Поляната на дуелите

Vlad написа:: Лесли осъзна пределно ясно, че с това дуела ще приключи...с този последен, решаващ сблъскък. Оставаше му само едно. Да даде всичко от себе си.

/Лесли, опиши внимателно и старателно действията си. Шансът ти за успех е малък, все пак Португас е натрупал много повече статове от теб. Хвърли и зарче. Ако числото е 6, това допълнително ще ти помогне. След поста ти пак съм аз, с резултата от дуела./

- Това ще бъде наистина последният ми удар! - След което съсредоточих цялата си мана в остриетата като ги слях в едно. С бързи и плавни движения размахах катаната във въздуха очертавайки едно малко пентаграмче. Маната оостанала в пръстите се насочи навън и щом докоснах Пентаграма с пръст цялата енергия се сля с него. Сферата около мен изчезна и бавно се възпламенявах. Лека по лека аз добивах по-голяма бързина и сила, не толкова голяма, но достатъчна. След като бях обгърнат от пламъци най-различни форми се оформяха около тези пламъци. Призовах няколко феички които имаха за цел да разконцентрират Асе като пърхориха в очите му. Ако успееше този ход щях да нападна в краката за да го подсека, но имах още една възможност и скритият ми ход започна да се задейства. (Владе още един ЛС)

The member 'Лесли' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Поляната на дуелите - Page 6 De2

Дуела между Лесли и Португас беше към края си. Последния им сблъсък предизвика силна ударна вълна, която разроши косите на всички в близък радиус. Португас усети силна режеща болка в гърба си, където втората катана на Лесли, която се беше материализирала от първата(скрития ход), го порази. Но тази болка беше някак си бегла, лесно пренебрежима. Асе усещаше как цялото му тяло се гърчи, всякаш хиляди, не, милиони иглички се забождаха под кожата му, изгаряха го жив. Но той познаваше това чувство, знаеше, че умението, което беше използвал предизвикваше подобна реакция. Но усещаше и още едно чувство, което доминираше - триумф. Знаеше, че ще победи. Беше напреднал много откогато влезе в Академията за обучение, заслужаваше да победи!
Лесли успя да рани Португас с маневрата си и знаейки, че няма начин да се защити срещу умението на опонента си, го пое с отворени обятия. Болката го взриви и той за миг си помисли, че ще загине. Всякаш на заден план виждаше как онзи странен психопат Аои беше притиснал Селехин към ствола на едно дърво и я целуваше. Яростта и неверието закипяха в него и болката, която чувстваше допреди миг всякаш просто изчезна. Но тялото му се потдаде и той осъзна, че лежи на земята, по гръб. Лицето му беше обърнато към сцената, която се разиграваше под клоните на дървото и това чувство, което изпитваше не можеше да бъде лесно определено. Вместо горещите вълни, по обгорената му кожа минаваха ледени милувки.
Португас за миг стоя гордо изправен над падналия си опонент, после осъзна, че краката му са се разтреперали от умението му и чучна по задник. Видя как нещо дребно лети към него и реши, че е камък, хвърлен от някой ядосан академик, или пък гълъбът на Блейз, но се оказа просто една цигара, дошла незнайно откъде. Той я запали, действие, костващо му много усилия, и се наслади на триумфа си. Зрителите надаваха някак си далечни, но щастливи възгласи. Двама Дух мага се приближиха към тях и се заеха с досадното Церене.

Отг на Аои(която си саморазказа нещо, което небиваше).

Аои вкуси езика на Селехин, която всякаш му се беше отдала допреди миг. А сега вкуси върхът на ботуша й, който се заби между краката му. Болката беше по-неуписуема, отколкото онези двамата пиро магове изпитваха преди миг(не би могла да разбереш). Незнайно как се беше превил от болка, едва задържайки се на краката си. Адски трудно му беше да не изкрещи, но го направи, все пак потдържаше някакъв имидж. А Селехин се отдлечи от него, като му прати една въздушна целувка. Устните й се бяха кривнали в усмивка. Тя бързо се приближи към Лесли, като го гледаше леко гузно.

/Победител в дуела е Португас. Поздравления.
Бележка на разказвача: Гадна анти-лесли коалиция сте създали, люде. Mad

/

Младия асасин успя да се вземе в ръце и се изправи гледайки я как се отдалечава. Желанието му беше да се впусне напред и да й счупи вратлето, но сега нямаше време за това.
Аои беше мъж, който не бил оставил нещата така и сериозно вече бе хвърлил око на тази девойка. Кога щеше да е часът на разплатата? Никой не знаеше.
Аои се обърна и видя, че Португас бе спечелил и закрачи бавно и безшумно, натам където имаше работа.

За малко се почувствах като умрял припаднах, но няколко минути след това видях Селехин до мен и казах:
- Т...ти...ме....пре...да....де! - След което отново припаднах.

След като си испуши цигарата и вече дух маговете го бяха изцерили Португас се исправи и хвърли
цигарата си неволно в косата на Леси се обърна и тръгна към ковачницата .

Станах изцерен и целунах Селехин.
- Това беше последната ни целувка! Щом искаш друг отивай при него! - След което леко ядосан си тръгнах!

Яшамару беше доволен от победителя. Направо беше във възторг. Тръгвайки към така любимата си Мелиса-сенсей Яшамару видя, че тръгвайкия си Лесли-чан пушеше. Явно на Португас-семпай цигарата бе попаднала в косата на магът. Яшамару започна да се смее по най-идиотския начин, чак позеленя от смях, падна и започна да се въргаля върху мекичката и зелена трева. Всички го гледаха учудено, но той не можеше да престане да се смее. С нетърпения чакаше мазната коса на Лесли-чан да избухне в пламаци!
Яшамару успя да се успокои и тръгна към Мелиса.