Мастиленото езеро

Анна без да си сваля качулката,се обърна към момичето,чийто глас чу.Гласът й бе мил и сдържан.Личеше си,че е имала лош ден...както самата Анна.Тя се приближи до момичето.Реши да се запознае с нея,защото й се стори интересна личност.Отново й се виждаха само устните,които от права линия,започнаха да се движат твърде бързо.Това,което каза Анна беше само:
-Анна Асакой.Приятно ми е.-не беше излъгала,за това,че и е приятно.Наистина това момиче й се струваше интересна личност.Но в никакъв случай не искаше да стават добри приятелки,защото беше убедена,че след последният случай,тя не заслужава приятели в този живот...според думите й беше обречена на самотност...затова в тази Академия не искаше да се запознава с никой,беше я страх,че ще направи същата грешка,като преди....изчака реакцията на момичето.

Леона се усмихна, но после усмивката й помръкна. Тя седна на един камък и подложи глава на ръцете си:
-И на мен ми е приятно, Анна.-откровенно каза Леа. Това момиче излъчваше нещо тайнствено, беше загадъчна.. Просто интересна. Леона искаше да разбере нещо повече за нея, затова попита:
-Днес имаш лош ден, нали? Аз също..-веднага разбираше чувствата на хората. Умееше да познава дали са радостни, щастливи.. Само че на Анна тази сила по някакъв начин не действаше. Леа не можеше да разбере нищо повече за нея, освен че е имала тежък ден. Остана леко разочарована от себе си.. Да не би силата й да отслабва?! Не, не е това.. Анна беше странна.. И в същото време приятна на Леона. Такъв човек досега не беше срещала.. Тя отново се обърна към нея и попита:
-На колко години си? Аз съм на 17 и съм асасин..-каза Леа и отново зачака отговора на Анна..

Тя проследи с поглед момичето.Нейното тяло извършваше очудваща грация,косата и се вееше във въздуха,а тя беше толкова слаба и финна...Анна се приближи към нея.Когато чу думите Асасин се стресна.Как може такова хубама и младо момиче,да е убиец?Да иска да отнема живота на хората?Това беше кошмар за Анна...а за това момиче?Как ли изтрайваше това,да се сеща за убийствата,които е извършила през целия си живот...Тогава се сети за думите на Хав "повече тука за зелени деца..".Вероятно тя беше една от тях..Вероятно никога през живота си не е убивала...Тя преглътна и се приближи още повече до нея.
-Аз също съм на 17 и съм също асасин.-каза без да сваля шапката си.

Леона очакваше Анна да каже, че е асасин. Личеше си отдалеч. Явно никой не би рапознал, че Леа е асасин. Ами да, досега не бе убивала никого. Само в сънищата си.. В мечтите.. В илюзиите.. Но това, че Анна е на 17 години я изненада. Странно си беше. Не очакваше и момичето да е колкото нея. Изглеждаше малко по-голяма. Умствено по-голяма.. По зряла.. Леона едва започваше да изучава силите си.. Беше жалко.. Направо нищожно, но поне имаше подкрепата на приятеля си. Погледна отново Анна. Как можеше да съществува такъв великолепен човек като Анна. "Представям си как ще се учудя ако я опозная по-добре.."-помисли си Леона. Каза с измъчен глас:
-Може ли да те попитам нещо?-Анна кимна-И твоите родители ли са починали, когато си била малка? Аз имах нещастието да ми се случи това.. Бях едва на 10. Изминаха 7 години от смъртта им и аз все още не съм направила нищо, за да си отмъстя за тяхната пагубна смърт.-момичето се натъжи. Що за дъщеря бе Леона? Да не може за 7 години да убие Вайл.. Трябваше да си отмъсти. Нямаше да остави така нещата, дори и да бяха изминали 50 години от смъртта им. Беше й гадно, че не е достойна да бъде тяхна дъщеря. Бе преживяла толкова много.. За толкова кратко време. Беше на прага на това да излее мъката си пред Анна. Тя я предразполагаше.. Излъчваше някаква сила, увереност.. Леона щеше да продължи, но Анна каза...

-Била си на 10,когато си загубила родителите си?-Анна се изуми.Възможно ли е това,та тя имаше същата история като нейната.На 17,асасин,огорчена от живота,изгубила родителите си на 10,а и си личеше,че иска да отмъсти на Вайл.Анна имаше чувството,че се гледа в огледалото.Тогава,когато погледна Леона й се стори,че я познава от някъде.Усилено изучаваше чертите на лицето й,очаяно опитвайки се да си припомни откъде познава момичето..но не можа.Нямаше ли Леона в семейството й?Не е възможно..всички от нейното семейство,бяха убити в опит да свалят Вайл от трона..
-Нека позная..Вайл ги е убил нали?-тя си сложи ръката на рамона на Леона..това момиче,толкова познато...кое ли беше?

Леона погледна Анна. Когато тя сложи ръка на рамото й почувства нещо.. Нещо много близо. Сякаш невидима сила ги свързваше. Не можеше да познае дали е виждала Анна преди, понеже бе с качулка, но устните й.. Бяха й познати. Вкъщи имаше една снимка. На едно момиче с абсолютно същите черти. Не можеше да е тя.. Невъзможно беше. Леона се опомни и отговори на въпроса:
-Да. Той беше. И го направи пред очите ми..-Леа говореше с омраза. Ядосваше се, но най-вече на себе си. Тя все още си мислеше, че е имало начин да го спре, но не е успяла да го намери. "Винаги има светлина в тунела."-казваше майка й. Същото важеше и за онази ситуация.. В близката гора. Гръмовния смях на подлеца.. И мъртвите тела на двама родители, които се опитваха да спасят детето си. Леона отново проговори:
-Той искаше да ме вземе на негова страна. Каза на майка ми и баща ми, че съм имала скрита сила, която съм щяла да намеря на 18-тия си рожден ден. Искаше да ме вземе от тях, но те разбира се не му позволиха и ето какво се получи.. Заради мен те сега са мъртви.-после се сети за нещо-Баба ми казваше, че имало някакво предсказание. За двете последни момичета на рода. Едното не е било пряк роднина, но нещо го е свързвало с другото. Едното момиче съм аз, другото-не знам. Също се знае, че двете момичета са на еднаква възраст. На еднаква възраст ще загубят родителите си и заедно ще се изправят срещу Вайл.. Но не може да сме ние двете, нали? Аз и ти? Ти си толкова по-висша от мен.. По-силна и умна. Невъзможно е да сме ние. Историите ни са само съвпадение..-опитваше се да не повярва Леа и се изправи, за да е наравно с Анна..

Анна се вкочани.Тази история за последните две от рода....напомни й нещо.Същата тази история й беше разказвал пра-дядо й,когато беше малка.Той й разказваше за брата на майка й Енрике,който се отделил от семейството,заради това,че са се скарали с майката на Анна.Той отишал в друга страна и приел друго име.Възможно ли е,Леона да е дъщеря на Енрике?...
Анна веднага дръпна ръката си от рамото на Леа.
-Ти да не си дъщеря на Енрике?-каза съвсем тихо Анна.

Леона се учуди:
-Да. Дъщеря на Енрике Иглесиас.. Защо ме питаш това? Да не би да си чувала за него?-попита я Леона и погледна Анна..

Очите на Анна се присвиха,като чуха това.Това означаваше,че тя е нейна...братовчедка..
-Ти..си ...дъщеря на Енрике Иглесиас??Той е брат на майка ми....-едвам произрече тези думи....когато разбра защо я е почувствала толкова близка..Леона беше нейна братовчедка..

Леона се сепна.. Но.. Как беше възможно? Тя попита:
-Наистина ли?-всичко се връзваше.. Абсолютно всичко, до най-малката подробност. Сега вече Леа разбра защо чувства Анна толкова близка. Внезапната радост от това, че е намерила свой близък роднина я накара да я прегърне. Колко отдавна чакаше този миг...

Анна не помръдна.Стоеше като статуя.Как така това момиче е нейна братовчедка?Не можеше да повярва..цял живот си е мислела,че е сама на този свят и изведнъж толкова лесно,намира Леона...не можеше да повярва...А прегръдката на Леона я стъписа още повече.Тя не искаше да завързва връзки в Шелтър,а сега какво стана...намери свой роднина!Как ли щеше да се оправя с това???Тя продължаваше да стои неподвижна,доре след като Леа се дръпна от нея...приличаше на статуя.Не можеше да каже нищо...просто стоеше и гледаше....

Леона разбра, че е направила грешка. Не трябваше да прибързва с това. Но не можеше да се стърпи.. Вече не беше сама. Успя да каже само:
-Съжалявам. Не трябваше да го правя..-последва кратка пауза и Леа добави-Ще те разбера ако не искаш да си общуваме и да се държим като първи братовчедки..-Леона се почувства зле, наистина днес й беше много гаден ден..

-Аз..не съм казала това...просто...поврявай ми странно ми е.Живяла съм с мисълта,че си нямам никого в този скапан живот и изведнъж се появяваш ти..Ти,която въобще не приличаш на мен,и която твърдиш,че си моя първа братовчедка...незнам как да реагирам..странно ми е...прекалено странно...-тя свали качулката си и поглдена Леона право в очите.-Аз...може би ще трябва да свикна..но не сега....аз..извини ме...-с дрезгав глас каза Анна.След това с едно рязко движение изчезна сред дърветата,отново слагайки качулката си.Беше й писнало от гадният ден.Реши да го разнообрази.

Леона седна отново на камъка и се замисли. За всичко.. За нея беше същото.. Мислеше, че е сама на този свят, а сега разбра, че има първа братовчедка, тук в академията. Тя остана тук още 1 час и реши да се прибира по стаите. Стана и тръгна към изхода на гората..

Императора гледаше Мастиленото езеро с интерес. Нима беше възможно? Той се усмихна коварно, да, това откритие щеше да му служи в бъдеще. Селин и Найт седяха на десет метра от него и се оглеждаха. В краката им стояха няколко от онези смешни същества наречени Кошмари. Другите зверове в гората не бяха толкова глупави да се приближат до Вайл. Сигурно и те усещаха аурата му, а той не се стараеше да я прикрива. Беше му приятно да се отличава от другите. Обичаше да показва надмощието си. Което му напомни, че трябва да говори с Архи-Майстора за идеята си...Дядката сигурно щеше да се противопостави, но можеше да прояви и разум веднъж. Знае ли човек? Селин отбягваше погледа му, което му се стори странно възбуждащо. Ставаше все по-извратен с всеки изминал ден, но това също му допадаше. Май ставаше и все по-луд?

Анна вървеше много бързо,защото все още се опасяваше,че Хав може да я последва,а тя беше твърдо решена да се срещне с Вайл.Било то и само да си разменят една две приказки...но знаеше,че Хавиер е прав,нямаше сили да се противопостави на Вайл,затова реши само да му се подмаже,за да го накара да я хареса....тогава нямаше да разбере от къде му е дошла камата забита в сърцето му...За нейно щастие тя мина точно покрай Майл и придружителите му.Тя застана точно зад тях извиквайки силно :-Вайл!Добре дошъл отново тук..-беше странно представяше си го като някакъв застарял мъж,дебел,с брада и постоянно държащ храна в ръцете си...но той не беше такъв.Беше млад и красив.Но това не въздейства на Анна..нищо нямаше да промени чувствата й към него...

Найт гледаше Вайл въпросително още пет минути преди да се появи момичето, Селин продължаваше да избягва погледа му, но държеше ръката си на дръжката на меча. Знаеха, че някой се приближава, колкото и тихо да го правеше. Не случайно бяха елитните му бодигарди. Той им направи знак да не предприемат действие, не искаше да убива ученик от Академията, това би попречило на преговорите, които щеше да води с Архи-майстора. Но след думите на новодошлото момиче, Селин не издържа и направи крачка към нея, докато ръката й трепереше. Младото момиче, което беше дошло се беше обърнало към Императора по име, все едно й е приятел от детството. С небрежен тон...
- Селин. - каза меко Вайл, тя преглътна и се върна на мястото си. - Коя си ти моми... - изведнъж млъкна. Беше разползнал лицето й. Беше го видял във водите на езерото в цитаделата си.Тя беше важна по някаква причина, а Императора не знаеше каква. Много изненади му станаха нещо...тази Академия винаги ли беше пълна с изненади? Не, преди не беше така, явно новото поколение ученици бяха...специални. Той погледна пак момичето и каза. - Приближи се.

Анна продължаваше да се усмихва и да се възползва от красотата си,за да заблуди Вайл.Изгледа ядно Селин и й направи една намусена физиономия,вдигайки лявата си вежда.Отново с повдигната вежда огледа отдолу-нагору Найт и му се усмихна.Когато Вайл каза "Приближи се" тя се зачуди защо?До преди няколко секунди той щеше да я пита,коя всъщност е тя,а сега й казва да се приближи до него...но въпреки това без да се замисля много се приближи до Вайл.Отказваше да го нарича император или Ваше Величество...отвращаваше се от тази мисъл..отново с усмивка и верен поглед се доближи до него и му каза с равен непритеснен тон:
-Радвам се най-сетне да те видя и на живо...чула съм много за теб...-не се притесняваше ни най-малко от факта,че му говореше на "ти".Единственото от което се притесняваше бе да не се появи Хав от някъде и да обърка цялата работа..

Императора я огледа добре, тялото й имаше привлекателни пропорции, а лицето й беше гордо и красиво. Тона й добре прикриваше омразата й към него, но той я надуши с лекота. Не беше толкова наивен, в противен случай отдавна щеше да е мъртъв. Не си спомняше точната бройка на асасинките, които се бяха опитали да го прелъстят само за да забият ножа си в сърцето му. С интерес останови, че момичето пред него притежава две много интересни оръжия, изглежда беше сключила Договора, което я правеше малко по-опасна от муха. Интересно, наистина...кой ли я беше научил на това? Дали беше по-различна от останалите и защо беше видял отражението й в бъдещето си?
- Радваш се да ме видиш? - подсмихна се той. - Или блъфираш? За пръв път чувам някой искрено да се радва...освен тези, които наистина са ми верни. Как е името ти?

Анна усети нещо в него,като че ли беше разбрал,че се опитва да го излъже,което всъщност беше ясно.Но разбира се щеше да продължи малката си игричка.
-Анна.-отговори съвсем бързо тя.Реши да скрие фамилията си,защото навремето баща й лидер на една група ,която предприемаше постоянни акции спрямо Вайл.Не искаше той да разбира,че тя и дъщеря на един бивш негов враг...
-И да,наистина се радвам,защото най-сене виждам човека,който е причинил толкова много страдания на хората..-лицето й се промени.-Надявам се някой ден да стана като теб,да завладея толкова много територии...кой знае,може някой ден дори да те надмина,Вайл.-тя се усмихна на това твърдение...

Вайл протегна ръка и докосна Анна по челото с пръст, което я накара да изпита ужасна болка и в същото време странно удоволствие. Тя изохка и се олюля, но беше впрегнала цялата си воля в това да не падне на колене, твърде горда беше да го направи. Императора повдигна вежди, впечатлен.
- Амбициозна си и виждам, че имаш с какво да подплатиш амбициите си. Такива хора ми харесват. - каза й той и отдръпна пръста си от челото й. Разбира се, там не беше останал никакъв белег. Вайл я беше белязал по друг начин. Той се усмихна широко и хищно, вече беше негова. Заклинанието, което беше използвал върху Анна трудно можеше да бъде развалено. - Ако наистина си тръгнала по следите ми ела в Цитаделата ми, когато приключиш обучението си, имам нужда от духовите хора като теб. Кой знае...може да се издигнеш високо... - той се приближи към нея и хвана брадичката й, както много обичаше да прави, усещаше надмощието си над това момиче и това му харесваше, но в същото време очакваше нещо друго...Не искаше тя да се предаде толкова лесно.

Анна беше отвратена от държанието на Вайл...изпита нещо,когато той направи това..не беше болка,болката най-малко я интересуваше сега..беше друго,сякаш той й направи нещо..Тя изпита силна жажда да извади оръжията на Дал`Хел и да приключи това още сега..но знаеше,че няма шанс,затова овладя тези свои мисли...Но искаше да държи Вайл на малкия си пръст...да знае,че той не може да се разпорежда както си иска с нейният живот.
-Няма да те питам какмо ми направи,защото въобще не ме интересува това в момента.Защо си мислиш,че ще искам да дойде при теб в Цитаделата?-На Анна й се стори,че чу как Селмина нададе тих боен вик,това й хареса.-И моето обучение отдавна съм го завършила...мисля,че действията ми спрямо Мирена го доказаха.-тя се усмихна.Надяваше се Вайл да е разбрал за убийството на Мирена..по този начин искаше да му подскаже какво го чака,ако продължава да се разпорежда с нея..

Изумрудените очи на Императора заблестяха опасно. Хубаво беше, че момичето има дух, но щеше да загуби живота си ако прекалеше още малко.
- Мирена. - подсмихна се той. - Значи ти си била тази, която си отрязъла раздвоения език на онази отровна змия. Поздравления, една ларва по-малко. - каза той безчувствено и незаинтересовано. - А колкото до другия ти въпрос... - хищната усмивка не слизаше от красивото му лице. - Дали ще дойдеш в Цитадела зависи само частично от теб...Можеш да го направиш по желание...или пък насила. Не знам кое ще ти хареса повече.

"...или на сила".Усмивка заигра по лицето на Анна.Вероятно го беше заинтригувала,за да я иска на всяка цена в Черната Цитадела.Но Анна не се поддаваше толкова лесно.
-А ако отида в Сребърните порти?Какво ще изгубиш...най-вероятно ще срещнеш много такива като мен..-а и имаш много верни служители..-тя погледна към Селмина и Найт,които не я гледаха много добре.-Мислиш ли,че можеш да ми се довериш?-Анна се опитваше да си придаде мистичност и важност.-Та ти не знаеш коя всъщност съм аз...А и за Селмина не беше трудно...дразнеше ме....-тя искаше да се покаже много силна и борбена пред Вайл.Искаше той да повярва,че тя би му нанесла сериозен удар.Искаше той да я пожелае още по-силно за Цитаделата...и с най-малка вероятност,но все пак пълна с надежда беше да го види на колене умолявайки я за милост...да,това щеше да я удоволетвори..

Вайл загуби интерес поради някаква причина. Настроенията му се променяха постоянно. Сигурно щеше да му е много приятно да направи Анна своя слугиня, а може би харема му щеше да й приляга повече. Замисли дали да не я завлече със себе си там и да я облече в някакви по-оскъдни дрехи? Не, така не беше интересно, щеше да я остави сама да го поиска. После забрави са присъствието й. Обърна й гръб и се загледа в Мастиленото езеро. Усети, че настроението му постепенно започва да се влошава. Селин и Найт усетиха това, бяха свикнали с неуравесеността му, затова се размърдаха неловко.

» Подземното езеро
» Куполно езеро