Поляната на дуелите

Vlad написа:

Aoi написа:

След като Архи-майсторът обяви Аои за победител той се прибили към треперещият Яшамару:
- И ураганът е само вятър, който бърза, точно като теб. - каза той с ледено изражение.
Аои протегна ръката си, хвана уакизашито, което прибра в ножницата му, обръна се и бавно и безшумно слезе от арената без да се обръща назад. Аои хвърли един поглед към Португас, огледа този, който му беше противник и продължи напред стигайки до едно дърно, на което се облегна и прибра ръцете в джобовете си. С досада надигна поглед към арената за напреднали и започна да следи всяко движение и на двамата.

- Интересен дуел, ха? - гласът идваше от съвсем близко и Аои забеляза как на един клон над него беше седнал млад мъж, може би около 25 годишен. Косата му беше гарвановочерна, а лицето някак си обикновено. Но очите му бяха тъмно сини и дълбоки, може би единственото отличително нещо в него. Както и може би липсата на аура, явно я прикриваше добре. Всъщност непознатия стоеше съвсем безшумно на клона и гледаше с привиден интерес битката. - Но и твоя си го биваше, хм.

/Можеш да подхванеш разговор с този тип, да го игнорираш или да предприемеш всякакво действие, което ти дойде на ум. Но опиши само действията си, а резултата от тях остави на мен./

Аои погледна на горе. Видя непознатия мъж, измери го с поглед. Той продължи да го гледа няколко минути без да направи каквото и да е движение - очите на този мъж напомняха на Аои за неговите собствени. Евентуално непознатият мъж беше същия като асасина. Това не беше добре, защото в съзнанието на Аои изплуваха редица варианти как може да бъдат извадени тези очи, а след това как плуват в буркан като трофей. Въпреки желанието, което туптеше в гърдите на Аои той запази хладен вид, самообладание и с ледения си тон отвърна на непознатия:
- Развръзката на моят дуел беше ясна, но това тук е нещо друго. - Аои отмести погледа си към арената и продължи някак с досада - От колко време седиш там? Не съм те виждал наоколо.
Въпреки отпуснатия си вид и ръцете в джобовете Аои беше готов за всичко, което можеше да дойде на ум на непознатия. А и отсъствието на аура дразнеше Аои допълнително - не беше местен.

Яшамару не отплепваше очи от сцената. Сега му беше паднало да гледа мач на семпай-те в Академията, въпреки че единият му беше леко противен. В съзнанието на Яшамару нахлуха спомени от битката с онези грозни пустинни воини и като си даде равносметка установи, че Лесли-чан не беше направил кой знае какво – просто си седеше потен на къра докато на другите им разбиваха физиономиите. А и тази неговата коса особено много дразнеше Яшамару и ето отново нахлу спомена за потния маг и Яшамару не можа да се сдържи. Той избухна в луд идиотски смях, сълзи се стичаха по очите му и той започна да посинява, защото не му достигаше въздух. Тъкмо успя да се успокои кога видя опита на потния маг с грозната коса да се опита да „хвъкне”. Яшамару не можа да се спре, просто беше такъв:
- Какво е това?! Птица е?! Не! Балон е?! Не! Летящ Дух маг?! Не~! Какво по дялотите?! Летящ Лесли? Не~! Португас-семпай, крилата на този черен и проскубан гъсок са станали за подрязване!
Яшамару не можеше да спре да се смее и идиотски си викаше точно това, което мислеше. Все пак той винаги оценяваше красивото и отбелязваше грозното – нямаше как да подмине тази грозотия, според него – летяща грозотия. Косата на Лесли се разхвърча при скокът:
- Ой~! – Намръщи се Яшамару – Вържия я поне да не я гледаме колко е изтъняла. Дългата коса не е за него – продължи мърморейки на себе си Яшамару – Да я постриже и мир. Всички девойки избягаха при вида и. Разочарование.
Яшамару се обърна към мястотор на което седеше Аои. Всякаш ледена вълна го заля при видът му. Така той успя да се успокои от смеха и мислите си, обърна се и продължи да гледа двубоят чакайки конра-атаката на Португас срещу тази грозна коса.

- Дред... - продължи досадно Аои - Ще е интересно, ако те усети. Бих желал да погледам битка от този ранг, но не мисля, че ще стане днес. Бих те попитал за какво си тук, но това не ми влиза в работата, а и ако някой мен ме бе попитал същия въпрос свързан с работа ми наоколо едва ли щеше да получи отговор. Или ако го беше получил много скоро след това би паднал мъртъв. - последва кратка, студена пауза от страна на Аои - Аурата... може би това наистина съм аз, никой не знае, дори и аз самия. Въпреки всичко ще взема под внимание съвета ти. - казвайки това изгря странна усмивка на лицето му - някак перверзна, някак луда, с някакъв странен блясът - напълно нетипична за него. - Според теб, сраннико, кой ще победи в това подобие на дуел?

Аои повдигна главата си нагоре, поглеждайки непознатият право в очите. Светло сините очи на асина се вгледаха в тъмно сините очи на непознатия толкова дълбоко, че може би за момент да се бе почувствал удавник. Аои пое въздух:
- За чернокосият маг - имаше поне 4 варианта как да се измъкне от атаката на противника си. Или не се е досетил за поне един или има нещо, което го разсейва. В такива моменти трябва да се абстрахираш от всичко, което може да окаже негативно влияние върху мисълта и стратегията ти, която имаш намерение да приложиш. Ако нямаш дори най-малкото познание за тактиката, нападението и уменията на противника ти, то трябва да приложиш най-добрата своя стратегия, за да може да отреагираш на свичко, а не да се стряшкаш от безсмислени викове около себе си и да нарушаваш баланса си. Аз не знам тези двамата дали са се срещали в битка преди, но наблюдавайки движенията им имат равен шанс за победа, въпреки че черния е ранен. - Аои отмести глава към арената - Кръв? Червена, красива, вкусна.. Когато съм на мисия колкото повече кръв проливам, толкова по-удоволетворен се чувствам. Изричайки тези думи стигам до изводът, че харесвам кръвта и да я проливам в не малки количества.

- Хм. - звук произнесен с пълно безразличие - Обучавам се при ходещ мъртвец. Моето име вече го знаеш - Акума Аои. Не мисля, че някой ще разбере, че си тук - умело се прикриваш, фантоме. С риск да се повторя - не ми влиза в работата за какво си тук, стига да не ме засяга пряко. Река от кръв да направиш, преполагам няма да се помръдна.
Аои се усмихна доволо и погледна за момент червения залез, връщайки погледът си право в този на Блууд.
- Дори бих се изкъпал в нея заедно с теб. Хей, Блууд, знаеш ли кое е почти толкова сладко, колкото да проливаш кръв? - попита Аои и продължи след кратка пауза - Въпреки очите ти, които намирам сходни с моите, призрако, смятам за интересно умението, което демонстрира туко що. Осъзнавайки на какъв риск се подлагам с тези думи, които ще изрека не е нещо от което ме е страх - научи ме съм толкова бърз и безшумен. Също така ще ми бъде забавно да науча и някой друг номер като този. Е, Блудд, какво ще кажеш по въпросът? - Аои повдигна веждите си в студено очакване.

Асе видя камите които фърчаха към него и активира Пиро Сплаш и със скороста която разви на ударите си с Брадвата На Смърта с която се опитах да одбия джобните ношчета на Лесли и хварлих 2 Огнени Стрели които обиколиха щита на Лесли и се запътиха към клона на който той беше кацнал като гълаб .

Аои се обърна - "Сега е време за малко сладко" - помисли си той. Асасинът беше харесал любовницата на напредналия пиро маг, който в момента се биеше с Португас. Аои тръгна безшумно право към нея с ледена усмивка на лице. Тя гледаше битката на своя любим, напълно разсеяна дори не забеляза кога младият мъж се беше облегнал на дървото, може би на метър разстояние. Младата жена се стресна при вида на Аои толкова близо до нея.
- Йо. - поздрави я той с безразлична усмивка.

В момента в който тя му обърна гръб Аои кимна с глава затваряйки очи с усмивка на лице. Нещото, което той искаше в този момент бе да си поиграе малко с нея и нейните нерви. "Ако бях на твое място" - чу глас, изпълнен със страховита злоба зад гърба си - "не бих се обърнал с гръб към непознат" - младият асасин довърши изречението вече застанал пред нея втренчил се в очите й. Аои и се усмихна някак тънко и изчезна.
- Приличаш ми на жена от пустинния народ. Така е, нали? - прошепна той.
Младата жена усети леден дъх по врата и ухото си. Толкова студен, че веднага кожата й настръхна по местата, по които той се плъзна.

Асе видя хвърчащите джобни ношчета които фърчаха към него за разлика от предишния път Португас несе опита да ги спре с удари а се хвърли на земята по гръб което му даваше шанс да избегне камите .


Евентуална контра атака : След като джобните ношчета прехвърчаха Асе се исправи и си каза .
-Това е всичко или нищо . /след което извади 3/4 от пиро енергияата която имаше в него махна с ръка и под мястото кадето Гълабът падаше се появи Пентаграм след което Асе се засили към пентаграма и пусна огън от краката и което му позволяваше да се движи два или три пъти по бързо от нормален човек истреля се на пред към пентаграма след като беше на десетина крачки от Пентаграма с скороста която беше развил заби полеарма в земята отксочи с едната си ръка пусна огнена топка която го истреля на горе от гърба му излезнаха огнени крила които за миг му позволиха да се задържи във въздуха до като беше там той започна да сече въздуха с плавни но бързи удари те бяха толкова бързи че несе виждаха почти от страни изглеждаше сякаш 50 стрелци стрелят на веднъж по някой Гълъб самите удари бяха подбони на това бяха стотици в радиус около 5 крачки пред Асе това беше обсега на Брадвата На Смърта Португас възпламени полеарма което направи огнена вихрушка пред него полеарма несе виждаше след като започна да пада той активира Пентаграма който заобиколи в пламъци Гълаба и той нямаше на къде да бяга Асе възпламени лактите на ръцете си за по голяма бързина на ударите след като вече се беше истрелял към земята с толкова бърза скорост удряше продължаваше да удря бързо бясно сякаш орел напада някой Гълаб .


/П.С ако неуспе е контра атаката ми Гълаба Лесли печели защото си разбивам тялото в земята/

- Спор? - последва ледено мълчание.
Аои се доближи максимално близо до нея, а плътните и устнички бяха на един дъх разстояние от неговите.
- В смисъл? - прошепвайки това загадъчна усмивка огря лицето му.

Ароматът на череши запали вътрешно младия асасин. Желанието му да си поиграе с нея беше доста по-сило от преди няколко минути. "Тази жена... Тази жена..." - различни образи и варианти нахлуха в съзнанието на младия мъж. Аои я погледна в очите поддържайки същата близост.
- Ако беше човек, който не ми харесва нямаше да сме в тази поза в момента. Всичко щеше да е различно и едва ли щеше да е по вкуса на някои хора...
Аои докосна с неговите устни тези на красивата девойка, приготвяйки се да си открадне една целувка.

Този шамар само отмести главата на Аои на страни, но отново втренчи поглед в нея. Протегна ръката си към главата й и съвсем нежно докосна лицето й с ледените си пръсти. Младата жена отново го гледаше в очите. Аои се приближаваше по такъв начин, че тя отстъпваше назад, но телата им бяха все така близо едно до друго. След две-три крачки тя се озова между тялото на асасина и едно дърво с доста масивно стъбло. Показалецът на Аои я по погали по устните.
- Отровата? Тя не би ме спряла. - Прошепна той.
Аои отново целуна красивата девойка. Тази целувка беше дълга, страстна, дълбока - точно каквато трябва да бъде. Устните му бяха меки, топли и с някакъв странен вкус, който можеше да се определи само като "приключение". Едната ръка на Аои вече беше на кръста й, а с другата той бе стиснал косата й. Ръцете на асасина бяха някак възбуждащо студени. Целувката продължаваше. За момента Аои държеше тази жена в ръцете си - точно както обичаше.