Пристанището

Момичето се усмихна и каза -Елиа вон Айзенберг,Ваше Височество ...След което направи лек поклон (хД) .Елиа се беше усмихна .. Като продължадаваше да оглежда Вайл.След което се загледа в слънцето и се замисли за нещо ...

- Е, приятно ми беше да се запознаем, лейди Айзенберг. - отвърна официално Вайл, хвана изненадващо ръката на Елиа и я целуна(дланта й). - Но двамата с Киба имаме задължения, които не могат да бъдат отлагани допълнително. - Вайл прати на Киба един леден поглед, после пак се усмихна като продължи да говори на Елиа. - Ще е чест за мен пътищата ни да се пресечат някой друг ден, когато имам свободно време.
После отпусна леката си хватка над ръката на момичето и тръгна със спокойна походка към Телепорната зала. Киба се опита да каже нещо на Елиа, но после просто й помаха с ръка и последва Императора си. Лицето на Вайл беше станало студено, а очите му грееха не с топлина, а с лед. Имаше доста работа да свърши в Черната цитадела.

Момичето остана очоравано от това и се беше усмихнало отново ..Тя си каза на ум "Защо всички си мисля , че е зъл и лош , а той е толкова добър"..Сле дкоето тя постоя още малко и тръгна на някъде..

Отново се върнах тук..Това беше мястото на което срешнах Госодаря.Призовах Херакъл за всеки случей ..Метнах фаса в морето и запалих нов ..това ме успокояваше..Слушах вълните кат се блъскат в скалите. Докато идвах насам бях много изнеервена но сега се успокойх.Седна като краката ми висяха над водата и се бях увила..Гледах звездите и луна и им се радвах..Защото не бях красива като тях . Това беше новата тема над което щях да размишлявам !!

Погледна Херакъл и си спомних че преди няколко дена бях му дала един патрон водка..Помолих го да ми го даде..Той ме погледна и отказа...Изпавих се пред него и го погледна злобно..Херакъл едва ли го беше страх от мен но понече да ми го даде ..Поех го в ръцете си и му се усмихна ..Той седна на кея ..като затвори очи . Отворих патрона и започнах да пия пресуших го наполовина..Оставих го и запалих следвашата цигара, имах чувството че нещо ми липсва..Отново се бях сгушила в якето на господаря.но ароматния му парфюм изчезваше .за което аз се бях изнервила.Но продължих да пия.. Пушех пиех.. Цигарата ми свърших и аз я метнах в морето а в патрона беше останало много малко ..затворих го и отново му го подадох ,Той го прибра ..След това усятих че ме побиват тръпки и се съблекох по полата и потника и се метнах у водата ,,като стоях под водата докато не останах без въздух и тогава излезох на повърхноста и Херакъл ми помогна да се кача на кея...завих се в палтото си и запалих поредната цигара като се замислих над нещо ..

Требваше да върня якето на Вайл .. Застанах пред Херакъл. Пронизах го с поглед и той се изправи .. бях мокра до кости но сега за първи път не ми беше студено ..Чудех се дали да се възползвам от способностите на Херакъл,който освен бои бяха и телепортация ..Или по стаярия път през залата реших да се възползвам , Хванах якето му под ръка след което хванах и Хералък като се сгуших ф него и се молих той да успее ,,,

Въпреки че шанса беше доста малък, Херакъл съумя да изпълни телепортацията този път. Двамата с Елиа отидоха към целта си.

/Този път ще го позволя това телепортиране./

Цветослав дойде учуден. Той незнаеше какво да направи, само в тевтерчето си беше записал: "Лорион - пристанище - Бараустоун..." имаше и още но за сега това му беше потребно. Чудно му беше от къде да си купи билет. Той видя един висок дебел мъж който седеше на една пауба на един кораб. Цецо отиде по близко до него, но не се качи на кораба тогава момчето извика:
- Алоо господинее, ще можете ли да ми кажете от къде да си купя билет за Бараустоун искам колкото се може по бързо да стигна до там. Имам пари. - После му се усмихна, и се надяваше да отплава по скоро.

Високият закръглен мъж го погледна с интерес и се почеса по месестия като камба нос.
- Епа май си извадил късмет, момко. Точно тая вечер отплаваме към Бароустоун. Това е моят кораб, "Веселата русалка".
Корабът не беше много голям, но в същото време изглеждаше добре потдържан и екипажа май си знаеха работата.
- Може и да не е пригоден за бой, ако ни сварят пирати, но пък е най-бързия съд наоколо. Няма ка да ни хванат със свалени гащи.
Мъжът се разсмя.
- Таксата е 75 жълтици. Ако ще идваш ще ти уредя една нелоша каюта до моята. Както и храна и вода за изпът.
Цветослав погледна в кесията, която му беше дал Майкъл Жарвен и намери там 140 жълтици.

Цветослав след като видя кесията си каза на ум:
- Добре след това ще остана със 65 шълтици.
После му отговори:
- Съгласен съм! - И се качи на кораба и подаде75 жълтици на мъжът.

Капитанът ги пое и се представи:
- Аз съм капитан Алиос Кевел.
Алиос стисна десницата на Цветослав силно и се ухили. Младият мечамайстор също се представи.
- Пътуването няма да продължи дълго, поне така предрече Калбърт, корабният ни казе маг. - каза Кевел. - Понякога го спохождат видения. Ще имаме добър попътен вятър, а ако нямаме, той ще създаде. Така че до три дни ще сме там. По принцип пътя до Бароустоун отнема повече от седмица, но аз знам всяка една част от Бурното море. Ще хвана водните течение и дори птиците ще ни завиждат за скоростта и свободата.
След тези думи капитанът викна първия си юнга, висок и млад мъж, с брада тип катинарче и му нареди да покаже каютата на Цветослав. Тя беше тясна и ниска, но имаше легло, забито в стената с пирони за да не падна по време на някоя силна буря в открито море. Имаше и масичка, с един стол, малък прозорец и един шкаф.

/Опиши в един пост в тази тема трите дни плаване, а после аз ще опиша пристигането ти в Бароустоун в темата "Пристанище" в "Бароустоун"./

След няколко часа умрително ходене, по изгрев слънце Лесли пристигна в града. Небето бе красиво, но и много отекчително. Пиро магът знаеше мисията си като започна да търси някой достатъчно добър кораб за да отплава. Доковете бяха пълни с всякакви по вид кораби, но още си търсеше някой който да му хареса. Имената бяха много и различни, но досега нито едно не привлече вниманието му.

Един дълъг кораб с гребла най-сетне привлече погледа му. Множество моряци качваха на бора сандъци с продоволствия и стоки. Носът на кораба беше оформен като някакво морско чудовище, а името, което беше наскоро боядисано по протежение на кораба беше "Гнева на боговете". Капитанът подвикваше и псуваше подчинените си гръмко, но това беше нормално. Това беше едната възможност. Но Лесли можеше да потърси и още кораби за възможен превоз.

/Ако решиш да търсиш опиши сам какво намираш./

Вниманието на младият Пиро маг бе привлечено от името на кораба. Огледа се и не видя подобно име на кораб. "Този ще бъде!" С уверена крачка Лесли се качваше на борда на кораба като се радваше на псувните на капитана.

- А к'ъв си па ти? - погледна го капитана и се изплю в краката му. - К'во искаш?
После забеляза, че Лесли изглежда малко по-авторитетно от обичайните пристанищни катили и го попита малко по културно:
- Какво търсиш тук? По работа ли си? Инспектор някакъв? Нямаме нелегална стока.

- Спокойно! Искам само да се уверя, че "Гнева на боговете" плава добре и дали трябва да го унищожим. Аз съм от Бароустоун с Лорионска кръв по бащина линия. Името ми, ще запазя в тайна. Сега ако може да потегляме към Бароустоун. - Изрече Лесли бързо като лъжеше, но безизразната физиономия на лицето му доста добре приквриваше лъжата. Ако лъжата му успееше, щеше да се уреди с транспорт до Бароустоун.

- Да...да го унищожите? - заекна капитана, после лицето му почервеня, а след това - позаленя. - НИКОГА! "Гневът на боговете" е...моят кораб! - едва си поемаше дъх от възмущение. - Аз...аз съм важна личност, имам връзки в Черната цитадела! Дъщеря ми е в харема на Негово Величество Вайл, дано да живее вечно, а сестра ми е началничка на прислугата му. Те...аз...
Капитанът замълча и накрая погледна към Лесли с гробовно изражение.
- Добре, качвай се на борда. Ще видиш, че няма по-добър кораб от моя.
После му обърна гръб и дори не се представи.

/Опиши началото на пътуването си в Бурното море./

След няколко дни те пристигнаха без проблем в Лорион. Екипажът им пожела успех в бъдещите им начинания и се сбогува с тях. Момчетата бяха свободни да отидат до Академията и да получат възнаграждението си. Мисията хич не беше лесна. Но си заслужаваше.

/Вече можете да се върнете в Академията/

Лесли пристигна в Лорион като започна да търси някой евтин превоз. Нямаше претенций, искаше само да стигне до Бароустоун.

Лесли видя как един от корабите се готвеше да тръгва и се качи на него даде 50 злато за превоза .

/можеш да пишеш в източните земи как е минало патуването и какво правиш след като слезнеш от кораба /

Лесли слезе от кораба. Плати на капитана и започна да крачи. Бе решил да ходи до Академията вместо да се телепортира. Знаеше, че Карл се е покрил и мислеше как да го залови. И тогава мисълта му секна. Присети се за нещо важно и започна да обмисля план за да успее да го вземе. Крачеше спокойно като обмисляше и най-малкия детайл от плана си. Щеше да намери това и да се противопостави на силите които му пречеха да се развихри. Имаше много планове и реши да започне веднага след завършването на Академията.

Ето го и пристанището. Айви пристъпи насред ярката слънчева светлина. Беше малко преди пладне. Всякакви хора се суетаха напред-назад. Чуваха се викове на моряци, плач на разделящи се със децата си майки, бащи даващи последн съвет на заминаващите си деца. Имаше всичко на пристанището. Миришеше на сол и риба. Айви огледа корабите. Не знаеше какви са тарифите. Можеше да пробва с хитрост. Винаги можеше да изманипулира нечие по-простичко съзнание. Започна да се оглежда. Малко в страни на един от най-големите кораби беше облегнато едно кежаво момче с възлести крайници. Не беше моряк, не беше и пътник. Айви се запъти към него. Протегна вече, почти напъълно въстановената си енергия към съзнанието му и разбра колко е будно то. Не, това момче не ставаше за целите и. Тя продължи да търси. Малко по-надолу откри, точната противоположност на кежавото момче - дебелак, който раздаваше заповеди наляво-надясно и отмяташе някакви провизии в дебел свитък. Айви се протегна и усети примитивното му съзнание. Мислеше за... свински крака. Идеално. Ако можеше щеше да избухне в смях. Приближи се до него и изпрати образа си в съзнанието му заедно с мисълта колко важна особа е дамата в бяло и как трябва да бъде настанена във възможно най-удобната каюта.

Капитан Грок Уивърс надраска едно тикче срещу съответния ред и си кимна доволно. Всичко вървеше по план, управника на пристанището не беше разкрил малкия му номер. Сега тънката контрабанда щеше да сполучи и да му донесе огромни печалби. Мисълта за сипещо се злато незнайно защо винаги го караше да мисли за храна. Явно беше чревоугодник, както беше казвала майка му.
Той примлясна сладко-сладко и се зае да довърши списъка и да отплава за Бароустоун където го чакаше охолство.
Нещо привлече погледа му и той погледна настрани. Близо до мостика стоеше едно много симпатично червенокосо девойче, облечено в бяла роба, което също го гледаше. За миг се притесни от този поглед, но после осъзна, че няма от какво да се страхува. Тази млада дама беше безобидна. Изведнъж реши, че трябва да се представи като джентълмен и да я попита...Чакай малко, нямаше какво да я пита. Трябваше да я настани в най-добрата каюта и да плува към Бароустоун бързо. Той се приближи към нея и помаха с ръка:
- Милейди, качвайте се. Най-добрата ми каюта ви очаква!
Няколко от моряците го погледнаха неразбиращо, но после се захилиха, мислейки си, че капитана е огладнял за нещо женско за разнообразие.

/Пиши в тази тема ако приемеш да се качиш. Заплащането отпада. В следващия си пост опиши част от пътуването(ако се качиш)./

Асе и Лорд Бернов пристигнаха на пристанището по голямата част от войската вече се беше приготвила . Всички бяха наредени както Португас бе предложил момчето се объра към лорд Бернов и каза .
-Добре сте се справили всичко е както искам . /Асе се усмихна седна на един от близките столове и се замисли за нещо след което стана и се обърна към лорда с думите .
-Аз ще се кача на онази високата зграда ще нападна първия кораб който стигне пристанището ще се опитам да го унищожа изцяло с едно от уменята ми . /След тези думи Португас тръгна към една от триетажните згради на около беше таверна качи се на нея и се обърна към хоризонта там видя корабите на противника които приближаваха пристанището . Огненият Юмрук се усмихна и извика с всичка сила .
-ЗА ЛОРИОН !!!
-И ИМПЕРАТОРА .

Авангардът на вражеската флота се зададе на хоризонта, редом с кървавочервеният залез. Викът на Ейс бе последван от тези на защитниците. Лорд Бренов поклати глава и се усмихна. Момчето може да бе младо, но знаеше как да амбицира войниците с бойният си дух. Дори Мариъс, който отдавна бе забравил яростните битки от младостта си, почувства как в него се надига старото опиянение преди битка, когато пеперудите пърхаха в стомаха му, когато му избиваше студена пот и когато всеки миг бе като последният ти.
Той погледна към знаменосеца, който бе издигнал герба на империята и го потупа по рамото. После се обърна и тръгна в обратна посока на пристана. Стигна до близките складове, където го чакаха група войници. Непосредствено до складовите сгради се издигаше една сравнително висока наблюдателница, на която в момента имаше друг мъж с далекоглед.
- Когато даде командата, се погрижете веригата да е вдигната. - нареди лордът и мъжете отададоха чест.
- Да, милорд.
Мариъс отмести поглед към краищата на дългата верига, минаваща през каналите под Лорион и свършваща чак в тесният залив. Една лека, но хищна усмивка покри устните му. Генералите на въпросният враг, който и да бе той, щяха да получат неприятна изненада. В момента флотата на Лорион бе акостирала зад близките възвишения, криеща се от погледа и чакаща подходящият момент за планираната засада. Както бе казал на младият гвардеец, крайбрежното градче нямаше да се предаде без бой.
В далечината се чу силният зов на боен рог, последван от други. Към хорът се присъидиняваха нови и нови нишки. Усмивката изчезна от лицето на управникът и лицето му пребледня. Срещу каква сила се бяха изправили? Военният му опит веднага му подсказа, че броят на враговете им е поне десет пъти повече от тяхният...дори повече. А бойните рогове бяха ясен знак за това. Той се обърна и бързо закрачи към пристанището, където моралът определено бе напът да падне.

/Цялата битка ще е свободно РП, Ейс. Ти описваш от твоя гледна точка, аз от моя. Общо взето и двамата действаме като играчи, без разказвач. Имам ти достатъчно доверие и знам, че няма да объркаш нещата./

» Пристанището
» Пристанището