете бе доста опасно , той неможеше да сдържа смеха си. "Дред великия майстор асасин , е влюбен"-казваше си на глас момчето и продължаваше да се смее на глас. Докато се усети той вече бе на брега на езерото. Сега само трябваше да намери лунен камък , Сансоу се впусна в търсене като оглеждаше всеки камък , които му хващаше окото. Хлапето вървеше клекнало , и погледа му минаваше през всеки по привлекателен за окото камък. Надяваше се този камък да не е толкова труден за намиране , а и искаше да го намери по-бързо за да може по-бързо да се махне от това страховито място.

MikePowell95 написа:: Казуми стана.Беше целия мокър.Облече си късия ръкав,след това и якето взе си гащите отиде зад едно дърво саблече си късите гащи и си облече дългите.След това отиде до момичето и то се загледа в очите му.Казуми седна до голямото дърво и каза: -Ела седни моля,след това се вренчи в лицето и и попита: -Студено ли ти е ?

Кари скърсти ръце пред тялото си, което не й помогна много да се стопли, след което тръгна към дървото. Седна до Казуми..той определено бе по-топъл от нея, след което потърка рамената си.
- Ъм да малко...попринцип винаги нося повече дрехи, но не очаквах да не ме стоплят този път, но аз съм свикнала да ми е студено, не се притеснявай. - каза тя, потръпна, след което се обърна към него, като се усмихна. Лицата им отново се намираха едно срещу друго. Тя отново отвърна на погледа му и се загледа в очите му. Този път бяха още по-близо от друг път, а в очите му имаше промяна....

Този път Казуми не беше червен.Обърня леко главата си към луната и видя че тя залязва.След това си каза на ум: -Нямам време за бавене.Обърна се към момичето.Хвана едната и ръка.Бяха много близко.Момчето бавно се приближи към Кари.Постепено си затваряше очите.Беше точно пред лицето и.Наклони се леко на една страна затвори си очите и тръгна да я целува,като леко се зачервени.

Рейкадо Сансоу написа:: Рей бързо крачеше към мастиленето езеро , въпреки че в Гората на духовете бе доста опасно , той неможеше да сдържа смеха си. "Дред великия майстор асасин , е влюбен"-казваше си на глас момчето и продължаваше да се смее на глас. Докато се усети той вече бе на брега на езерото. Сега само трябваше да намери лунен камък , Сансоу се впусна в търсене като оглеждаше всеки камък , които му хващаше окото. Хлапето вървеше клекнало , и погледа му минаваше през всеки по привлекателен за окото камък. Надяваше се този камък да не е толкова труден за намиране , а и искаше да го намери по-бързо за да може по-бързо да се махне от това страховито място.

Но камъните около самото езеро бяха съвсем обикновени на вид. Сансоу започна да се отчайва, може би трябваше да поиска малко повече информация за естеството на камъка. Вдигна едно близко камъче и го хвърли във мастолено черната и спокойна вода. То подскочи над водата и лунните лъчи го огряха. В този кратък миг преди да потъне на дъното, то заблестя ярко и момчето разбра, че точно това търси.

/Явно водите по време на пълнолуние, каквото има в момента, имат страничен ефект върху камъните.Трябва да се сдобиеш с лунно камъче по някакъв начин./

Рей вече бе на прага на отчаянието , търсенето на този камък продължи прекалено дълго. Вече гневът му започна да си личи , тогава той се изправи като вдигна един камък запращайки го с всичка сила към езерото. За негово очудване камъкат тупна във водата , то подскочи и когато лунните лъчи го огряха до заблестя. Момчето вече можеше да се обзаложи , че това е което търси. Сега бе времето да си набави такъв камък. Наведе се като започна да събира камъни , като събра с двете си шепи колкото се може повече. Тогава той се приближи към водата на езерото , и започна да потапя камъчетата във водата едно по едно , след което ги изкарваше на лунната светлина за да види кое точно ще заблести като онова , което бе хвърли. Някой от камъчетата потапяша напълно , а с други само докосваше повърхноста на водата. Знаеше , че няма как нито от едно от тези които бе събрал да не е лунен камък.

И наистина едно от последните камъчета засия силно в ръцете му. Това трябваше да е подаръка за Сакура. Беше красиво, сигурно повечето жени щяха да си падат по подобен подарък, но нещо не вървеше един легендарен асасин да е толкова сантиментален. Имаше нещо гнило тук.

/Рей, важното е, че успя да откриеш лунен камък. Сега остава само да намериш Сакура Шин, да и го дадеш и да си тръгнеш невредим./ Aha!

MikePowell95 написа:: Този път Казуми не беше червен.Обърня леко главата си към луната и видя че тя залязва.След това си каза на ум: -Нямам време за бавене.Обърна се към момичето.Хвана едната и ръка.Бяха много близко.Момчето бавно се приближи към Кари.Постепено си затваряше очите.Беше точно пред лицето и.Наклони се леко на една страна затвори си очите и тръгна да я целува,като леко се зачервени.

В първия момент Карина се стресна. Въпреки близостта, на която бяха от известно време, тя не очакваше ни най-малко това, но не се отдръпна. Изведнъж почувства топлото му тяло близо до нейното премръзнало и й стана приятно, приближи се още повече към него, прегръщайки го и слагайки ръце около врата му. Кари отговори на целувката му, докато всички мисли в нея си заминаваха, оставяйки само чувството на топлина и свобода.
В един момент тя се осети какво бе направила туко-що и нежно се измъкна от ръцето му. Това не бе типично за нея и въпреки че й хареса и бе странно, че го направи.
- Ъм какво стана туко-що? - бе единственото, което успя да съчетае в изречение, което реално погледнато бе безполезно, понеже се знаеше отговора, но от друга страна единственото, което можеше да каже.

След намирането на камакът , за които бе бил толкова път до тук Рей дори не се замисляше защо Дред ще иска да прави такъв подарък на друг майстор. Единственото важно за хлапето беше да предаде камака и да се върне в мрачната зала където със сигурност Дред щеше да го чака. Затова момчето прибра камака и се насочи обратно към академията , да търси Сакура Шин.

Цитат :: В първия момент Карина се стресна. Въпреки близостта, на която бяха от известно време, тя не очакваше ни най-малко това, но не се отдръпна. Изведнъж почувства топлото му тяло близо до нейното премръзнало и й стана приятно, приближи се още повече към него, прегръщайки го и слагайки ръце около врата му. Кари отговори на целувката му, докато всички мисли в нея си заминаваха, оставяйки само чувството на топлина и свобода.
В един момент тя се осети какво бе направила туко-що и нежно се измъкна от ръцето му. Това не бе типично за нея и въпреки че й хареса и бе странно, че го направи.
- Ъм какво стана туко-що? - бе единственото, което успя да съчетае в изречение, което реално погледнато бе безполезно, понеже се знаеше отговора, но от друга страна единственото, което можеше да каже.

Казуми отвори очи и се заслуша в въпроса на момичето.След което отговори: -Амииии замисли се и неможа да отговори.Погледна Кари в светещите и очи и си съблече якето.Обърна се към нея и и го подаде.Вземи го ,надявам се да ти свърши работа,каза момчето и видя че луната бавно,постепено залязваше.Изведнъж на главата на момчето падна листо.Тои го махна и се сети колко работа го чакаше в"академията".Двамата с Кари се обърнаха към луната а Казуми попита: -Кари ами докъде си стигнала с тренировките.

Защо винаги трябваше да става така в живота й...когато си мисли, че всичко се е понаредило, трябва нещо да я върне от памучните витаещи облаци в небето с един гръм на земята, в реалността...Нейната мисия....защо трябваше точно да причини това на...Казуми. Изведнъж тя стана сериозна и пламъкът в очите й изчезна. Тя извърна лицето от това на момчето и погледна към луната, обгръщайки с ръце краката си. След новото потръпване на Кари и въпорса му, тя извърна отново лице и го погледна.
- Благодаря. - каза това, след което навлече якето, за да се стопли. - За съжаление или вече не знам какво, съм доста назад с мисиите, които трябва да изпълня, но сега не искам да мисля за това. Поне извън територията му, не искам да си мисля за учене. - каза тя, а на лицето й се появи една невинна и нежна усмивка.
Повя отново вятър, но на нея не й беше вече толкова студено....луната всеки момент щеше да изчезне, известявайки сутринта
- Аз предлагам да тръгваме на някъде?

Казуми стана.Погледа му беше втренчен в земята.Все някога тя щесе опита да вземе котията ,а ас няма как да я одаря това си беше наумил Казуми докато гледаше земята.Вдигнаси главата и започна да гледа по весело на нещата.Знаеше че всичко има краи и както и да свърши мисията тои винаги ще остане поне приятел с Кари.Погледна момичето и отговори: -Ами незнам,реши ти къде да ходим.После решително направи крачка пред момичето пипна си косата и видя че е почти изсъхнала.Обърна се към Кари и попита: -Е какво решаваш?

Кари се изправи внимателно, защото се бе схванала от седянето на земята, докато беше мокра. Раздвижи се и останови, че косата й не е направила особен прогрес в изсъхването, но поне не й беше студено.
- Ами ако мен питаш, ако се приберем по помещениета ни в този час ще ни изхвърлят от академията. По-добре да ис мислят, че сме там. - каза тя, след което двамата се засмяха. Нямаше да стане номера да си провали вечерта, заради разни глупостии и мисии от Дред, които Карина все повече се чудеше дали ще успее да изпълни някак.
- Знам, че тук някъде се намира домът на Грей...какво ще кажеш да го посетим иии да се позабавляваме. - в очите й се появи ярък пламен при споменаването на думата + да се позабавляваме", защото, от както беше дошла тук, не й се бе налагало дори да се бие с някого, камоли да й се налага да убива някого или да се бори за живота си, което й липсваше. Нямаше да нищо на света да откаже малко действие, още повече, че бе твърде отпочинала и готова за това и още повече, защото този някой бе рейнджър....един от народа, чийто двама представители я бяха държали затворена 10години като прислужница....тя спря до тук и погледна пламенно Казуми
- Е? Съгласен ли си?

Казуми се обърна към момичето.Боиният му дух се беше посаживил малко от идеята на Кари.Ами добре тръгваме тогава,мисля че трябва да минем първо през ренджърската зона а тя е натам каза момчето.Тръгнаха.

П.П Кари пиши направо в ренджърската зона.

Анна дойде тук.Обичаше да идва на тъмни места,и въпреки случая в тъмните части на Гората на духовете,тя реши отново да посети едно тъмно място.Тя свали качулката си и седна на един камък.Загледа се в земята,като видя едно малко червейче там.Тя се разплака.Нещо,което не беше правила отдавна.Започна да бърше сълзите си с ръка и да си спомня за детсвото си.Тя заглади косата си и извади един нож от джоба на мантията си.Той беше окървавен...това беше ножът,с който беше убила последната си жертва.Но защо Анна продължаваше да плаче,заради някакъв човек,който е убила?Никога преди не й се беше случвало това.Тя продължаваше да върти ножът в ръката си и прозрачни сълзички се стичаха по бялото й лице.Очевидно много съжаляваше за това,което е направила...за последното убийство,което е извършила...Може би на някой роднина?Или пък на някой приятел?
Изведнъж тя чу шум зад себе си,веднага избърса сълзите си и стана рязко.Сложе качулката и веднага прибра ножа отново в джоба на мантията си..Когато се обърна видя....

Леона вървеше из гората. По едно време видя пред себе си високо момиче. Лицето й не се виждаше, беше с качулка. Леа се приближи до нея и поздрави с мрачен глас. Днес беше много лош ден за нея:
-Здравей! Аз съм Леона Иглесиас, а ти си?-зачака отговора тя..

» Подземното езеро
» Куполно езеро