Кръчмата На Вечния Пламък

- Да, ще наема. - отвърна му Мейс, опитвайки се да наподоби дружелюбната усмивка на човека. Откъде ги вадеха всичките усмивки тези хора? Тя пусна пакeтчето чай в чашата и го зачака да се сгъсти. Все още си мислеше за разни си там пилари... за работа не искаше и да чуе. Щом й свършеха парите, тогава щяла да му мисли. Чаят вече бе станал готов и се усещаше приятния аромат на билката. Тя надигна чашата и изпи една голяма глътка, ала си опари езика и почти разля чая като несъзнателно тресна дървения съд в бара. Въпреки това хейгонът успя да я поуспокои малко.

Докато Мейс Флейм отпиваше от чая си бармана сложи едно ключе с дръжка която беше изработена като пламък и каза.
-На долу по коридора третата врата в ляво е вашата стая моадмазел. /Усмихна се той.
-Длъжна сте ми 100 злато за чая и стаята.

Мейс извади стоте монети от кесийката си, подаде ги на бармана и си прибра ключа.
След като допи чая тя стана от стола и се запъти към стълбището, водещо до стаите на втория етаж. Въпреки най-разнообразните дрехи на клиентите, Мейс забеляза един по-различен човек носещ лютнята си в калъф на гърба - о, на доста места беше гледала бардове как свирят, пеят, разказват разпалено приказки и древни сказания, невиждани в книгите. Тази вечер ако успееше да се събуди да му се понаслаждава... наложи се и тя да започне да избягва ловко ръцете на пияниците като онова усмихнато чернокосо момиче, докато не се заизкачва по стълбите.
Мейс отключи стаята си. Светла стая с прозорец, гледащ към съседната сграда, под който бе сложено единично, но все пак не съвсем малко легло. На крачка от него бе разположен тъмния гардероб, направен да събере багажа на поне двама човека. Също така имаше малка маса и два стола, един от които до нея, а другия пред ниската мивка с огледало окачено над нея. Момичето затвори вратата и си метна чантата на земята, след което се хвърли по лице на леглото.
Сънят дойде неочаквано.

Вечерта Мейс наистина се събуди и можеше ад се закълне, че чува как бардът изкусно свиреше на лютнята си. Не успя да се насили да слезе в общата зала, само си свали вече омачканата рокля и легна да спи като хората.

Беше свикнала да се събужда още по тъмно, ала така и така не стана от леглото докато не долови шума от кръчмата на долния етаж. Извади си чисти дрехи, и се пооправи. Излезе от стаята си и я заключи, а по коридора не се мяркаше, нито се чуваше жив човек. В залата Мейс седна на една маса и зачака някой да дойде да я обслужи.

След няколко мига дойде сервитиорката и се поклони пред Мейс с усмивка на лице.
-Добър вечер госпожице Мейс Флейм как спахте? /До като говореше в кръчмата влезна Санджи Кун и се запъти към Мейс. Приближи се и седна на масата на Флейм усмихна се и се поклони пред госпожицата. След което се обърна към сервитиорката и каза.
-Един Ейл за мен.

Мейс се усмихна на Санджи Кун и отговори на сервитьорката:
- Много добре. Та какво да поръчам... вечерното ви меню, няма значение какво е.
След като момичето се разбърза към кухнята, Мейс се обърна към Санджи.
- Вие пък какво правите тук? - каза го без капка укор в гласа. Та нали това би трябвало да бъде най-голямата таверна в манастира и именно той й бе казал за нея? "Може пък и да ме е харесал, кой знае..." Мразеше тези внезапно изплували мисли. Ако само така разсъждаваше, нямаше да оцелее и на полувината си път дотук.

-Тц какво ли ами дойдох да пия един чай и да релаксирам малко преди да си лягам. /Усмихна се Санджи, а гласът му бе изпълнен с умора.
-А вие млада госпожице какво правите тук? /В този миг дойде сервитиорйката и донесе една голяма чаша Ейл.
-Заповядайте госпожице. /Каза тя и се усмихна след което се отегли.

- Наех си стая... - каза Мейс, прикривайки с длан прозявката си. - и слязох да вечерям.
Тавераната все още можеше да се каже, че е пълна, но клиентите бяха доста по-малко отколкото по обяд.
Мейс заппочна до подбутва храната си с вилицата.
- Скоро май ще трябва да си намеря работа..

-Като за теб мисля че ще те устрой Сервитиорството тук или пък готвачка може би? /Каза Санджи с усмивка на лицето си и отпи от Ейл'а си.
-Но може би ще обиколиш града да си потърсиш работа аз немога да определям какво да правиш.

- А, добре, ще го имам впредвид. - усмихна му се Мейс.
Повечето време прекараха в незначителни приказки докато в гласа Санджи Кун надделя умората и той си тръгна с поклон, умело сдържайки прозявките си. До това време Мейс си бе довършила вечерята, даже изпила и един чай. Бардът отново започна да свири на лютнята си. Нито един клиент не си бе тръгнал - явно чакаха да го слушат. Преместила се вече на бара, Мейс се унасяше в ту нежната, ту живата, сякаш композирана за диви танци музика, свирена така майсторски от бързите пръсти на артиста. В този момента само едно нещо й липсваше - добър събеседник, който би могъл да отклони нейните мисли от празнотата, царяща в главата й. Не се сещаше да се качи в стаята си. Беше се изгубила в изящните нотки, които така и така не спираха да звучат. С тях вървеше странна носталгия - можеше да се каже, че между цялата празнота се рееха тук-там добри спомени. На времето и Мейс си мечтаеше да стане някой ден бард - да омягьосва чувствата и мислите на хората с красивата музика и древните приказки и сказания за подвизи на герои, вероятно живели близо до самото начало на времето.
Мечтите й продължаваха, докато най-накрая Лир Шин не я подсети, че ще е по-добре да отиде да спи в стаята си, вместо да стои тук и да чака черните кръгове около очите й да станат черни, в буквалния смисъл на думата.
Мейс се добра до леглото си. Не бързаше да заспива - според нейната, незнайно откъде дошла, преценка, сънят бе започнал още от пристигането й в кръчмата и онзи така ароматен чай. От прозореца до леглото й се виждаше небето - облак, непропускащ почти никаква светлина от безбройните звезди. Спомни си като малка как обичаше да тича из полето нощем, надявайки се да си хване някоя звездица, недосегаема във висините на...

Няколко часа дни седмици или месеци на вратата се почука. Мейс леко си отвори очите слънцето блестеше право в тях и тя ги притвори с едната си ръка. Чукането продължаваше и тя реши да види какво става не бе свикнала да става по рани зори. На врата я чакаше младата сервитиорка с поднос.
-Заповядайте това е вашата закуска. /Каза тя с усмивка.

- А, мерси. - Мейс пое подноса от момичето и го постави на ниската масичка. Тя си изяде храната сънено, оправи се, нахлузи си роклята и слезе долу в кръчмата. Клиенти още не бяха дошли много, така че не се наложи да се провира между тях, камоли да избягва тук-там ръцете на пияниците. Седна на един от високите столове на бара и се обърна към Лир Шин.
- Барман? - името му не можеше да се сети в момента - Имате ли нещо ободряващо за пиене?

Няколко мига след като Мейс Флейм извика бармана той дойде. Усмивката му лъщеше на лицето както винаги, но косата му бе някак си по различна явно се бе постригал.
-Да мога да ви предложа чай или ето тази черна напитка която е нещо ново в нашия скромен манастир. /и посочи една кана която бе прозрачна пълна с някакво черно вещество.

- Един чай. - Мейс и преди бе опитвала черната напитка - доста трябваше да я подсладява, докато премахне горчивината й.
Бармана й кимна и след малко се върна със същата такава голяма гравирана чаша с чинийка върху нея.
След като си изпи чая Мейс извади от кесийката си сто златни монети и ги връчи на Лир Шин, който ги прие с тази негова вечно ухилена физиономия, плащайки чая, също както наемайки за още една вечер стаята. Тя се сбогува с ханджията и се запъти към Катедралата за втория си урок. Кой знае, може би чаят щеше да й прогони сънливостта преди да стигне до там..

Продължава в Катедралата На Зараждащият Се Пламък

Мейс се добра до кръчмата и веднага щом влезе взе да се озърта за свободни маси. Беше още рано за пиене, така че не й струваше голямо усилие да се промъкне до такава между хората, без да ги закача. Хубавичката помощничка и, изглежда, дъщеря на Лир Шин леко я стресна с внезапната си поява - набързо й взе поръчката, със същата нейна мила усмивка. Като се върна с билковия чай, Мейс извади 50 златни монети от кесията си и ги връчи на момичето. Надигна чашата и се изтегна на стола впервайки поглед в тавана. Нямаше да има нищо против ако всичките й дни в манастира са все така... свободни. Нямаше и да има нищо против, ако по-скоро се навие да потърси някоя сродна душа из манастира. Рядко усещаше липсата на хора около нея, но все пак тя си беше там и можеше да й човърка в ума когато най-малко я очаква.
Подпря се на лакти на масата и бавно си изпи чая. "Иди пий един чай, отпусни се" й бяха казали. Да се отпусне, лесно, ала чашата този път й се видя някак по-голяма - със зор изпи последните няколко глътки.
Мейс стана от масата и тръгна към стълбището в дъното на салона. Видя Лир Шин как разпалено си говори нещо с няколко клиента на бара, ама какво - не чу. Качи се по стълбите, стигна до стаята си и се зае да я отключва.
Вътре цареше пълен хаос. И то не от този, който тя сама би причинила на невинното помещение. Прозореца зееше отворен, а де що имаше нещо по мебелите, сега бе съборено на пода. Че някой или нещо, което не би трябвало да влиза тук, беше влязло - ясно, но изглежда по погрешка се бе натикало в гардероба, вместо да излезе през прозореца както трябва, и отчаяно блъскаше по вратата. Как никой не бе чул този шум отвън, не се знаеше... Мейс тихо закрачи към гардероба и посегна бавно да го отвори. Блъскането спря, но веднага щом проникна малко светлина, така че да може да се види нещо вътре, едно странно и явно паникьосано животинче с дълга опашка скочи с нечуван писък върху Мейс и успя да я сръфа по нослето.
- ИИАААА!!!
Животното се стресна от внезапното крещене, скочи над главата на Мейс и се затича към другия край на стаята. Мейс нещо го изруга и притискайки ръка към носа си бързо се обърна и го подгони, подвиквайки му не съвсем прилични за езика й неща. Видя се, че животното било от онези маймуни, с дългата яркооранжева козина и големите, постоянно щъкащи насам-натам кафяви очички, които незнайно как бяха зърнали странните ядки, които Мейс ги бе купила на път за Манастира, но така и така не й харесаха. Те сега хвърчаха от ръцете на горкото животно като рядък дъжд и се сипеха по пода. То влезе под ниската маса, а Мейс вече отчаяно опитваща се да го хване, влезе след него, ала без да иска се изправи повече отколкото трябва и си удари главата в плота.
Най-накрая се отказа. Маймуната седна в единия край на стаята като видя това и започна най-спокойно да си яде останалите, макар и малко, в шепите й ядки. Мейс седна пред огледалото да може да си превърже носа, след което взе от гардероба раздърпаната кесийка с ядките, които като по чудо си бяха останали в нея и се обърна към маймуната.
- Та сега какво да те правим... - каза тя, хвърляйки от храната на животинчето - то успяваше да улови всичко с ловките си пръсти.
Мейс и сама изяде една ядка. Не й харесваха, ама като видя малкия си събеседник колко им се радва... Мисълта за това я изби на смях. Мисълта, че ще трябва да ходи с превързан нос също.
- Аз съм Мейс, да знаеш. - след това отново се разсмя. - Ако смяташ да стоиш около мен, няма да е лошо поне да те кръстя някак. - маймуната продължаваше да я гледа любопитно с големите си очи. - И така... отсега нататък ще се казваш... о, от име явно няма да имаш нужда, но... Тиант май ще ти стои добре. - маймуната само наклони глава. От това на лицето на Мейс грейна усмивка.
- Значи възприемаш, а? Радвам се. Сега аз имам да разправям на Лир Шин (о, дано да е само на него) за всичката гюрултия, която набързо направихме с тебе.
Мейс излезе през вратата и за нейна изненада Тиант се метна на рамото й, хванал се здраво за червената й коса. С усилие се сдържа да не направи гримаса. Слава на М'лаах, никой нямаше в коридора. О, дано Лир Шин все още да си говореше с клиентите.
- Няма да е добра идея да минаваш така с мен между гостите. - резултат никакъв. - Добре де, прави както искаш.
Мейс слезе надолу по стълбите и за щастие шум имаше предостатъчно, за да попречи на който и да е човек да чуе какво става в стаите. Никой не я изгледа странно. Поне тя не забеляза никой. Мейс мина чевръсто между масите, докато не стигна до входа и излезе от кръчмата.

/Продължава на Улиците/

Алан влезе в таверната и установи че масите са по-пълни от всякога . Почти нямаше свободно място за сядане . Таверната миришеше на първокласен табак , чуваха се радостни викове , търкалящи се зарове и думата НАЗДРАВЕ огласяваше стените най-често . Явно някои имаше празник или нещо такова . Алан си проправи път през гостите и стигна до бара където чаровната щерка на управителя миеше чиний и приемаше поръчки от клиентите .
Когато го забеляза тя му се усмихна и го заговори .
- Ей , Алан как си ? Не си идвал от дълго време . Татко ми поръча да ти кажа че ти изтича рентата и трябва да платиш за още ако искаш да използваш стаята . Мога ли да ти предложа нещо ?. - изрече тя закачливо през розовите си устнички.
- Хех , имах малко работа , ще заплатя стаята по-късно и не , дойдох само да си взема меча . - отвърна на нейната усмивка Алан и се запъти към коридора в дясно.
Момчето отключи своята стая и влезе вътре.Вратата се отвори с дразнещо скърцане но на Алан не му правеше особенно впечатление.

Кай - 17

След като Кай си получи надницата, той реши да пийне и да си наеме стая за през ноща. Разходи се по улиците и след две преки влезе в Кръчмата на Вечния Пламък. На пръв поглед всички маси бяха заети, но след един по-обстоен поглед, Кай разбра, че има една свободна маса в ъгъла. Седна там и зачака келнер-а.

С влизането си в таверната Мейс почти биде отнесена от набързо образувалия се около нея поток от хора. Защо ли се бе надявала, че в Кръчмата щеше да е малко по-спокойно? Това не беше възможно да става всяка вечер - трябваше да е някакъв празник, но какъв точно, по нищо не личеше. Шумът двойно се усилваше от стените на помещението. Важни особи, накичени с изящни бижута и амулети играеха най-различни хазартни игри редом с просяците, стоящи сутринта на улицата, без пукната пара за залагане. Хора каквито щеш вдигаха наздравици и всеки един глас отекваше в залата.
От всичко това Мейс усети болка в главата си. Тя се насили да държи очите си отворени - след време се спряха на няколко празни стола в ъгъла на помещението. Грабна маймунката си от лъскавата плешива глава на един старец и с надежда си запроправя път към тях. Това, че се чувстваше като парцал, за дълго време изсушаван на простора, не я правеше по-малко гладна или жадна. Добра се до почти свободната маса и се просна на един от столовете. Пред нея седеше, явно чакащ, белокос младеж - точна възраст не успя да определи поради все още святкащите триъгълничета, играещи пред погледа й. "И сега какво?" Ех, доста пъти й се беше случвало да няма какво да каже и просто да гледа умно. Мейс въздъхна и покри с ръка очите си.

Кай - 18

-Ааааааа.....Здравей. - Каза Кай учтиво на пияното момиче срещу него. Още чакаше келнера за да си поръча храна и питие. Трябваше да отпразнува Първия си ден в Академията. - Как се казваш? - Попита я Кай със същия тон от одеве, но малко по-замечтано.

- А? - Мейс рязко махна ръка от очите си и го изгледа въпросително. Че изглеждаше поне леко пийнала съмнение нямаше. Пък и си чувстваше главата като на пиянде. - Аз съм Мейс Флейм. - отвърна тя на непознатия и се ухили до уши, както напоследък бе свикнала. Оправи си набързо проклетата превръзка на носа, която замалко щеше да заслони зрението й. - А ти сии... ?

Кай - 19

- Аз съм Кай. - Кай чакаше келнера, което вече му ставаше досадно. Чакаше вече десет минути. - На двадесет и една съм. А ти на колко си?-Кай искаше да пийне. Трябваше да празнува. Нямаше повод, но чувстваше, че трябва.
- И ти ли си Чирак на М'лаах?

Въпросът му остана висящ защото беше прекъснат от красивата дъщеря на ханджията. Момичето се усмихваше учтиво и лъчезарно и човек напълно можеше да забрави за цялата глъч и всичките викове в кръчмата.
- Добър вечер , какво ще желаете ? - попита тя с усмивка посветените и изчака търпеливо докато си наумят поръчките.

Кай - 20

- За мен една чаша вино и ако може да си наема стая за през ноща. Става ли? - Кай се очарова от усмивката на момичето. Щеше да остане тук дълго. Трябваше да работи всеки ден за да може да има временно жилище.

Алан излезе от стаята си и се сля в тълпата на кръчмата . Нагледно навсякаде имаше хора от всякакви класове : монаси , занаятчий , търговци .
Всички се веселяха и таверната беше изпълнена с радостни викове . Докато си проправяше път между хората момчето забеляза че на една маса в ъгъла седят новите чираци и реши да се присъедини към тях.
- Добър вечер Мейс. - обърна се той към момичето като кавалер . - И на теб Кай , как сте тази вечер ?
Преди да получи отговор на въпроса си до масата им се приближи чаровната щерка на ханджията с поднос на който имаше една чаша , вино !?! Кай или Мейс пиеха , това беше странно но сигурно се дължеше на празника .
- Добър вечер Алан , какво мога да ти донеса този път ? - попита тя с усмивка на уста , както винаги .
- О здравей Шелиа . Ейл ако може явно има празник ...
- Да , днес баща ми има рожден ден и всички празнуват . - отговори момичето
- Е честитай му и от мен . - отговори Алан шеговидно.

Кай - 21

Кай си взе питието и отпи глътка от него.
- Здравей Алан! И ти ли си се нанесъл тук? - Попита Кай след което отиде до бара и си плати за една нощувка. Дадоха му ключа и той се върна на масата. Отпи още една глътка, след което забеляза, че всички пият в чест на собственика. Явно много го обичаха. - Значи често ще се засичаме?! Доколкото разбрах и ти работиш за Майстор Гошал нали?

Алан изчака Кай да се върне на масата и му отговори.
- Всъщност , да . Помагам с чистене и каквото още има . Може да се нарече момче за всичко . Но поне е добре заплатено . А ти ? Несъм те виждал там ...
Алан изчака докато дъщерята на рожденника му донесе чашата с ейл и й даде дължимата сума от 50 жълтици. Ейлът беше хубав с дъх на билки и не беше прекалено отлежал , изтинско чудо . Явно на рожденният си ден Лир Шин предлага най-доброто което има .
- А ти Мейс , намери ли си работа ? Ходиш ли при учителя ? - Попита Алан момичето което се беше изпаднало в мълчание .

» Кръчмата
» Пещерата на вечния покой
» Катедралата На Зараждащият Се Пламък