Поляната на дуелите

Аои се появи на поляната като от нищото. Огледа всичко наоколо с ледения си поглед. Учениците тичаха наоколо, не ги беше вижал до сега. Продължи напред с плавна и безшумна крачка като застана до Португас, който пушеше:
- Готов ли си да пролеем малко кръв? - попита със студен тон, който бе по-студен от самия студ и с безразлично изражение на лицето.

Асе погледна към Аои и с голяма усмивка и фанатичен поглед отговори .
-Да разбира се . / при което се исправи стисна здраво Брадвата на Смърта и каза на Аои .
-Не умирай ще пием бира после . /При което се истреля на пред в редиците на вражеската войска , а Огненият Елемент компресира формата си и стана малък почти незабележим в тази студена и мрачна битка за Академията . В крайна сметка в средата на вражеската войска избухна нещо като бомба . Това беше Елемента след като приби няколко войника се испари защото му се исчерпа енергията , а Португас с фанатични удари разбиваше части от войската на Пустиниците и се приближаваше към Огнения Демон който смазваше войската на Академията с пиро радиация .

На Пиерон ритуалът беше готов, но в този момент една стрела го прободе през рамото и той падна на земята. Той беше привлякъл вниманието на много стрелци, които го обстрелваха, но стрелите не попадаха в целта заради магията на Пиерон, но вкрайна сметка една от тях го прободе. Сега той лежеше на земята безпомощен, тогава до него стъпи един млад Дух Маг, който го изцери и Пиерон пак се изправи чисто нов готов за битката.

Аои следеше всички движения на Португас и как точно разбиваше войниците около себе си. Лунатична усмивка се появи на лицето му и се спусна скоростно към вражеските войски изваждайки уакизашито си. Влизайки навътре той посичаше тези, които се изпавят срещу него без да се замили нито за момент. Кръвта на враговете се стичаше по лицето, ръцете и уакизашито му. Убивайки поредния враг Аои повдигна очи към Португас, който в този моммент се биеше. Използвайки Скоростта на Демона Акума успя да стигна Португас изправяйки се точно зад гърба му точно на време. Един от пустинните войни замахваше с чук точно в този момент към Португас, който нямаше как да отреагира на време. Аои протегна на ръка и успя да хване чука, усмихна се като лунатик на пустинния войн и го удари с главата си. Отскачайки назад от удара пустинния войн бе опуснал чука си, който беше в ръцете на асасина. Аои пусна чука на земята, скочи и отряза главата на пустинния враг с думите, които бяха насочени към Португас:
- Това за бирата съм го чувал и друг път!

Битката ставаше все по-люта Джефри с всички сили се бореше в битката с усмивка на лицето, което едва се виждаше от кръв. Той беше избил около 50 войника и продължаваше . Маговете, които бяха на кулата с всичката си магическа енергия и всички сили правеха магии, пиро маговете правеха Пиро Дъждове, които направо изгаряха Пустинните войни, от тях не оставаше и прашинка. Казе маговете издигаха противниците на голяма височина с помоща на тяхната магия и ги пускаха на земята, при което труповете на войниците се разбиваха с ужасна скорост в земята и те умираха или от страха до като падат или от преземяването. Уми маговете с ледени дъждове разбиваха редиците на Пустиниците. Няколко от ассасините на академията се добраха до Генералът, но в момента, който се опитаха да го нападнат се разтапяха. И така битката течеше на пред, Академията се бореше за живота си, а Пустиниците се бореха да отмастят за Петия легион. Вече хиляди хора бяха умрели, полето приличаше на голяма, не, по-точно на ОГРОМНА кланица за животни.

Португас се обърна целия покрит в кръв сякаш плува в нея , погледна към Аои и му каза .
-Тогава бързах този път ще идем . /След което се обърна и продължи да сече хората .

Аои се усмихна все едно чуваше лъжа. Той се впусна настрани със Скоростта на Демона и оставаше трупове след себе си почти мигновено и без затруднение. Кръв, кръв, кръв и само кръв на Пустинните войни се стичаше по него, но тя не му беше изобщо достатъчна.

Асе продалжаваше да мели хората, но няколко от рейнджърите на пустиниците го забелязаха и започнаха да стрелят по него.

Португас забеляза стрелите които фърчаха към него той и мигновено избухна в пламъци за да избегне срелите и започна да хвърля огнени топки по стрелците .

Яшамару положи крак върху полето. Това, което видя изобщо не му харева:
- Оййй... месомелачка ли ще правим сегааааа!? - извика с пълно гърло. - Стига бе! Сега да видим кой ми изяде захарчето! За вас, Сенсеййй!
Яшамару нямаше никакво намерение да умре тук, особено в това грозно клане. Той искаше красива смърт. Яшамару събра казе енергията си и направи Острие от Вятър и се впусна право напред. Тези Пустинни войни изобщо не бяха красиви и по-вкуса на Якушижи. Той разряза няколко война на пърчета и нямаше намерение да споира, а ми, ако сенсей-ката умре тук?! Той не можеше да си го позволи, влюбил се бе май и въпреки че тя беше милион пъти по-силна от него той не можеше да си представи как тя ще умре!
Блъскаше ритници, остриета от вятър и псувни по враговете. Яшамару нямаше избор, те бяха толкова много - трябваше да го изпозлва, а не беше от години. Той присви очи и 10 война пред него паднаха мъртви, прио прекратяванет на техниката Яшамару се строполи на земята: "Твърде много енергия..."

Аои беше в близост до падащия, явно казе маг, съдейки по Отрието от Вятър. Хвана го докато падаше, изправи го и го ритна напред към войниците, които се бяха запътили към тях. Така той ги повали, използвайки тялото на почти припадналия маг. Впусна се напред, разряза ги на пърчета. Вдигна казе магът, който явно беше започнал да възвръща съзнание, обърна го и го ритна в гърба отново право напред към бойното поле:
- Не падай докато не си смъртоносно ранен, иначе собственоръчно ще те убия. - Каза монотонно и смръзяващо Аои и се впусна към този, който в момента замахваше с катана към него като блокира удара му.

Бивайки изритан за втори път, но този път към бойното поле Яшамару успя да се свести. Разряза няколко войника и при първата му се отворила възможност се обърна назад, за да погледне човекът, който до известна степен му беше помогнал да се свести, но го беше изпозвал по най-отвратителния начин. Кой беше този синеок звяр, разсейвайки се за момент да гледа бойната му техника Яшамару можа да определи този човек само и единствено като истински демон, очите му бяха сини, но не по-малко зли от самото зло, жаждата му за кръв дори го порази. За момент Яшамару беше адосан на този тип, но не след дълго му мина. Това беше бойното поле, той му спаси животът по един или друг начин, макар че можеше сега да е мъртъв заради първото му действие, но това нямаше значение - този синеок звяр вече беше спечелил уважението на Яшамару:
- Оййй!!! Бакаааааа! Длъжник съм ти! - изрева идиотско Яшамару.
Обръщайки се обратно напред един ритник посрещна Яшамару право в лицето. Той излетя назад и падна. Не! Лицето ли? Яшамару направи острие от вятър и се засили бясно към този, който го беше изритал с единственото желание - да го убие!

Посичайки този, който беше замахнал, за да го убие Аои се обърна към досадния казе маг, който преди няколко секунди бе използвам за живо копие. Измери го с поглед, хвана една паднала кама на земята и я хвърли. Тя се заби право във война срещу който тичаше безрасъдно магът. Война падна с разцепена глава на две и кръвта му се озова цялата по досадния мъж. "Ще трябва да го убия, но впредвид обстоятелствата ще го отложа напред във времето." - помисли си асасинът за момент. Аои се впусна напред, жаден за още и още кръв...

Яшамару се озова целият в кръв, дори се наложи да изплюе пърче мозък. Той инстинктивно се обърна назад към младия мъж. Погледна го с бясни очи: "Кой е този подяволите!?" - мислеше гневно той. В подсъзнанието му изплува само един отговор: "Самия дявол.".
Гневен, залян с кръв и наложимо му се да яде мозък Яшамару полудя. Успя да направи две остриета от вятър - по едно за всяка ръка и тръгна да убива наред както и който можеше мислейки си само за наглия тип, който с лекота, без грам колебание и нито едно излишно вдижение успя да убие този, за който Яшамару беше тръгнал.

Огнените топки на Асе удариха стрелците, но и Асе не се размина - една стрела откъсна половината му ухо.


/Пиша си сам отговори, поради липса на други разказвачи./

Португас се ядоса огледа се намери часта на ухото си която беше паднала на земята взе я прибра я в джоба си при което видя как Аои рита някакъф от учениците на академията и отиде да види каква е цялата щумотевица след като беше при тях видя че човекат който риташе Аои беше казе маг и в главата на Асе се завъртя план за убиването на демона който включваше двамата новаци той хвана Казе мага за рамото вдигна го постави го до Аои и каза .
-Слушайте сега ... имам план за убиването на демона но ми трябва вашата помощ Аои от теб искам да избиеш маговете около демона за да неми пречат . / след което погледна към Казе мага и каза .
-С теб несе познаваме но ще те черпя бира ако ми помогнеш значи след като се засила към демона и използвам Адски Огнен Дъжд На Разрухата ще се издигна във въздуха и ще почна да падам на долу при което искам да ускориш скороста ми на падане с Казе магия а след като се разбия в демона ако го убия искам да намериш двама трима дух магове да изцерят раните ми . / леко се усмихна и каза .
-Готови ли сте ?

Аои се усмихна студено, не каза нищо само се спусна напред със Скоростта на Демона, ставайки почти невидим така. Погледна право напред, за да види колко са маговете около този червей. Не бяха много, около 20. Аои беше леко разочарован, кръвта на 20 човека изобщо не му беше достатъчна, но това сега нямаше значение - трябваше да направи това, което Португас го беше помолил или всички бяха пътници, а той не беше пролял достатъчно кръв на тази земя, че да си отиде доволен.
Акума се спусна напред към единия маг, който беше огнен. Магът го забеляза и се възпламени моментално. Аои в скоростта си скочи и наби пети в земямата, цялата пръст, която беше изринал, а тя не беше малко, се стовари върху магът и го затрупа предизвиквайки пламъците му да огаснат. Тогава асасина скочи и заби уакизашито си право в сърцето му, земята около него стана кърваво червена. По време на убийството двама дух магове се бяха запътили към него. Аои отново мина в Скоростта на Демона, наведе се събра няколко ками и ги хвърли по дух маговете с огромна сила. Те ги пронизаха. Трима бяха долу, оставаха още седемнадесет. На четвъртия просто му падна главата, тъй като се беше разсеял и не видя налитащия му Аои. Петия, шестия и седмия - уми магове - започнаха да хвърлят ледени стрели по младия асасин. Със скоростта си успя да избегне почти всички. Две минаха покрай двете страни на лицето му и одраха бузите му, кръвта шурна. Аои подивя, скочи на единия и го ритна с цялата си мощ, той излетя някъде назад набучвайки се на катаната на един от мечемайсторите на Академията. Следващия замахна към Аои с юмрук, но асасина хвана юмрука му, вдигна тялото си на него и видя как ръката му започва да замръзва. Погледна Уми магът в очите и той се запали. Ръката на Аои се размрази и уми магът, заедно със своя другар намери смърта си. Осмия, деветия, десетия, единадесетия, дванадесетия, тринадесетия и четиринадесетия бяха малко по-трудни за преодоляване, тъй като нямаше сенки наоколо, които да използва, за да може бързо да се оттърве от тях, а и като чели заедно бяха насочили магията си към него. Нямаше на къде да мърда Аои, беше притиснат до стената. Една ледена стрела му се заби в лявата ръка. Аои я махна и кръвта шурна надолу по ръката му. Асасинът затвори и отвори очи като изпозлва илюзия, маговете се бяха озовали в голяма клетка и не можеха да използват силите си. Аои успя да ги задържи в илюзията за момент, но напълно достатъчен, точно когато последния успя да излеезе от нея последното нещо, което видя бе неговите другари паднали мъртви на земята, лунатичната усмивка на Аои, ледените му сини очи и негово уакизаши, след което падна мъртъв.
Аои се беше поизморил, това да се биеш срещу магове и да избягваш магията им изобщо не беше лесна задача, а и губенето на кръв от раната също оказваше своето влияние, но той нямаше намерение да умира сега - толкова много войни, толкова много кръв!
Оставаха още 6. За нещастието или щастието на Аои те бяха пиро магове. Аои не можеше да използва тактиката, която бе използвал върху първия маг, който бе убил около червея, защото беше вече позната на врага. Но как да ги посече, те вече хвърляха огнени топки по него, които за сега успяваше да избегне със Скоростта на Демона. Не му оставяше друг избор, трябваше да разчита на скоростта и на уакизашито си. За това Аои увеличи Скоростта на Демона до пределът, който владееше. Така той стана неведим. Обикаляйки маговете и успявайки незнайно как да посече един от тях видя уми маг от академията почти умиращ. Аои се спусна към него: "Искам вода, много вода, после умирай както искаш" - каза с тон, който вцепени за момент полу-умрелия маг и с последни сили и страх от чудовището, което му беше казало, че иска вода успя да направи някаква странна уми магия - от никаде се изля ужастно много вода, точно върху петте останали мага. Водата ги потуши за момент и Аои се впусна помежду тях разсичайки ги. 20 маг успя пред да умре да забоде една кама в крака на Аои.
Аои се оттегли възможно най-бързо - толкова, колкото му позволяваше раната на крака. Спя се при Португас и казе глупакът, хвана камата с дясната си ръка и я изтехли от крака си:
- Ваш ред е. - каза студено и равно, все едно нямаше рани по тялото си, а и тази лунатична усмивка направо караше кожата да настръхва.

- Дадено и без това, този е грозен, не заслужава да живее. - Съгласи се моментално Яшамару.
И преди да се осети асасинът, който го бе ритнал беше изчезнал напред в бойното поле. Яшамару се загледа, внимателно следеше движенията на асасина. Не само, че беше силен, а явно и луд. Яшамару си помисли как никога не иска да има противник като него. Гледайки как реже маговете и с каква изобретателност все повече и повече този човек му приличаше на истински демон. Яшамару го полазха тръки - дали от страх или вълнение само той знаепе.

Асе погледна Аои и неговия приятел Казе мага и каза .
-Изпълнихте вашата част от плана сега е мой ред . /при което стисна Брадвата На Смърта концентрира пиро енергия в краката и лактите си при което те избухнаха в пламаци очите му побеляха усмифката му ставаше от извратена още по извратена той се истреля на пред към Генерала с голяма бързина заби Полеарма си в земяата от пентаграма на гърба му излезнаха голями огнени крила . Асе започна да размахва Брадвата На Смърта във въздуха с невероятна скорост от страни гледката наподобяваше на разярен ангел който се спускаше от небето . До като Асе биеше въздуха на земята няколко от войниците на Джефри бяха заобградили Демона и се опитваха да го бият което отвлече вниманието на демона от Асе който почти беше готов да направи умението си . Маговете слезнаха от кулата и започнаха да мятат Огнени Ледени и Водни топки по демона който се ядосваше на всички ученици от академията . Асе който набра ужасно голяма скорост с ударите си във въздуха извика по Казе мага .
-СЕГА ЗАСИЛИ МЕ . /При което една силна вихрушка бутна Асе на долу който подсили скороста на падане с огън удара с земята щеше да го убие той разчиташе на демона да умре . Португас продължаваше да бие с Полеарма си вече наближаваше чудовището което погледна на горе към Асе но нямаше време да реагира и попадна в капана на Асе който с Полеарма си започна да унищожава тялото на Демона . Очите на демона се пръснаха от ударите на Асе след което Португас с помоща на полеарма си влезна в тялото му и уби демона в буквален смисал демона беше раздробен на парченца и кратерат който се образува беше голям след като трансформацията на Генерала се разби единственото което остана беше тялото на Генерала което вече не приличаше толкова много на тяло но все пак имаше глава и черва раце и крака на всякаде а Португас беше почти умрял половината му тяло го нямаше той се гърчеше от болка на земята . Учениците ликуваха за победата срещу Четвъртия легион Академията беше свободна . Последната надежда за Португас остана Казе магът който беше обещал да доведе Дух Магове да го изцерят от болката му .

Засилвайки пиро магът с цялата си сила, която имаше Яшамару успя да го изпрати право в демона. след което се впусна напред възможно най-бързо, за да намери дух магове. Яшамару мина покрай асасина, който вече си бепе намрил дух маг да го лекува - той беше опрял острието на уакизашито си в гърлото на този маг. Младото момче продължи напред и видя трима биещи се дух магове, Яшамару скочи и отвя противниците им надалеч, след което вдигна дух маговете във въздуха с казе енергията си и ги изпрати да летят към Пиро мага Те паднаха до него:
- Иееееееейеееееееееееее те летяяяттттттттттт, как става товааа?! - Лигавеше се той.
Свършвайки своята работа Яшамару се впусна да убие някой друг грозен тип от Пустинните войни.

Изцерен Аои пусна дух магът, ритна го и той хвръкна на някъде. Акума се спуна отново в битката, за да може да убие колкото се може повече пустинни войни - нямаше време за губене.

Асе беше изцерен от дух маговете които бяха литнали до него с помоща на Казе мага изправи се поклони се пред маговете и каза .
-Благодаря ви . /след което се запати към Казе мага и Аои като стигна при тях тои им каза .
-Благодаря ви за помоща днес никога няма да го забравя . /с голяма усмифка на лицето

Битката приключи. Героите в нея бяха неколцина новаци и напреднали хора, които бяха възнаградени щедро от техните майстори и от Архи-майстора.
Дух маговете изцериха всички участници в битката, бойното поле се изпари след като Казе маговете почистиха, а Архи-майстора радостен от победата каза:
-Организирвам Боен Турнир, награда за Първо място 1000 злато. Започваме сега всеки да се запише при мен и според ранка на учениците ще изберем противници. Правилата .... позволени са всякакви работи с изключение на убийствата.



/Всички участници в евента ми получават 50 Слава 10 Опит 5 Магия 5 Атака (извинявам се за PowerPlay-а)/