Балната зала

Залата беше огромна и красива. Стените бяха покрити с картини и гоблени, изобразяващи пейзажи. Пода беше лъснат до блясък, масите, столовете и рамките на прозорците бяха позлатени с черно злато, най-скъпия метал в Шелтър. Тук почти всеки ден се провеждаха балове, на които присъстваха васалите и подчинените благородници на Вайл. Разходите за една такава вечер можеха да изхранят едно малко градче за цяла година.

Залата беше украсена подобаващо за празника. Размерът на помещението беше достатъчен да побере всички, а платата с храна и промишлените количества алкохол биха стигнали за цяла седмица усилено консумиране. Императорът все още не беше пристигнал, но гвардията му и всичките му васали присъстваха, както и други високопоставени гости.

Лесли пристъпи като започна да се оглежда за Хавиер. Аурата му бе някак си.... различна и се открояваше, но младежът не можеше да я разпознае толкова добре. Влезе в залата и огледа обстановката. Залата бе с огромни размери и имаше храна за поне една година напред. Тук всичко свършваше бързо, а Лесли бе поогладнял от цялото шпиониране. Знаеше, че можеше Хавиер да го убие, но не го направи. Така той крачеше спокойно и търсеше Хавиер.

Асе влезна в баланта зала с дамата си Айви и я попита .
-Един танц ?

Аои огледа наоколо преценявайки всикчо - от къде може да се избяга, от къде е най-удобната точка за нападения, къде може да се скриеш за най-добрата защита, всичко, което може да се използва за оръжие. Той изобщо не обичаше такива събирания. Не обичаше да е сред много хора, особено хора, които не може да убие.
В миналото му всичките събирания, които са били удостоени с неговото присъствие са завършвали по един и същи начин - пристига, оглежда, изчаква, убива. Сега, вероятно, нямаше да има тази възможност, което правеше събирането в неговите очи да изглежда още по-досадна задача.
Аои влезе навътре, намери алкохола и си сипа чаша абсент, облегна се на една носеща колона, оптиваше от чашата и гледаше хората. Къде ли беше тя? Дали изобщо беше тук? Той изследваше всички с поглед, за да упреличи някой на нея.

Айви се усмихна и погледна Асе право в очите.
- С удоволствие - каза тя, а усмивката не и слизаше от лицето.
Тя пое ръката му, долепи тялото си до неговото, положи глава на рамото му, а устните и едва докосваха врата му. След миг се носеха във вихара на валса.
Айви не се замисли за Императора нито за миг. Миризмата на пламъци и удоволствието от горещото тяло на Асе се бореше само със сладкия леден гъдел, който сковаваше дясната и китка. Нямаше представа какво е това ледено усещане, но знаеше, че до края на бала щеше да разбере.
Сега само горещите ръце около кръста и имаха значение. Залата се вътреше пред очите и.

Лесли продължи да се оглежда и намери един куп с много листове и химикал на входа. Там се подписваха гостите и ето как щеше да изпрати съобщение. Прелисти многото листове и намери един празен. Той се направи че се подписва и сви химикалката и листа. Отиде напред като написа "Ела в Черната Цитадела! Драго ще те доведе!" След което я върза около вратъ на Драго и Лесли му каза да иде до Ривърлейк и да й го предаде. След това Драго отлетя, а пред Пиерон се откри едно момиче което неволно се обърна и се блъсна в него.
- Извинете ме госпожице! - Каза Лесли като съзря очите й които блестяха насред светлината. Понечи да си ходи и да гледа за Драго и момичето.

Асе следваше стъпките на неговата дама чустваше огромна топлина в нея нещо което беше забравил . Португас не спираше да се усмихва беше много радостен след като песента свърши Асе леко прошепна на ушенцето на Айви .
-Да пийнем по нещо ? /с чаровна усифка

С лека неохота Айви се отлепи от тялото на Портогас и поеха с нервна стъпка към масите с напитките. Наистина имаше нужда от питие. Все пак не знаеше нищо за горещия си кавалер. Чаша горчиво червено вино беше точно това, от което имаше нужда.

Лесли осъзна, че това бе Айви и се поклони като каза:
- Извинете ме! - след което отново я погали, но този път с онази чаровна усмивка с която гледаше само Селехин. Ръката му препълзя по бузката й като тя поруменя. Усмивката му бе някак си.... необичайна за него. Лесли отпи от бялото си вино което взе от едн келнер с лек въртящ се жест озоваващ се отново пред дамата на Асе. "Не е редно!" Убеждаваше се на ум, но инстинките му надделяха и Лесли леко се приближи към нея. устните им бяха непосредствено близо едни до други и малко оставаше да я целуне. Айви усещаше аромата на устните на Селехин отпечатани върху неговите което малко или много действаше успокоително. Лесли се осъзна и леко се отдръпна назад като лицето му още бе близо, но и нормално далече от нейното.

Айви, стоеше насред залата запъхтяна, поруменяла, и объркана. Зад гърба си усесщаше аромата на Асе, а лицето й пламтеше от милувката на Лесли. Усните и неволно се згорещиха. Леко залитна напред, скъсявайки разстоянието между тях. Усещаше полъх на череши... Знаеше, че не може да го целуне, но желанието беше почти неустоимо. Нензаеше какво и става тази вечер, но тялото и беше като поток от лава. Мислеше, че това е резултат на дългите и студени две години, които бе прекарала в света на духовете. Смутеността на Синекосия непознат я караше да се чувства някак удобно. Светът се завъртя пред очите и усните и докоснаха тези на Лесли. Никоя друга част от тялото му не се докосваше до нея. Само вкусът на череши. Леко облиза горната му усна, сякаш да погълне този аромат и вкусът му... Преди да се усети захапа долната. Тои едва отговаряше на целувката и, леко отдръпнат, но стята ставаше все по топла и по-топла. Лесли я грабна в обятията си, и езикът му се плъзна в устата и - силен, покоряващ, неустоим....

В началото объркан, младежът отвръщаше на целувката на това момиче. Устните й бяха така топли както никои други, а цялата обстановка го караше да настръхне. Допира на студените му устни до нейните беше едва ли не... идеален. Целувката му хареса и несъзнателно отвръщаше като преплете езичето си с нейното. Знаеше, че това е грешно, но сега разумът сякаш бе заключен в тъмница и сега нещо друго превзе съзнанието му. Той отдели устните си от нейните за кратко като някак си опиянен той се върна и продължи да я целува по-страстно с груба нежност в тази целувка.

Айви се впусна в целувката като жаден скитник насред пустиня. Тялото й се долепи до това на Лесли, обви ръце около врата му и заби ноктите си страстно в раменете му. В момента в които пръстите й се спуснаха по гръбнака му, той изтръпна целият. Ръцете му я притиснаха, а езиците им се биеха за надмощие.

Несъзнателно Лесли отвръщаше на целувките на момичето и целият бе изтръпнал. Тази топлина бе така позната приличаше на тази на Селехин, но бе по-различна. Миризмата на това момиче бе уникална което правеше целувката още по-страстна. За момент разума взе надмощие и Лесли се отдръпна, но опиянението което дамата му причиняваше бе неустоимо. Езичетата им се бореха за надмощие, а на дансинга още двойки се целуваха, но двойки, а не като Лесли и Айви. За момент младото момче едва ли не се влюби в тази жена, но знаеше, че сърцето му вече е дадено на Селехин. Ноктите на момичето му причиняваха една болка която правеше целувката по-страстна. Тялото на Лесли се затопли и устните им за миг се отделиха след което продължиха тази целувка.

Гледката открила се пред асасина му достави неистово удоволствие, което дори го накара да потръпне. Аои се отблъсна от колоната и с лека, плавна крачка се приближи към целуващата се двойка. Той застана зад гърба на Айви, погледна към Лесли, който усети, че някой седи пред него и надигна очи без да се откъсва от целувката. Асасинът хвана Айви за кръста, придърпа я към себе си и я откъсна от устните на мага. Сваляйки си маската с усмивка на лице, Аои облегна брадичката си на рамото на Айви и прошепна с леден тон, гледайки Лесли:
- Държа я в ръцете си.
Аои се отдръпна леко, изсмя се студено, наведе глава и целуна Айви по малката татуировка, която се намираше на врата й. Следващото, което Лесли и Айви усетиха беше един студен полъх на абсент...

- Ами вземи я! Неволно... не знам просто се случи. Все пак благодаря за целувката, но чакам дамата си. - След което се отдалечи от Айви и Аои и се оглеждаше за Селехин.

Аои се появи зад Лесли за много кратък миг, след който остана само лядения му глас, кантящ в ушите:
- И много други неща предстоят да се случат.

Айви беше скована от студ. Гневът се надигна в гърлото и като Ураганна хрътка от Ада. Нежна милувка, страстна целувка, а сега стоеше насред залата сама и изоставена. Какво си мислеха?! Първо Портогас, изчезна без да си вземе довиждане, стопи се ей тъй просто във въздуха... После Лесли... От къде да започне с Лесли? Беше я целунал толкова нежно, а е чакал друга?! Чакал си е дамата?! Искаше да го зашлеви. Но знаеше, че това няма да и достави удовлетворение. Той беше много по-силен от нея и много по-опитен войн. Не... тя щеше да потърси душата му и щеше да си играе с нея до безкрай.
А, онзи... онзи студения... как смее да я остави настръхнала, стресната и заинтригувана и да изчезне сред сенките, като фин снежен прах. Те не знаеха, те нищо не знаеха...
Айви седна на земята, разстели изумрудената си рокля грижливо около себе си. Махна маската от лицето си. Очите и влажни, големи и изпълнени с гняв гледаха право напред - в пазното кресло на Императора. Тя протегна ръка и пусна пишните си червени коси да се разпилеят свободно по снагата и. Много бавно и с огромно удоволствие премина в света на духовете.
Сега Балът започваше.

Аои си сипа втора чаша абсент. Онова червенокосо момиче, Айви, изчезна. Сигурно беше избягала да си бърше сълзите в някой мрачен ъгъл. При тази мисъл Аои се усмихна. Сега оставаше да се появи магнитът, за който се беше залепило вниманието му. Колко още време трябваше да чака? От вътре му идваше да излезе и да я намери. Нетърпението в него разстеше. Къде е?

В залата беше шумно, въпреки че музиката за миг беше спряла. Вайл беше влязъл преди близо час, но не беше заел мястото си. Вместо това беше седнал на друго свободно, далече от трона си, почти огледален двойник на този в Тронната зала. Стана свидетел на какво ли не, видя дори разиграване на любовен...ърм, четириъгълник. Но това привлече вниманието му само колкото до индентифицира участниците в него. Португас познаваше, Копието му беше казал една-две добри думи за него. Както и онова момче Пиерон. Но другите му бяха непознати. Момичето в центъра въпреки това гъделичкаше спомените му леко. Така и нямаше да се сети коя е, докато не усети леките повеи на дух енергия, когато червенокосата непозната премина в другото измерение. Това предизвика лека усмивка в него. Тя обаче едва ли щеше да го познае. Отражението на душата му, което беше срещнала измежду измеренията изглеждаше по-скоро като странен близнак, при това контрастен. Отражението беше с мургава кожа, светло-руса коса и дълги хищнически нокти. А реалността беше с бледа кожа, гарвановочерна коса и съвсем обикновени длани. Единственото общо между тях бяха очите...и донякъде в чертите, въпреки че отражението притежаваше по-сурови и хищнически.
- Ваша милост. - чу той един тих и много познат глас до себе си.
- Блууд. - отвърна също толкова тихо Вайл.
- Приготовленията са наполовина готови. След "Зараждането" всеки един елемент ще е поставен на мястото си.
Вайл кимна и след миг Блууд вече го нямаше.
"Май е време да открия бала." - реши се най-сетне Вайл и седна на трона, като махна с ръка маската си. Проклетото нещо го задушаваше.
- Добре дошли. - каза той тихо, но гласът му се разнесе из цялата зала, подсилен с магия. - Речи няма да изнасям. Просто се чувствайте като у дома си. Отделни стаи са предвидени за всеки един от вас, така че ще има къде да отседнете, в рамките на едната седмица, през която продължава празника.
След думите му последва миг тишина, после музиката отново засвири и постепнно разговорите отново продължиха. Вайл седеше на трона си, оглеждайки бегло всичките си гости. Завиждаше им от една страна, но никой нямаше да го разбере. Вместо да се задълбочи над тази тема, той извади лулата си и я натъпка със съмнителен тютюн, после я пална с помощта на малка доза Пиро магия и за миг си позволи да притвори очи. Единствен миг спокойствие за много време напред. Замисли се за доста неща. Кейтлин беше изчезнала изведнъж, което странно защо не го притесняваше. Срещу ученичката си изпитваше гняв, по основателни причини. За миг дори се зачуди дали да не нарани тези тримата, които бяха досаждали на...Айви. Да, така се казваше. Все пак беше помогнала на част от него да се измъкне от онова проклето място. Всъщност беше върнала немалка част от загубената му по време на безрасъдни експерименти сила. Можеше да се каже, че й дължи услуга, а поне услугите си връщаше. Затова той се протегна само със съзнанието си в дух измерението, само колкото да стигне до нея:
- Да убия ли онези тримата? - бяха кратките му слова, изречени с равен и спокоен тон, доказателство за сериозността на въпроса. Несъмнено момичето ги чуваше, дори да бяха бледо ехо. Дали щеше да разбере, че е той. Без значение, чувстваше нужда да изразходи гнева си върху някой.
"Няма да ги убия веднага обаче. Това би предизвикало клане. Може би малко по-късно, ако Айви реши."

/Всеки може да си направи тема с "Стая на..." ако желае. После темите ще ги заключа и преместя, след края на евента./

Селехин влезе в залата точно след изказването на императора и му хвърли един бърз поглед. Вайл точно запалваше лулата си, и изглеждаше съвсем уязвим в момента, но в същото време, ако човек погледнеше по-внимателно, щеше да забележи лекия блясък в нереалните му изумрудени очи.
"Гневен е." - помисли си тя. - "Човекът, който успя да убие Бога, който почитах. Какво ли още иска?"
Беше красив наистина, но твърде неземен, заобграден от аурата си, опитващ се да я прикрие от всички...
Ако имаше възможност някой ден, тя щеше да се опита да го убие. Сигурно щеше да се провали, но поне щеше да умре с чиста съвест, в опит да отмъси за мъртвите си сънародници.
"Лесли също уби много от сънародниците ми. Всички тук са го правили." - спомни си тя с лека тъга и затърси с поглед из тъплата. Не се чувстваше добре тук, всякаш беше заобградена от толкова много врагове. От толкова хора, които я гледаха странно. Когато получи съобщението на Лесли беше побързала да дойде, използвайки Телепортната зала до Илиос. Беше си облякла дълга рокля с пясъчен цвят, а черната й коса падаше свободно и гладко по раменете и нежните извивки на гърба й. Очите й всякаш бяха по-големи от всякога, и тя имаше чувството, че потъва в недружелюбните погледи, забити в нея.

Лесли се поогледа и зърна нетипичната коса на Селехин. Полуогасената светлина на полилеите огряваха косите й. Дъх на череши се разнесе в залата и Лесли веднага позна този аромат. Този аромат бе отпечатан върху устните му. Чувстваше се гузно от постъпката си с Айви, но не успя да се сдържи. С бавна крачка отиде към Селехин като бе омаян от аромата на череши. Тази вечер нещо не бе наред. Първо целувката с Айви, после и омайването му от Селехин което бе типично за такива вечеринки. Надяваше се Селехин да не забележи, че има червило по устните затова докато вървеше извади една салфетка от смокинга и избърса (стил мазна храна). Приближи се и се надяваше да съумее да се прикрие и да изненада Селехин. Мина измежду няколко танцуващи двойки с грациозни движения и се озова зад своята любима. Прегърна я и докато още бе с маската си леко прошепна:
- Добър вечер млада госпожице!

Докато вървях по коридори те се сетих за многото време прекарано в Академията и дали трябваше да се бия с/у нея..Но тогава щеше да е най-лесно да убия майстора, заради който я запуснах..Продължавах да вървя като стигнах до една по масивна колона след което я заобиколих и пред мен се откри портите на балната зала ..След което стражите бавно я отвориха И аз все така бавно и нагло взехнах в залата като се огледах ..Един сервитьор мина покрай мен носейки поднос с алкохолни напитки..Взех една чаша и я изпих на х

"Череша? Тук е!" - понмисли си Аои и се скри в сенките. Следвайки аромата на череши, който се носеше нежно из цялата зала стигна до Селехин. Определено беше тя. Синекос мъж я беше прегърнал, но това нямаше значение. "Лесли" - мина през ума на асасинът. Обвит в сенките Аои се прокрадна точно зад гърба й. Селехин чу шепот от познат глас в ухото си придружен от студен дъх.
- Отвори очите си, за да разбереш какво става. Любовта ви е лъжа... - шепотът се премести на другото ухо, а студеният дъх се плъзна по вратът й - Ти си лъжата, а той е лъжецът...
Селехин усети само допир на устни върху рамото си и шепотът спря. Остана само лек полъх на абсент. Аои излезе от сенките и застана на мястото, което си беше харесал. Той зачака реакция като покваряваща мисъл мина през съзнанието му: - "Нека играта започне..."

Асе беше видял всичките извращения които направиха Лесли и Аой с неговата дама но седеше спокоен и чакаше след като приятелката на Лесли се появи той мина зад нея и леко и прошепна на ухото .
-Лесли ти изневери ... /след което се отдалечи от нея и отиде при Аой и му подшушна лекичко ....
-Ако докоснеш още един път Айви ще те нарежа и ще си направя паржоли от теб ..... /след което видя Копието и се приближи към него с думите .
-Добър Вечер Учителю спомняте ли си ме ? /с усмивка на лицето сякаш нищо несе беше случило но въпреки всичко той усещаше топлината на Айви дълбоко в замразеното си сърце.

» Балната зала
» Главната Зала
» Телепортната зала
» Тронната зала
» Малката зала