Стаята на Елиа

Стаята на Елиа си беше цял апартамент всъщност. Пет широки и огромни стаи съставяха тези "покои". Леглото в спалнята изглежда спокойно можеше да побере поне трима души, които да спят спокойно без да усещат присъствието на другите до себе си. Дюшекът беше пълен с гъши пух и беше мек и удобен като възглавницата. Четири масивни дървени колони заображдаха леглото и потдържаха балдахина, който можеше да се спуска по всякое време.
Останалите стаи не изоставаха с нищо(оставям те на теб да си ги описваш както решиш).

-Мм скарах се с майстора.Защото ми вика, че поведението ми било не възпитано..
разкавах му докато се казвахме по стълбите към мястото където ме водешр.Стигнахме до него вратите се отвориха и пред очите ми се откри огромно помещение в което бих събрала 1/10 от армията която ще притежавам някой ден..След което се огледох и видях още няколко врати..Но тях щях да разгледам по-късно..Бях щастлива..След което бавно извъртях глава към Ваайл и му казах
-Е и при теб щеше да ми е яко !
След което му намигнах ..като тръгнах към прозореца

Вайл затвори вратата зад тях и се приближи към един от изисканите дивани и седна на него, като повдигна краката си на един от близките столове.
- Покоите са съвсем...девствени, да речем. Ти си първата им обитателка. А и са близо до мойте, така че спокойно можем да се навестяваме за някой среднощен урок. - усмихна се леко той. - Значи дъртака Ноел Икастар те е ядосал, но след като ти първо си го изнервила. Интересно, мислех го за добросърдечен и благ старец, явно си му се качила на главата. Добра работа.
На дългата правоъгълна маса пред дивана имаше две кани вино, червено и бяло, и множество плодове, както и няколко празни чаши. Вайл си сипа малко червено вино и погледна върпосително към Елиа, питайки я с поглед кое от двете предпочита.

Погледнах към бялото..След което седнах на парапета на прозореца и се загледах към Луната и как снежинките грациозно се свалчваха надолу ;д..Без да го гледам го започнах да разпитвам
-Кое тфа момиче , което беше в Тронната зала и защо стражата винаги е женска.Правиш ми достъпа по-труден..
след което се засмях и се замислих за нещо

- Такъв ти е късмета. - отговори небрежно Вайл и й наля чаша бяло вино, след което стана и й го занесе. Изключително рядко явление е император да те обслужи, но явно не беше невъзможно. - Името на елфката е Лелсиа, а ролята й е да ми бъде инструмент, с който да манипулирам народа й. Тя е принцеса сред тях и те ще я следват, с други думи ще следват мен, докато все още я държа под ръка.
Той замълча и погледна напълно безизразно Елиа, която явно се беше замислила за нещо и не слушаше какво й се говори. За миг усети, че е на ръба да се ядоса, затова се опита да запази хладнокръвието си. Мразеше да не го слушат. След няколко мига, чувствайки се отново напълно спокоен, той остави виното на перваза до Елиа и отново се отдалечи, приближавайки се до камината и отпивайки от собственото си питие. Пламъците му действаха донякъде успокояващо и докато гледаше как огнените им езици облизват каменните стени на камината, той за миг отново забрави тревогите си. Скоро трябваше да се върне по задълженията си.

Взех си чашата след което отппих една малка глъдка вино след което отидох зад него като поглееднах през рамото му и се загледах в пламъците ..Които издаваха една приятна топлина ...Галеха нежно кожата ми .След което минах пред него и го погледнах в очите имаше нещо различно в тях ..
-Вайл какво е станало с теб

Той я погледна с изненада. "Толкова ли ми личи?" Ако беше така, значи много хора бяха забелязали. След връщането му от Хелгейт спомените и отчаянието го преследваха ден и нощ, почти не му позволяваха да спи. Каквото и да пробваше, не успяваше да спре да мисли за сеста си и за олтарът на старите богове. За миг се изкуши да разкаже всичко на Елиа, имаше нужда още някой човек да знае цялата истина, но се въздържа. Ако започнеше да се доверя насам-натам, рано или късно щяха да открият слабите му места и щяха да го свалят от трона, а в следствие да обречат Шелтър.
- Просто съм уморен, Елиа. - каза й той тихо без да отмества поглед от очите й. Наистина изглеждаше променена някак си. Светлината от огъня зад нея караше косата й да проблясва едва ли мистериозно, а очите й го гледаха...с разбиране. Това пак го изненада. Явно беше започнал да пропуква студения щит, който държеше между себе си и цялия свят.

-Вайл лъжеш ме!!Нещо те притеснава нещо криеш от мен..Нещо е станло докато ме е нямало..
Обясних му , като нежен пролетен дъжд валеше гласа му , като отново отпих влъдка от чашата , след което облизах бавно долната си устна сложих внимателно едната си ръка на гърдите му и отново го погледнах в очите..Снежинките продължаваха игрило да се гонят из въздуха ..А светлината на Луната бавно се спускаше по тялото ми..

Вайл неволно се усмихна. Не по обичайния си начин - сухо и безчувствено, а естествена усмивка. Протегна длан и си заигра с едно непокорно кичурче от косата й, което беше паднало пред лицето й.
- Виж ти, колко проницателна си станала. Може пък да се окажеш добра ученичка.
Лицата им бяха в непосредствена близост и това за миг го смути, затова той се отдръпна съвсем леко, за да не изникнат разсейващи мисли в главата му. Въпреки това усети, че му се иска да остане тази вечер тук. Приятна му беше компанията й, а и можеше да я научи на нещо.
- Постепенно ще ти разкажа всичко. - обеща й той със същата усмивка и необичайния си мил тон, който така му приличаше и в същото време заблуждаваше толкова хора. - Като за начало, хубаво ще е да знаеш, че Академията, която познаваш скоро няма да е същата. Пратил съм Крайблууд да опипа терена. Мисля скоро да я...присъидиня към владенията си. Твърде дълго се е запазила като неутрална зона. Съгласна ли си да участваш в това?

-Зависи какво получавам в замяна...
Попитах го като продължавах да го гледам в очитее..Мислих си защо ще го прави и как по точно ще се справи с брат си ..Щеше да е забавно ..Ммм но какво ли щеше да ми предложи..А и кфо щяха да правят без своята скъпа Академия..Не ми пука ..След което се приближих още малко към него и го погледна въпросително
-Защо се отдалечаваш не хапя :Д

Всякаш прочел мислите й, Вайл поясни:
- Академията, разбира се, няма да бъде унищожена. В нея няма да настъпят никакви промени, освен че всеки един завършил я ученик ще трябва да се присъидини на моя стана. Ако успея да я покоря. А това ще се разбере в следствие. А ти...
Той я погали нежно по бузата, а после хвана брадичката й с пръсти, леко повдигайки лицето й към своето, скъсявайки допълнително разстоянието между тях. Устните му се бяха кривнали в лека усмивка, а изумрудените му очи бляскаха с дяволит блясък, докато светлината, хвърляна от огъня, придаваше на лицето му полу-демоничен, полу-ангелски и напълно приказен вид.
- ...си станала доста по-нагла от преди. Не е редно да изнудваш учителя си, нали? И все пак се чувствам в добро настроение и мога да съм щедър. Назови каквато искаш награда, а аз ще преценя дали си заслужава да ти я предоставя.

Продължавах да го гледам в очите..Беше толкова близко до мен , но трябваше да се одържа да не го целуна..така че започнах да говоря:
-След време искам да вляза в гардията ти , а сега ще искам заплащане...
След което го погледнах с онези влажни очи на който почти никой не можеше да устой ..Прокарах пръсти през косата му като отново тя осната на рамото му ![u]

- Не си готова за гвардията. - поясни Вайл с поучителен тон. - Може би след време. Колкото до възнаграждението...какво по-точно? Злато? Хм, злато мога да ти дам. Но си нагла, едва ли ще се окажеш чак толкова полезна в битката срещу Академията, а вече търсиш изгода...Това ми харесва.
Вайл се наведе още малко към нея, но на вратата се почука и той се отдръпна.
- Влез. - каза той и вратата се отвори, като на прага застана едно слугинче с голям поднос, отрупан с плата с разнообразна храна. Девойчето ги остави на масата, после направи един смирен реверанс и се изниза. Императорът допи виното си, остави чашата на масата и пак се обърна към ученичката си.
- Сега кажи за злато ли говориш, или си имала нещо друго в предвид. Както може би знаеш нямам много време на разположение. След близо половин час трябва да навестя "Кулата", а после трябва да организирам бал. Утре е "Зараждането", деня, в който според легендите старите богове създали Шелтър. Трябва да се посрещне достойно.

Докато скасявахме разстоянието помежду си някой почука.."Защо точно сега..не можеше ли да изчакаа.." След което се понесох с походчицата на диво котенце към леглото и като стигнах седнах по турси ..Малкото плат , който беше останал по тялото ми не закриваше кой знае какво , а на мен не ми достигаше енергия..Опънах ръката си напред и прокарах двете си пръстчета като натиснах няколко подред..след което усетих прилива на енергия , но не помръднах ..След което го погледнах и казах
-Вайл искаш ли помощ за бала!?
След което го погледнах

Вайл я огледа едно хубаво и безсрамно, после сви рамене и каза:
- Ако искаш можеш да си ми дама. Но сигурно не си си приготвила рокля и маска, въпреки че това лесно може да се оправи. В задната стая има цяло гардеробно помещение. Сигурен съм, че можеш да си намериш нещо удобно. Е, съгласна ли си?
Вънка снега се сипеше на парцали, дори имаше наченки на възможна виелица, което би затруднило закъсняващите гости.
- Ще те оставя да решиш всъщност. - побърза да допълни императорът. - Нямам много време, а и аз трябва да се подготвя. Ще намина след около тридесет минути.
След тези думи, той я дари с една от редките си усмивки и излезе.

-Дали ще дойда или няма ще разбереш когато ти дойдеш да провериш..
Съобщих му след което свалих дрехите си от себе си и сложих една кърпа като я завързах през бюста си..След т'фа тръгнах към стаята с/у мен..Тя служеше работата на баня..Имаше посредата басейн с гореща вода..Пуснах хавлията да падне..след което бавно започнах да навлизам във водата..След което е облегнах в единия ъгъл затворих си очите и се отпуснах.

Когато се върна, след близо половин час, Вайл се беше облякъл в обичайния си черен цвят. Но дрехите му, за разлика от тези на бала в Академията, бяха много по-украсени. Обсипан с диаманти дракон, носещ корона на главата си, беше изтъкан на гърдите на черната му вталена риза, а други негови събратя се рееха безразборно и все пак симетрично по дългия му плащ. Маската му беше съвсем семпла - черна и прикриваща единствено очите и част от носа и нашарена напреки с нещо като деруги от нокти. На кръста си беше препасал черната катана, чиято ножница беше откроимо невзрачна на фона на останалото. Оръжието си е оръжие, единствената му цел е да убива. А на ножницата да държи юздите на това оръжие до правилния момент.
Забелязвайки, че Елиа все още се кисне в горещия басейн, Вайл се изсмя кратко и сухо, а думите му бяха изречени със студен и безразличен тон.
- Толкова ли си бавна в оправянето или нарочно се опитваш да ми лазиш по нервите? Ако е второто, правиш го доста успешно.
После я остави сама, бала отдавна беше започнал, а той имаше нужда от малко разнообразие и вид развлечение. А можеше и да извлече нещо полезно от цялата работа.

Размърдах се във водата като се съвзех..Сетих се и за бала ..Вайл явно бая ше ми вика..След което ссе заплувах към стълбите, за да изляза..Взех кърпата и започнах да попивам водата от себе си ..След като бях готова и бях сухичка Отидох да си търся дрешки..След 5минутово ровене , намерих черна къса рокля .Облякох я след което сложих малко черен молив, гланц за усни сложих обувки И тръгнах към балната зала

Докота вървях по коридора си мислих дали изобщо заслужавам да живея...Лазех по нервите на Вайл ..и едва ли той щеше да иска да ми бъде учител ..Не можех а го оставя ей така..Трябва се да се разбера с него..Ако изобщо е жив де...Нещо ми светна..Мамка му Херакъл...След което се затичах към стаята си .като стигнах до вратата..Нахълтах вътре ..ТОй лежеше неподвижно..Изглеждаше , че беше мъртав но не..Усещах аурата му.. Изприпках до леглото..Имаше рана кояро зееше на гърдите му ..Приближих се към него и хванах ръката ми и започнах да го успокоявам ..Той се надигна с мъки и се облегна на стената..Отидох до банята и напълних един съд с вода.>След което се върнах при него и разкъсах един чаршаф..изчистих кръвта криво-ляво..След което прокарах един цял чершаф .. нещо като превръзка..След което хванах ръката му и започнах да го наглеждам докато спеше

Направих всичко по силите си сега остана ..ТОй да бъде спасен от собствената си воля..Усещах , могъща аураа..Трябваше ми време да усетя , че е на Вайл..Пуснах ръката на Херакъл и казах
-Момче изчезни от тоя свят и като си добре се яви да потренираме малко ..
След което той кимнаа и започна да изчезва..Обърнах се и вече го нямаше ..Само беше останала една голяма вдълбнатина..Изправих се на краката си и пооправих косата си ...След което се затичах към балната зала..Moжеше ли да е верно Вайл да беше оживял ..

Elia вървеше по коридорите по хавлия..Не и пукаше особено , че я зяпап..Поне имаше какво да запат..Момичето затвори очи и се облегна на стената като набързо си припомни изминалата нощ..Харесваше и искаше пак и пак..Но трябваше да се окроти..Тя отново се стегна и повървя още малко като стигна до покоите сии..Премина през враттата и седна на леглотоо..Липсваше и грозната физиономийка на Херакъл..Затвори очи като спря да мисли за всичко остано..Мислеше само как да ще види дружката си..След около 15-на минути..нещо в другата стая започна да се материализира..Усещаше позната до болка аура..Херакъл се беше появил ..Беше с превръзката, ако можеше така да се нарече..Тя стана и тръгна към него..
-Сядай на креслото и не мърдай..
Херакъл изръмжа..Но Елиа му вкара един злобен поглед и той набързо се настани на креслото....Надвеси се над него и започна да разкъсва превръзката..Нямаше нищо...явно се беше излекувал..
-Момче ..готов си за тренировки..Утре ще помоля Вайл да ти намери някой да тренираш както и на мен..Защото взехме да изоставаме....
Тя седна срещу него..Гледаше го в очите.Замисли се дали още владее трика с лещите..Ако беше така щеше да е яко..Но сигурно щяха да й трябват бая упражнения за да го усавършенства..Постояха така един час взирайки се един в друг..Но Херакъл беше заспал..Явно му беше писнало

Един от придворните посрещна Аои по коридорите и го поведе към стаята на въпросната ученичка. Когато стигнаха асасина влезе безшумно. Продължи напред и я видя. Наведе се над главата й и прошепна смръзяващо.
- Добър вечер.
Придворния набързо затвори вратата. Беше го страх от мъжа, който туко що бе влязал в тази стая. В момента, в който вратата хлопна той се спусна да тича по коридора, колкото по-далеч от този тип, толкова по-добре.

Още като влезе Асасина ,Херакъл изръмжа и така пойказа на замислилата се ели , 4е някой е дошъл..Обърна главата си към новодошлия..като го огледа и каза
-Добър вечер, какво ви води при мен..
Зверчето й беше много сладко..Елиа стоеше, кръстосала кръката си , по хавлия и чакаше отговора му.

- По работа съм. Тази нощ, а може би и другата съм ти компания. - смръзи я Аои - Интересен звяр имаш. Не ме плаши. Да го убия ли? - обърна лунатичният си поглед към това същество, поглед, който всяваше ужас.
Очите на асасина още му щипеха, дразнеха го, допълнително го изнервяха. Това същество, ако направеше грешен ход, Аои не отговаряше за действията си спрямо него.

ХЕракъл не му отдаваше много чест , а пък Елиа се засмя и каза
-За трябва да ме пазиш изобщо като съм в Цитаделата, в покойте си и със слугата си..
След което се изправи и отиде до шкафа с алкоха и се наведе като започна да тършува и каза
-Какво предпочитате г-не..?
Херакъл се усети , че вече много е киснал в тая стая и реши да се види и да пийне с приятели ..След което Аой забеляза , че облика на съществото изчезваше..След няколко секунди дивана беше празен и леко вдлъбнат

» Стаята на Айви
» Стаята на Португас.Д.Асе