Балната зала

Vlad написа:: Копието - 2.

- Какво в името на Шиниос... - Жавелин не можеше да повярва на очите. - Мамка му, май съм се отрязъл здравата. Ае да ходим да половим риба край езерото. - предложи той на Асе, изобщо неразбирайки какво става. - Какво ще кажеш? Хлъц.

-Добре учителю да тръгваме . /Каза с усмивка Асе

Айви влетя в Балната зала без да мисли на какво ще попадне. Виждаше как душата на Вайл леко се рее над тялото му. Все още не беше късно. Светът на духовете беше в същия хаос като тоя на живите. Гостите тичаха, душите им крещяха от ужас. Айви не се поколеба, знаеше, че трябва да изчезне от Залата максимално бързо. Протегна ръката си напред, грабна духът на Вайл и го завлече към стаята си. Червени очи и сенки прелитаха край нея. терор и хаос властваше в Цитаделата. Важно беше, че Ваил няма да умре тази нощ.

Колкото и да сечеше сянката, Херакъл не можеше да й нанесе никакви щети, защото тя постоянно се регенерираше. Едната й ръка се преобразува в меч и с изключителна бързина се заби в гърдите на Херакъл. Умението на Дред беше на невиждано ниво. А още подобни сенки се появяваха отникъде и колеха каквото видят. Единствената им цел беше да убиват. Елиа все пак се добра до тялото на Вайл. Гърдите му не се повдигаха от дишане, пулс нямаше. Беше си мъртъв от главата до петите. А Елиа чу познато хриптене зад себе си. Там я чакаха още две сенки, а Херакъл беше твърде ранен да й помогне. Някой я стисна силно за рамото и тя се обърна само за да види червените очи на Деф пред себе си.
- Махай се от тук! - извика й той за да надделее на какафонията. - Махай се преди да си пострадала!

Херакъл изчезна така мигновено и мисчно както се появи ..Когато се обърнах видях Деф изправих се и го погледнах
-Какво става..тук..забога нямаше ме точно половин час и всичко е с главата надолу, обясни ми на кратко..
Вече бях извъртяла цялото си тяло към него и го гледах в очите..Беше длъжен ми обясни кфо става

Той я грабна, метна я на рамото си като чувал с картофи и се затича към вратата с всичка сила. Премина между много сенки, като две от тях оставиха дълбоки белези по тялото му с импровизираните си остриета. Когато стигна до входа, той я пусна внимателно на земята и буквално я изтика навън.
- Не влизай, иначе ще загубиш живота си! - извика й той. - А Вайл никога повече няма да го видиш. Обаче може отново да се срещнеш с Киба, при това съвсем скоро. - изсмя се той фанатично и се скри в тъмнината.

Вайл - 5.

От трона му бяха останали само отломки, които биха послужили само за разпалване на камината. Някое заклинание явно беше уцелило масивния стол.
Но беше намерил бързо заместител, при това доста по-удобен. Труповете не бяха много, може би около двадесет, максимум тридесет, предимно на предатели от гвардията и редовната стража. Не че беше останала кой знае колко от тях. Найт се беше облегнал на масата и дишаше тежко, докато Каунт използваше уменията си в Дух магията да Изцери по-сериозните му рани. Но окото му нямаше как да Изцери.
- Незнаех, че Жерико е напреднал толкова бързо за толкова кратко време. - каза разсеяно Вайл, слагайки малко сол в раната.
- Имаше талант и за повече. - беше краткият отговор на приятеля му, който вече беше сложил превръзка на дупката, появила се на мястото на лявото му око, където Себастиан беше забил рапирата си.
Вайл протегна длан надоло и хвана нечия мека коса изпод камарата. Повдигна главата на някой, която беше старателно отделена от тялото. Лицето беше обезобразено, но все пак си приличаше с това на Жерико.
- Чудя се, дали ще стане хубав бокал от нея, или по-добре - предупредителен знак. Сигурно ще изглежда красиво, забита пред портите ми.
- Ваша Милост, мога ли да говоря свободно? - попита Лей, и очите й блеснаха с познат блясък. По време на битката, тя не беше заела страна, но към края, когато Вайл се беше надигнал, охотливо беше добавила силите си към неговите. Не можеше да й има вяра, вече на никой нямаше вяра. Но какво толкова, не му пречеше да я използва.
- Имаш позволението ми.
- Жерико Небиел беше интересен индивид. Ако мога да...получа останките му, може би ще ми послужат за експериментите ми.
- Само не го прави на зомби. - той подхвърли главата към нея и тя се търкулна в краката на магьосничката. Лей изобщо не изглеждаше отвратена, всъщност изглеждаше като дете, на което току-що са му дали нещо сладко.
Вайл нямаше време за това. Загледа се в другия край на стаята, където се бяха строили останалите, на които не беше решил съдбата. В битката бяха загинали цели четирима от гвардията. Дефиън беше убил собственоръчно и беше погълнал душата му. "Той беше просто пионка." - помисли си разсеяно императора, без да изпитва и капка жал. Жерико беше обезглавен от Найт, Крайблууд беше оживял, разбира се, и упорито се опитваше да обясни, че през цялото време е бил на тяхна страха, но Дред му е провалил плана. Вайл знаеше, че е така и все пак нямаше да му се довери изцяло. Беше го оставил жив обаче.
"Дред..."
Брат му беше убил Наришма Хел, както и Селин Мелиар, в лудостта си. Беше ранил Блууд тежко и беше обезобразил с една кама лицето на Маркъс Вейнс. А после беше изчезнал. Типично. Да не говорим какви щети беше нанесъл с това проклето умение на гостите и стражите. Но без значение, самият той беше понесъл нелеки рани от Блууд. Можеше пък и да умре някъде по пътя. Жавелин го нямаше все още, сигурно беше запил някъде. "Поне не ме предаде. Но алкохола го предаде."
Единствено Каунт беше помагал истински на Найт, още преди императора да се събуди от смъртта си.
Другите...
- Давам ви избор. Давам ви свободата да решите какво да правите с живота си. - каза им той тихо и всички замълчаха за да чуят гласа му. - Можете да продължите да ми служите. Или да се присъидините към останалите. Новият ми трон все още не е достатъчно висок.
Вече знаеше отговора им. Виждаше го в очите им.

Асе влезна в балната зала в която имаше много кръв и трупове учуден той реши да иде при Господаря Вайл и да види какво е станало след като беше пред него наколеничи наведе глава и каза .
-Добър вечер господарю помните ли ме от академията аз съм онзи който търсих Копието . Аз съм Португас.Д.Асе .

Вайл - 6.

Вайл погледна замислено Португас. Изненада го факта, че въпреки атмосферата и обстановката в балната зала, той все пак беше влезал.
- Огненият юмрук Асе. - каза императорът. - Помня те. А и Копието, от време на време, когато не е пиян, ми говори за теб. Младият Пиро маг, станал известен след битката при Академията, защитника на Кулата на Вечните Пламъци. Е, какво ще кажеш, харесва ли ти афтър партито?
Асе се огледа, после повдигна поглед към императора и каза:
- Да, господарю. Предполагам това е било част от...празничната програма?
Вайл се изсмя. Харесваше му този тип. Императорът стана от "трона" си и слезе по импровизираните стъпала от трупове.
- Стани. Нека пийнем нещо.
Двамата седнаха на една от изпотрошените маси. Португас забеляза, че императорът е целия в кръв, но не собствена. Изглеждаше меко казано психопатски, но явно беше в добро настроение. Оцелелите от гвардията също насядаха и започнаха да си наливат качестен алкохол.
- Що за бъчва е това? - попита Вайл и погледна към бурето на Португас. - И къде е Копието, нещо не го виждам?

-Бъчвата е пална с бира а Копието е при Подземното езеро Господарю . /Каза Асе след което хвана една чаша и каза .
-Наздраве за Вайл безсмъртният Император . /с величествени думи и лека усмивка

Вайл - 7.

- Наздраве. - съгласи се Вайл и след като дрънна чашата си в тази на Португас отпи дълбока глътка, преполвявайки половината от златния бокал, в който пиеше. Пенливата тъмна бира остави приятен вкус в устата му. Той извади лулата си, а после мерна още една в другия край на масата и я премести пред Португас чрез телекинеза. Извади торбичката с тютюна от джоба си и напълни собствената си. От ароматните "билки" се разнесе приятна миризма, като от окосена ливада. Вайл кимна на Асе да напълни и своята ако има желание.
- Е, Португас, как вървят нещата из Академията, ще я завършваш ли скоро?
Дръпна си от лулата и леко се закашля. Харесваше му този Източняшки тютюн, каквото и да имаше в него.

Асе извади пакетче от неговия си тютун напални лулата и запали дръпна няколко пъти и отговори на Вайл .
-Да съвсем скоро Господарю но имам малък проблем в момента който трябва да разреша преди да я завърша . /И изглеждаше гордо но в очите му имаше малка тъга

Спрях да тичам на няколко завоя от Балната зала..вървях бавно с малки крачки , а аурата се засилваше все повече.Лунен лъч минаваше през прозореца и осветяваше портите на залата..всичко беше в кръв..Миришеше на кръв..Поех дълбоко и вдишах от миризмата..Беше една от любимите ми..не знам защо толкова я обичах..като не бях вампир .Всее пак бях малка ..още нищо не можех да кажа..можеше и да ми излезе късмета да стана вампир ^^..ПРиближих се към вратата и се промъкнах вътре скривайки се в една от сенките ..Както винаги бях права Вайл беше жив..И пушеше..Значи беше добре.Целия беше облян в кръв..Което ми допадаше..А какво беше това..Нима някой искаше да свали от престола толкова велик Владетелл..Огледах залата..Деф нямаше го .>Явно той беше организирал всичко..но едва ли не беше толкова умен..трябваше някой да го е подтикнал..Наскоро щях да разбера кой го е направилл..Изнесох малко краката и тялото си на пред..като лицето ми остана в сенките ..
-Господарю вие ли сте жив..

Вайл - 8.

Вайл погледна Португас и усети, че магът криеше нещо, което го разяждаше отвътре. Чувството му беше познато, години наред самият той криеше тайни, които никога не трябваше да излязат наяве и помнеше колко трудно му беше в началото. Но при Асе не беше тайна, а просто нещо лично, което трябваше да се уреди.
- Проблем, казваш? Всички имаме проблеми, Асе. - каза Вайл и от брадичката му капна малко съсирена кръв. Не помнеше чия точно е, но притежателят й беше умрял красиво, бързо и в същото време болезнено. - Изглеждаш от тези хора, които обичат сами да разрешават проблемите си. И все пак ако искаш, сподели го с мен. Не приличам много на жрец, който помага на хората, но в момента седиш на трапезата ми, колкото и да е кървава. Бих могъл да ти помогна по някакъв начин. Но ако е твърде лично, не е проблем да замълчиш.
Вайл усети едно твърде познато присъствие, което точно влизаше в залата. После чу и думите на ученичката си, която явно съвсем мъдро не беше дошла по време на клането.
"Виж ти, можела да е предпазлива, когато реши." - остана впечатлен императорът, незнаейки, че Деф я беше измъкнал от мелето.
- Че кой друг да е жив? - попита я той и се засмя. - Няма ли да седнеш и да пийнеш с нас?

-Мм същност Деф ме измъкна на сила от тук..Ммм мисля малко по късно..А да попитам кой успя да накара Деф да направи този преврат, не е достъчно умен ,че да успее.
След което тръгнах към тях като си смъкнах малко роклята , че се беше вдигнала докато съм тичала..Усмихнах се на всички който бяха в залата, живи а другите..се оглеждах за нещо яко ..по тях но нищо освен кръв нямаше..
-А кат говоря за Деф..къде е тойй..

Vlad написа:: Вайл - 8.

Вайл погледна Португас и усети, че магът криеше нещо, което го разяждаше отвътре. Чувството му беше познато, години наред самият той криеше тайни, които никога не трябваше да излязат наяве и помнеше колко трудно му беше в началото. Но при Асе не беше тайна, а просто нещо лично, което трябваше да се уреди.
- Проблем, казваш? Всички имаме проблеми, Асе. - каза Вайл и от брадичката му капна малко съсирена кръв. Не помнеше чия точно е, но притежателят й беше умрял красиво, бързо и в същото време болезнено. - Изглеждаш от тези хора, които обичат сами да разрешават проблемите си. И все пак ако искаш, сподели го с мен. Не приличам много на жрец, който помага на хората, но в момента седиш на трапезата ми, колкото и да е кървава. Бих могъл да ти помогна по някакъв начин. Но ако е твърде лично, не е проблем да замълчиш.
Вайл усети едно твърде познато присъствие, което точно влизаше в залата. После чу и думите на ученичката си, която явно съвсем мъдро не беше дошла по време на клането.
"Виж ти, можела да е предпазлива, когато реши." - остана впечатлен императорът, незнаейки, че Деф я беше измъкнал от мелето.
- Че кой друг да е жив? - попита я той и се засмя. - Няма ли да седнеш и да пийнеш с нас?

Асе погледна момичето мислеше си колко грубо е да прекъсне двама човека които си говорят след което каза .
-Господарю Вайл извинявам се че ви прекъсвам разговора с дамата но може ли незнам как да ви го кажа неудобно ми е , имам предвид неискам да ви занимавам с мойте глупости , но искам да ви помоля за услуга ако ми позволите . /Тихичко и тъжно каза Асе

Вайл - 9.

Вайл продължително изгледа Елиа, давайки й ясно знак, че за втори път отказва негова покана за каквото и да е, а после се обърна към Асе и леко се усмихна.
- Не е проблем, всъщност моята крайно невъзпитана ученичка прекъсна нашия разговор. Кажи ми, Португас, какво е това, което искаш. Малко неща са извън властта ми.
Той отново отпи от бирата си и пак пуфна малко от лулата, загърбил Елиа. Нямаше намерение да й се ядосва, защото адреналина от битката все още кипеше в него и не се знаеше какво може да й причини. А точно тогава из Цитаделата се разнесе приятна музика, като порив на вятър. Някой свиреше на пиано. Вайл осъзна, че асоциацията с вятър идваше от Казе енергията, вплетена в музиката. Това докара нова усмивка на устните му. Афтърпартито се очертаваше приятно.

Видях , че не съм желана..и си тръгнах..все пак можех да разбера кога да се отегляя

Асе погледна към ученичката която си тръгваше след това пак обърна погледа си към Господаря Вайл и му каза .
-Ами проблемът няма да е много голям за вас но е огромен за мен господарю . Аз бях при Подземното Езеро там видях миналото си видях как един червеноок ассассин с червена жилетка с червена лента на главата дълга черна коса и ястреб уби майка ми господарю преряза и гърлото след което се гаври с трупа и . Но това не бе всичко господарю видях как той влезе в Академията и приказва с заместника на Майстора на Ассассините Хавиер . Молбата ми беше ако е възможно да намерите този човек и да го доведете тук за да го предизвикам на дуел до смърт а взамяна обещавам че след като завърша академията ще се присъеденя към вас и ще ви служа до последна капка кръв във вените ми до последна глътка въздух която вдишам . Моля ви господарю дайте ми този човек ако ли не ще ставам да го търся за да отмастя за живота на жената която ми е дала душа , тяло и разум . /С леко трептив и разтревожен глас до като Асе говореше една кървава какпка падна от окото му то се беше напълнило с кръв от напрежението което обля Португас в този момент .

Вайл - 10.

Вайл изгледа сериозно Пиро магът и кимна. Сделката си струваше, а и честно казано искаше от първо лице да стане свидетел на силата му. Имаше нужда от силни и верни хора в гвардията си, която беше намаляла драстично тази вечер.
- Добре, Португас. Ще пратя Блууд да намери този тип, за който говориш.
Крайблууд, който изникна от близките сенки се приближи към Асе и каза:
- Всъщност, по случайно стечение на обстоятелствата, познавам този човек.
Една крива усмивчица се появи на лицето му.
- Можете да разчитате на мен. Ще го довлеча тук съвсем скоро. Единствения проблем би бил Дред Безплътния, но се надявам да преодолея това препятствие.
- Както и аз. - каза студено Вайл.

-Благодаря ви господарю ще изчакам тук до като Краиблууд се върне . През това време може ли да отида да си почина ?

Вайл - 11.

- Използвай някоя заделена за гости стая. Когато Блууд се върне ще бъдеш уведомен. - предложи му Вайл и стана стола. - Е, Португас, радвам се, че си поговорихме и пийнахме. Надявам се да разрешиш проблема си и да продължиш да се издигаш. Може би след време те чакат велики дела.
Доволният поглед на Португас беше достатъчна благодарност. Щеше да получи отмъщението си. Вайл излезе от залата, а цял рояк прислужници влезнаха с чували за труповете и метли и мокри парцали за пода.

» Балната зала
» Главната Зала
» Телепортната зала
» Тронната зала
» Малката зала