Пристанището

Характерните миризми за едно пристанище бяха на лице - риба, морска сол, чуждестранни вносни подправки. Из целия залив бяха закотвени галери, шхуни, бойни галери и търговски кораби. Безброй знамене се вееха там, но преобладваше герба на Черната цитадела - черен дракон на червено поле. Контрабандата беше силно развита тук, както и пиратството.

Сините ми очи,преливаха от цветовете на океана.Бризът подмяташе косите ми на ляво и се носеше с тях.Като изключа,че смърдеше на риба,беше наистина приятно.Доста знамена се вееха.Най-величествено бе това със знакът на Черната Цитадела.Огледах хилядите малки лодки,най-различни видове.Не разбирах нито от риболов,нито от видове лодки,но бях чувала,че шхуните са вид,който имат две големи трапецовидни платна, като по-голямата мачта е разположена отзад и има удължение.Срещнах няколко такива,но само на една от страни,с черен надпис бе гравирано "елфски лъч".Точно тази лодка,която търсех аз.Приближих се плахо и застанах близко,за да я огледам.Кадифеният ми глас се разнесе по течението,когато извиках:
-Бил...?

От моряк я погледна от палубата, после се обърна и извика.
- Капитане, едно хубаво момиче ви търси.
Приканен от тези думи се появи и самия Бил. Беше доста едър мъж и много приличаше на пират. Е нямаше превръзка на окото и кука на ръката...нито пък дървен крак, но пък го докарваше на брада и излъчване.
- Ахой. - извика той на Кейт. - Какво иска ти от мени, момич? - явно мъжът не можеше да говори като хората. ( xD )

-На мисия съм...пратиха ме при вас.Всъщност самата аз не знам,с кого и защо трябва да преговарям...е,бихте ли ми разяснили ситуациата?-учтиво попитах аз и седнах на палубата,гледайки мъжът в очите.Зениците ми се свиха от слънцето,което галеше кожата ми с последните лъчи преди да се скрие зад голям облак.Лекият ветрец се заплете с косите ми и белият ми корсет ме стегна,щом се наведох.Ръкавите,за да не ми бъде хладно вършеха страхотна работа и разеха ръцете ми,както и кожата по тях от ледните повеи на морският бриз.За миг зареях поглед по облаците и в следащият отново погледнах към Бил.Интересно ми беше,дали той знае нещо по въпроса,или съм за зелен хайвер...

Бил не гледаше облаците, а деколтето на момичето, което то така щедро показваше.
- Хуаи гърди. - похвали я той. - Но по въпросъа. Тряъш ми за да спасиш екипажа ми. Аз контрабандист, но добър такова. Значи има едно момч, което използва екипажа ми като свои слуги. То маг и то краде от мен, то краде от мен!! - ядоса се той. - Ти трябва го накараш да ми върне неща. Не го убива, защото то скрил мои пари някъде. Трябва го накараш да каже къде. Моля, аз възнагради теб богато. Момч е Дух маг и се намира в "Старата котва", кръчмето и се каа Дей или некво такоа...Разбра ли ко ти говори аз?

/Не, сериозно, разбра ли?/

Разсмях се.Мъжът говореше като момче с махмурлук,което пада от Марс.Когато отправи забележката към деколтето ми ми идеше да му забия два шамара,та да се знае,ама се сдържах и изслушах речта му до края.Слънцето тъкмо залязваше,а аз се изправих грациозно.
-Добре...ще го накарам да ми каже,къде са скрити парите Ви,спокойно...И да разбах всяка ваша дума.Е,до скоро...-слязох бързо от шхуната.Тръгнах да намеря кръчмата..

Стигнахме до пристанището,бризът развя косите ми назад,облякох си ръкавите,защото ми стана хладно.Оправих косата си,очите ми отново бяха станали сини като морето.Двамата се отправихме към шхуната на Бил,за да му върне златото и аз да приключа все пак с тази неприятна задача.Нямах намерение да се връщам в Академията,плановете ми бяха да ида при Вайл...не го бях виждала от доста време...Усмивка разведри лицето ми,в момента мязащо на ангелче:
-Добра кореспондентка съм,нали?-засмях се аз,докато вървяхме

Дей се засмя звучно и не отговори. Истина си беше, биваше си я. Бяха наближили "Елфски лъч" и един от моряците на Бил сочеше двамата приближаващи се младежи и крещеше нещо. Скоро самия Бил се появи и слезе от кораба, последван от двадесет човека с оголени саби.
- Де е злато? - попита той грубо и насочи оръжието си към Дей, който се намръщи и погледна към водата до шхуната, откъдето рязко се издигна един сандък и движен чрез телекинеза се тръшна на кея.
- Доволен?
Контрабандиста изгрухтя нещо и подаде на Кейт една кесия с жълтици и й се ухили с жълтите си зъби.
- Ти дуро момич. Защо не стане част от екипаж ми?
Дъха му миришеше на бъчва.

/Кейт, печелиш 250 Злато, 20 Слава, 15 Опит, 2 Атака и 1 Късмет./

-Хахахаха..-разсмях се звучно аз и вметнах-Понеже си идиот,глупак,без стратегическо мислене в кухата,пълна с алкохол тиква като за край:не ме заслужаваш....?-загатнах аз,завъртайки се към Дей:
-Радвам се,че се запознахме...трябва да тръгвам!-целунах го по бузата и със същата грациозна и гъвкава походка,с която дойдох тръгнах към Черната Цитадела,в мислите ми все още блуждаеха мислите за кражбите на Дейшифт,но си ги избих от главата,Вайл беше целта ми...Хм...как ли щях да вляза? Може би с промъкване в сенките..Или простата мисъл,че иска да ме види?Широка усмивка се разля по лицето ми докато вървях,косата ми се поддухваше на дясно и причудливите мисли,минаващи през главата ми бяха,че всъщност съм що-годе пияна,че е единадесет вечерта и че мога да събудя Императора с ненадейното си пристигане.Тази мисъл много ме зарадва,той ме беше виждал по нощничка,аз него не.Ето,реванш...

Вървейки в тъмнината,Анна беше забравила за времето.Колко ли дълго се беше проточило нейното вървене от Телепортната сграда до Пристанището?Двайсетина минути или пък повече?Хмм...обичаше мрака..обичаше да вижда мрачните сенки на хората,отразени в земята от лампите,които светят посред нощ.Обичаше да е обгърдната в мрака,в неизвестното...обичаше да чува тихите си стъпки и дългите песни на щурците.Обичаше как някои хора ги беше страх от тъмното и гледаха да се приберат вкъщи по-бързо..какви глупаци бяха...Луната тази вечер беше просто прекрасна.
Тя стигна до една лодка и се огледа наоколо.Търсеше някаква светлинка,която да подсказва къде е този капитан,който не умее да пише човешки.

На пристана бяха закотвени множество кораби. Моряците бяха наизлезли, те не се страхуваха от тъмното, дори напротив, също като Анна му се радваха. Повечето от тях бяха насядали на бурета, сандъци или просто на кея, пиеха много ейл и ром, крещяха, псуваха и общо взето простееха. Почти никой не забеляза Анна веднага, защото момичето несъзнателно, или може би нарочно, се криеше умело в сенките. Тези, които все пак успяваха да я видят я проследяваха с хищен поглед, но засега не я закачакаха. Все още не бяха достатъчно пияни и виждаха добре, че тя не е обикновено момиче.

/Анна, за да откриеш кораба на капитан Бил, трябва да разпиташ някой. Опитай се да бъдеш тактична, на пристана има над 300 моряка./

Анна се приближи към една група от моряци,които пиеха и псуваха наред.Веднага й дойде на ум да им разбие зъбите още сега..тук на секундата,но се сдържа,защото така нищо нямаше да постигне.Не познаваше мястото и не искаше да се лута из мрака сред тея едри шишковци с ром в ръка,които я гледаха така всякаш искаха да я отвлекат в нейната стаичка,да я притиснат в ъгъла и да....разтърси глава като си го помисли.Все пак успя да прикрие отвръщението си и бавно и правно се приближи към тях.С предизвикателна усмивка тя поздрави всеки един от тях.Палаво се заигра с косата си пред тях..обожаваше да се държи така с мъжете.Да ги предизвиква и след това да ги оставя.
-Хей,веселяци бихте ли ми казали къде мога да намеря кораба на капитан Бил?Трябва ми спешно.-каза мило,без промяна на тона.

Моряците се спогледаха и после един от тях - гол до кръста мъжага, стабилно окосмен и доста мускулест и мургав - каза :
- Добре, сладурче, ще те заведа лично. Последвай ме.
После той стана и тръгна измежду лабиринта от разтварени сандъци. Малко по навътре спря и каза :
- От тук.
Сочеше на Анна една от пътечките измежду товара.

/Анна можеш да :
1. се довериш на космато-мускулесто-мургаво-пияния моряк и да тръгнеш малко пред него, като оголиш гърба си.
2. да се заянатиш и да се подложиш търпението му на изпитание, като не му се довериш./

Анна поогледа странния мъж срещу нея.Отвърна поглед от тялото му,защото то я отвръщаваше,съшо толковоа колкото и неговото мазно лице.Каза й "сладурче"....ужасен тип..такъв бой щеше да му хвърли,ако не беше с мисия.А пък и Майк я беше прадубредил да не убива никого.Не че уважаваше мнението му,но май беше прав.За нищо на света нямаше да го последва.Особено пък като й показа "пътя към кораба на Бил".Тоя за толкова ли малоумна я взимаше?
-Добре...ъмм..защо не ми кажеш къде е просто?

Мъжагата се понамръщи, защото великия му план(който включваше удар от засада в гърба на Анна, обир, продаване на дрехите й и всичките й ценности, а може би и продаване на самата нея като робиня на някой перверзен лорд, евентуално и среднощно забавление.), се беше провалил. А не можеше да я отвлече пред очите на всички, защото наблизо(не в неговата група), имаше хора на Бил. А Бил мразеше своеволия.
- Хм. Добре де. Сигурна ли си, че не искаш да те заведа, сладурче? Така няма да се загубиш и няма да попаднеш на лоши хора...
"Мъжагата" беше много подъл, добре, че Анна не знаеше какво й мисли.

/Анна, можеш да го последваш все пак и да го пръснеш черепа, ако се опита да ти направи нещо(чак мен ме издразниха мислите му!) или може да потърсиш някои по-коректен човечец./

Анна задържа дъха си и сви ръцете си в юмруци.Очите й се присвиха.Много добре знаеше какво се върти из главата на този простак.Как е възможна да е такава свиня???
С едната си ръка нипипа един от ножовете,скрити в тайните джобове на червената й мантия.След като се увери,че са там се усмихна дяволите.Ако тая свиня не искаше да разбере от думи щеше сама да го нареди.Беше сигурно,че ще му хареса да гледа как жена го убива.Негодник!След като запази самообадание,тя се усмихна с най-широката усмивка,която можеше да има.Отпусна гласа си и отново стана мила и добра.
-Просто ми кажи къде е кораба на Бил.-повтори тя думите си от преди.-Аз мога да се пазя от някои негодници намиращи на пристанището.Но благодаря за желанието от твоя страна.Сигурна съм,че някой ден Бог ще те благослови за твоята доброта,господине.-Гняв се криеше сред думите на последното й изречение.

Той я погледна намръщено и кимна към нея. Анна усети как започнаха да я заобграждат другите моряци.
- Какво става тук? - попита един новодошъл и хората около Анна бързо насядаха и започнаха да гледат невинно.(xD)
- Нищо, просто щяхме да я екскортираме до шхуната на капитан Бил. - каза косматия мошеник. Новодошлия, който беше не по-малко отвратителен на вид го погледна подозрително, после каза на Анна :
- Нека аз те заведа. Кораба не е далече.

/Анна би ли се доверила на този? Very Happy

/

Анна нямаше пълно доверие на хората,но сега беше наложително.И въпреки вида на този новодошлия тя усети,че може да му вярва.Дали бъркаше?Вероятно,но това сега нямаше значение.Тя можеше да се защитава,така че всичко щеше да бъде наред,ако този тук я нападне.
-Да,добре.След Вас.-каза Анна и му хвърли един предизвикателен поглед,след това задържа погледа си върху онази свиня и се изплю на земята до обувките му.
-Извинявай ядох недоопечено свинско тази вечер.-тя се разсмя.

Атмосферата стана напрегната и затова втория мъж и направи бърз знак да го последва и Анна направи точно това. Повървяха малко в тишина, вълните се разбиваха в кея наблизо.
- Ето го кораба. - бяха стигнали до една хубава шхуна. - Да ти помогна да се качиш? - попита той и се ухили. Имаше няколко черни зъбa( Very Happy

). - Само се шегувам, ето качи се оттук.
Една въжена стължа падна и момичето може би трябваше да се качи...Но наистина ли това бе кораба на Бил?

/Е? Smile

Ще се качиш ли?/

Анна погледна леко странно въжената стълба,по която трябваше да се качи...не й хареса особено...даже през ум й мина,че този е като другия първия и иска да й направи нещо..може би това дори не беше кораба на Бил..и все пак тя реши да се качи,защото беше доста твърдоглава,а пък и не се страхуваше особено.
-Благодаря.Ти няма ли да се качиш?-подкани го Анна с лека надсмешка.След това бавно започна да се качва по стълбата.

Мъжа се ухили отново и я последва, като се наслаждаваше на гледката на качващото се момиче.
- Ако искаш мога да ти помогна малко? - пошегува се той предлагайки да сложи ръцете си на кръста й или бедрата й. Всички моряци бяха перверзни глупаци, несъмнено. Но все пак този не направи нищо неприлично, за негово щастие. Когато се изкачиха на палубата на шхуната, нарена "Елфски лъч", ги посрещна цяла делегация от моряци. Анна за миг си помисли, че е попаднала в капан, но един едър мъж, адски много приличащ на пират, се приближи към нея и каза:
- ООоо, хуато миче от Академята? Е, тоа се каа късмхет. - изгрухтя той и я огледа добре. - Ши свършиш работа, ако иска? Дава пари? Хм?

Анна изръмжа,когато се качваше по стълбата.Така й се искаше да му удари един с крака на тоя перверзник.Странно защо човекът,който направляваше живота й в Шелтър се затрудняваше на тази дума "перверзник" xD.Когато се качи на палабута огледа много добре всичко и усети неприятната миризма на мъртво човешко тяло носеща се във въздуха.
А когато видя и Бил...леле майко,не беше очаквала такова..кхм..чудо..Едвам разбра какво й каза,но след няколко допитвания до скритото си аз наречено "VladTaltosh" най-накрая си преведе какво иска да й каже той.
-Нали за това съм изпратена тук...да ти помогна за нещо.Така че казвай какво.-изсумтя Анна искайки да се отдалечи малко от миризмата.

- Дуре, знач... - започна Бил. - ...ти ша си моету талисманче, което шъ показвъм на вражеский екипаж. Тря видят, че си хубавъ и да искат да те вземът за откуп. Аз ще те дам на техния капитан и после ти го убивъш. Аз идвам, убивам му екипаж, крада му стоката и паля корабъ. И ти давам пари. - само последното изречение беше казано правилно. - Съглас?

На Анна й хареса идеята.Никога преди не се беше правила на невинна жертва,никой никога не бе искал откуп за нея.Всъщност това беше съвсем ново начинание за нея.Но щом от нея се изискваше само да се прави на такава,да изглежда хубава и да убие онзи нещастник тя щеше да го направи без да й мигне окото.Беше добра актриса.
-Добре.Готова съм още от сега.Кога ще започне мисията ми?-гордо каза Анна като се изпъчи и сложи ръцете си кръста си.Придоби онзи странен присвит секси поглед xD и изкриви устната си.Беше радостна,че този път нямаше нужда от второто й аз "VladTaltosh".

- Оййй, пускайтйе веслата, вдигайте платната, тръгаме! - извика капитана и моряците му се задвижиха с невероятна скорост и умения. Бяха професионалисти и всеки си знаеше работата, без да се пречка пред краката на другите. Мъжа, който беше довел Анна до тук застана на кормилото. Капитана каза на Анна:
- Сега отиаме в морету. Ще видим корабъ и ще тръгнем се бием с негу. Там срещу нас ще се изправи едно пират. Много силен. Ний ще съ направхим, че губим, а после ще те дадем като откуп за живот си. Ти красива, ти бижу, теб ще вземат, ние ще се направим, че бягаме. Ти убиваш пиратъ, ние атакува изненадващу, убиваме, крадем и те спасяваме? Ок?

» Пристанището
» Пристанището