Пристанището

Асе усети притеснението на войниците когато видяха големината на вражеската войска . Дори той самият усети че победа няма да има най-вероятно ще го победът , но несе отказа . Все пак той беше Черен Гвардеец защитник на Императорската воля и заповед . Първият коръб който се приближаваше беше по-малък от останалите той возеше провизиите на войските . Огненият Юмрук извика .
-НЕКА МЛААХ ГОСПОДАРЯТ НА ПЛАМЪЦИТЕ БЪДЕ НАШ ЗАЩИТНИК И НЕКА НИЕ ПРОСТИТЕ ХОРА ИЗПЪЛНИМ ЖЕЛАНИЕТО НА ИМПЕРАТОРА . НЕКА БЛАГОСЛОВИЯТА НА МЛААХ ВОДИ ВАШЕТО ОРЪЖИЕ , А ВЕЧНИТЕ ПЛАМЪЦИ ДА ИЗГАРЯТ ВАШИЯ ПРОТИВНИК . /Момчето отчаяно се опитваше да повдигне духът на войската която бе пред него . Самият Хелиар Ла Ниет се намираше на една от най-високите згради на около . Пазителят на Елфската Кралица бе вдигнал ръцете си и сякаш се бе съсредоточил върху нещо . В ръцете му започнаха да се появяват две топки едната беше изградена от пламъци които танцуваха и сякаш със собствена мисъл дебнеха да изгорят опонента си . Другата гладка като издялкан камък от сръчен майстор покрита изцяло в лава , а лавата беше чиста сякаш туко що беше изригнал волкан с лава от недрата на земята . Двете топки постепено се оголемяваха , а младия гвардеец не помръдваше очите му бяха затворени , но той усещаше погледите на войската пазеща Лорион . Когато двете топки достигнаха диаметар от около десет двадесет сантиметра . Елфския Рицър ги блъсна една в друга топката хибрид която се получи беше огромна , а светлината заслепи хората на около пламъците покриваха повърхноста на малкото копие на слънцето . Вътрешноста беше покрита с чисатата лава . Асе бе изпразнил главата си и изцяло се бе съсредоточил върху първия кораб с провизийте той бе един от най-важните защото ако тази войска остане без провизий ще трябва да си търсят нови . В празния Лорион едва ли щяха да намерят нещо . Постепено Огненият Император започна да се отделя от ръцете на младия пиро маг издигна се на около двадесет метра над главата му тогава от тялото на Португас се отделиха пет огнени топки не много големи . Той залепи огнените топки за гърба на Огнения Император след което с лек замах Императора залетя на пред с невероятна скорост . Огнените топки не бяха заразрушение , а за да подсилят скороста на Огнения Император . Императора се вряза във вражеския кораб експлозията бе огромна , но останалите портивнически кораби почти не пострадаха . Някой от платната им изгоряха и те започнаха да изостават , но щетите не бяха голями . Единствено коръбът с провизий бе изпарен от лицето на земята . Когато пет или шест от корабите на врагъ преминаха лентата където се намираше мрежата за която Лордът на Лорион говореше . В далечината от една наблюдателна кула момчето дочу викът на лорда .
-СЕГА ВДИГНИ МРЕЖАТА . / и почти моментално някаква огромна верига по-дебела от един кон верига проблясна под слънцето . Тогава една огнена стрела изхфърча във въздуха и корабите на Лорион се спуснаха в атака . Голямите глаери които бяха тежко оборудвани стреляха от голямо разстояние , а враговете им одвръщаха на изтрелите . По малките скорпиони и леките галери бързо се приближаваха изстрелваха по няколко пъти и бягаха . Сякаш идеята на младия служител на Императора Вайл работеше , а той самият беше седнал на земята . С чаша светло кафиява течност и хартия пълна с тютюн .Черната смес която по принцип пиеше момчето беше разредена с мляко което беше пък смесено с билки които подпомагаха на въстановяването на енергията която беше загубил след използването на Огненият Император .

/Надявам се да несъм те разочеровал приятелю /

Лорд Бренов нададе възторжен вик едновременно с войниците, след представлението на Португас.
”Само ако имах още двадесет мага от неговият калибър...” – помисли си с тъжна усмивка управникът на Лорион.
Из флотата на враговете им бе настъпил хаостът, предизвикан от изненадата. Никой не бе очаквал подобна нестандартна стратегия – а именно, участието на веригата, която разделяше вражеската флота на две. Корабите на Лорион, които бяха били скрити зад близките възвишения от двете страни на залива, бяха атакували в тила на враговете, а на корабите, които бяха заклещени от мрежата, не им оставаше нищо освен да продължат напред в опит да свалят войниците си на окупираният плаж, от който вече прехвърчаха запалени стрели. Няколко от вражеските галери пламнаха и постепенно пожарите зачестиха.
Лорд Мариъс се огледа. В очите на воините си той виждаше увереност и нов прилив на морал. Но той не се заблуждаваше, въпреки доброто начало на тази битка, едва ли всичко щеше да продължи по мед и масло.
Още докато мислеше над това, от една масивна фрегата се надигна тъмно-лилаво сияние, което се издигна над целият залив под формата на сфера. После с грохот се спусна и се вряза в мрежата. Въпреки че устройството от метални брънки бе изковано с помощта на магия и бе много издръжливо, след тази атака, в него зейна дупка и веригата бе разкъсана. От фрегатата се чу зов на рог и вражеската флота отново бе цяла...и бе концентрирала силите си над Лорионската флота.
Освен този крайно неприятен факт, известен брой копия, изградени от нещо червено и гъсто полетяха от същата фрегата и се понесоха точно срещу черният гвардеец, който явно не очакваше толкова бърза контра-атака.
- Сир Ейс! – изкрещя Мариъс и Португас се обърна точно навреме за да види летящите към него копия от кръв. Имаше съвсем малко време за действие.

/Опиши действията си и хвърли зарче. При четно ще бъдеш ранен, при нечетно ще се измъкнеш от атаката. Много хубав пост ми беше написал. Smile

/

Асе гледаше кръвта която летеше към него приличаше на дух . Португас махна с ръката си и цялото му тяло пламна с огнйове . Огнените крила от гърба му го издигнаха на горе той стисна Огненият Чук На Разрухата с двете си ръце . Очеивдното тези чудовища нямаха много мозък защото Асе почти ги срина с един дъжд от удари с чука . Но кръвта която се разплиска на около се събра и стана една голямама маса от кръв . Зениците на Асе се разшириха от изненада , но Португас не изчака атаката на кървавото тяло . Той извика .
-ЗА ИМЕПЕРАТОРАААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!! . След което се издигна още няколко метра на горе извъртя Огненият Чук във въздуха . Скочи на долу към зградата от която се беше издигнал крилата и пламъците по тялото му ги нямаше . Той се превъртя във въздуха точно преди да се презими . Първото нещо което докосна земята беше Огненият Чук на Разрухата който разруши зградата на две , а вълната се пръсна на всякъде . Една огромна линия покрита с натрошени и остри като нож кристали . Това не бе всичко от което се състоеше линията кристалите бяха покрити с лава и магма . Линията се удари в кървавото чудовище което стоеше срещу Асе . С няколко плавни движения Португас се спусна на земята . Зградата беше напълно разрушена Асе се ядоса защото наблюдателният му пост си замина . Всички войници на около бяха се затичили да помагат на Португас , но той извика .
-ПО МЕСТАТА ГЛУПАЦИ НЕМОЖЕТЕ ДА ГО УБИЕТЕ!!! /Но явно от рушащата се зграда и изтрелите от корабите никой не чу заповедта на Огненият Рицър . Младия Гвардеец неможеше да си позволи да загуби нито един войн преди вражеските корабите да разкрият пълния капацитет от войни . Почти нищу нему остана да направи огненият маг се сети само за едно нещо което можеше да помогне в този момент . Пиромансерът завъртя Огеният чук в едната си ръка заби го в земята . Наведе главата си към дръжката която бе стиснал с две ръце и се концентрира . Секунда по-късно Пиро магът вдигна главата си към небето и с пълен глас който беше подсилен с душата на Огненият Елемент извика .
-СПРЕТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ . /В този момент Асе усети че голяма маса въздух започва да се концентрирва около него и видя че ръката на кървавия плужек го нападаше с ръката си . В този момент в краката на Асе се появи пентаграм момчето пак извика .
-АЗ СЪМ ОГНЕНИЯТ ЮМРУК АСЕ!!! /След последната буква от името си в краката на младежа се издигнаха пламъци . Които затанцуваха по върха на плочите и пентаграма . От концентрирания въздух на около пламъците се пръснаха ужасно бързо и скоро ОГНЕНИЯТ ПИЛАР се издигаше почти на височината на Наблюдателната кула . Войската която беше тръгнала на помощ се стописа от викът на Асе и се върна в редиците си . Морската битка още продължаваше но корабите на Лорион падаха Трудно но сигорно .

The member 'F1reF1stAc3' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Пристанището - Page 5 De1

Огромната кървава фигура, която най-вероятно бе един вид голем, замахна с юмрук и го вряза в огненият пилар, който Хелиар ла Нейт бе издигнал. Кръвтта закипя и ръката на съществото се деформира и изпари.
Сякаш усетил това, призователят му бързо го освободи и кървавата маса се изсипа по паважа и започна да се размества, образувайки около тридесет нови фигури – по-малки варианти на огромният кървав голем.
Бездушните същества моментално се хвърлиха към изненаданите войници.
В далечината се чу нов рог и Ейс забеляза, че оцелялата част от флотата на Лорион е дала знак за отстъпление. Нямаше смисъл да се жертват и последните кораби, поне не й на мига.
Вражеската флота вече започна да стоварва войници на брега и лорд Мариъс даде команда на копиеносците да направят фаланга, а стрелците да пуснат първи залп по слизащите врагове. Битката се развиваше неочаквано бързо.
Кървавите големи буквално избиваха всеки, застанал на пътя им, защото хладните оръжия просто се врязваха в кръвта без да й причинят никакви щети. Само магия можеше да ги свали.

/Опиши действията си. Отново свободно РП./

-КОЙ В ИМЕТО НА МЛААХ СИ ТИ ? /Чу се бойния вик на Португас.Д.Асе който беше напълно откачил целия терпереше . Не от страх или от притеснение , а от ярост и омраза . Това което се случваше на войниците му нему се ндравеше . Асе се изправи с помоща на огнения си елемент който беше в тялото му от гърбът му излязоха огнени крила . Две огромни крила с ярко оранжаво червен пламък . Под двете огромни крила излязоха две по-малик четворката крила действаха едновремено сякаш бяха един отбор . Пламъците по гърба на Асе танцуваха с бясна скорост . Самият Хелиар Ла Найт летеше във въздуха стиснал здраво Огеният чук на разрухата . Всичките войни който умираха пред лицето му нямаше да бъдат забравени така си обеша той . Асе стоеше във въздуха сякаш нищо не ставаше той погледна на горе към небесата и направи някакво движение с ръката си над главата си . След което погледна обратно към войската на Лорион която беше под натиска на враговете . Асе хвана оръжието си с двете си ръце и с пълна мощност извика .
-ЗА ИМПЕРАТОРА И ЗА ЛОРИОННННННННННННН!!!!!!!!!! . /В този момент цялото му тяло се покри с течни пламъци течноста която капеше от тях беше магма и разтапяше почти всичко върху което се докоснеше . Вражеската войска напълно загуби Асе когато той се изпари от небето . Той самият неможеше да повярва каква скорост му давата четирте крила . Огненият Архангел се спусна върху кървавите големи и ги нападна сякаш стадо вълци нападаха елен . Оръжието на Асе което бе покрито с магма моментално изпаряваше вражескатите кървави големи . Няколко мига по късно Асе се озова в центъра на битката изгаси всички пламъци за да не нарани свойте съдружници . Сусна се на пред с яростен замах и една торба обиди към противниците му думите които никой себе си уважаващ човек неби пофторил . Португас продължаваше да терпери очите му горяха зрението му бе замъглено и единствено пред себе си виждаше войни които трябваше да умрът . Той стъпваше на пред воден от яроста и омразата . Както правеха някой от берсеркарите Асе остана без ум и разум беше се превърнал в месомелачка трепеше всичко на пред и това можеше да му коства битката но той не мислеше за това сега единственото за което мислеше е каква е тази аура . Тя беше по слаба от аурата която беше усетил когато беше в Цитаделата . Но също така не бе за пренебрегване смърта на вражеските войни продължаваше първият коръб който бе акустирал се изпари беше потънал в дън земя . Воторият коръб който акустира това бе коръбът който Асе чакаше аурата струеше от там . Мощна силна звярска аура струеше по целия кораб . За миг Португас овладя тялото душите и разума си за миг достатъчен да осъзнае че почти всичко живо около него е мъртво . Миг достатъчен да осъзнае че вече е загубил . Той стисна здраво Огненият чук на разрухата съсредоточи мисълта си притвори очи . Секунда след това отвори очите си и освободи аурата си жълтя череп се изправи зад Асе . Жълтите пламъци се разнесоха на около и всички слаби войни припаднаха . Португас отправи предизвикателство на аурата от втория кораб . След като аурата на Асе струеше на около и почти нито едно живо или мъртво същество около него неможеше да помръдне той зачака да види войнът от коръба . От там излезна висок строен мъж тялото му беше разядено от червей които лазеха на всякаде . Поне от лицето и ръцете се виждаше тази гледка други части от тялото му несе показваха той бе покрит с тежка броня . Съществото стъпи на пред и слезна от кораба тишина танцуваше на около никой не помръдваше всички гледаха двамата титани които бяха на път да си откъснат гърлата и да изядат труповете си . Силната мощна аура която беше усетил Асе преди се изплъзна из улиците на градъ и се изпари войните тичаха след него . Но Португас неможеше да ги спре трябваше да се бие с този дзвяр с това животно което се беше изправило срещу него . За изненада на Черния Гвардеец челюста която на половина беше покрита с кожа , а другата половина бяха чисти кости се отвори съществото проговори .
-Аз съм Флаем Емперор . /Проговори с тежък глас съществото . Оръжието му което наподобяваше тежка бойна брадва покрита със страни елементи от рода на диманти рубини малки черепи гравирани с златни нишки пламъци . То се изпълни с пламъци ръката оръжието и скоро цялото тяло на Флаем Емперор се покриха с пламъци . Яростни буйни жестоки пламъци Португас неможеше да повярва срещу какво се беше изправил . В момент в който дори той започна да потъва в отчаяние в момента в който се почуства малка нищожна бубуолечка която всеки момент щеше да бъде смачкана . В този момент тялото му се покри с черни пламъци , а в съзнанието си той чу гласа на могъщия властелин на вечните пламъци . А имено всемогъщия Млаах богъд който беше подарил на Асе Крилата си гласът казваше .
-Убий го той не трябва да живее той трябва да умре мислех че съм го унищожил но явно този некромант който мина покрай теб го е съживил . /Очите на Асе се отвориха широко той неможеше да повярва какво чува гласът на Млаах продължи да говори .
-Той е войн който някога носеше титлята Огненият Император той бе най-великия пиро маг който помня той се опита да ме призове на дуел но умря от пра дядото на Вайл . Сега е твой ред да го убиеш той е отслабен неможе да се бие с пълна сила с моята помощ това няма да е проблем надявам се . /Тогава гласът изчезна Черните пламъци избухнаха магията на Крилата бе активирана . Сега Асе разполагаше с моща и силата мисълта за да победи Огненият Император който се беше изправил срещу него . Асе се приготвяше за атака когато чу яростен истерически смях и няколко думи .
-Зихаахахахха Млаах неможеш да помогнеш на това момче ще го убия . Зихаахахах тогава ще дойда за теб Зихахаха Зихаххаа . /Продължаваше да се смее Флаем Емперор . Асе се изпълни с ярост както никога до сега пиро енергията разтърси тялото му движеше се толква бързо че тялото се покри с още повече черни пламъци . Адреналина на Асе беше на максимум сърцето му щеше да експлодира . Той неможеше да понася съществото което стоеше пред него . Португас се изстреля с пълна скорост на пред и започна да напада Огнения император с Огнения Чук На Разрухата . Двамата си обменяха стотици удари за минути време който на Асе се струваха като часове . Битката продължаваше след около още сто удара Императора отскочи на зад и се изсмя истерично .
-Зихаахах неси толкова зле Зихахххаха . /Асе също се отдръпна на зад и застана безподвижно започна да атакува яростно въздуха с цялата сила и скорост която имаше . Урагани ветрове задухаха на около от скороста на ударите които момчето възпоризвеждаше . Докато той удряше въздуха Императора се впусна на пред с дялоското си оръжие когато Пиро магът прецени че разстоянието е достатъчно нанесе своя удар умението което бе използвал го беше научил от учителя си Копието името на умението беше Пиро Сплаш . За жалост императора прочете атаката на Асе и я избегна след което се озова зад Португас . Който се обърна и видя как Огненият Император се готвеше да го нападне .

Лорд Мариъс следеше битката между гвардееца и онова немъртво същество. Бренов разбираше, че от изхода на този дуел зависи много и се възхищаваше на куража и силата на този младеж, който бе решил да се включи с тях в тази загубена кауза.
Паважът под краката му се разклащаше от мощните сблъсъци на Ейс и съществото, назовало себе си Флейм Емперър. Защитниците на Лорион, както и враговете им, било то немъртви или хуманоидни зверове, всички гледаха с очакване крайният резултат от дуела, като бяха загърбили за момент собствената си битка.
***
Пиро слашът на Ейс удари в празното пространство и той рязко се обърна, осъзнавайки, че няма да успее да избегне контра-атаката навреме. Стягайки тялото си за неизбежният удар, той успя да види паниката в очите на защитниците, които досега го бяха следяли безмълвно, залагайки всичките си надежди на триумфа му. Щеше да ги разочарова, осъзна той, но нямаше какво да направи в момента. Само ако оцелееше след...
Болката, която прониза гърдите му бе нечовешка. Издължената брадва на Флейм Емперър бе минала с лекота през тялото му, разкъсвайки по пътя си множество тъкани и жизненоважни органи. Той опусна оръжието си и плювна кръв.
- Зихахаха! – изсмя се врагът му и повдигна брадвата си, а заедно с нея и Ейс, който бе увиснал на нея като знаме. – Добър опит, зихаха!
Флейм Емперър замахна силно и удари Ейс в напуканата земя, правейки огнен кратер с тялото му. После измъкна брадвата си и отново се разсмя. Ейс усети как студената прегръдка на смъртта го обгръща.
***
Лорд Бренов преглътна и стисна зъби до болка. Всичко бе свършило. Лорион бе паднал. Вражеската сила нададе силен вой на триумф и се нахвърли върху падналите духом защитници.
„Съжалявам, момче.” – помисли си управникът на Лорион, гледайки с тъга разбитото тяло на младият гвардеец. – „Не си заслужаваше да даваш живота си за опърпана сбирщина като нас.”
Мариъс съжаляваше, че не бе гласувал доверие на Португас още от самото начало. Бе го приел за поредният нахакан глупак, мислещ си, че светът се върти около него. Рядко се срещаха толкова самоотвержени хора като този гвардеец. Бренов усети как тялото му изтръпва, първо косъмчетата по ръцете му, после кожата на бузите му, а сетне и цялото му тяло. Гледаше отстрани как хората му измират и не можеше да направи нищо.
Той остъпи крачка назад, после се обърна и тръгна да бяга. Стигна до руините на една от срутените вече сгради и се изкачи по отломките. Стигайки върха, той си пое дълбоко въздух и изкрещя силно, без да влага във викът някакви определени думи, поне в началото.
***
Флейм Емперър чу зверският рев на някакъв тъпак и погледна към близката руина, от която все още се надигаше дим. На най-високата отломка стоеше някакъв ненормалник и...хвърляше проклятия. Немъртвият маг се вслуша с интерес и се ококори. За пръв път чуваше толкова брутални псувни.
- ЗИХАХАХА! – засмя се той диво, после започна бавно да се приближава към този ненормалник. Колкото и да бе забавен, трябваше да умре за обидите, с които засипваше подчинените му. Изведнъж той осъзна, че нещо е заклещило кракът му и го възпира да направи поредната крачка. Той се обърна раздразнено и видя, че една окървавена ръка е сграбчила глезена му. Очите му отново се разшириха в неверие, когато разбра кой е притежателят й. Португас Д. Ейс бе сграбчил кракът му. Тялото на гвардеецът бе в толкова лоша форма, че Огненият Император не можеше да повярва, че врагът му все още е жив. Той впери поглед в очите на младежа, видя, че са затворени и прочете в това безсъзнанието му. И въпреки това младият гвардеец не му позволяваше да продължи напред. Гневът го заля и той надигна отново брадвата си и замахна да отреже главата на този упорит боен маг.
***
Мариъс Бренов се засмя предизвикателно, когато видя как Флейм Емперър бе чул обидите и се бе запътил към него. Но после управникът на Лорион бе зяпнал. Това не можеше да е истина. Той пребледня, но после се осъзна. Португас Д. Ейс явно все още бе жив и се опитваше всячески да им помогне. Лордът бързо заслиза от руините и скоро се озова в основите на опушената руина. Срещу него се изправи някакво огромно зеленикаво същество с двуръка брадва в ръце и замахна към главата му. Мариъс залегна, направи стъпка в страни и извади меча от ножницата си. Миг по-късно го заби в ребрата на зеленокожият гигант пред себе си и съществото се срина на земята почти моментално, бълвайки кръв. Бренов извади оръжието си и бързо се затича към кратера, оставен от тялото на Черният гвардеец, като колеше по пътя си всеки враг, който видеше. Бойната ярост постепенно го обзе и пред очите му падна червеното перде на лудостта. Отдавна не бе изпитвал това поглъщащо чувство на безсмъртие. Някак си се беше озовал до групичка от войниците си, които бяха направили кръг и си пазеха гърбовете.
- Милорд? – ефрейторът, който го бе заговорил му бе бегло познат, но това сега нямаше значение.
- Напред! – изкрещя Мариъс и заби меча си в гърлото на някакво космато хуманоидно същество. Не изчака да види дали ще го последват. Просто се затича напред. Единствената му мисъл бе да умре с чест. Чу зад себе си най-хубавият звук. Изпълненият с морал рев на хората си.
***
Фигурата тичаше с всички сили. Навсякъде около него се чуваха крясъци, смехове, бойни викове. Из въздуха се разнасяха огромни облаци дим и фигурата се закашля. Но не димът го притесняваше, а мириса на смърт. Лорион бе загубен. Половината от града вече бе в руини, някога проспериращото градче едва ли вече щеше да е същото.
Пред него изникнаха някакви немъртви гадове и фигурата изпрати множество дребни, но добре оформени и остри въздушни потоци по тях. Съществата станаха на парчета.
Наришма Хел ги прескочи и продължи да тича напред.
Наближаваше пристанището, където вече битката сигурно бе загубена. Заповедите му бяха конкретни и ясни. Не позволявай на Португас Д. Ейс да загуби живота си, бе казал императора. Хел се ухили свирепо. Заповедта му харесваше. Новият му колега бе приятен тип и наистина силен боец, с огромно чувство за чест. Добър и важен съюзник. Наришма мразеше да губи добри съюзници и може би потенциални приятели. Тази детска чертаа все още не го бе напуснала.
В далечината се чу силен рев и той повдигна веджи. Виж ти, защитата на Лорион все още не бе сломена. Той се затича още по-бързо, подскочи и полетя силно напред, над покривите на все още здравите сгради и над руините на вече опожарените.
***
- Зихахаха! Наистина сте упорити, зихахаха!
Той сключи полу-разложените си пръсти на шията на този авторитетен тип, който бе вдигнал морала на Лорион и който го бе прекъснал миг преди да отреже главата на гвардееца. Лордчето замахна с меча си и го удари силно в броните на Флейм Емперър, ала оръжието се пръсна на парчета разтопена стомана.
- Зихахаха! Добър опит, зихахаха! – той стегна още повече хватката си и усети как вратът на мъжът изпуква. Въпреки това в очите на Мариъс Бренов се четеше несломимо предизвикателство. Миг по-късно тялото на управникът на Лорион се отпусна като стара дрипа и Огненият Император го захвърли настрани като такава.
- Добре, докъде бях стигнал? – той отново надигна брадвата си и се приближи към все още дишащият гвардеец.
Инстинктите му подсказаха за наближаващата опасност и той бързо се обърна, точно колкото да види как от едно малко ураганче излиза висок и дългокос мъж с хищна усмивка на лицето си.
- Йо. – повдигна той дясната си ръка в поздрав и от пръстите му излетяха множество малки въздушни остриета.
***
Мариъс Бренов отново се опита да си поеме въздух и успя. Гърлото му направо гореше от болка, все едно бе глътнал кактус. Той треперещо се изправи на колене и се огледа. Някакъв висок дълогкос тип бе влязъл в битка с Флейм Емперър, а Португас Д. Ейс все още дишаше, макар кръвта му да продължаваше да изтича. Волята на този младеж бе нечовешка. Лордът се довлече до тялото на гвардееца и точно тогава очите на Ейс се отвориха и той изкашля малко кръв и вдиша хрипливо.
- Белият ти дроб е разкъсан, както и... - започна Мариъс, но поклати глава.
Ако наблизо нямаше някой Дух маг, едва ли Ейс щеше да оживее повече от час, максимум денонощие, ако раните му бъдеха превързани. Бренов отново стисна зъби и повдигна гвардеецът на рамо, като се затича, колкото можеше по-бързо, към по-безопасната част на града, където ако имаше късмет можеше да намери някой военен лечител. Ефрейторът, който все още бе жив, макар и раздърпан и накуцващ, подвигна оръжието на Португас и се затича след тях. Мариъс се усмихна уморено. Войниците му имаха вяра в младият пиро маг. Надяваха се, че ще оживее и чукът пак ще му потрябва.

/Свободно РП. Надявам се поста да ти хареса./

Асе който беше увиснал от рамото на Лорда . Висящ като счупена играчка безсилен да помръдне или да каже нещо . Едвам дишащ усети че настъпват последните му минути си спомни всичко което беше преживял . Всичко през което бе минал тренировките с стареца и запознанството с Огненият Елемент . Присъиденяването към Магическата Академия и запознанството с Хейл . Безбройните часове тренировка и усилия за да стане по-силен и по-силен . Първото запознанство с Ингрид и как Асе ги беше отървал от Уми Магът . Запознанството и първите няколко бири с Копието . Няколкото думи които бе обменил с Императора Вайл . Истината за родителите на Асе и как уби ассассинът благодарение на Вайл . Освобождаването на Моунт Феруинд и битката с друидката . Подаръкът на бога на вечните пламъци Млаах , а имено Крилата На Млаах . Туринрът който бе спечелил след битка срещу Пиерон Лесли и наградата с която си купи Огнения Чук На Разрухата и Бойната Роба . Феята която се опита да го обеси и нейното Луно Камъче . Имението което Елфската Кралица подари след като бяха освободили Моунт Феруинд . Патуването до дъното на Хелгейт и битката с Огненият Дракон . Всички мигове от животът му минаха пред очите всичко което бе изживял и постигнал вече го нямаше . Асе с последни сили надигна главата си от рамото на лорда който тичаше с всички сили въпреки раната в кракът му . Португас погледна небето черната буря която се беше завъртяла около Лорион закриваше светлината на слънцето или беше настъпила ноща . Пиро Магът не бе сигорен той каза няколко думи телепатично на своя огнен дух . След което Португас припадна , а битката около него продължаваше лордът се беше отдалечил не повече на двадесет крачки от мястото кадето Португас беше набоден като знаме . Дупката която зееше в гърдите на момчето почти спря да блика кръв което означаваше че кръвта му почти е изтекла и че той или е загубил съзнание от кръво загубата или е умрял .

Ейс чуваше звуци...Но не можеше да ги индентифицира. Звучаха му като шепота на падащи листа в късна есен, като тих ромолящ дъжд по веранда и дъх на горещ вятър в лятна вечер. Постепенно слухът му започна да се възвръща. Бяха гласове. Мамка му, чувстваше се наистина изтощен. Но жив.
- Сир, мисля, че се събужда. – каза лорд Мариъс.
- Добре. Това е добре. – вторият глас бе уморен и изцеден, но доволен. – Волята му няма равна. Португас Д. Ейс, чуваш ли ме? Отвори очи, проклетнико!
Ейс постепенно и с усилие надигна клепачите си. Зрението му бе размазано, но постепенно започна да фокусира. Видя ухилената физиономия на Наришма Хел над лицето си.
- Ха. – измърмори триумфално, но и изтощено гвардеецът. После пак се ухили. – Според мен е гладен.
И наистина коремът на Ейс издаде силен ръмжащ звук и почти моментално един брадат мъж довлече купа с добре изпечено свинско филе на пържола, с гарнитура от задушени зеленчуци, гъби и картофи.
След миг Португас осъзна, че е омел всичко, дори да имаше нещо, което по принцип не му допадаше в порцията, в момента не можеше да подбира. Дойде втория чиния, този път пълна с ориз и ситно нарязано месо. Скоро и нея я нямаше. Силите му се завърнаха с гръм и трясък и това го изуми. Той погледна към голото си торсо и онемя, когато забеляза, че няма и следа от раната му. За сметка на това Хел изглеждаше изцеден и на косъм от смъртта.
- Ейс. – каза той. – Лорион е загубен. Не успях да спра тъпото копеле, което ти причини това. – в гласа на колегата му имаше нестаен гняв, а черните му очи горяха яростно. – Вятърът ми само подсилваше пламъците му. Избягах преди да е направил с мен нещо противно. – той поклати глава. – Въпреки че ти го беше изтощил...просто не успях да го спра. – повтори той и Португас разбра, че Наришма приема това като личен провал.

/Намирате се в малка къща в покрайнините на Лорион. В момента града е под властта на Деф и Флейм Емперър, но никой не ви преследва засега. Реши какво да правите и опиши действията ви./

След още няколко блюда Асе се изправи . Потърси огнения чук на разрухата с поглед неможа да го види . Тялото му беше възтановено но душевно той се чустваше като пълен нещасник всичкото за което се бе борил всичко което бе станало до сега всичките тренировки и часове изминали в библиотеката . Да научи оптималния начин да нападне противник да научи ултмиативната защита . Ултимативните тактики и всичко което бе учил всичко което "Охх по дяволите какво стана защо загубих трябва да се върна трябва" мислите му започнаха да се прекъсват той неможеше да осъзнае какво да прави все още . В главта му идваше атака след атака и защита атаката на Флейм която можеше да избегне . Всичко минаваше като на малко филмче ударът всчка една капчица кръв плисната на около . Но главата му напълно беше избухнала той неможеше да мисли трезво още беше под влиянието на кръво загубата "Трябва да се върна той ме чака императора е там трябва да се върна трябва" . Неосъзнавайки той го беше казал на глас и всички започнаха да прибират багажите си . Лорион бе паднал никой неможеше да направи нищо за него вече . Великият Морски Град седял с хилядолетия с фина архитектура бе разрушен . Но по важното Огненият Император беше чудовище което трябваше да бъде спряно Асе още неможеше да повярва че беше загубил срещу него , но неможеше да очаква нищо по-малко все пак той се опита да убие Млаах преди няколко хиляди години . Докато Португас размисляваше някакъв непознат човек коленичещ пред него издигна Огненият Чук На Разрухата . Очите на Португас светнаха и той каза .
-Надеждата не е изгубена . /След което взе оръжието си .
-Към Черната Цитадела трябва да предупреди Императора Вайл трябва да предупредя всички . /Една той се запъти към лорда на Лорион клекна в краката му и сълзи в очите каза .
-Извинявам се простете ми неможах да направя нищо аз съм червей незаслужаващ да живеее моля ви простете ми нека ви отведа при императора от там ще ги одблъснем и ще възтановим градът аз ще ви помагам лично моля ви простете . /Асе се изправи лорда се беше усмихнал и му кимна за съгласие . Младият пиро маг стисна огненият чук погледна краката си за да се увери че Крилата На Млаах са на мястото си след което се обърна към останалите и каза .
-След Мен към импераатора . /С ритник той разби вратата на къщурката и се затича с всички сили към Черната цитадела .

Блу и Аои се качиха на един кораб. Изглеждаше, горе-долу, запазен. Дестинацията беше ясна. Ясно беше, че и ще се измъкнат без да платят. Нямаше как иначе да е.
Аои беше по-мрачен от обикновено. Нещо мътеше мислите му, а и не обичаше да пътува с превозни средства. Дори на кон не се качваше, не защото го беше страх или нещо от сорта, което в действителност щеше да бъде доста смешно, а защото теорията му за превозните средства беше, че те само се пречкат на пътя му.
Корабът потегли, а с това Аои стана дори още по-мрачен. Винаги можеше повече. През целия път, той не обели и дума.

» Пристанището
» Пристанището