Бараките На Първичния Удар

Огромна и масивна сграда, изработена от сто-годишни дървета. Тук бе помещението, в което всички берсерки се обучават в началните умения на яростта и разрушението.
Отвътре бараката представлява внушителна голяма зала, покрита с оръжия, брадви, бойни чукове, нъкели и оръжия-антики от приказния век. В центъра на тази зала има една проста маса, дори по-просто изработена от тази в кръчмата и един стол. Това бе работното място на майстор Вик Ош Линдер. Той е също така наричан Майсторът на Черепа от новите ученици, защото той носи черепа на одавна изгубен приятел със себе си.

Олаф.Д.Асе влезна в Бараките На Първичния Удар . Много кратно ги бе посещавал за месеца в който бе живял в Демерион . Но все пак тази сграда лъхаше на сила. Самата аура обгръщаща сградата плашеше Олаф малко или много го правеше . След като Асе влезна лицето му още повече почервеня защото тук беше по топло от колкото одвън на ледовития студ . Младият побойник с усмивка се разхождаше из помещението до като не срещна Майсторът на това място той беше един от най-обсъжданите хора в Демерионската таверна. Всеки казваше колко е велик и как правил неща из армията на Демерион които никой не успявал . Олаф стъпи на пред и застана пред Вик Ош Линдер . След което падна на коляно и се поклони . Поклон който не показваше че Асе иска да се подмазва , а поклон който одостояваше кралете с велика почест . Сякаш се покланяше на самият Кмет на Демерион . След като Олаф усети жеста на майстора да се изправи. Асе стана и заговори .
-Добър ден Майсторе от одавна несме се виждали. / След тези думи устата на Олаф леко се изкреви сякаш се усмихваше и той продължи да говори .
-Днес до като се разхождах из улиците осъзнах че няма да пропилея живота си, а ще стана велик войн и ви моля да ме обучавате. /Асе прикри всички други неща които се бяха случили, а имено оръжието което намери и мистериозният човек които го блъсна . След което зачака отговор от Майстор Вик Ош Линдер.

/Извинявам се за грешките Влад-кун ама бях леко дрънкнат. /

-Какво? /Учудено каза Асе лека искра прехвърча в очите му тялото му или поне тези части от него които се виждаха започнаха леко да се зачервяват.
-Нима учителю има човек който иска да оскверни нашия бог? /Яроста нахлуваше в Олаф.
-НЕПРОСТИМО НЕПОРСТИМО. /Извика младежа.
-Този човек трябва да му се влее малко разум в главата трябва това което прави е непростимо как може някой да осквернява нашия водач този който следвам от първия ми ден на моето съществуване. НЕПРОСТИМО./извика отново момчето след което без да дочака отговор от учителя си торй просто излезна от залата с бърза стъпка зад него се носеше леко червеникава аура на яроста която изпитваше.

Олаф изслуша всичко което майсторът му каза. Докато го слушаше той вече бе започнал да се подготвя за това което го очакваше. Но голяма изненада беше камъкът. Той си мислеше че ще се бие с някой или просто ще носи тежести, но камък небе си и представял. След като пристъпи към него и го огледа видя че там има няколко отверстия в които може да си сложи пръстите. Явно този камък е бил използван и преди дори мъховете по повърхноста му го показваха. Младия побойник се обърна към майстора и каза.
-Е учителю ще започвам гледайте внимателно. /Не че искаше да се хвали просто техниките на които бе учен бяха множесто и различни. Олаф стъпи на пред и застана на една крачка пред камъка. Последваха два мощни удара в лявото и дясното рамо.
-Това ще освободи кръвта ми и ще изпълни ръцете ми. /Говореше Асе сякаш на себе си. Той направи една крачка на пред и протегна ръцете си. Леко приклекна и се удари в колената.
-Това ще освободи кръвта в краката ми, а кръво обращението в тялото ми ще стане неколко кратно по-бързо. /Това бе цялата истина от тялото на Олаф започна да се вдига пара. Въпреки ледения студ частите на тялото му които се виждаха започнаха да почервеняват. Последва един силен удар в гърдите с дясната ръка при който парата от гърба му зае крълга форма и се отласка назад. Това показва че ударът бе наистина силен.
-А това е моята молитва към моя бог. /Олаф отново протегна ръцете си на пред. Овъртя ги една в друга с едно завъртване при което лявата му ръка стана дясна, а дясната лява. Тази хватка според Асе трябваше да му помогне в преобръщането на камъка. Той започна напрегна лявата си ръка в дясна посока, а дясната в лява. Което трябваше да направи въртеливо движение на камъка и да го преобърне. Олаф.Д.Асе затвори очи и си представи как отключва всички кръвоносни съдове. След което последва един мощен напън върху камъка.

Олаф не намаляваше напъна върху камъка си. Но да прехвърли лимитите си това звучеше като някаква шега в главата му. Никога до сега не бе правил подобно нещо. Всичките му тренировки стигаха до един момент в който Асе се изморява и следва почивка. А сегашната трябваше да продължи независимо от нищо. След няколко секунден размисъл Олаф откри решение на проблема си. Решението в лицето на яроста която винаги решава всичко поне за Асе. Той пое дълбоко въздух и го задържа за момент след което извика с целия си глас който разтърси листата на близкото дърво. Яроста беше оптималния варянт който Асе виждаше когато някой е ядосан или разярен не усеща умора или болка дори не мисли като нормален човек. Яроста която няма граници Олаф просто помисли за случилото се в Кемос и тя го заля облада го като коняр див кон като разгонено куче кучка. От тялото му започна да се издига още по-голям пушек беше като печка. Червените пламъци се движеха безразборно и достигаха до първите листенца на дървото което беше на няколко крачки зад младия побойник. Загубил ума си болката и умората всички човешки неща в тялото си наследника на Огненият Император се напъна с всичко което имаше. Беше инерциозен напън това което правеше в момента дори него осъзнаваше. Яроста оправляваше неговото тяло и тя единствено виждаше какво трябва да се направи. Този камък трябваше да рухне трябваше да се премести. В главата на Асе течеше мисъл малка и бледа като черно петънце в бяло море. Като мравка в свят пълен с гиганти и тя беше.
-МРЪДНИ МРЪДНИ МРЪДНИ. /Единствената мисъл явно помагаше когато самият камък вече се отмести няколко сантиметра от предишното си положение. Тогава последва още един яростен вик в който самият Олаф усети как няколко от сърдечните клапъна сякаш се премахнаха и кръвта започна да се рее из тялото му като птица в небесата.

-Благодаря ви учителю. /Усмихна се Олаф лекият ветрец развя косата му. След като той отпи няколко глътки от бутилката с вода и успя да се изправи на краката си. Усещаше как нещо в тялото му се е променило сякаш то се бе преродило. Майсторът си тръгна и чак сега Асе забеляза че Гарт Карен е бил до него през цялото време. Олаф се усмихна и му кимна за здравей след което каза.
-Е как мина тренировката? /А Гарт му отвърна.
-По добре от колкото очаквах при теб? /Асе се приближи кам него и отговори.
-Много добре, но огладнях айде да идем да хапнем някаде. /Карен се усмихна и каза.
-Знам перфектното място. /И двамата тръгнаха Олаф следваше Гарт към мястото кадето щяха да хапнат.

Олаф който се оказа в бараките се усмихна. Залата бе топла което изчерви бузите на Асе. Той се запъти към учителя си по средата на пътя спря и коленичи. Започна да изпраща молитвите си към Олаф богът на разрухата. Няколко мига по късно Асе отново на крака крачка по крачка ходеше към бюрото на Вик. Който седеше и обработваше документи за строшената северна стена на града. Последствие на побой между два доста силни берсекара в града. Пра внукат на Огнения Император се приближи тихо и безшумно за да не притеснява майстора след което любезно го изчака да довърши работата си. Когато Линдер вдигна глава и се усмихна на Асе той каза.
-Добро утро учителю дошъл сам да науча Стомп можете ли да ми покажете как да го науча?

-Предпочитам да използвам моето оръжие учителю. /Усмихна се Олаф.
-Това е реликва на моят род, но да оставим историята за друг път сега върху умението което ми показахте. /Асе се приближи към куклата и я огледа. Въпреки консторкуцията от сламата тя бе все едно беше истински човек. Олаф се отегли на няколко крачки от нея и свали Огненият Чук На Разрухата от гърба си. Хвана го здраво с дясната си ръка в края на дръжката. Леко я стисна и концентрира цялата си сила в ръката си. Лявата му ръка със силен замах удари рамото му което отключи кръво обращението му. Концентрира се върху слепочието на куклата премисляйки всеки момент от удара си. Градуса на замаха и растоянието което шиповото кълбо ще измине до главата му. Въпреки големината на топката удара трябваше да е прецизен и единствен за да успее. Последва замах преценен и плавен, но с висичката мощ която Олаф.Д.Асе наследника на Огнения Император притежаваше. Ударът направи въздушна вълна която развя леко част от русата коса на Асе. Куклата направи няколко въртеливи движения, а Олаф се усмихна на майстора който му кимна за да продължи. Следващия удар който трябваше да бъде направен е слънчевия сплит. Това бе точка която се намираше на гърдите и съеденяваше гръдния кош. Там където се съеденяват ребрата едно в друго. Принципно точката е перфектна за причиняване на болка, но ако ударът е по-силен може да повали опонента в бесъзнание за няколко мига. Олаф го осъзна и стисна оръжието си с двете ръце и го вдигна зад гърба си. Отново премисли целия ход на нещата. Ударът който направи бе бърз не много силен, но бърз. Инерцията която се получи от замаха усили скороста, а когато шиповете докоснаха мястото куклата сякаш потъна в земята за миг. Олаф се усмихна помисли че е готов, но това само Майстор Вик О Слиндер можеше да реши Асе се обърна и каза.
-Е учителю как се справих? /С голямата си усмивка.

Олаф се усмихна с уважение след което кимна одобрително на това което бе казъл майстора. Косата му се смъкна на долу при поклона при което Асе я върна на мястото и. След което се отдалечи на крачка от куклата и прибра оръжието си. Защо ли сигорно се питаше майстора, но момчето имаше нещо на ум. Олаф се съсредоточи върху удара който трябваше да нанесе трябваше да е бърз като змийска атака. Премислайки нещата Асе реши че ако хване оръжието си с двете ръце и замахне право към него с подбния на удара който тряваше да удари слънчевия сплит. Можеше да успее да направи това което изкиска учителят му от него. Асе затвори очите си премисляйки отново всичко замахът, траекторията и удара. Плавно издигна ръцете си грабна оръжието си при което скъса въжето което го държеше на гърба му и с един прецизен замах налупи куклата в зоната която му бе дадена. Тя започна да се върти и продължаваше да се върти когато Олаф.Д.Асе наследника на Огненият Император се обърна към Вик О Шлиндер с думите.
-А сега майсторе как мина? /Усмивка бе грейнала на скулестото му лице с надеждата че е успял.

-Извинявай ако те ударя прекалено силно. /Каза Олаф и се отдръпна на зад от Ворг. След като майстора му кимна да зпаочне Асе с две бързи стъпки се приближи към Ворг. Изстръгна оръжието от гърба си като скъса въженцето което го държеше на гърба му. Хванал оръжието с двете си ръце той замахна траекторията бе почти ясна, но Ворг сложи ръцете на гърдите си за да се предпази. Целта на Олаф.Д.Асе бе главата което му даде чист удар. Ударът право в главата желязо срещу желязо двете издрънчаха. Ударът изкънтя кухо из цялата площ на която се намираха. Веднага след като Ворг Йорз се хвана за главата Олаф подхвърли оръжието не много на високо. Но достатъчно да смени ръцете си и да замахне втория път който бе по пътя си към гръдите. Болката в глвата на мишената бе голяма защото той я държеше. Това остави чист удар за наследника на Огненият трон. Мечът На Съюза както наричаха тази част на тялото или с прости думи гръбначния кош изкънтя кухо с ламарините които се сблъснаха. Олаф не бе много доволен че наранява приятел побойник, но това изиска учителят му и той го направи. След като всичко приключи Асе се стрелна към Ворг и го хвана преди да падне. Постави го леко на земята и се обърна към Вик с думите.
-Ще го оставя да почине, а аз как се справих учителю?

-Благодаря ти учителю и на теб Ворг. /Каза Олаф и се поклони с усмивка на лицето лекият ветрец охлади тялото му и напрежението му започна да спада. Асе се обърна и се запъти към едно бизко дърво седна и свали Огненият Чук На Разрухата от гърба си. Дъбът под който бе седнал беше изцяло покрит в сняг и Олаф седеше до една купчинка сняг който бе паднал от него. Гледката бе прекрасна всичко на около бе в сняг лекият втрец разнасяше белите снежинки наоколо и правеше гледката незабравима. Олаф наистина и се радваше и тя го оспокояваше. Той се вгледа в оръжието си и откри че по него има линий. Цялото оръжие бе като един голям пъзел. Асе започна да следва една пътека с пръста си, но не след дълго стигна до задънена улица. Последва друга зави на ляво после на дясно продължи на пред мина покрай няколко завоя, но продължаваше на пред и несе спираше. Цялата тая работа с пъзелчето наистина харесваше на Асе до като не духна силен много силен вятър. Олаф вдигна глава, а пред него стоеше мъж. Асе започна да терпере незнаеше защо целият терпереше от страх може би или радост и той незнаеше чуствата бяха смесени. Мъжът с черна роба и качулка с един голям петнаграм от който се стичаше кръв, а робата му се влачеше няколко стъпки зад него. Оръжието на Олаф започна да се нажежава и в един момент хвръкна към мъжът пред него. Асе неможеше да повярва на очите си кой е този човек и какво искаше от него?

Олаф.Д.Асе се изправи и понечи да вдигне ръката си за да хване оръжието. Но то спря пред него и се заби в земята момчето се приближи и стисна оръжието с всичка сила. То пареше даже гореше кожата по ръката му започна леко да се сбръчква от горещината. Това обаче не правеше впечатление на побойника.
-Как смееш да оскверняваш реликвата на пра родителите ми. /Бяха първите му думи. Яроста нахлуваше из вените на Асе.
-Какво знаеш ти силен маг или боец появяваш се тук сред нищото за да ми кажеш че трябва да се доказвам пред теб ли? /Очите на Олаф започнаха да очервеняват. Вените по ръцете и тялото му се издуха кръвообращението в тялото му драстично се увеличаваше. Мислите му бяха изпълнени с много неща, но главното бе че той трябваше да се защити да предпази реликвата от тези мръсни ръце. Трябваше да смаже този човек той не заслужаваше да докосва Огненият Чук На Разрухата. Но го бе направил вече бе осквернил той бе докоснал реликвата на роднините му. Той трябваше да умре тук и сега всичко друго бе от никакво значение.
-Анд Йоул сеен Ас Да Енеми Оф Да Сакред Анд Да Годс Вилл Кърс Йоу Фор Тхе Рест Оф Йоур Лифе. /Олаф бе навел глава изказвайки молитвите си. Човекът пред него бе силен стотици пъти по силен от него самият. Той не вярваше че може да го победи, но трябваше. Трябваше да защити честа на родителите си на кръвната линия която следваше. Баланса не трябваше да го спира. Последваха четри силни удара по тялото на Олаф. Ляво и Дясно рамо Ляв и Десен крак кръвните канали бяха отключени. Кръвта нахлу из вените му сякаш глутница вълци напада стадо горски елени. Разкъсвайки плъта кожата мусколи и вени артери и капиляри. Поглъщайки храняйки се от плъта на животните. Така се бе изградило и тялото на Асе кръвта се пръскаше на всякъде разнасяйки яроста и омразата из вените му. В същия момент поглъщайки болката и лимитите на тялото му.
-Сега ще си получиш това което заслужаваш. /Каза Асе и се изстреля към мъжът пред него. Докато тичаше към него през главата му преминаха всякакви тактики, но нито една нямаше да проработи срещу него. За това той атакува директно лице в лице тяло срещу тяло. Нищо нямаше да спре Асе сега той замахна с всичка сила. Стискайки оръжието до такава степен че кръвта му се лееше от ръцете му. Той замахна и удари. Но какво стана ..... Оръжието му се съпротивляваше неискаше да докосне този човек. Олаф се одръпна на зад и се вгледа в оръжието си запитвайки се какво се случи. Собственото му оръжие неискаше да удари човека който го бе осквернил. "Какво стана приятелю?" мислите на Олаф връхлитаха една след друга гледайки оръжието. Слъзи на отчаяние го заляха по лицето му собственото му оръжие го бе предало. Огненият Чук На Разрухата стотици години история и все още здраво непокътнато. Защо какво се бе случило???? Олаф не можеше да си отговори на тези въпроси атаката му бе от всички сили. Дори и най-здравия магически щит не трябваше да издържи такова напрежение. Трябваше да препука, а това не бе щит Олаф неможеше да проумее какво по дявлоите става. Съзнанието му бе замъглено хиляди или стотици може би десетки мисли. Или висчко това бе илюзия или сън? Асе се замисли и се изправи на крака с думите.
-Ще разбия твоята илюзия незнам кой си и какво търсиш, но ще паднеш пред моща на Огненият Чук На Разрухата. /Олаф леко се дръпна, но моща му бе все същата просто чакаше атаката на човека.

Олаф.Д.Асе се изправи на краката си с мисълта. "Как може да ме обижда така това е недопустимо" "Моето възвишение и моята гибел ти намаш право да определяш" И много други мисли заливаха момчето яроста която моментно го бе напуснала нахлу отново. Нова вълна по голяма сякаш тсунами се удря във висока край брежна скала. За момент оръжието на Олаф сякаш пресветна това му даде кураж да се защитава и да победи в тази трудна битка. Това нещо пред Асе бе изпълнено със сили сякаш цялото му тяло бе една голяма магическа енергия. Младия побойник почти виждаше как магическата енергия се върти из тялото му. Нещото представляваше кръвопотока на момчето, но няколко десетки пъти по-голямо. Оскверненото оръжие сякаш пак бе станало негово част от него самият. Олаф усещаше че то е по-леко и сякаш по-масивно. Дали това бе от новия блъсак на ярост който също не бе изпитвал до сега. Всяка битка водена от него той се е разярявал само по веднъж и когато дойде в съзнание той е победил. Но тази битка щеше да е различна всичко в нея бе различно от обикновена битка. Това нещо щеше да е епична битка за Асе. Никой никога несе бе усмелявал да го обиди по такъв начин. Той трябваше да падне независимо какво му костваше това на Асе. Олаф стисна здраво Огненият Чук На Разрухата. Атаката на противника бе близо много близо. Асе почти можеше да усети топлината енергия от оръжието му. Без да се замисля той несе защити младия побойник директно извъртя оръжието си. Прецелил се в слепоочието на противника замахът гъвкав. Не много силен, но бърз ужасно бърз сяка торнадо или буреносен вятър. Двамата замахнаха сякаш два самурая се бяха изправили един срещу друг. Първият и последният удар бяха решаващи и за двамата. Надеждата живееше в Олаф.Д.Асе яроста обгръщаше тялото му. Огненият Чук На Разрухата пробиваше път на пред. Простата смърт нямаше да спред Олаф за него това бе само началото, но тук на земята имаше недовършени неща които трябваше да извърши. Преди зблъсъка Олаф прошепна молитвите си.
-Аз съм твоя син и следвам твоята ярост тя ме храни и ми дава сили. Сега за пореден път дай ми сили да победя.

Взирайки се в безкрайното кълбо на оръжието си Олаф забеляза че вътре се върти нещо. Нещо което прилича на малък огнен дух.
-Вече ме виждаш господарю. /Някакви думи от никъде се вляха в мислите му. Асе се сопна и се зачуди какво става и си помисли.
-Тц какво и кой си ти? /Нова вълна от страни мисли заля младежа
-Аз съм Огненият Дух пазителят на това оръжие ти се срази с предишният ми господар и той ти даде силите да ме виждаш и чуваш. /малки тръпчици по цялото тяло побиха младока. Той осъзна че мъжът срещу който бе изправен не бе който и да е. А самият предвестител на М'лаах, Огненият Император който преди години се сражаваше на страната на най-великият император, а имено Император Вайл. Хейлар Ла Найт наречен от Елфите техният пазител. Името което бе забравено, но живееше в душата на това хлапе единственият продължител на неговият род, а имено Португас.Д.Асе. Олаф се сети как преди години когато все още бил хлапе майка му разказвала за пра пра дядо му. За неговите действи за това колко велик стратег и маг бил той, но не само това оръжието което той държал е било велико. Майката на момчето му разказвала че хората говорили как преди да умре Асе той вкарал пазителя си в това оръжие и го запечатал за най-достойния да го използва. Времето бе дошло Олаф.Д.Асе бе събудил Огоненият Елемент беше събудил Огненият Чук На Разрухата от столетен сън.
-Трябва да станеш по-силен това желае пра пра дядо ти. /Мислите на Олаф бяха прекъснати от думите на огненият дух.
-Разбирам. /Каза той и се изправи чустваше се напълно възтановен от битката и наученото умение преди няколко часа. Асе се разходи из бараките в издирване на Вик О Шлиндер. По пътя се срещна с Гарт Карен и си поговориха малко. Гарт бързаше явно го бяха пратили на някаква мисия и щял да се върне след няколко седмици. Търсенето продължи не много дълго след няколко минутно търсене той видя Вик. Който се бе подпрял на една колкона и разглеждаше някакви листове които бяха направени като книга. Асе се приближи леко и се изкашля при което учителят му го забеляза.
-Извинете ме че ви притеснявам уителю, но искам да начуа Ярост или Боен Вик. /Усмихвайки се Асе зачака отговор от учителя си.