Мастиленото езеро

Spoiler:

Spoiler:

Яшамару се наслади на осмукването. Изведнъж дясното око му трепна, после лявото. Дясното започна сериозно да играе сякаш очната ябълка искаше да излезе. Яшамару отскочи назад, възможно по-далаче от Мелиса и блъсна гърба си в едно от дърветата почти с всичката си сила. Той се свелче на земята, покри очите си с ръце, а палците му се забиха в мекото под брадичката. Кръвта се стичаше бавно на малки капки по тях и се плъзваше надолу по ръцете стигаща чак до лактите му. Дишането му стана тежко, сякаш беше под налягане и не му стигаше въздух. Яшамару наведе главата си и ръцете му се скриха от косата.

Мелиса беше в ужас. Спусна се към явно агоноизиращия Яшамару и се опита да отдели ръцете от лицето му. Палците бяха зверски забити в меката кожа под братичката му. Само допреди малко беше целувала това място... Наложи си да се успокои, с паника нямаше да помогне. Сложи едната си ръка зад главата му, а другата върху неговите и лицето му. Увъртя малко хладна казе енергия и започна да я увива около главата му с цел да го успокои. Страхуваше се, че ако направи рязко движение и се опита да изтръгне ръцете от лицето му ще стане по-лошо.

Студената казе енергия изобщо не помагаше на магът. Мелиса усети как температурата му се покачва до безобразие. Дишането му ставаше все по-тежко и все по-тежко. Като риба на сухо. Мелиса неусетно си спомни припадането му по време на тренировката. Яшамару беше блед като мъртвец, а изгаряше. Той приложи натиск и върху челото си забивайки ноктите си в него. Почти не потече кръв. Изведнът температурата започна да спада, а Яшамару постепенно възвръщаше нормалния си цвят на кожата. Дишането започна да се стъбилизира, но той все още не махаше ръцете от лицето си.

Мелиса стоеше безмълвно до него. Не смееше да мръдне. Каквото и да се случваше нямаше да го остави там. Все още не беше наясно има ли нужда от дух маг или това е нещо, което Яшамару би искал да запази в тайна. Ясно и беше, че енергията не му помага. Какво, по дяволите, ставаше? Мелиса седна до него и облегна гръб на дървото. Сложи ръка на дългата му коса и започна да пее с тих и нежен глас.

- Мелиса, спри с пеенето... - изнервен и дълбок глас, който като чели не беше на Яшамару - Побърква ме.
Той вече дишаше спокойно, ръцете все още си му бяха на лицето, а аурата се беше променила. Негова ли беше?
След около още 20 минути в тази поза Яшамару си дръпна ръцете от лицето. Набързо оправи косата си и опря глава на дървото зад себе си. Дишането му беше бавно и използваше целият капацитет на белите си дробове. Очите му бяха кървясали и влажни, сега се взираха в клоните и сякаш брояха листата. Споменът от различната аура бързо беше забравен. Лицето му подсказваше недоволство. Яшамару протегна ръката си и придърпа Мелиса към себе си притискайки я към гърдите си. Той продължи да гледа в клоните неказвайки нищо, дишащ с пълния капацитет на белите си дробове. Мелиса чуваше сърцето му, което биеше в нормален ритъм за отпуснат човек. Температурата му беше вече нормална, а кървясалите очи започнаха да се "пречистват".

Мелиса стоеше гушната. Не казваше нищо. Той щеше да каже и направи отнова, от което имаше нужда. Ръката и беше опряна на гърдите му и броеше ударите на сърцето му. Искаше да попита какво беше това, но сега не беше момента. Беше до нея, беше добре, или поне физически, и я беше прегърнал, сякаш живота му зависеше от това. Щеше да стои така колкото беше нужно.
След около час потрепери лекичко на нощния труд. Сърцето му биеше все така равномерно. Не знаеше дали е заспал или просто се опитва да се справя с каквото и да беше това. Леко извъртя глава към гърдите му и го целуна. Яшамару не реагира. Отърка бузата си в него и повдигна глава. Очите му бяха отворени и загледани в клоните. Погледът им - спокоен, но някак далечен.
-Какво стана? - попита тя съвсем тихо, като че ли на себе си.

- Разболявам се явно. - отцепи той и я притисна по-силно към себе си - Обичам те.
Магът извърна главата си към нея и я целуна. Топла и мека целувка.
- Не искам да се отделям от теб, но смятам, че трябва да се прибираме докато още няма никой наоколо. Голи сме. - засмя се той - Няма да е престижно майсторка да се мотае гола по улиците посред бял ден.

Мелиса го погледна и звездите засияха в очите и. Целуна го много страсно и леко захапа долнат му устна.
-Както казах - погрижила съм се.
Тя стана и слека походка се отдалечи до едно дърво. Извади един вързоп изпод натрупалите се там листа.
-Мисля, че ти дължа тези от ноща на бала. - подаде му панталони, точно като балните и черна риза.
За себе си взела кожен панталон и корсет. Време беше да тръгват. Мелиса Се повдигна на пръсти прошепна в ухото му.
- Обичам те. - Гризна го леко и тръгна напред.

Яшамару се почувства наистина щастлив. Тази жена беше всичко, от което се нуждае. Сега му оставаше само да измине дългия път към майстор, за да не е необходимо да се крият като бегълци вече. Той и даде около час преднина, като през това време се беше загледал във водата на езерото и размишляваше над себе си. Яшамару тръгна. Имаше нужда от сън, много сън.

» Подземното езеро
» Куполно езеро