Кръчмата На Вечния Пламък

Рой погледнал земята неудобно и казал:

- Ъм, съжалявам че нахлух, но тази на бара ми каза, че ти можеш да ми кажеш какво да правя. Нов съм и искам да разбера къде отида.. Та, знаеш ли какво да правя? Само не викай! Добре?

- Какво да правиш ли белокоско ?!? Откаде да знам нямам си ни най-малка представа ... Що за въпрос ? - каза през смях Алан
Хлапето изглеждаше познато по някакъв начин .
- Влез седни сподели ми проблемите си ...

Рой седнал на някакъв стол и започнал да се клати на него.

- Значи. Преди около половин час стъпих за първи път на оная улица там. Лутах се, лутах се. Изведнъж това малко заведенийце изникна пред очите ми и реших да вляза, питах тази на бара, получих бира, която между другото кученцето ми още пази. А, кученце? Дълга история. Няма значение, тя каза че не може да ми помогне, но каза че ти можеш! Така, аз дойдох, почуках, влязох, ти ми се ядоса. Аз ти обясних защо съм дошъл, ти ми каза да седна и да ти кажа проблема, и аз ти разказах как преди около един час, ох, това вече ти го разказах. - Това всичко мина през устата на Рой на един дъх и след 10 секунди мълчание той промълви - Де да си бях взел бирата..

- Aха , ясно . - каза колкото замислено толкова и съннено Алан . - Е белокоско звучи добре ... С какво точно искаш помощ ? Защо си дошъл в манастира ? С какво мога да ти бъда полезен ? - Алан наливаше въпроси а момчето го гледаше от стола странно всеедно неразбира ни дума от казаното.

- Aми - каза Рой бавно, защото досега изливаше дому и също беше изливан със думи - исках да стана чирак на М'лаах. Та, знаеш ли къде трябва да отида - продължаваше да настоява Рой, забит на онзи стол. Стаята му изглеждаше добре, и въпреки че беше само на едно място, вече не му беше толкова некомфортно.

- Да , да беше казал още отначало . - каза Алан с усмивка . - Аз съм чирак на М'лаах и то от най-добрите наоколу . - изрече Алан с гордост. - Ще ти кажа къде трябва да идеш за да станеш чирак . - каза отново Алан и направи лека пауза с една прозявка .
- Утиваш в Катедралата на Зараждащият се Пламък и търсиш човек на име Алаказам . Това е името на бъдещият ти учител . Той ще ти покаже правилният път .

- Да, благодаря! Перфектно! Точно, благодаря! Чао - Рой изтича навън, като събори стола и трясна главата.
След това изтича към бара, гушна кучето си, което се хвърли в него, изпи на екс бирата си, трясна я в плота, казак едно дребно, бързо "чао" на барманката и се изтреля навън. Беше толкова щастлив, че почти подскачаше.

- Може момче , как да не може . - каза с усмивка ханжията, вдигна една хълба , позабърса я с една чиста кърпа и пусна бира в хълбата от една дъбова бъчва . След това прибра парите и подаде халбата на Кай .
- Хей момче , чух че тази година ще се проведе поредния турнир "Агникай" в манастира. Ти ще участваш ли ?

- Ти незнаещ що е Агникай ли момче ? Безнадежден случай си ти ... - рече Лир през бурен смях. - Агникаят представлява дуел междо магаве и магиосници . Единственото оръжие което можеш да използваш е магията . Събират се магове от цял Шелтър за да премерят способности в нашият елитен турнир , я ! Но победителят винаги е бил огнен маг от незапомнени времена ... Провежда се на десет години веднъж . Откаде идваш бе момко че незнаещ що е Агникай ?!? - изрече Лир с въпросителна нотка след като разказа на Кай какво представлява турнира .

- Наградата ли момче ?! Ха , Шампион на М'лаах е жадувана титла на всеки пиро маг и не само . Наградата е уникална и мистериозна и ще бъде представена на победителя лично от Зард Лардо. - каза Лир точно качили разказваше някаква легенда .
- Виждал съм околу три Агникая в живота си и мога да ти кажа че е доста впечетляващо . А й води много посетители в манастира от всички държави . Полезно е за бизнеса . - каза лукаво Лир.

Кай - 71

- Здравей Хелиа. - В този миг Кай се сети за нещо и каза: - Извинявай, но ще тръгвам. Медальнът му пак засвети и се нагорещи, а изчезналия черен кичур отново се появи. Явно трябваше да отиде някъде. Хелиа само вида как Кай се завъртя и зърна черният кичур на момчето, но за съвсем малко време.

Тичайки, Рой влезе в кръчмата. Пускайки мъничето на земята, той скочи към бара и извика:

- Здравей пак! Благодаря за преди малко, вече научих нещо! Ъм, може ли един чай? Мащерка, ако имаш. Между другото, какво да правя сега?

Кръчмарят му подаде едина чаша с ухаен чай и прибра отплатата .
- Нямаме мащерка синко , лайка би те устойло също нали ? - каза Лир и се върна към работата си зад бара .
Нямаше много хора и следобедът беше задушен .

- Дам, няма проблем.. - Рой пийна глътка от чая и продължи, - може ли да те попитам, сега какво да правя сега, освен да ходя в манстира? Все пак, трябва да се прави нещо друго.. - огледа хората, седящи по масичките. Желанието му да отиде някъде където да си почине просто се изпълни в него заради самотните изражения на някои от пияниците..

- Незнам момчето ми ... Ако ти трябват пари мога да ти намеря работа в кухнята или да метеш из кръчмата . Можеш да си наемеш стая и да се наспиш , за да имаш сили за следващия ден . Толкова много неща , а толкова малко време ... - каза Лир леко унесен - Де да можеш да се върна на твоята възраст , да си изживея живота повторно . - каза ханджията и отново се захвана с задълженията си .

- Ами, добре.. - каза Рой, допивайки чая си, - тогава може ли да получа една стая? Ще си почина и след това.. мога да разгледам града. Сигурно ще бъде забавно, - продължи и хвана кученцето, което скочи в скута му. Избута чашата към Лир и започна да си играе с мъничето, - Та, може ли стая?

Лир подаде един ключ на момчето и му показа коридора накъде се намираше стаята му .
- Стаята ти е след тази на Алан , струва 50 злато на нощ . Позволено е да имаш домашни любимци но всяка повреда по стаята се плаща от твоя джоб.- каза Лир и след това продължи с заниманията си .

Момичето вървеше по посока на кръчмата и вече я забелязваше. Не можеше да обърка обикновена сграда с кръчма, беше и заложено да надушва алкохолът отдалече. Пък и високата табела с халба бира също служеше за подсказка. Преди да влезе огледа изрисуваните с пиро магия прозорци. "Колко ефектно.." - помисли си Ноксиа, която рядко виждаше толкова добре направени на външен вид кръчми. Когато влезе вътре остана също не остана разочарована. С удоволствие би прекарала тук вечерите си, това беше най-хубавата кръчма, която бе виждала. Може би защото не се целеше към лукса, предпочиташе по-евтините местенца. Тя отиде на бара и зачака някой да дойде да я обслужи. Знаеше, че барманите и сервитьорките в кръчмите по принцип знаеха всякакви слухове и познаваха доста хора, особено, ако са им редовни клиенти, затова смяташе, че в момента те биха били ценен източник на информация. На първия дошъл да я обслужи щеше си да поръча нещо за пиене, защото така бе прието и след това да попита за брат си.