Поляната на дуелите

Уми Магът усети, че сферата, с която беше покрил Лесли няма да издържи дълго, но нямаше и никаква уми енергия останала за това извика:
- Предавам се! - след това Архи-майстора извика:
- Победител в първи рунд от Напредналите е Лесли.
След това следваха битките една след друга. Нашите герои Лесли, Аои,Яшамару и Асе се предвижваха нагоре в редиците на турнира.Накрая от Новаците във финалния рунд се изправиха Аои - ассассинът сянка и Яшамару - Казе магът, а от напредналите се изправиха един срещу друг: Огненият Юмрук Асе срещу Невероятният Лесли.

/Бутнах нещата напред, защото Влад си идва утре и искам да приключа турнира преди да дойде/

Португас.Д.Асе се исправи на ринга срещу Лесли погледна го в очите засмя се леко и викна по Лесли .
-Кфа е тая смешна прическа бе хахахха . /и се хвана за корема започнаха да му падат сълзи от очите но след секунда погледна Лесли в очите сериозно в очите на Асе започнаха да се образуват пламаци и той каза на Лесли .
-Да започваме оставям те да направиш парвото движение . /и пордалжи да го гледа право в очите .

Докато Яшамару се качваше към арената, за да срещне човекът, който никога не искаше за среща за враг, си мислеше само за едно нещо – как да успее да подтисне демонът в него, за да може да го победи.
Приближавайки сцената, Яшамару чу Португас да казва на Лесли-чан нещо за косата и избухна в луд смях забравяйки за момент за къде се беше запътил:
- Оййййй! Ойййй! Португас-семпай, не само е смешна, а е и грозна! – викаше Яшамару смеейки се през сълзи – Моята е по-красива! – Измърмори тихичко той.
Казе магът се качи на арената следейки всяка стъпна на Аои, който се приближаваше към мястото на тяхната битка. Всеки момент щеше да започне финалния рунд.

Аои се качи на арената бавно и лежерно, все едно нищо нямаше да стане, все едно нищо не беше важно. Безшумните му крачки допринасяха точно за този вид изразжение - той се движеше, но нищо не се чуваше, дори триенето на дрехите. Аои застаната пред Яшамару:
- Ако паднеш, по-добре не ставай! Мила ти е всяка една част от тялото надявам се. - както винаги с обичайния ледено студен тон за Аои.
Казвайки тези думи Аои се спусна скоростно напред хващайки Яшамару за косата и рязко издърпвайки го към коляното си...

Когато Аои удари Яашамура не усети нищо в коляното си и видя, че Яшамура е в другия край на ринга.


/Още по 1 пост и двамата опишете атаките си срещо противниците си./

Аои се изненада. Този маг през цялото време изглеждаше като пълен глупак, говореше като пълен глупак и се държеше като пълен глупак. Аои извади уакизашито си. Въпреки всичко този маг беше пълен глупак. Аои вече искаше той да пролее сериозно количество кръв и нищо друго не беше то значение. Акума замахна с уакизашито и то изчезна - Сиво Уакизаши, което Аои манипулира да удари Яшамару в гръб. Манипулирайки го Аои се засили към противника си стиснал и двата юмрука. Уакизашито трябваше да удари с дръжката Яшамару, който да залитне напред изпадайки в безсъзнание или частично такова и Аои да го посрещме с юмрук точно под брадичката, по този начин той щеше да си прехапе язика, да му се разбие устата и да има малко прясна кръв в цялата ситуация.

Яшамару успя да се измъкне от захвата на демонът срещу него, но това му струваше един-два кичура от ценната му коса. Яшамару направо превъртя и направи Острие от Вятър оформяйки го като катана и се спусна право срещу асасина в другия край на арената. Имаше желание да му избие един-два зъба и да го порита точно както той бе ритал него. Яшамару стигна до асасина, събра цялата си казе енергия в катаната от вятър и замахна свръх ядосано към Аои: „Бакааааааа!”

Двамата се сблъснаха. Oт страни битката изглеждаше сякаш двама титана се бият един срещо друг. Двамата даваха всичко от себе си. Яшамару замахна с Казе Катаната си и резна Аои леко по едната ръка, но и Аои не остана назад - той му удари един юмрук в лицето, при което Яшамару се зашемети леко през това време с другата си ръка Аои замахна към главата на Яашамару, но той избегна удара с цената на малко от косата си и порезна рана. Сега пак двамата се бяха изправили един срещу друг и готвеха атаките си.

/По още един пост/

Аои отново скри уакизашито си в сенките. Този път не го пусна за Сиво Уакизаши, а просто застаната в такава поза, в която не можеше да се познае в коя ръка е то. Ами ако бяха две? Не можеше да се прецени. Аои се впусна към Яшамару с намерение да го убие. Зад глупавия казе маг се събраха много сенки и започнаха да го овиват като питон, който още не е стиснал жертвата си. Аои се приближаваше към Яшамару с извратена усмивка на лице. В коя ръка ли беше уакизашито?

Не знаейки в коя ръка е уакизашито Яшамару нямаше избор освен да застане с удобна позиция, която би му позволила да блокира удар от която и да е ръка. Тук беше важна бързината, но Яшамару пределно ясно знаеше с каква бързина разполага асасина на своя страна, а още не я беше използвал, така, както трябва.
Ядосан за косата си, кръвта си и положението си Яшамару застана в такава поза, в която би трябвало да му е удобно да отбие удар от която и да е ръка на Аои. Асасинът го приближаваше и Яшамару нямаше на къде да бяга – трябваше да го неотрализира по някакъв начин. Той събра цялата си казе енергия, която има в катаната и се съсредоточи на 100%, за да може да отбие удар както от лявата, така и от дясната ръка на Аои. Казе магът беше в готовност и да реагира, ако асасинът замахнеше с крак към него.

Двамата Новаци пак се сблъснаха, но пак нито един от двамата не надделя.


/Искам по-подробен и брутален пост - последен и за двамата и свършвате./

Този маг вече лазеше сериозно по нервите на Аои, който не показа никаква индикация за това. Аои се спря в края на арената, измери Яшамару от главата до петите и изкривена усмивка изплува на лицето му. Тя беше толкова ужасяваща, че можеше да видиш собствената си смърт гледайки я. Аои се пусна със Скоростта на Демона и пределът й, който владееше, по този начин той стана почти невидим. Обикаляйки магът, не му давайки възможност да проследи ходовете му Аои бе решил да го съсипе напълно. Аои направи Сиво уакизаши, което вече беше изпратено към главата на Яшамару – възможно от най-далечна точка, за да набере така скорост, от която няма измъкване, а и факта, че няма как да го видиш караше младия асасин да изкривява още повече физиономията си. Аои привика всички сенки, които бяха наоколо включително прати своята да обгърне Яшамару. Те се овиваха около тялото му, покривайки го почти напълно. Аои стегна сенките и се спря точно пред магът, който му лазеше по нервите, погледа го в очите, уакизашито летеше вече набрало скорост към тила на Яшамару, а Аои не спираше да го гледам студено в очите. На Яшамару започна да му става топло, а Акума щракна с пръсти за възпламеняване: „Гори.”

Яшамару успя по някакъв начин да налучка с коя ръка ще атакува Аои и успя да отбие атаката му, но това не беше достатъчно. Асасинът явно вече беше спрял да си играе и бе решил да стане сериознен. „Това не е всичко което може” – мислеше си Яшамару. Точно в този момент Аои изчезна от погледа му. „Къде е? Къде е? Къде е това копеле~?” – мислеше си Яшамару, който вече беше бесен. Яростта му можеше да накара дете да ревне само като го гледа. Движението на вятъра беше странно около Яшамару и той се концентрира инзвънредно много – нещо летеше прекалено бързо към него. Приток на адреналин, яростни очи, всички жили бяха изпъкнали по тялото на Яшамару, който пусна катаната си от вятър и тя се разпадна, но за сметка на това започна да духа силен и неописуем вятър, който започна да заформя малък уграган около тялото на Яшамару, той се въртеше ненормално бързо и оформяше нещо като шипове от външната си страната, Яшамару завъртя ръката около себе си и ораганът се ови около нея и той се впусна напред към Аои. Нямаше да бъде победен, Аои не можеше да избегне този вятър каквото и да става. Изведнъж Яшамару замръсна, нещо го спря. „Какво по дя-?” – погледна надолу той. Сенки го бяха обвили, не само краката му, а и цялото му тяло, той не можеше да помръдне и милиметър. Точно тогава Аои застана пред него. На Яшамару зениците изчезнаха в момента, в който чу Демонът да казва: „Гори!”. Яшамару трябваше да направи нещо бързо, но не знаеше какво, не знаеше как! А и онова нещо, което се приближаваше бързо към тилът му също му оказа напрежение. Това ли беше краят?

Битката между титаните приключи. Двамата се сблъскаха ,Аои ассассина на сенките беше победител поради причината, че Яшамару гореше. Архи- майстора изгаси оганя около Яашамару и каза:
- Победител в турнира сред Новаците е Аои, който получава 1000 злато награда, а Яшамару е на второ място и получава 500 злато награда. И сега остана последният двубой: Огнения Юмрук Асе срещу Лесли.

Асе се посмя на движенията на Лесли и пак стана сериозен той свали Брадвата На Смърта от гърба си . Португас я стисна здраво след което се истреля към Лесли при което запали краката и лактите си цялото му тяло избухна в огън до като се приближаваше към Лесли той биеше с Полеарма си във въздуха след като беше на няколко крачки от Лесли . Португас активира Пиро Сплаш ......

След като Архи-майсторът обяви Аои за победител той се прибили към треперещият Яшамару:
- И ураганът е само вятър, който бърза, точно като теб. - каза той с ледено изражение.
Аои протегна ръката си, хвана уакизашито, което прибра в ножницата му, обръна се и бавно и безшумно слезе от арената без да се обръща назад. Аои хвърли един поглед към Португас, огледа този, който му беше противник и продължи напред стигайки до едно дърно, на което се облегна и прибра ръцете в джобовете си. С досада надигна поглед към арената за напреднали и започна да следи всяко движение и на двамата.

Асе застана пред Лесли отново направи няколко Огнени Стрели които запрати по Лесли в този момент исхвърча към Лесли със скороста на стрелите беше толква бърз защото беше запалил краката си в този момент запали и ръцете си с едната от тях махна и стрелите се пръснаха 2 от горе 2 от ляво 2 от дясно а пред Лесли се беше засилил Огнения Юмрук Асе който държеше Брадвата на смърта и я размахваше зловещо към Лесли . След като беше почти пред него Асе плювна в очите на Лесли в този момент замахна с Полеарма си удари го в гърба си от там излезна Огнен Дракон който се движеше по острието на Полеарма му и замахна към Лесли ......

The member 'F1reF1stAc3' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :

Яшамару не можеше да повярва, че е загубил. Не искаше да повярва това. Особено много не можеше да асимилира, че в момента, в който Аои щракна с пръсти го обле страх, страх, който никога не беше изпитвал, а и тези думи на асасина: „И ураганът е само вятър, който бърза, точно като теб.” Кънтяха в главата му. Леденото изображение на Акума се беше запечатало в съзнанието му. Яшамару падна на колене, треперепе: „И ураганът е само вятър, който бърза, точно като теб.”. Тези думи не спираха да звучат в главата му. Яшамару много бързо секна лошите мисли и се изправи въпреки всичко. „И ураганът е само вятър, който бърза, точно като теб.” – думи, които ще го направят по-силен, по-сигурен в себе си, думи, които той ще докаже, че не са така. Нямаше за какво да мрази Аои – турнира си е турнир.
Изведнъж на Яшамару на лицето се появи голяма усмивка. Тъкмо осъзна, че той бе на второ място, което означаваше, че той не е толкова слаб, за колкото се бе помислил преди минути.
Яшамару слезна от арената, пооправи косата си и погледна към арената на напредналите. Точно така! Португас-кун се изправяше срещу Лесли-чан. Яшамару забравил раните си, побърза да се настани на удобно място за гледане, намери си такова и много бързо се приведе в приличен вид за след турнир. Португас беше направим някакъв странен, но красив дракон:
- Ой~! Португас-семпай~! Не трябва да си толкова груб! Не бива така! Ако Лесли-чан мирише кажи му галантно да си вземе баня! Ой! Разбирам, ти си добър и мил семпай и искаш да му помогнеш да се изкъпе по-бързо! Колко хитро! Португас-семпай, направи нещо и с косата му! Не че има какво, но подкъсяване и е нужно, цъфтежа не е признак за здрава коса. Ой~!
Яшамару прибра красивата си коса като я върза на конска опашка, заглади я и тя се подреди точно както трябва. Извършвайки това той не отдели поглед от арената.

The member 'Лесли' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :