Кръчмата На Вечния Пламък

- Разбира се, че ходя. - отговори му Мейс малко стреснато. - На работа ме нае Елиал - казват, че била най-добрата билкарка в манастира, може би сте я чували. Малко ме... изненада. - последва леко подхилкване. Тиант започваше лека-полека да я дразни с всичките си викове, подскачания и... осъзна, че тези двамата ги беше виждала само веднъж-дваж и то не за дълго. Любопитството на Мейс не я оставяше да пропусне този въпрос.
- Та вие какви сте... в смисъл, защо дойдохте да се учите тук?
Нямаше да разбере всичко със замаяната си глава, но все пак..

- Хех , мен ме доведе един от странстващите пиро магове за да развия потенциала си в огнената магия . - каза гордо Алан и въздъхна . - Но в последно време несъм правил никакви упражнения нито с магията нито с меча , само работа .

Кай - 22

- Аз дойдох да се изуча в Пиро магия за да мога.... И аз не знам защо!? - Еуфорията в Кръчмата се увеличаваше все повече с приближаването на полунощ. Щом половината от ноща настъпи, Кай го залегнаха тревожни мъки. - А ти Мейс... Защо дойде тук?!

Единия с потенциал за развиване, другия просто притеглен по някакъв начин към Манастира... добра комбинация, наистина. В момента Мейс не смееше да нарече когото и да било по име - в ума й цареше пълна мешавица от имена, някои които не можеше да свърже с ни едно запомнено лице. С прякорите от друга страна... но тя поне сега не искаше да лепва прякори на хората.
Самата Мейс не успя да остане напълно трезвена вечерта. Чашките често идваха и си отиваха - е, нали все пак беше празник, къде без пиене. Дочу въпроса на едно от момчетата.
- Аз ли? Защо съм дошла? - след което Мейс изпи още една глътка от наполовина празната халба, напълнена с, не знаеше и тя какво, питие. - Хааахахахахах... ако ти кажа, че хубавци са ме примамвали насън, няма да ми повярваш... - отново се изхили и затропа с ръка по масата. - Нека кажем, че съм била повикана по необичаен начин.
Най-накрая не можа да се сдържи и се провикна с цяло гърло:
- Тост за здраве и дълголетие на бармана!!! КАМПАААЙ!!! - и надигна за поредния тост, поредната чаша, за пореден път пълнена от... някой.

Алан надигна чашата си и я изпи на екс както много други хора в таверната . Ейлът беше превъзходен , може би прекалено превъзходен и затова с малко затруднение момчето се изправи подпреся на стола си и оспя да каже .
- Подобре да поспа . - и започна да залита към стаята си .
Когато най-накрая успя да се вмъкне в нея неоспя да направи нищо друго освен да заключи вратата след себе си , да се съблече и да заспи непробудно .

На сутринта се събуди отпочинал с тъпо главоболие но не му пречеше особенно. Ханджията и дъщеря му , както и няколко помощнички от кухнята разтребваха кръчмата след снощното празненство . Алан се облече , изми лицето и косата си на умивалника в стаята си , взе тренировачния си меч и потегли към Ковачницата на Гошал.

Кай - 23

- И аз ще трябва да лягам Мейс. Утре ще ида при Гошал. Трябва да работя за да мога да живея. - Кай си изпи виното на екс и се качи в стаята си. Единственото за което имаше сили бе да се качи по стълбите. Легна си и захърка след петата минута. На следващото утро Кай слезе закуси и тръгна да работи. Поздрави собственика и неговата хубава щерка като излезе. На път към Гошал той тичаше за да се разсъни.

Какъв шал? Кой ще живее?! Някой бе станал от масата. Мейс изгледа с половин око седящите около нея - малко по-възрастни и със сигурност по-пияни от двете момчета, които явно си бяха тръгнали. Започна един разговор, по-скоро приличащ на надуваща ушите глъчка, примесена с гърлен смях и тук-таме по някоя и друга псувня. Обстановката в кръчмата не се промени ни най-малко, все още продължаваха свирните, танците, наздравиците и разнобразните светлини, внесени от улицата, които караха главата на човек да се замая. Надпиванията, от друга страна, бяха нещо ново - Мейс също имаше честта да участва в едно-две. Последното, което успя да усети, бе ударът на главата й в дървената плоскост.

Слънчевите лъчи вече проникваха през прозорците на стаите на Кръчмата на Вечния Пламък, когато Мейс най-накрая благоволи да си отвори очите. Слава на М'лаах, лежеше завита в леглото си и Специалния елексир от Елиал бе поставен заедно със заплата й на масичката - изглежда на беше успяла да ги пропилее. Радостите й спряха, когато разбра за положението си. Дехидратация. Гадене. Умора. Струваше й усилие само за да си вдигне пръста. О, и разбира се отвратителното главоболие не бе за изпускане. Състоянието й крещеше "махмурлук" с цяло гърло. Нямаше начин да тръгне към Катедралата, камо ли да се обучава - та тя дори не можеше да стане от леглото! Имаше чувството, че очите й щяха да изтекат всеки момент - поне сега не понасяха светлината, струяща през отворения прозорец. Хубаво че стаята беше проветрена. Мейс дочу почукването на вратата, което леко й подразни слуха - трябваше да е Шелиа, носеща закуската. Закуска означаваше и чаша вода, сега по-добре дошла от всякога. Защо ли се увличаше малко повече в пиенето, отколкото можеше да понесе на следващата сутрин? Мейс измъкна няколко звука от гърлото си, достатъчно силни, за да се чуят зад вратата.
- Влез.
Защо Тиант го нямаше, нямаше смисъл да се чуди - колкото и разнообразни, маймуните си бяха маймуни, а да ги държиш затворени, в повечето случаи бе трудничко.

Шелиа влезе с поднос на който имаше кана с айрян и една чинийка с кифли .
- Добро утро Мейс . - каза Шелиа с усмивка . - Как спа ? Всичко наред ли е ?
Не се безпокой за Тиант той е в задния двор на дървото . Сутринта хапна а след това не е слизал .

Кай - 40

Кай и Триф влязоха в кръчмата. Бе обедно време и нямаше толкова много хора. Лир и Хелиа бършеха, миеха и се грижеха за кръчмата както си му е реда. Триф седна на една от многото свободни маси, а Кай отиде уж да поръчва. И наистина той поръча две бири, но прикри лицето си и леко подшушна на Лир.
- Чувал ли си, нещо странно да се е случвало в Манастира наскоро? И кога?! - Сга целта му бе да извлече информация и да създаде впечатлението, че иска да знае това само за да клюкари.

- Момче , даже и да знам небих ти казал . - каза Лир , но след това помълча , премисли и когато наля бирите проговори . - Сутринта мина един пазач за по чашка кафе както всяка сутрин . Познавам го добре , но изглеждаше странно . Преди половин час ми казаха че са го намерили мъртъв пред източните порти а неговият партниор не е забелязал нищо . Даже не са били на патрул , били са на пост . По убития няма следи от сериозни наранявания но крайниците били посиняли . Отрова навярно ... Кой в името на М'лаах би извършил такова злодеяние ... Горкият Широ .... - каза Лир и очите му се насълзиха.
-Ей Кай ?!? Какво стана с бирите - извика и удари по масата Триф.

Кай - 41

- Благодаря ти Лир. - Каза Кай любезно. Взе двете бири и се върна на масата. Седна и подаде едната бира на Триф. Приближи се до него и му подшушна с прикрита от ръката му уста:
- Трябва да се насочим към Източните порти. Имаме убийство без сериозни рани, но с най-вероятно използвана отрова. Кажи ми. Това характерно ли е за Гарет? - Попита Кай партньора си.

- Характерно ли ? Че това е почерка му . Направилна посока сме се насочили . - Каза Триф с усмивка на уста . - Щом има мъръв пазач имам лоша новина за теб Кай ... Партньорството ни приключи . Гарет не е в манастира. Поне не е вече . Ако искаш можеш да разгледаш източната порта но аз си тръгвам , нямам работа повече тук , трябва да го проследя . - каза Триф и испи бирата на екс . След това удари 100 златни жълтици на масата и каза :
- До нови срещи Кай . Дано някога се видим отново . - с тези думи Триф напусна кръчмата.

Кай - 42

Белокоското взе кесията и отиде при Лир.
- Това стига ли? - Каза момчето след което остави кесията пред Лир и тръгна към Гошал. Щом излезе от Кръчмата, Кай се закачули и набегом тръгна към Ковачницата. Щеше да даде информацията на Гошал и да иде да се научи на някое ново умение. Все пак трябваше и да се учи. Затова бе дошъл тук.

Кай - 52

Кай влезе в Кръчмата. Видя Мейс да обядва. Отиде при нея и й каза:
- Мейс! Гошал Ковача те вика! - След тези си думи Кай си поръча една бира и седна на масата.

Spoiler:

- Нищо ми няма... пиенето от снощи ми се отразява зле.
Ако можеше да се помръдне, сигурно щеше да нападне ароматните кифлички на подноса. Вчерашната закуска й изглеждаше така далечна сега. Беше се разсеяла достатъчно за да не разбере какво каза Хелиа, ала не пропусна мократа кърпа, която пльосна на челото й и след това излезе. Мейс с голямо усилие стана от леглото, придържайки кърпата на лицето си. С още по-голямо успя да се облече, отчаяно опитвайки се да остане права. Водата от умивалника й се стори доста освежаваща тази сутрин. Докато закусваше, Тиант връхлетя през прозореца и си сви една кифла от чинийката, карайки я замалко да се преобърне от стола - с тази оранжева козина наподобяваше огнена топка косми. Стоял на дървото друг път - личеше си, че се бе вихрел из улиците с все сили.
- Хахахахахаха - смехът на Мейс заприлича по-скоро на странен грак. - Добрутро. - Безирзазното лице на маймуната, нагъваща кифличката, я накара да се почувства поне малко... тъпо. Довърши си закуската докато се подхилкваше, не знаеше и тя защо.
- Е... аз лягам да спя. - думите далеч на прозвучаха правилно.
Мейс се шмугна в леглото и за своя радост след около час гледане в тавана изпод кърпата, я споходи съня.

Не след дълго Мейс отново се събуди. Главоболието й бе понамаляло, а това със сигурност беше добър признак. Явно се беше въртяла доста - кърпата от челото й бе паднала на пода, вече изсушена. Тя стана и се изми за втори път, след което си взе кесията с парите и слезе в общото помещение. Спане, ядене, после пак спане и пак ядене - не най-вълнуващите неща, които човек можеше да направи, това бе сигурно. Мейс седна на една маса и този път помощничката на Хелиа дойде да я обслужи - съвсем леко, почти незабележимо, отстъпваше на щерката на ханджията по хубост.

Spoiler:

Мейс леко се задави със супата.
- Добър ден и на теб, Кай. Защо по дя... защо ме вика ковача? - Защо точно нея търсеше? Единствения търговец, занаятчия, продавач, или както и предпочитаха да се наричат тук, който бе срещала, беше билкарката Елиал... а не помнеше да й беше казвала името си някога - просто не й се бе отдала възможност. Внимаваше да не поглежда към бирата на Кай - като че ли при самото наличие на течността състоянието на главата й се влошаваше.

Кай - 53

- И аз не знам защо те вика, но иска да идеш при него!? - Каза Кай като отпи от бирата си съвсем малко. Наслаждаваше се на всяка глътка за да може да не го сполети същото което сполетя Мейс миналата вечер.

- Добре, добре, ще отида... - причината за повикването й бе неизвестна, а и Кай явно очакваше да тръгне колкото може по-скоро - всичко това вонеше на нещо важно. Мейс нямаше как да откаже. Вършенето на каквато и да била работа бе по-добро от лежането в леглото по цял ден, което постоянно ти напомняше колко си зле всъщност.
Тя довърши набързо обяда си и отместайки настрана купата се обърна усмихната към Кай:
- Готова съм. Би ли ме завел при него?

Кай - 54

Белокоското изпи бирата си и каза:
- Мейс, съжалявам, но не мога! Трябва да ида на обучение, защото само с Контрол над огъня няма да стигна до никъде. - Кай се усмихна, плати за бирата и излезе.

Мейс го изгледа с вдигната вежда докато не затвори масивната врете зад себе си, през която не спираха да влизат и излизат гости. Вярно, и тя нямаше да стигне доникъде с двечките си научени умения, но... какъв в името на М'лаах беше онзи необичаен назъбен меч, който Кай носеше?! Несъмнено от ковачницата. Свършеше ли си работата с майстор Гошал, въпреки 'болестта', трябваше да се отбие в Катедралата. Мейс остави няколко монети на масата и си тръгна от заведението.

Улиците не бяха по-оживени от обикновено, което щеше да рече, че има нужда само да минаваш между миновачите и фургоните, вместо да се чудиш кога и кой е минал през краката ти. След кратко търсене Мейс стигна до ковачницата - сградата не успя привлече вниманието й, но табелата веднага си свърши работата.

След лутане из улиците Рой престъпи вратата на кръчмата. Мъничето до него се съпротивляваше, но все пак и то влезе. Вътре миришеше а нещо, нещо странно. Момчето се огледа и започна да ходи към бара. Кученцето само се дърпаше към вратата, но беше достатъчно силно за да се съпротивлява на волята на Рой. Когато стигна до сравнително близкия бар, седна на един от столовете, погледна зад него и каза с леко закачлива нотка:

- Ъм, може ли някой? - не знаеше дали някой от тук ще помогне, но опита си струваше.

- Да може , какво ще желаеш ? . - изрече весело момичето с слънчево лъчезарната усмивка която работаше на бара. Беше средна на възраст с руса коса , сини очи и греещ чар който рядко оставаше незабелязан . Момичето беше облечено в синя престилка и в ръката си държеше чаша.

- Ъм, може една светла бира. - Рой се намести и се облегна на плота. - Между другото, аз съм нов, знаеш ли къде трябва да отида, какво да направя? - Момчето се усмихна и започна да си играе с пръстите си. По това си личеше, че беше леко изнервен. Кученцето до него заджафка и започна да обикаля в кръг.. Май и то беше изнервено.

Момичето се завърна след околу пет минути с халба светло пиво .
- Бирата ти . - каза тя нежно и му подаде халбата .
- Казвам се Шелиа и съм дъщеря на оправителя на това място .- каза Шелиа с усмивка .
- Виждам че си нов . Няма толкова много чаровни момчета в манастира . Но като оставим това май немога да ти помогна с нищо .
- Но знам кой може - извика Шелиа след известно време . - Виждаш ли този коридор ? - Момичето посочи коридора в дясно . - В третата стая в дясно живее един млад чирак който според мен ще ти помогне. Дано да съм ти помогнала.

Пийвайки си от бирата, Рой каза:

- Надясно, третата стая. Добре. Хей, мъниче, стой тук, пази ми бирата. - Рой тръгна към коридора с бавна стъпка.

Беше развълнуван от това. Зави в малкото коридорче, преброй 3 стаи. Затаи дъх. Тук е човека който ще ми помогне, затова беше леко изнервен, пак. Със уплашено почукване леко отвори врата и каза:

- Има ли някой?

Алан спеше спокойно в стаята си докато някой не почука на вратата му и не влезе , представяте ли си , влезе !
- Кой си ти и какво правиш в стаята ми непоканен !?!??! - Развика се Алан на младока който стоеше стъписан на втарата. - Чух че почука но това не ти е класна стая или нещо от тоя сорт , това е частен дом човече къде са ти обноските ? - Алан се беше разбеснял толкова много че мислеше да му даде малък урок по уважение но след това се отказа като забеляза бялата му коса . - Е какво те води насам , непоканен , белокоско ?

» Кръчмата
» Пещерата на вечния покой
» Катедралата На Зараждащият Се Пламък