Балната зала

Лесли погледна момичето и се приближи:
- Да! Искам да ти се извиня за това което направих! Знам, че не беше редно! - Искаше да я погали, но не му стигна смелост, защото знаеше, че тя ще се отдръпне. Гледаше я много весело независимо от случката със Селехин. Не беше пил много и определено бе трезвен. Говореше си смислено и беше весел. - Е! Приема ли се извинението? - След което отпи от виното си.

- Предполагам... - отвърна Аои.
Той я гледаше как се отдалечава с перверзна усмивка на лице. Аои избърса устните си с показалец и го облиза. Време беше за още една чаша абсент. Не знаеше дали Селехин ще го навести, но ако това не се случеше лесно щеше да я намери, за да потърси правата над обещаното му.
Аои се огледа наоколо. Португас пиеше бира, с човек, който не можеше да котролира глътка си. Асасинът нямаше търпение да види в какво ще се обърне тяхната пиянска сбирка.
Отпивайки от последната си чаша абсент за тази вечер, имаше чувството, че още нещо ще се случи. Нещо мрачно и кърваво - точно по вкусът му. Още не беше сигурен дали някой друг или той самият ще го предизвика, но това нямаше значение. Тази вечер се нуждаеше от малко разруха - във физически и в психологически смисъл. Тогава в погледът му попадна Айви. Асасинът не сдържа усмивката си. "Колко предвидливо." - прошепна си той.
Аои не можеше да спре да изследва всички с поглед - инстинкт придобит още от ранно детство: "Или бъди изключително внимателен или си понеси последствията." Умело спазваше тази максима, все пак преди всичко той беше асасин.

Вайл - 1.

Усмивката му прерастна в звучен смях.
- В добро настроение сте, Ваша Милост. - каза с толкова искуствено сериозен тон Найт, че Вайл едва не се задави от нов пристъп на смях. Що за чудо имаше в този тютюн?!
- Знаеш ги мойте настроения. Идват толкова бързо, колкото и изчезват. - отвърна императорът вече малко по-сериозно.
- Процесията на елфите. - каза Найт и посочи с поглед към входната врата, където идваха гостите от Маунт Феруинд. Дрехите им бяха наистина нетипични, съставени предимно от съшити едно с друго вечено-зелени листа или прозрачни пелерини. Изглеждаха наистина впечатляващо. Лелсиа, като принцеса, влезе втора, след елфът, който я представи. Изглеждаше привлекателна, прецени Вайл, но твърде разголена. Малко оставаше на фантазията с тези прилепнали плътно по тялото й дрехи. Тя го погледна с обичайното си намръщено изражение, но се приближи.
- Ваша Милост. - направи му изискан реверанс. Той и отвърна с поклон.
- Ваше Височество.
С удоволствие видя, че се е изчервила леко. Беше й обещал да й помогне в завладяването на цял Феруинд и щеше да я направи независима владетелка на тази област. Но все още не беше дошъл момента за това.
- Къде е дамата ви? - попита тя учтиво и все пак с обичайното си злорадство, докато се настаняваше на свободния стол от лявата му страна.
- Дама? - попита той изненадано. - Току-що дойде. Със закъснение, бих добавил.
Тя се ухили широко и той усети допира на дланта й, когато тя постави ръка на бедрото му, използвайки за прикритие покривката на масата.
"В ръцете ми е." - помисли си той доволно. - "Както и народът й."
Трябваше му още сила. Никога не беше достатъчна. А съвсем скоро го очакваше нещо неприятно.

Жерико Небиел - 1.

Жерико въздъхна престорено, когато червенокосото момиче се отдалечи от него.
"Има хора, които неосъзнават йерархията тук. Незнаят къде се намират. Заблудени овце."
Не беше загубил настроение, нито изпитваше гняв. Беше леко пиян, но на точната граница. Инстинктите му не бяха притъпени ни най-малко. Зачуди се дали просто да не поиска това момиче и да го получи по един или друг начин. Действие, което не малко пъти беше правил. Зло действие, наистина, но все пак беше черен гвардеец. Вместо това хвана една минаваща покрай него елфка за кръста и я завъртя. Тя изписка, но се хвана за раменете му. Погледа му попадна на червенокосото момиче, което точно се беше заговорило с някакъв синекос младеж.
"Ужаст." - помисли си той отвратено. - "Какъв беше смисълът на желанието й да не пропилява вниманието на принца на мрака. Ха, голяма сцена направи тази девойка в началото на бала, а сега продължава."
Реши да не мисли повече за това момиче, което беше просто поредното. Вместо това впи устни във врата на елфката.

Крайблууд Дорнскейл - 1.

- Радвам се да те видя тук. - чу Аои познат глас до себе си. Не беше нужно дори да се обръща за види кой е. - И се радвам, че изучаваш терена. Тук съм да те предупредя, въпреки че сигурно вече го подушваш из въздуха. В края на тази вечер ще се пролива кръв. Но предупреждението ми е друго - не се намесвай, ако цениш живота си. Видях, че симпатичното момиче от пустинния народ те е харесало. Позабавлявай се с нея. Но не идвай в тук три часа след полунощ, ако все още ти се живее.
Блууд се ухили и вдигна чашата си за наздаве.
- Що за чудо пиеш? - изненада се той, гледайки светещата зелена течност в ръцете на Аои.

- Отрова. - отвърна студено Аои - Да не се мешам? Нямаш грижи. Ще те послушам само този път, както ученик слуша учителя си, въпреки че имам нужда да оцапам ръцете си с малко кръв, която да не е моята. - Аои чукна чашата на Блууд с недоволен поглед. - Наздраве, а сега ме извини.
Аои отпи от чашата и я пусна на земята. Тя издрънча, счупи се на много малки пърченца, а зелената течност в нея се пръсна наоколо.
- Ще се видим след клането. Убий поне петима заради мен. - последва мълчание - Гледай само да не умреш, фантоме, имаме недовършена работа с теб.
Аои с безшумна крачка се отправи към стаята си, ръцете му бяха в джобовете. Изобщо не беше доволен. Всички покрай, които мина настръхваха, защото усещаха леден бриз, който за момент сковаваше кръвта във вените им.

Айви се изненда от реакцията на Лесли. Целувката им макар и гузна беше пълна с желание, а може би се беше заблудила. Вниманието и беше съвсем отвлечено от момента, в който императорът погали мислите й.
- Да, извинен си, но... няма значение, виждам, че нещо те гризе отвътре, макар и да се опитваш да го прикриваш добре. Имам предложение за теб. Сега смятам да се оттегля, искам да помисля над янкои неща, но ако желаеш да поговориш с мен, ела в стаята ми по-късно.

- По-късно ще дойда! Сега ще си почина малко! - Каза Лесли като изпи последната глътка от виното си и с умерена крачка се запъти към изхода. Излезе като остави чашата на изхода и се качи в стаята си.

Копието - 1.

Жавелин погледна към Португас с изненада и изсумтя.
- Незнам откъде си научил за него. По принцип си пази в тайна, че съществува. Но к'во толкоз, не ми пречи да те заведа. Ама тряя си допия бирата преди т'ва.
Копието показа една бъчва до тях.
- Ако искаш да отидем по-бързо тряя ми помогнеш. - ухили се той.

Лесли написа:: - По-късно ще дойда! Сега ще си почина малко! - Каза Лесли като изпи последната глътка от виното си и с умерена крачка се запъти към изхода. Излезе като остави чашата на изхода и се качи в стаята си.

Айви не остана по-назад. Наистина искаше да помисли добре над случилото се тази нощ. Не успя да се стърпи и хвърли един поглед на Вайл. Иглеждаше весел, май бе чула смеха му по-ранно тази вечер. Съвсем умишлено се запъти към него, игнорирайки елфката бореща се за вниманието му. Извади малка черна кама от набедреника си и отряза тънък кичур коса. Завърза го през средата и минавайки покрай Вайл, незабележимо го пъхна в джоба на наметалото му. Забърза към изхода без да се обръща.

Защо се държеше така с мен .Какво ли си мисли , че постигне..Само като ме дразни..Бях потънала в мислите си..но продължаваха да се движа в ритъма на музиката..Минахме през различни маскирани гости , но един от тях , който би трябвало да е Деф, беше бая в лошо настроение, личеше си от километри..И тази малка принцеска някой ден ше ми падне. В ръцете и ще й одера кожата с голи ръце..
-Мм господине, а ви изглежда , че тренирате бая...
отбелязох..Като бавно стуснах ръце по-тялото му , след което прехапах долната си устна и метнах бърз поглед към мястото където бяха се събрани досадните същества на Елфката.Само ако знаеше какво я чака едва ли шеше да е в момента тук..Горко й на нея и народа и но е така като не преценяваш добре събеседника си !

- Не е достатъчно. - отвърна Яшамару и проследи погледа и. - Явно нещо Ви притеснява в този момент, така ли е?
Яшамару приближи главата си до нейната, челата им се опряха едно в друго. Той се плъзна носа на горе и спря устните си точно между веждите. Последва нежна целувка, все едно перце я бе погалило.
- Аз съм никой да Ви давам съвети, но се старайте да прикривате погледа си. Лесно се разбива какво мислите така.
Той се и усмихна и я завъртя. Елисавела попадна отново в прегрътките му.

Vlad написа:: Копието - 1.

Жавелин погледна към Португас с изненада и изсумтя.
- Незнам откъде си научил за него. По принцип си пази в тайна, че съществува. Но к'во толкоз, не ми пречи да те заведа. Ама тряя си допия бирата преди т'ва.
Копието показа една бъчва до тях.
- Ако искаш да отидем по-бързо тряя ми помогнеш. - ухили се той.

-Разбира се Учителю . / с голяма усмивка каза Асе след което надигна една халба бира и каза .
-Наздраве .

-Ммм все едно ми е дали виждаш какво гледам..Просто се успокойте за сега съм ваша..
уверих го като бавно се се спуснах надолу по тялото му , след което в ритъма на музиката се изправих и отново прилепих тялото си към негово като сложих ръце на тила му и приближих главата си към неговата.Усещах дъха му.. Усещах всякачаст от тялото му..Беше така близко ..Никой не е бил толкова близко до мен , освен Киба..В края на залата в един ъгъл нещо примигна..Видях бавното материализиране на Херакъл..Не го очаквах..Явно мислише да ме държи дане направя няква глупост..

- А би трябвало...
Яшамару се усмихна и я притисна още по-близо до себе си. Ръцето му я бяха обвили и нямаше мърдане. Притискаше я все повече и повече. Той я захапа за ухото, и го дръпна пускайки го. В този момент усети нечии очи върху тях двамата. Нервни очи, не сдържащи се. Дори за момент ги определи като очи на лунатик. Какво подяволите? Инстинктът му за самосъхранение се надигна в него, засядайки едва ли не в гърлото му, задушавайки го. Нямаше избор, трябваше да напусне залата.
- Елисавела, бих желал да ме последвате, ако Ви стиска. - прошепна той в ухото и.
Яшамару прекрати танца си с нея, поклони се, падна на колене, целуна ръката и и с галантна походка на джентълмен се запъти към изходът.

Тфа не можеше да ми се случва за втори път..Идваше ми да се развикам ..Взех една чаша от минаваши сервитьор и я изпих на екс ..След което се огледах..Онази Елфската досада беше там , а той я държеше за ръката..Затворих очи и прогоних мислите си как да я убия..Знаех, че сега тя му е по-важна , но някой ден щеш да я захвърли..С бавна и елегантнна походка тъгнах към порттите след Яшамару..Излязох извън залата и се огледах за него ..

Докато вървях по коридора опитвах да си оправя косата..никъф ефект..ЗАбелязох , че по ръцете ми имаше..кръв но не беше моята..Беше от гръдния кош на Якамару..След като стигнах портите се отвориха."Омг Херакъл остана в стаята..Дано да излезе."Влязох вътре половината гости бяха или полу припадна иили в разгара на танците..Вайл стоеше там с нея..Деф стоеше там ккъдето го видях преди да изляза.. а миризма на кръв се разнесе около мен..Надявах се да нямаше други вампри освен него..А Якамару спомена че някой искам да ме убие..Седнах на един стол и започнах да разглеждам хората още по подробно

Херакъл се материализира до Илясвиел, беше видял достатъчно в стаята на Яшамару.

Вайл - 2.

Нощта беше към края си. Сигурно бяха минали поне три часа след полунощ, а най-вероятно и повече. Много от гостите бяха решили да се оттеглят в стаите си, някои вкупом, други по отделно. Той извади от джоба си червеното кичурче и го погали с пръсти замислено.
- Това някакъв сувенир ли е? - попита с цялата невинност на земята Лелсиа.
Вайл не сметна за нужно да отговоря и отново прибра кичура на мястото му. Осъзна, че чашата му беше празна и един от преминаващите сервитьори побърза да я налее. Императорът я надигна към устните си и по навик направи бързо заклинание. Виното беше безвредно. Неведнъж се бяха опитвали да го убият с отрова - мръсен и страхлив, но изключително сполучлив повечето пъти начин. И все пак докато отпиваше за миг изтръпна. Виното имаше по-различен вкус, едва откроим, но по-различен.
"Въображението ми." - помисли си той след малко, когато нищо не стана. Очакваше скоро предателите да се разкрият, обаче. Ако наистина имаше. "Източниците на Блууд винаги са били прави. Освен ако самият той не участва в евентуалния заговор." Едва ли. Блууд знаеше къде да заложи картите си и да спечели най-много.
И тогава го усети. Неприветливата аура, която се приближаваше постепенно към него.
"Това ли е? Просто убиец?" - помисли си разочаровано Вайл и се обърна плавно, срещайки очите на предателя.
- Дефиън. - каза той с преигран изненадан тон. - Каква изненада, решил си да смениш управлението точно по време на "Зараждането". Колко хубава идея.
Странно защо Дефиън не изглеждаше уплашен, а по-скоро...доволен. Усмивката му беше фанатична, а очите му грееха в червено с луд блясък.
- Е? Очаквам действията ти. - каза спокойно Вайл и се отпусна в стола, вдигайки защитите си. Нямаше как да загуби тази битка. Вече се чудеше по какъв начин да накаже подчинения си.
- Хо, те вече са в действия, Ваша Милост. - ухили се Деф, а Вайл усети как постепенно му става трудно да диша. Последното нещо, което видя беше усмивката на гвардееца си. Усмивка на триумф.

Найт - 1.

Найт с неверие гледаше Дефиън, а неверието му премина в потрес, когато видя как императорът се бори за въздух. За пръв път виждаше Вайл толкова близо до смъртта. Той рязко се изправи и удари приятеля си по гърба, чудейки се дали не се е задавил. Чу злорадия смях на Дефиън. Елфката принцеса беше прегърнала императора и го гледаше уплашена, всичко всякаш стана на забавен кадър. Дефиън заби зъби в ръката си и от там потече кръв, която се кристализира в меч. Найт вече беше пред него и отряза ръката му, все още стискаща оръжието. Вампирът се изсмя налудничево и се отдръпна назад. Лицето му беше изкривено в екстаз.
"Ще го насека на парченца!" - Найт никога не се беше чувствал така изгарящ от желание да унищожи някой напълно. И тогава чу уплашеният стон на Лелсиа зад себе си. Позволи се да погледна назад, въпреки страха от това, което може да види. Вайл изглеждаше като заспал, лицето му беше напълно безизразно, със затворени очи. Но Найт осъзна грубата истина, свидетелство на която беше и пребледнялото лице на елфката.
"Мъртъв е." - помисли си той и изтръпна. - "Изглежда толкова млад сега. На същата възраст като някои ученици от Академията. А сега е мъртъв. Без никой да го е познавал наистина. Без да е отворил сърцето си за никой."
Деф щеше да си плати. Вампирът само стоеше отстрани и се хилеше, а ръката му вече се беше върнала на мястото си. Зад него се бяха наредили няколко маскирани мъже и жени, които Найт не познаваше. Видя, че Жерико е непосредствено зад тях, седнал на един стол с елфското момиче, което натискаше от няколко часа там. Русокосият гвардеец гледаше с повдигната вежда случващото се. А елфката се беше ококорила и се опитваше да се измъкне от прегръдките му. С едно плавно и неочаквано движение той изви врата й и след неизбежното изпукване, той я захвърли като стара дрипа до себе си. После стана и с усмивка мина от дясната страна на Дефиън.
"Колко? Колко още?"
Найт имаше лошо предчувствие. Гостите напираха да излязат с писъци, останалите гвардейци гледаха с неверие. Сега, след като господаря им беше мъръв, на кой трябваше да служат? Може би те трябваше да вземат властта.
"Нещата тръгват на зле. Поне Блууд ще е на моя страна, нали?"
Но Блууд вече стоеше от лявата страна на Дефиън с обичайната си иронична усмивка.

Дред - 1.

Дред свали маската, която си беше избрал за бала. Съвсем семпла, съвсем обикновена, но напълно прикриваща лицето му, което толкова много приличаше на това на брат му. В момента изобщо не го интересуваше дали някой ще разбере кой е. Още от самото начало на бала се беше представял за друг, едва ли някой подозираше...нямаше значение. Беше си мечтал за този ден, всяка нощ сънуваше как убива брат си. А сега...сега изпитваше само дълбока празнота, всякаш бяха изтръгнали част от него.
"Останах последния..." - от тази мисъл го заболя. Не искаше да ги надживее. Не искаше да остава сам с мъката си.
Бяха сложили нещо във виното му. Отрова, която не можеше да бъде засечена чрез магия. Кой стоеше зад всичко? Очите му маркираха Блууд, и той отново сложи маската си, като същевременно откачи плаща от раменете си и го хвърли на земята. По единия му ръкав се плъзна тънък стилет и падна удобно в ръката му. Спря да крие аурата си и Блууд моментално погледна в негова посока. Гледаше...странно. Като човек, на който току-що са провалили плана. Изненадващо беше, че той направи първия ход. Скри се в сянката на Дефиън до него и след миг беше зад Дред. Удара му беше бърз, точно преценен и смъртоносен. И уцели. Камата проникна в плътта на Дред и я разкъса. Блууд се отдръпна на две крачки, а в очите му се четеше неверие, докато Дред се обръщаше към него.
Сянка. Плътта му беше сянка, очите му бяха сянка. Изведнъж всички свещи, цялата светлина в залата угасна. И настъпи царството на сенките. Само веднъж беше използвал това умение, срещу брат си. А сега го използваше в негова памет.

Или халиоцинирах или Вайл се бореше за живота си ..Изведнъж всичко потъна в мрак..УСетих тежка стъпка зад себе си ..Обърнах се съвсем леко и видях меча на ХЕракъл.Както винаги беше зад мен в най тежкото време..Станах от стола , изкравайки камата от ботуша си..Какво ли следваше.Последното нещо което видях преди залата да потъне в мрак беше усмивата на Деф и Нейт..Дали се очакваше аз да направя нещо иили просто да се изнижа..не знаех..не знаех , кое може да се окаже по рисковано..За това останах там където бях.. но улях ръцете си с вода , за да измия кръвтта ор ръцете си ..след което превъртях камата и се заогледах в тъмнината

Беше пълен мрак. Някъде светеха червени очи, очите на Дефиън. Елиа чуваше навсякъде около себе си шепоти, нечовешки смях, нереален студ. Сенките оживяваха. Нещо започна да се материализира пред нея. Почти безформено, но донякъде човешко. Имаше три ръце, а краката му бяха просто дим. Тихия хриптеж, който издаваше беше достатъчен да накара Елиа да изтръпне.
Някъде отпред се чуваше кънтеж на мечове. Забързани стъпки и писъци на гости. Бойни викове и предизвикателства. За миг лумна светлина и кървавата сцена се разкри пред очите на момичето. Трупове имаше навсякъде около нея. Крайблууд и Дред не се виждаха никъде, но бяха наоколо. Найт се беше вкопчил в битка срещу Деф и Жерико. А императорът изобщо не даваше признаци на живот. Може би тази вечер щеше да е съдбоносна за Шелтър. Сянката пред Елиа започна да се приближава и да протяга ръцете си към нея.

/Предлагам ти да се изнижеш, преди битката да те е засегнала./

Копието - 2.

- Какво в името на Шиниос... - Жавелин не можеше да повярва на очите. - Мамка му, май съм се отрязъл здравата. Ае да ходим да половим риба край езерото. - предложи той на Асе, изобщо неразбирайки какво става. - Какво ще кажеш? Хлъц.

-Херакъл оправи се с шибаната сянка , а аз ше се опитам да се докопам до Вайл..Разбраноо..
Той кимна след което вдигна меча ти на нивота на очите ми и зачака хода н сянката.. като я гледаше злобно..Нямаше начин точно сега да изчезна..посля нямаше да мога никога да се появя тук..Тръгнах към мястото където беше Вайл..Проправях си път с камата ..Вече имаше кръв по ръцете ми знаех, че не мога да го уставя просто да умре..Трябваше да направя нещо..Просто ми трябваше малко време да помисля

» Балната зала
» Главната Зала
» Телепортната зала
» Тронната зала
» Малката зала