Кръчмата На Вечния Пламък

След известно чакане от кухнята изприпка младолико момиче с златиста коса и поднос , само след две крачки девойчето се спъна и едва не потроши съдовете които носеше на подноса . Момичето остави звучно съдовете и въздъхна облекчено след като разгледа порцелана за пукнатини . Само след момент като по магия русокоската изникна пред нея и заговори .
- Добър ден и Добре дошла в Най-добрата кръчма в Манастира на Вечните Пламъци . - а също така и единствената , но не беше нужно да го споменава . - Аз съм Шелиа - каза момичето с лъчезарна усмивка . - С какво мога да ти бъда полезна днес ?

- Хубава кръчма - изкоментира Ноксиа - ще желая една чаша медовина и... случайно да си виждала момче на около 18години, с къса черна коса и сиви очи да се навърта тук?
Зададе направо въпросът момичето.
- Трябва незабавно да го намеря и всяка информация за това къде мога да го открия ще ми е от полза.
Надяваше се да чуе хубави новини. Ако ли не - щеше да попита още някой, например бармана. Информацията, която фермерчето и даде я накара да се почувства по-близо до целта си от всякога. Не искаше да остане разочарована, особено когато бе получила този лъч надежда.

- Абсолютно веднага . Най - добрата медовина от тази страна на Вечните Пламъци . - каза Шеила и наля пълна халба златиста течност от едно малко буре на бара .
Шеила отметна косата си и подпря лицето си на лакти и лицето и придоби котешки белези . Очите и се опънаха от любопитство а на лицето и цъфна най-любопитната усмивка която Ноксиа бе виждала през живота си . Ако някъде съществуваше принцеса на клюките , то тя бе точно пред нея .
- Медовината ще ти струва пет златни жълтици . А за момчето , може би съм го виждала , може би не съм , защо го търсиш ?

Ноксиа отпи една голяма глътка и веднага след като вкуси от алкохолната напитка устата и доби една задоволителна усмивка. След всичко определено и трябваше кръчмарската обстановка и чашата в ръката. Ненадейно в главата и се появиха част от спомените в таверната, в която живееше и как я разбиха с приятелите и. Почувства тъга в себе си и макар за толкова кратко време вече усещаше липсата им. Момичето извади една цигара и остави петте жълтици на бара. Въпросът на жената, която и беше донесла питието я изненада, но и отърси от мислите и.
- Много си любопитна.. - каза през лека усмивка Ноксиа.
Любопитството на барманите и сервитьорките си беше практика във всяка кръчма. Не случайно това им свойство да си пъхат носовете където не им е работата ги правеше ценен информационен източник. Момичето не искаше да отговаря на въпросът на русокосата - не беше длъжна, но щом това бе цената, която трябваше да заплати за да получи информацията, която и бе нужна щеше да го направи.
- Ами - започна момичето, като издиша сив дим от устата си - през целият ми живот съм го търсила. Случайно дочух, че е бил в тази кръчма и реших да дойда тук. Не знам дори името му, но знам, че ми е брат. Единственото семейство, което имам и много бих искала да го открия.

Момичето ахна и веднага изгуби предишния си вид . Но по някаква причина бузите и пламнаха .
А веднага това прихна в нещо което трябваше да мине като гузен смях .
- Аз какви ми мисля , то какво било ! - каза през смях . - Ей го на , знам точно кого търсиш и знам къде да го намериш ! Ами , че той на практика живее тук !
Момичето придоби горда поза зад бара , като позата която правеха великите герой след подвиг.
Всички в бара знаеха за детския нрав на Шелиа и на никога не му направи впечатление .
- Да , брат ти ... - каза блондинката и се подпря на бара . - Прекрасен младеж , отличен чирак на М'лаах , в свободното си време чиракува и на Гошал , а също така се упражнява и с меч . Аах брат ти .- каза отнесено момичето - Като се замисля много си приличате ! Имате същите очи . - Изненадано отбеляза тя .

Ноксиа надигна изненадано вежди. Имаше чувството, че русокосата реагира твърде бурно на новината, но пък ако живееш за това да научиш някоя друга клюка то тази беше доста интересна, така че я разбираше. Чернокосата за първи път бе поела по правилния път в търсенето на брат си и сега се чувстваше още по-близо до него. Прие новините изключително радостно и лицето и видимо засия. Цялата тази ситуация и се струваше прекалено нереална, защото след толкова много години бе към края на търсенето си, което щеше да увенчае с успех. Бе преминала през какви ли не приключения, беше попадала в какви ли не забавни, опасни, неловки и трудни ситуации и за миг не бе изгубила надежда. Поне не и много. Всичко за съжаление водеше до никъде, но сега не беше така. По някаква случайност бе попаднала точно където трябва. Съдбата беше голяма работа! В един момент може да си изключително далеч от целта си и да не знаеш на къде да поемеш, а в друг се оказваше на няколко крачки от нея.
С всяка дума на русокосата Ноксиа изпитваше все по-голяма и по-голяма радост, докато накрая не издържа и стана ухилена до уши, заела същата геройска поза каквато и сервитьорката. Това отстрани можеше и да изглежда смешно, но Ноксиа наистина се чувстваше като победител. Едно нещо и направи голямо впечатление(освен факта, че сервитьорката видимо си падаше по брат и) и това беше, че той бе чирак на М'лаах. Веднага си направи изводите, че щом е чирак на М'лаах значи той живее в манастира. Колко странно.. лично тя никога не би останала в манастир. Тази дума и вдъхваше недоверие, но пък момичето не знаеше, че това всъщност не бе обикновен манастир.
След това огледа хората в кръчмата и се обърна отново към русокосото момиче.
- Като гледам.. в момента не е тук. Кой е този Гошал и къде мога да го намеря. А.. да.. можеш ли да ми кажеш и името на брат ми?

- Алан , брат ти носи името Алан . - Каза Шалиа отново върнала руменината на бузите си .
- А Гошал можеш да намериш в неговата ковачница . - Каза момичето и с едно движение накара монетите на тезгяха да престанат да съществуват , буквално . - Е , ако нямаш други въпроси или не искаш да споделиш някоя друга пикантна история ще се наложи да се връщам на работа защото татко ще ми се кара .

Момичето кимна с усмивка на русокосата и я остави да си върши работата.
"Алан значи.." - помисли си Ноксиа, отпивайки от питието. Гледаше догарящата си цигара и как димът описваше всякакви причудливи форми, като се издигаше нависоко и загубваше някъде там. Дръпна си последен път от цигарата и я загаси. Потърка очите си, прозявайки се и после облегна лакътя си на бара, подпирайки глава на ръката си. Чувстваше се леко изморена, тези дени емоциите и определено и бяха дошли в повече. А сега се чудеше и как би я приел брат и. Наистина доста странно щеше да е изведнъж някой непознат да се появи отнякъде, твърдящ, че е твой роднина, даже сестра, намесвайки се в подреденият ти живот, искайки място някъде там в него. А и тя самата не знаеше какво да направи след това. Ноксиа бе като бездомните кучета - хвърлят се лекомислено след някоя каруца, без да знаят какво да правят с нея след като я настигнат.
Момичето отпи последна глътка и стана от стола. Когато излезе пред кръчмата попита случаен минувач къде се намира ковачницата на Гошал и когато и казаха се запъти право натам с леко притеснение.

Алан избута масивната дървена врата която се плъзна гладко и направи път на сестра си да влезе първа . Не че му пукаше за етикет или нещо от този сорт , но все пак му бе сестра .
Бе обед и слънцето напичаше вулканичните калдъръми . Не ме разбирайте погрешно , в манастира никога не бе нито прекалено топло , да не говорим за прекалено студено . Експериментите с Пиромагия и Планинския климат бяха направили това място абсолютно неутрално и недокоснато от климата в останала част на Шелтър .
Те седнаха на близката до бара маса и след като изчакаха известно време кръчмарят Лир дойде да ги обслужи .
- Какво ще бъде днес ? - каза кръчмарят
- Нека започнем с ейл , направо донеси две големи халби ейл. - каза момчето .
- Докато мигнеш и са тук - каза Лир саркастично .
Алан последва с поглед кръчмаря до задната стаичка и се обърна към сестра си .
- Е сега Нокси, мога ли да те наричам Нокси ? - Попита сконфузено Алан - Какво смятаме да правим сега , какви са плановете ни след като вече ме намери и сме семейство .

Момичето се отпусна на стола и извади от чантата си една полусмачкана кожена кутия с цигари, от която извади една. Сложи ги по средата на масата, като този жест означаваше, че и Алан може да се почерпи, ако разбира се пушеше. Сложи жигарата в устата си и я запали, издишвайки сивият дим, отново загледана в него.
- Всички ми казват Нокси накратко.. така че нямам претенции.
Отговори му момичето и отпусна лакти на облегалката на стола. Отново лапна цигарата и със съвсем сериозен поглед погледна брат си. Изглеждаше замислена, а и наистина бе така. Плановете и стигаха само до намирането на брат и. От там нататък всичко и беше пълна мъгла. Последните няколко събития, които се случиха тук дадоха порив на желанието и да се развива в това, което умееше най-добре и което е правила цял живот. Но имаше и друго. Този път имаше брат си и не искаше да пропусне да прекара времето си с него. Въпреки, че бяха в момента заедно.. тя знаеше, че са поели по съвсем различни пътища. Той беше добър в едно нещо и искаше да продължи да се подобрява, а тя в съвсем друго и не толкова почтено. Ноксиа въздъхна тежко и точно когато трябваше бирата пристигна. Момичето я взе в ръката си и вдигна тост за това, че най-накрая се бяха срещнали. Чашите издрънчаха с празничен звук, а перфектната пяна се разля. Надигнаха ги и отпиха немалко количество. Когато Ноксиа остави чашата си попита:
- Какви са твоите планове, Алън? Предполагам, че искаш да останеш тук, за да се усъвършенстваш?
Момичето искаше да знае първо за неговите планове, защото нейните бяха нестабилни, недообмислени и определено можеха да се повлияят, докато неговите си бяха подготвено явно още от доста време и той имаше място, което ще трябва да заеме в бъдещите събития.

Момчето не беше спокоен , очите му започнаха да играят нервно из помещението при вида на сестра му небрежно и безразлично запалила цигара , спокойствието му бе разбито .
- Ами аз ... Не съм мислел толкова напред в бъдещето , разбираш ли ? Откриха талант на маг в мен , но също така обожавам меча ... - Алан знаеше колко тъпо звучи това , но просто нямаше друг отговор .
- Не съм мислел никое място за свой дом , тоест искам да кажа че не съм чувствал никое място на което съм бил като такъв . Но може би моя дом е там където е моето семейство , а моето семейство си ти .. - каза някак си заекващо Алан.