Пристанището

-Хубав план.Съгласна съм.-усмихна се тя отмести косата си.Вече подготвяше стратегията си за убиване на този другият.Сигурно щеше да бъде интересно и забавно.Тя седна на една дървена кутия и загледа звездите на небето,които почги изчезваха.Скоро щеше да стане ден,а това не й хареса особено.За миг в мислите й се появи лицето на Хав.Усмихна се сещайки се за него.Какво ли правеше сега?Най-вероятно вече я беше забравил...накрая тя стигна до заключението,че ще го посети след мисията си,която естествено щеше да бъде успешна.

Кораба плаваше плавно. Морето беше спокойно, нямаше големи вълни. И все пак ако Анна страдаше от морска болест нямаше да й е много приятно. Нощта скоро отстъпи път на деня и климата стана сравнително топъл, ако не се считаше лекия прохладен ветрец, който беше като мехлем за болезнена рана. (Много описване - много нещо xD).
- Ой, кораб на хоризонта! - извика съгледвача, който се беше качил на главната мачта. - Те са!
Анна погледна и видя в далечината един огромен боен кораб. На платната и на знамето имаше един знак. Черен дракон...Знака на Вайл.
- Ой, миче, приготи се! Изглеждай още по-привлекла...привлека...провика...Оф, тъпъ думъ. - ядоса се капитан Бил и започна да дава команди за битка на екипажа. - И помнетъ, не ходет на абордажъ все ощ. Момич, ти не се бий в начало. За да не разкрийш капан!

Анна се беше отпуснала максимално,глейдаки вълните,които се разбиваха в кораба.Чувайки звука на птиците,които летяха над главата...всичко беше невероятно красиво!Изгревът..той също беше толкова хубав колкото нощта.Сутрешните лъчи погалиха лицето на Анна и тя разбра,че трябва да се приготви за мисията,тъй като вероятно съвсем скоро щяше да започне забавната част.Точно след една минута някакъв глупак извика "Ой, кораб на хоризонта!"...като първият селянин.Анна се загледа в далечината и го видя..един от корабите на Вайл..в цялото му величие и могъщество.Тя се усмихна дяволито.
-Ето,сега ще стане интересно.-промърмори тя,напълно игнорирайки думите на Бил.Толкова много искаше да се включи в битката,но това не беше част от плана.Е,поне й оставяше това да убие капитана на кораба на Вайл.Замисли се и че трябва да остави на Вайл някакъв знак,че тази,която е убила хората му е била тя.Дали той я помнеше?

Битката започна толкова внезапно. Двата кораба застанаха един до друг и този на Бил изглеждаше като джудже пред опонента си. Бил, от своя страна, даваше неразбираеми команди всякаш на някакъв друг език, нещо като:
- Ой, убсда човейфдас там, вхйдф!
Тази беше най-разбираемата.
Съвсем скоро всичко свърши, когато Бил даде знак на хората си да се предадат. На "Елфси лъч", неговата шхуна се качиха доста вражески моряци, носещи униформите на Вайл, които бяха явно легално-одобрени от Вайл пирати. Капитана им беше около четиридесет годишен мъжага, с липсващо око, но все още жизнен. Държеше в ръцете си два дълги ятагана. Изглеждаше свиреп. Погледна му огледа Бил с превъзходство и задоволство от победата и после се спря на Анна. Постепенно на устата му изгря усмивка.

/Анна, влез в действие. Привлечи още повече вниманието му./

Анна направи една крачка и се усмихна чаровно,правейки се на беззащитно момиченце.Колко обичаше тази роля!Предварително откопчала копчетата на ризата си [xD] тя се наведе и падна на колене.
-Моля ви не ме убивайте!-промърмори тя с познатия съвсем мил глас и нежност.Дори една сълза се беше появила на лицето й.-Кълна се ще направя всичко,което поискате от мен,господине.Всичко.-повтори тя с готовност.Дори по едно време тя сама си повярва на думите!Анна разроши косите си и пак погледна с миловидният си изигран поглед едноокия главорез...както го нарече тя на ум.

Пирата от Империята на Вайл се опита да се измъкне от магията на момичето, но неуспешно. Лицето му доби някакъв благороден израз, което изглеждаше странно и прибрайки ятаганите си в ножниците им на гърба му, той се приближи към Анна, въпреки че имаше още десетина мъжаги, които също бяха тръгнали да й помагат. Той ги стрелна със смразяващ поглед и те отстъпиха.
- Откъде си намерил тази перла, Бил? Незнам как изобщо на грозния ти кораб, можеш да имаш такова съкровище?
Бил каза нещо неразбрано, но явно мъжа все пак го разтълкува.
- Хубаво, този път ще те оставя да живееш. Но взимаме стоката и момичето, не искам да...кхъм...се мъчи при теб. Е, момиче, как ти е името? - обърна се после той към нея. - Искаш ли да дойдеш с мен на моя кораб, тук най-много да те сполети нещо лошо.

Анна се изправи и погледна капитана на кораба на Вайл с мокри очи.Избърса ги в ръкава на ризата си и със съвсем невинно го погледна и изслуша всичко,което той й каза много внимателно.След това без да се замисли се хвърли в обиатиата му в една много нежна прегръдка.Не искаше да показва колко всъщност може да бъде силна.
-О,благодаря,благодаря от цялото си сърце!-казвайки това тя сложи ръката си на ризата,надявайки се да е привлекла вниманието му още повече.-Искам да дойда.Разбира се.Не искам да стоя повече на това ужасно място!-почти през сълзи каза Анна.Невероятно колко си беше влязла в ролята.-Името ми е Анна.-отговори на другият му въпрос тя,свсе още прегръщайки го.

Още малко и второто око на пирата щеше да прогледне отново и да се впери в бюста на Анна(xD). Но както и да е, ефекта от играта на момичето-асасин беше доста успешна и капитана на вражеския кораб се вживя в ролята на рицар на бял кон, вместо на миризлив пират. Той я взе на ръце и я отнесе собственоръчно по една рампа на кораба си, като даде команда на моряците си да плячкосат кораба на Бил, но да го пуснат без да убиват никой и без да палят. Анна беше явно доста ценен откуп. Капитана занесе леката като перце Анна(дори със скритите си оръжия тя тежеше съвсем малко) в каютата си и я остави на леглото си(xD). ПОсле й каза:
- Стой тук, госпожице Анна. Ще се върна скоро и...ще ви помогна да забравите лошите спомени от кораба на онзи главорез.
С тази "закана" той излезе. Каютата беше просторна, койката, на която лежеше Анна беше меко, мебелите бяха заковани за пода, за да не паднат при силна бюря. На едната стена имаше малко прозорче, а на друга имаше облечена в рамка картина на капитана, коленичещ пред един трон, на който стоеше Императора...каква чест.

/Анна опиши ми плана си в следващия си пост и дори ако искаш опиши влизането на безименния капитан-пират. После ще се включа аз./

Анна го изпрати с усмивка.След като той тръшна вратата зад себе си,тя придоби една странна физиономия...все едно някаква ужасна миризма я беше ударила в главата туко-що.То си беше горе-долу така,но това не беше важно сега."Идиот.Ако беше поне малко умен,щеше да разбере какъв всъщност е моят план.Такъв глупак...да си помисли,че жена като мен ще го ощастливи..."-тук се разсмя силно и гласно.-"..не,всичките са еднакви."-След това стана набързо и започна да оглежда стаята много внимателно,правейки план за бягство,ако нещо се провали в мисията й,което едвали щеше да стане.Но тя обичаше да е подготвена във всеки един момент.
Анна пристъпи към висящата картина и едвам се удържа да не я разруши се един юмрук,но се увладя.Потрепери при вида на ужасната физиономия на Вайл..какъв късмет да бъде окачен в тази стая...
Тя отново седна на ръба на леглото на дебека,гледайки презрително картината.
Обмисляше стотици планове за това как да убие този нещастник.Искаше да го накара да страда..да съжали,че й е повярвал...да го накара да я помни,дори след смъртта си.
Накрая реши да си поиграе още малко с него,като го накара да повярва,че ще му се случи точно това,което той иска.
Тя събу набързо своите ботуши и ги захвърли на една страна.След това разроши косата си и свали червеният елек от гърба си,като го хвърли към ботушите.След това се излегна на горе-долу доброто легло и се усмихна на себе си.След това чу грубите и силни стъпки идващи от коридора и реши,че онзи мухльо сеу завръща.

Безименният капитан на кораба влезе отново в каютата си и като видя излегналата се на леглото му Анна се ухили тъпо. Не вярваше на късмета си, да се сдобие с момиче от такава класа, при това да не трябва да се държи грубо с нея за да я накара да го слуша. Идваше му да потърка ръце една в друга, но се въздържа и вместо това си свали оръжията от гърба и съблече горнището си. Лъхна го малко потна миризима и той се намръщи, май трябваше да се изкъпе преди това. Зачуди се дали да не го направи, но реши, че не може да отлага повече мига и започна да се приближава към Анна с думите:
- Удобно ли ти е тук? - реши да се държи с нея мило. Той седна до нея на леглото без да бърза и обви ръка около кръста й. Искаше да види дали ще се дръпне. - Разкажи ми нещо за себе си.

/Явно се вживява в някакъв изискан лорд. xD Анна реши какво ще правиш. Ако решиш да го убиеш опиши какво правиш и аз ще кажа дали е успешно. Ако искаш да го отпуснеш още малко, действай както приемеш за уместно. Wink

/

Анна не се одръпна.Даже напротив,тя се приближи още повече до него и му се усмихна с една топла,много голяма усмивка.Наведе се и го целуна нежно по бузата.По погледът й се личеше отвръщението й от това,което прави,но умело го прикриваше като никога не го гледаше в очите.
Не се стъписа от това,което той я попита.Знаеше,че щеше да я пита точно това.Все още криейки лицето си от него тя започна разказа си.
-Бях малка,когато родителите ми починаха.-започна тя.-От естествена смърт.-нямаше никаква разлика в тона й.Говореше така всякаш беше истина.-Живях дълго на улицата,когато един мръстник ме намери и ме присвои.Направиме част от колекцията си от роби.Един ден аз успях да се измъкна от него и обърках пътя,защото не бях оттук.Появих се на пристанището и Бил ме взе под крилото си.Не бях много добре при него,но все пак предпочитах това,от колкото да бъде робиня.-завърши тя разказа си,напипвайки ножа в един от джобовете си.

Пирата изобщо не забеляза движението на Анна, беше твърде опиянен от историята й.
- Не ти е било лесно. Когато аз бях малък, моите родители също умряха, когато бях едва на пет. Взеха ме като юнга на един кораб, но бързо се издигнах до първи помощник-капитан. После направих преврат и убих стария капитан, превземайки кораба. Станах всеизвестен из тези води, Бил ми беше главен враг на времето. - явно пирата беше решил, че Анна иска да чуе историята му. Интерсно, не й се беше нахвърлил веднага, но ръката му все още беше на кръста й и от време на време повдигаше по някой кичур от косата й и вдъхваше аромата й. - После, на един съдбовен ден, три императорски кораба не подгониха, а на единия от тях самия Император! Явно се забавляваше да гони плячката си и да се гаври с нея. Но както и да е, аз му отвърнах с всичко, което мога и го впечатлих с жаждата си за кръв! И тогава, аз, Капитан Гатолин Едноокия, бях привикан при него. Очаквах да ме обезглави, но вместо това ми предложи работа. Сега съм един от Императорските пирати.
След цялата тази история, той погледна Анна сериозно, после постепенно започна да се приближава към врата й с цел да го целуне.

/Анна, можеш да:
1. Го оставиш да те целуне и да продължиш да го омайваш още повече с играта си. Very Happy

2. Го оставиш да те целуне и да го убиеш тогава. Ако решиш това хвърли зарче. Ако числото е четно ще успееш.
3. Се опиташ да го убиеш преди да те е целунал. Ако избереш това хвърли зарче и ти трябва 1 и 6 за да успееш. /

Анна слушаше съвсем вяло това,което той й говореше.Отекчаваше се като го слуша да дърдори и накрая,когато той се прибижи до нея тя не издържа.И въпреки това го остави да я целуне,въпреки гнусливостта си към него.Най-накрая тя извади ножа и му прошепна в ухото,но вече не толкова миловидно...беше си възвърнала старият тон и нрав-Ей,дебелако ти да не си мислиш,че ще спя с теб,а???Гнусливо животно.Само се виж на какво приличаш...-тя хвана ножа и го наръга в корема.Надяваше се да е направила достатъчно голяма дупка в грамадният корем на тоя тип.Изгледа го с присвити очи и му изръмжа..

The member 'bLaCk_HoLe :]' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Пристанището - Page 2 De4

Ножа се заби дълбоко в корема му, той изгрухтя и каза:
- Гадна кучка, ще те уби... - тя притисна възглавницата към устата му за да запуши звуците и след няколко мига, капитан Гатолин Едноокия хвърли топа(xD). Анна се огледа и заслуша. Не се чуваха звуци все още, Бил не беше атакувал. Нещо привлече погледа й откъм прозореца. Там в далечината, тя успя да види сянката на кораба на Бил и някой даваше сигнал, който да я предупреди, че атаката ще започне скоро. Моряците на Гатолин сигурно в момента пиехе и се радваха на победата. Съвсем скоро всичко щеше да започне. Истинския хаос. Може би това радваше Анна, която щеше да има възможността да убива на воля!

/Анна, опиши какво предприемаш. Дали излизаш от каютата и се промъкваш на палубата, или изчакваш атаката да започне преди това. После се включвам аз със самата атака./

Анна се поизтупа,обу си ботушите и сложи своето елече.Най-накрая взе картината с Вайл,пооледна я и се усмихна дяловито.Приближи се до Едноочкото и строши картината в главата.
-В чест на Великият Вайл!Гори в Ада свиня такава!-след като реши,че е направила достатъчно,за да почерни слугата на Вайл,тя реши да излезе на палубата.Не искаше да стои и да гледа умрелият дебелак,докато Бил започне да атакува най-сетне.Тъкмо тръгна да излиза,когато забеляза една верижка на врата на Гатолин Едноокия.Наподобяваше полумесец.Тя с едно движение грабна верижката и я завърза на врата си.
-Странно..все пак в едно нещо е имал вкус.-изсъска тя.Когато реши,че е готова тук тръгна към палубата.Надяваше се Бил да не е започнал без нея.

Бил даде знак на хората си и всички с рев се прехвърлиха на вражеския кораб чрез абордаж.
- Заклете свинете! Не остайте ни едно прас живо! Намерет момич от Акдем и я доведет жива, тя се справила перф.
Бил разбираше това, защото иначе капитан Гат щеше да води защитата сам. Битката не беше много трудна, пиратите на Гат бяха полу-мъртви от алкохол. Победата беше велика. Бил и компания спечели много плячка и чисто нов кораб. Кърваво-червения залез беше в ритъм с плуващите в океана окървавени трупове на пирати. Беше толкова красиво! Бил намери Анна на палбута, около нея имаше доста трупове на пирати, които я бяха взели за лесна плячкка. Изглеждаше доволна от клането. Той й подхвърли едно шише ром и каза нещо като:
- Тидх пийасдн! Чедуасхг! - беше много разбираемо. Бил вече отдавна беше подпийнал.

/Анна, ако искаш кораба да потъне, което ще задоволи Нел(xD) ми пиши по скайп. В противен случай опиши какво е станало през твоите очи./

Анна грабна рома и на един дъх преполови бутилката.Беше наистина щастлива от това,което вижда.Как й се искаше Вайл да беше тук...идеално щеше да се слее с тази картина...ах,залезът..отново се свечеряваше.Беше толкова хубаво..кръв,залез,мъртви на всякъде във водата и гордостта от свършеното днес.Анна се беше зарадвала от това,че си оползотвори добре времето и силите си.
-Бил,направи ми една услуга...потопи този кораб,като първо го изгори!Искам да гледам как потъва..-усмивката не слизаше от лицето й.

Бил всякаш за миг се стресна, но после се засмя диво и се заудря по шкембето.
- Бре, диво миче! Тоз корб стув многу злату, ма карай! Важно има купон, нал?

Час по-късно, вече на палубата на "Елфски лъч", Анна гледаше как огромния кораб на Гат гори. Топлината от пламъците се усещаше дори от това разстояние(200 метра). Беше красиво.

Пет часа по-късно, "Елфски лъч" натежал от крадена стока акостира на брега на Лорион. Бил беше много доволен и много пиян. Даде на момичето една тлъста кесия, в която имаше поне 200 злато и изгрухтя нещо за чао. Май я попита да ли иска някой да я изпрати до Телепортната зала.

/Анна, за сега получаваш 200 злато, като докладваш за успеха си в Мисионния център ще получиш и статсове Smile

/

Анна също леко залиташе..вероятно беше от рома,който пък беше с изтекъл срок на годност.Но това не я притесни.Все пак се зарадва,когато слезе от кораба,защото този път това лъкатушкане й се стори не толкова добре.Радваше се за победата си тази вечер.Вечер..отново беше станало късно..отново мрака се беше появил,което накара Анна да се отпусне.
-Няма нужда,Бил.Ще се оправя и сама.-отговори тя на въпроса му,този път разбирайки какво й казва xD -Беше удоволствие да правя бизнес с теб,Бил.Може някой път пак да се видим.-тя си подаде ръката за да се здрависат.Нямаше търпение да се прибере в Академията.Да си почине и да види Хав..какво ли правеше той?

Бил все пак я изпрати до края на кея, после се здрависа отново с нея и с хълцане се заклати към кораба си. Smile

Момичето дойде тука кат седна на края кея и продължаваше да си гледа звездите ..Кат си беше умислила некъде ...Представяше си 4е е на некфо топло място и се пе4е под топлите лъчи на слънцето

Момичето не беше много сигурно за това мястоо ,но пък и харесваше за това реши да остане и затова реши да повика своя ,верен слуга Херакъл да бдии над нея ако случаино тя задряма, Той се появи близко до нея кат се оглеждаше наляво и надясно, а самата тя наблюдаваше как вълните се блъскат в скалитее. На момичето започна да и става студено и се зави ф палтото си кат вдигна поглед към луната и се загледа в нея..Моми4ето беше заслепено от красотата й и не можеше да отдели погледа си от нея ..Беше като хипнотизирана...

Пияните моряци, които минаваха покрай нея разваляха доста красивата обстановка, но не й посягаха. Те бяха обикновени пияни хорица и ги беше страх от мутанта до нея. xD
Един по-смеличък млад моряк изхълца и се опита да я заговори, като от устата му излезе:
- Ахой, ти ко праиш тук уа? Имаш лу нужда от компания и къф е тоя големия до теб уа?
После се обърна и повърна през парапета във водата. Беше много противна гледка. xD

Момичето се свести и каза
-Отврат..Това е слугата ми и ако не изчезнеш до три ще са запознаеш с него-лично
След което го погледна злобно хД и започна да отброява ...

» Пристанището
» Пристанището