"Стълбата на величието"

"Стълбата на величието" бе голямо и великолепно обзаведено имение в центъра на Делвион.
Водеше се, че е собственост на една от малкото гилдии на Пиро магове в Шелтър, но за него се носеха и някои доста обезпокоително слухове. Истинксият му собственик остава незнаен.

Лесли се изненада от поведението на Краст след което една лукава усмивка пропълзя през лицето му за няколко мига. Усети аурата на Майстор Мелтън, а странното бе, че усеща аурата му слабо. Знаеше, че той излъчва силна аура. Имаше две възможности: Или се криеше, или бе в лошо състояние. Краст му каза, че тук е бил единственият който е победил Майстора в... Пиро битка. "О, Велики, дай ми сила!" Молеше се той на М'лаах докато продължаваше да играе роли.

Вътре имението бе просторно и обзаведно в изискан стил. Самите стени бяха илюстрации, предимно на красиви пейзажи, но тук-там имаше и пресъздадени спомени на едни от най-унищожителните пожари, поразили Шелтър.
- Майсторът е съвсем наблизо. - каза чернокосата магьосница и допълни. - Ще ти позволя да се видиш с него, а после ще ти дам две възможности. До сега съм наистина впечатлена от теб. Бих се зарадвала ако се присъидиниш към ордена ни. Но тази тема за разговор е за по-късно.
Скоро Лесли се озова пред една огромна и обсипана със странни камъчета врата на втория етаж. Той веднага разбра, че Майсторът е вътре в стаята, а камъчетата отпред блокират използването на магия вътре...Интересно. Дали бе добра идея все пак да влезе. До момента изглежда успяваше да заблуди чернокосата магьосница и помощничките й.

- Имам големи цели! Първо да завърша пък за ордена ще си поговорим допълнително. Става ли? - Попита Лесли след което пристъпи напред. Поогледа камъчетата и рзбра, че не може да се използва магия вътре. "Говореше за орден, явно е Пиро без друг магически клас!" Помисли си той. Остана очарован от камъчетата и се усмихна за миг-два. - Вече може ли да вляза? - Попита Лесли. Въпрос зададен с много мистерия докато продължаваше да играе роли.

- Разбира се, когато си готов. - усмихна се магьосничката и прокара длан през дългата си и напълно права черна коса.
- Както казах, Майсторът ти те чака вътре. Хелс Мелтън, в плът и кръв. Мисля, че дори в момента е в съзнание. Така и не се научи, че при нас честността не е сред челните редници...А силата. И влиянието. Защо ни е любов, милосърдие и прочие - слабости, щом можем да владеем всичко със съвсем малко старание. Но после ще говорим за това. Обещах ти, че ще се видиш с него.

/Ако влезеш, опиши как го правиш, после ще се вкл. аз./

Лесли направи бавна крачка всякаш несигурен, че иска да види Майстора. Спря се за миг като започна да се чуди и да размишлява. "Значи те не уважават честността!" Помисли си Пиерон като за миг се усмихна. След всички тези мисли той направи няколко бодри и сигурни крачки с които влезе в стаичката. Огледа се. За миг не можеше да види нищо в нея. Причерня му. Наистина бе поставен пред трудно решение. Можеше да има всичко само ако се присъединеше, но... "НЕ!" Изкрещя си той. Имаше си цели. Огледа стаичката по-обстойно. Приличаше на нормална килия в Черната цитадела. Поне по описанията в книгите.

Вратата се затвори зад него и той изведнъж осъзна, че е попаднал в пълен мрак. Но постепенно очите му свикнаха с тъмнината и той видя пред себе си позната фигура. Хелс Мелтън седеше на един семпъл дървен стол. Лицето му бе скрито от падналите кичури червена коса, но не изглеждаше наранен или изтормозен. Изглеждаше...адски гневен. Дланите му бяха притиснати в юмруци, а дишането му бе очествено.
- Кой е там? - гласът му бе измамно спокоен и Лесли осъзна, че чернокосата магьосничка съвсем мъдро бе избрала него за посетител на Майстора. Който и друг да бе в стаята, Мелтън със сигурност щеше да се опита да го удуши с голи ръце.

/Опиши действията си, думите си, въпросите си и т.н./

Лесли се изненада от тона с който говореше Майсторът. "Това е този който помня!" Лека усмивка се появи на лицето му и синьо-зелените му очи всякаш проблеснаха за миг. Осъзнал, че пред него стои онзи който очакваше да бъде изтормозен и едва ли не мъртъв.
- Хей, хей! По-полека, Майсторе. - Момчето явно бе доволно от тона на Майстора. - Аз съм, Лесли. - В този миг аурата му бушуваше тъй яростно, че сигурно щеше да подпали нещо от гняв, но магията с камъчетата пречеше на всякакви магични действия. "Ако се наложи, ще играя по техните правила." Последва миг размисъл след което зачака реакцията на Майстор Мелтън.

- Но...Какво правиш тук?! Бях пратил писмо на Краст да не ме търсите... - в гласът на Майсторът прозираше гняв, изненада, но и уважение. Оценяваше факта, че Лесли все пак е прекрачил заповедта за да го потърси. - Но няма какво да се направи...Вече си тук. Тази жена...Хибеиса Доларан, е наистина коварна като змия. Използва собственият ми ученик за плановете си. Но явно тя си няма и грам идея, че вместо да те използва, ти си използвал нея за да ме намериш. Сама е влязла в капана ти. Но нека ти разкажа малко за какво става въпрос.
Майсторът замълча за миг, нареждайки мислите в главата си.
- Хибеиса Доларан е една стара моя колежка. Учихме в Магическата Академия заедно и по едно време...излизахме заедно. Мислех си, че съм влюбен в нея, но бях млад и глупав. Тя е коварна вещица и въпреки, че изглежда на твоите години, е по-скоро на моите. Използва магическата енергия на жертвите си за да подхранва тялото си и пиро силата си. Тази килия, в която се намираме в момента, постепенно изцежда магията ни и я влива в нея. Бавен, но сигурен процес. Тя ме подмами тук, предизвиквайки ме на дуел. Но бе довлекла целият си орден със себе си.
Последните думи бяха казани с презрение.
- Изпекох поне трима от тях, но все пак успяха да ме хванат. Ти обаче все още можеш да я заблудиш по някакъв начин. Ако се съгласиш да се присъидиниш към ордена й, те ще те пуснат от тази стаичка...И ти ще се погрижиш да ме освободиш някак си. А тогава...
Паузата бе красноречива...Хелс Мелтън щеше да накаже този така наречен орден.

/Опиши действията си. Нека да е малко по-дълъг пост, ако се сетиш за нещо интересно./

- Е, добре! - Тук последва една кратка пауза която Лесли използва за да си поеме дъх и да влезе в роля. Потропа на вратата след което хвърли един доста красноречив поглед върху Майстора. Щеше да намери начин да го освободи и ако можеше да го направи само ако се присъединеше към ордена щеше да го направи. След като му отвориха той каза: - Е, изглежда, че ще си постоиш тук.. Майсторе. - Излезе от стаичката и се огледа. Знаеше,че ако се присъединеше не само щеше да има възможност да освободи Майстора, а щеше и да има известни привилегии. - Кажете ми какъв е въпроса който щяхте да ми зададете? Но преди това искам да знам поне името Ви. Става ли? - Пиерон я погледна безизразно. - Вие евентуално знаете повечето неща за мен! Ако ли не само кажете какво Ви интересува. - За първи път хвърли един по-обстоен поглед на момичетата придружаващи въпросната дама стояща пред него. Той трябваше да успее и го знаеше много добре."Бившо гадже на Майстора а?!" Помисли си той и зачака отговори на въпросите си.

- Името ми е Хибеиса Доларан. - представи се чернокосата красавица. - Щях да ти предложа да се присъидиниш към Ордена ни. - продължи тя с жизнерадостна усмивка. - Всички таланти в Пиро магията са добре дошли при нас, а ти си точно такъв. С нас те чакат велики дела.
- Незнам, господарке. - промърмори едно от другите момичета. - Изглежда ми подозрителен...Може да играе двойна игра.
Хибеиса се обърна рязко и момичето млъкна.
- Ще те помоля да извиниш подчинената ми. Тя е все още нова в брашна. И наистина знаем много за теб...чували сме слухове, а и аз лично се интересувам от учениците на Хелс...Понякога обучава някои много кадърни магове.

Лесли се изненада от думите на едното момиче, но само й хвърли един арогантен поглед.
- Вероятно знаете името ми, но нека се представя. Аз съм Лесли Пиерон. Пиро маг в Напреднало обучение. Години - 22. Това е което мога да Ви кажа. - Погледна жената право в очите. Бе поставен пред доста трудно решение. - С радост ще се присъединя към Вас, но преди това искам да ми разясните какво получавам в замяна на преданноста си!? Искам също да знам най-важните моменти от историята на ордена. За да си спестим глупавите въпроси ми разкажете всичко за ордена ако може. Става ли, господарке? - Лесли играеше роли и засега успяваше да заблуди всички без онова момиче. Започна да става все по-интересно. "Ще има клане!" Разбра той след като помисли над думите на Майстора.

Хибеиса кимна и му каза:
- Да, разбира се. Заслужаваш да разбереш към какво се присъидиняваш. В нашият орден членуват единствено и само талантливи пиро магове, със светло бъдеще пред себе си. Но не приемаме хора с определени скрупили. С други думи, всички членове на ордена са амбициозни хора, които се стремят към величие и са готови да прекрачат някои морални граници за да го постигнат. - тук Хибеиса направи кратка пауза. - Аз съм основателката на Ордена, който е едва на двадесет години...Но нека това не те заблуждава, ние тепърва започваме да трупаме слава. Ако и ти се присъидиниш към нас...Е, да кажем, че това ще е голяма крачка нагоре по стълбицата на величието от моя гледна точка. А какво ще получиш в замяна? Пари, власт, красиви жени, слава и сила. От всичко по много.
Думите й носеха някаква странна сила, която леко разколеба волята на Лесли...Осъзнавайки това, той разбра, че Хибеиса има талант в Дух магията и неволно или може би умишлено, използва Манипулация.

Лесли започна да разсъждава. Дали да освободи Майстора или не?! Можеше да има всичко, но...НЕ! Той си бе казал, че ще основе собствени територии. Щеше да освободи Майстора. Реши да играе игричките на Хибеиса-доно.
- Е, кога ще започвам с дейността си? Каквато и да била. - Погледа му наистина бе много странен в този момент. "Всичко или нищо!" Тази мисъл се въртеше в главата му.

Хибеиса се усмихна и понечи да каже нещо, но имението изневиделица се разтресе. Четиримата се олюляха, а едната от близначките дори падна по дупе на пода. Лесли разпозна аурата на Краст някъде из имението и се напрегна. Явно бойният маг бе решил да действа импулсивно и да щурмува ордена сам.
- Първата ти задача за ордена ще бъде да премахнеш тази незначителна пречка от пътя ни. Можеш да убиеш безрасъдният маг, който си играе с живота, или пък да го заловиш жив. Ти реши.
Аурата струеше от входа, където Краст съвсем самоубийствено бе проникнал в пълното с врагове имение.

- Би трябвало да знаете, че е по-висок ранг. - След което замълча за миг, а през това време онази лукава и кръвожадна усмивка се появи на лицето на Лесли. - Дори това няма да ми попречи. - След което реши да не го убива. Щеше да го залови жив. Бе готов да тръгва за бой, но реши да изчака още две минути ако Хибеиса му дадеше други заповеди. - Ще има ли други заповеди или да тръгвам? - Попита Пиерон с онази усмивка на лице. Знаеше, че шансът му бе малък, но имаше скрит коз, ако Краст тръгнеше да го убива. В главата му се въртяха много мисли, но ако Краст атакуваше... За такъв случай една едничка мисъл се въртеше в главата му "Жертвоприношение"! Знаеше, че М'лаах нямаше да удобри това да убие друг Пиро маг, но пък имаше на своя страна още едно от божествата.

- Ранговете в Академията са без значение тук при нас. - отвърна Хибеиса с чаровна усмивка и отметна гъстата си черна коса от едното рамо на другото. - На тяхно място ние ценим жаждата за сила и таланта. А ти имаш и от двете. Така че съм сигурна, че ще се справиш с този...тип. А сега ти предлагам да тръгваш. Бившият ти колега изглежда е решил да играе грубо.
От долният етаж пак се чу грохот и имението отново леко се разклати, което накара Хибеиса да се нацупи, което ни най-малко не намаляваше красотата й.

/Опиши действията си, свободно РП, можеш да опишеш срещата с Краст и обстановката, както и думите си или какво предприемаш./

- Добре! - Лесли се отдалечи. Скри се от погледите им след което си каза "Краст друже, ще е по-добре да те убия!" Крачеше бавно и спокойно. Стигна близо до едни стълби към горен етаж. Реши да убие Краст. "Дано медальонът ми помогне!?" След което го извади върху облеклото си. Щом абсорбира онзи некромант сигурно можеше да абсорбира и мана. Концентрира малко от маната си в медальона след което го прибра обратно. Начерта един пентаграм с една кама и после със същата кама проряза дланта си.. Кръвта започна да запълва пентаграма точно както Дред го бе направил. (Сори ама Мax не ми даде Душегуб.) Сега зачака да стане нещо.

В началото Лесли не усети промяна освен леката, но неприятна болка в дланта си, но после нечие силно съзнание влезе с взлом в неговото. Присъствието на Дал'Хел бе осезаемо само за него и той чу гласът на Божеството в главата си:
"Лесли Пиерон." - последва кратко мълчание. Думите оставиха ехо в мислите му, после Дал'Хел продължи. Гласът му бе дълбок и глух, изключително покровителски и влиятелен. - "Слушам. И се надявам да е важно."

"Помогни ми за една битка! Искам да убиеш един човек..." След което погледа му стана доста студен. Не можеше да моли Дал'Хел да убие Хибеиса. Това си беше работа на Майстор Хелс. Той трябваше да си изпълни "мисията" която Хибеиса му бе поставила. "...Ще ми помогнеш ли?" Попита младежът. Нямаше да позволи Хибеиса да изцеди и неговите сили затова щеше да убие Краст и да съхрани силата му, с която после да помогне на Майстора. "Душата ще ти я принеса в жертва! Искам само да видя трупът му на земята." В очите на Лесли се четеше мъка. Беше му трудно, но се налагаше.

Лесли изчака известно време. Имението продължаваше да се разклаща от периодични трусове, а някъде съвсем наблизо се чу болезнен вик, последван от нов трус. Явно Краст даваше всичко от себе си и бе приел, че Лесли е предател. И постепенно се приближаваше към по-младият си колега. Битката им изглежда бе неминуема. Изведнъж атмосферата стана много по-студена, въпреки струящата наоколо пиро енергия. Прозорците спряха да пропускат светлина вътре, а факлите започнаха да трепкат в мрака. Сенките се одължиха по протежение на пода и стените. Сянката на Лесли се наклони неестествено и се озова пред момчето изправена. По черното й безформено лице изникнаха две червени очи, които се фиксираха в тези на притежателя си в един дълъг миг, след който всичко се върна по старому. Лесли не бе сигурен какво точно означаваше това. Инстинктите му подсказваха, че нещо в него се е променило под влияние на ритуала. Но какво...
Подът под краката му избухна и младежът бе изхвърлен към тавана, в който се удари и падна на земята силно. Единият му крак рязко се изви и се чу неприятно изпукване. Болката бе силна, остра и продължителна, но Лесли стисна зъби и не изкрещя, въпреки че пред очите му причерня от усилието.
- Значи теб изпратиха да ме спреш, предателю? – чу той изпълненият с презрение глас на Краст. – Мислех си, че имаш друг план...Да влезеш в редиците им отвътре и да ги разядеш и докато аз ги атакувам по този фронт, ти да ги атакуваш изненадващо по другия...Но явно съм се объркал. – лицето на Краст се стегна, черните му къдрици падаха по раменете му безразборно. – Не те прецених добре. Мислех, че Майсторът за теб е повече от инструмент за натрупване на сила. Но нямаме време за приказки, нали? Да започваме.

/Опиши свободно Рп до момента в който с Краст влизате в битка..и част от нея, без сериозни рани./

- Повярвай ми Краст, аз съжалявам повече от теб за това което ще се случи. Обещавам, че ще съхраня силата ти! - След което се подготви за Очите на мрака. Не искаше Краст да разкрие плана му и затова щеше да се държи типично както в една обикновенна битка. Онази коварна усмивка се появи на лицето му. - Път на дамите! - Каза той на Краст всякаш не бе казал онова от преди миг. Сами нямаше да се справят, но Лесли имаше план и той влизаше в действие. Краст направи няколко огнени топки за да порази противника си. И двамата безупречно знаеха, че това е само за заблуда. Лесли направи стена от Пречистващ плам като така неутрализира огнените сфери на Краст. След като магът премахна стената той видя, че Краст атакува с меча си. Тогава Лесли затвори очи за миг. След като повдигна клепачите си той активира Очите на мрака като хвърли няколко ками по Краст.

В момента, в който отвори очите си, Лесли веднага отново притвори клепачите си инстинктивно. Краст бе хванал със стоманеното острие на меча си пречупеният през един прозорец слънчев лъч и хитроумно го бе използвал за да заслепи противникът си.
Лесли за миг бе забравил за болката в счупеният си крак, но сега тя се завърна с гръм и трясък и той падна на едно коляно. Миг по-късно отново погледна и видя, че една от камите му бе уцелила Краст в дясното рамо. Бойният маг я извади без грам емоция по лицето си и какъвто и да е признак на болка. Лесли усети болка и в другият си крак и погледна към него само колкото да забележи, че колегата му е нанесъл дълбока рана на бедрото. С други бе блокирал движението му отвсякъде. Бойният маг започна да се приближава бавно към него, със същото безизразно лице, но в очите му се четеше предпазливост. Не бе глупав и знаеше, че Лесли е опасен и хитър противник.
Така и не забеляза сянката, която се надигна зад него и се уви около гърлото му. Очите му се изцъклиха и той се опита да се освободи с помощта на меча си, на огнената си аура, но бойният си дух. Но нищо не помагаше. Сянката го душеше бавно, но сигурно.

/Опиши действията си. Ако искаш можеш да опишеш как го убиваш. Не забравяй, че можеш да се движиш само с единият си крак и то трудно! Беше го пропуснал в миналият пост, не ме карай да ти напомням, че си смъртен./

Усмивката на Лесли не изчезна, напротив - разшири се още повече. В този миг забрави за болката която изпитваше. Забрави за раните и за болката. Тази коварна усмивка прикриваше всичко.
- Благодаря ти, Дал'Хел! - Каза Пиерон като едвам стана. Той крачеше с единия си крак, а другия влачеше за да не изпитва толкова голяма болка. Стигна до Краст като извади една кама. Сряза и другата си ръка - незнайно защо след което с тази кама прободе сърцето на Краст. Той нямаше да го разбере. Лесли намаза лицето на Краст с кръвта си явно някакъв ритуал след което извади медальона. Приближи го към Краст като се надяваше да абсорбира маната и енергията му. - Твой е! Искам само силите му за себе си! Взема ли му силите можеш да го вземеш. - Каза той на Дал'Хел като усмивката още покоряваше лицето му, а въпреки нея изражението му остана все така сериозно. Докато чакаше да абсорбира енергията му той плъзна няколко поточета мана от Пречистващ плам към раните си с цел да може да ходи или поне да накуцва с раненият си крак.

Малко преди умре Краст срещна погледа на Лесли. В лешниковите му очи нямаше страх или съжаление, а разбиране. Въпреки че сянката, която го душеше не му позволяваше да говори, Пиерон го разбра. Краст приемаше действието му и въпреки че сега бяха врагове, бойният маг все още го приемаше като приятел и достоен опонент. Постепенно в очите му добиха кристален израз и се превърнаха в огледала на смъртта. Лесли усети как Дал'Хел засмуква душата му и се храни с нея. Краст нямаше да премине в Отвъдното, а просто щеше да спре да съществува.
Амулетът засвети силно и ярко и се нагря. Младият пиро маг усети как част от силата на Краст се влива доброволно в украшението.
После настъпи гробовно мълчание и Дал'Хел отново каза в съзнанието на Лесли:
"Достави ми удоволствие с тези битка и душа, Лесли Пиерон. Няма да го забравя, но все още ми дължиш услуга."
После присъствието и сенките се разпръснаха и младежът остана сам. Трябваше да докладва на Хибеиса.

/Свободно РП. Амулета вече ти дава +20 Магия от Краст и некроманта./

» "Каляската на Бялата лейди"
» Кръчма "Трите Плъха"
» "Трапезата на Императора"
» "Старата котва"
» "Цигулката на Мая"