"Лунните дюни"

"Лунните дюни" е най-елитната таверна в Алдеонската пустиня. Кръчмата е винаги чиста, независимо от високата посещаемост, масите са подредени и излъскани до блясък. Всяка вечер в таверната свирят музиканти, някои от които известни дворцови бардове. Обслужването е на ниво, приятната атмосферата е всепоглъщаща, а кръчмарските свади са само легенда. В "Лунните дюни" често резидират богати чуждестранни търговци и благородници. Цените са сравнително нормални и почти всеки може да си позволи поне една вечер в нея. Стаите са просторни, чисти и богато обзаведени. Самоличността на собственика тъне в неизвестност, но за таверната отговаря Делхин Стройл - елегантно облечен рус мъж, с приятно излъчване. Храната е на високо ниво, неотстъпваща на напитките, това е едно от малкото места, в които можете да откриете някои наистина редки деликатеси.
Кръчмата е на първия етаж и е просторна и тъмна, предлагаща нужното уединение и романтична атмосфера. Свещите и пламъците в камината(нощем в пустнята температурите стават отрицателни) служат за осветление.

Кио последва Азиел, скоро температурите се промениха рязко. Стана много студено, но на нея не и` пречеше.. тя бе свикнала да живее в студ и мрак. След около половин час Азиел и Кио стигнаха до една таверна. На нея имаше красива табела с ярко изрисувани в червено букви. Пишеше "Лунните Дюни". Прозорците на таверната хвърляха приятна светлина, а през тях се виждаше, че вътре е уютно. Азиел пусна Кио да мине преди него, тя колебливо пристъпи напред и отвори дървената врата. Вътре свиреше приветлива музика, имаше хора, благородници и други, които бяха насядали на столовете около масите които бяха разположени близо до стените, правейки път към рецепцията. Всичко беше много чисто. В ъгъла близо до рецепцията се открояваше една свободна маса. Кио бавно се запъти към там със сведена глава, знаейки че може и да я изгонят заради бедния и` външен вид. Тя дори не почака Азиел и седна на един от столовете.

Азиел влезе точно след Кио но вместо да седне с нея на масата той продължи към рецепцията . Там го посрещна рус усмихнат мъж и двамата се заговориха . След известно време русият мъж влезе в кухнята а Азиел се върна до масата на Кио . Бледоликият мъж се настани удобно и свали качулката си .
- Надявам се да си гладна , поръчах вечеря . - каза той с равния си спокоен глас .
Няколко от посетителите им хвърлиха приковаващи погледи , може би заради цветът на кожата , или дрипавите дрехи на Кио . Алдеонците не бяха свикнали с проблемите на бедните и хората в затруднено положение .
Точно след няколко мига от кухнята заприпкаха две сервитьорки и сервираха гозби на масата . Варен ориз подправен с къри и други ориенталски подправки , Супник и кана с вино . След като сервитьорките се върнаха към задълженията си русокосият мъж се приближи до масата.
- Извинете за неудобството Лорд Варис , дали да не ви дадем по-просторна стая ?
- Не Делхин , благодаря за загрижеността. Това ще е всичко за тази вечер . - Каза Азиел спокоен както винаги и без намек за раздразнение .

Кио изчака търперливо Азиел, докато той говореше с някой на рецепцията. Когато се върна и се настани удобно, той уточни, че е поръчал вечеря. "Вечеря.." едва сега Кио почуства колко е гладна. Посетителите не спряха да ги зяпат любопитно.. Кио сви ръце в скута си и се почуства неудобно. След няколко минути две сервитьорки се запътиха към тяхната маса с гозби. Сервираха и се върнаха обратно на работа. Храната,която бяха сервирали бе непозната за Кио. Тя зяпаше с любопитство, но мирисът обещаваше наслада. Имаше и кана с някаква червена течност, която Кио помисли за кръв. Русокосият мъж от рецепцията се приближи към масата и попита:
- Извинете за неудобството Лорд Варис , дали да не ви дадем по-просторна стая ?
- Не Делхин , благодаря за загрижеността. Това ще е всичко за тази вечер . - Каза Азиел спокойно.
Кио уголеми стъклените си черни очички и помисли.."Лорд Варис?" След като русокосият мъж си тръгна, тя погледна към Азиел скептично..
- T-Tи... - тя се опита да започне.

- Аз ... ? - Попита риторично Азиел докато си сипваше вино в бокала . След като наля бокал и на Кио , той се зае с ордьовъра . Вдигна порцелановата купа и си сипа от топлата супа . Разнесе се аромат на зеленчуци , брокули , праз , картофи и домати , Кио се зачуди откъде са взели свежи продукти за тази супа . Азиел се хранеше бавно , но той май правеше всичко бавно . Когато свърши с супата той вдигна глава и каза .
- Сигурно имаш въпроси , а аз имам отговорите , ако си чакала покана да ги зададеш , ето я. - каза той и я прикова с сафирено сините си очи .

Преди дори да помисли Кио се намръщи и попита с леко висок тон -
- Защо ме излъга за името си... или лъжеш човека? Би ли ми обяснил какво става! - . Тя дори не бе докоснала ястието или чашата си с кърваво червена течност.
- И защо ти е да ме водиш на вечеря в скъпо място като това? Та аз дори няма да мога да ти върна парите! - продължи гневно тя, като до сега изглеждаше толкова плаха и изведнъж избухна агресивно. Хората започнаха да се оглеждат, но на Кио не и пукаше.

- Няма нужда от излишни страсти момиче . Ти ме последва по собствена воля. Имената не означават нищо , а парите са само средство с което се постигат цели и нищо повече . - Азиел я гледаше с ледено студените си очи над пълния бокал с вино . След това отмести порцелановата си чаша и елегантно започна да изпразва чинията с ориза .
На масата хляб нямаше , след като свърши първата вилица вдигна погледа си към Кио.
- А сега ми кажи какво наистина те притеснява . Това че си тук или това че не знаеш защо си тук . - и я прикова с ледения си поглед .

Кио тихичко седна, след като Азиел я накара да млъкне с приличните си слова, за разлика от нейните спонтанни действия. Леденият му поглед я прикова след като той зададе въпроса. Тя почуства студ, сякаш се давеше в погледа му, който нямаше ясен край..
- Това, че не знам защо съм тук, това че нищо не помня.. - за момент Кио се почуства сам, самичка в стаята.. всички цветове изчезнаха, сякаш бяха засмукани от нейното недоумяване.. Всичко изглеждаше сиво... а спомените и` черни..

След отговорът той директно я контрира .
- Тук си за да се учиш момиче . И за да служиш , но до това ще стигнем по късно . А сега се нахрани . Ако дните ти досега бяха трудни , то сега ще са направо кошмарни. - каза Азиел и довърши ястието си .
Не си наля друг бокал , а след като изпи виното остави бокала стана и заръча на Делхин да намери прилични женски дрехи с размерите на Кио и да ги занесе в стаята . Русият мъж веднага се задейства по въпроса . След това се върна на масата и изчака онемялата Кио да довърши вечерята си .

Кио най-накрая понечи да хапне нещо. Тя реши и да пробва от червената течност, но след като опита едва не се задави. Азиел чакаше Кио, а тя се опита да свърши по бързо, за да не го кара да чака много. След като свърши и се почуства сита тя сведе глава и измънка едва ли не принудително:
- Благодаря.. - след което стана и зачака..

Азиел се качи по стълбището към стаята в която обитаваше по време на престоя си в Алдеон . Кио го последва . Стаята беше тясна . Имаше масичка с два стола , легло , умивалник до вратата , секция с книги , ракла и килим на пода . На леглото бяга прилежно оставени сгънати женски дрехи . Азиел седна на единия стол и посочи другия на Кио .
[ След разговора с Азиел можеш да избереш как да изглеждат новите ти дрехи ]

След като последва Азиел и влезе след него в стаята, Кио се зазяпа в обстановката... от кога не бе спала в стая? Та тя никога не е спала в стая... бездомниците спят навън като мръсни котки и кучета. Азиел седна на един от двата стола около масата и посочи другия на Кио. Тя се запъти към него и седна. След като направи това тя вдигна глава колебливо и любопитно се загледа в Азиел.

- Така , ако не си забелязала , не обичам да говоря много . - Азиел шептеше , но Кио чуваше всичко съвсем ясно , в главата си . - Аз съм некромансър , аколит от тайния град Некрополион . Расата ни е древна и тайна , също така могъща . Ние сме тези който налагат истинският баланс в Шелтър . А ти момиче си с същата кръв като моята . След като чу тези слова имаш два избора , да ми се подчиняваш без компромиси и да се обучаваш в тъмните изкуства или да умреш . - След като Некромантът завърши монолога си в стаята отново се възнесе тишина , тишина разваляна единствено от туптящото сърце на Кио . Явно сърцето на Азиел не туптеше толкова шумно , ако туптеше изобщо .

Сърцето на Кио затуптя по-бързо от всякога. Тя почуства напрежение.."В какво си се забъркала глупачке.." помисли си тя.
- А-Аз само искам да попитам... - започна тя.. гласът и бе някак детски, начинът и на мислене също - какво, ако не искам да ти се подчинявам... не може ли да си живея нормално? - след малка пауза тя почти прошепна - За какъв се мислиш... какви са тези глупости.. - Главата и` бе сведена, а погледът и впит в сивия под.

Азиел поклати отрицателно глава .
- Момиче , момиче ... Някога живяла ли си нормално ? Не можеш да скриеш това което си , и не можеш да бъдеш нещо което не си . Косача е отнел спомените ти с цел . Не знам точно каква цел , но Косача не прави нищо "просто защото трябва да се направи" . А сега замълчи и наблюдавай , каквото и да видиш , не повишавай тон .
Некромантът избута стола назад и вдигна ръце над главата си . Устните му се размърдаха в тих рецитал , стаята изстина , започна да се усеща чуждо присъствие . Изведнъж бледа светлина започна да емитира около белокосият некромант и започна да се оформя в тяло. Бледи призрачни ръце излязоха от въздуха а след това и глава с дълга прозрачна коса и червени очи .
Призракът стоеше между Азиел и Кио . Точно пред лицето на Кио и я гледаше с червените си мъртви очи .
- Азиел , с какво мога да бъда полезен ? - гласът му бе тих като есенен вятър които раздухва изсъхнали листа .
- Фауст , огледай това момиче и ми кажи какво мислиш за нея . - това беше заповедта на Азиел .
Духът започна да кръжи около Кио и да я наблюдава внимателно , Косата , Кожата , Очите , Дрехите , Формите . Когато стигна зад нея духът просто и безцеремонно премина през нея .
- Има потенциала да стана велик некромант , ако може да превъзмогне страхът който смразява костите и' , и обуздае гневът които така скъпо пази в душата си.
- Благодаря Фауст , Свободен си .
И точно както призракът се бе появил , за секунди се стопи пред очите им.
- Е , момиче , какво решаваш ? - каза некромантът без изобщо да съобрази че сигурно бе изплашил момичето почти до смърт .

След като Азиел предупреди Кио да не повишава тон след като види това, което той щеше да и покаже.. Кио си помисли, че той се подиграва с нея. "Косач..Какъв Косач.. какви фокуси ще ми показва.. " помисли си тя. Но това, което Азиел и показа съвсем не беше фокус, беше нещо сериозно и трудно за вярване. Той бе призовал призрак и докато създанието гледаше Кио тя стоеше там и го гледаше в големите му червени очи, вцепенено. Азиел нареди на призрака да я огледа и след като направи това призракът мина през нея! Същесвото каза на Азиел, че Кио има потенциал, но трябва да се справи със страха си. След минутка призрака изчезна.
- Е , момиче , какво решаваш ? - попита Азиел все тъй спокойно.
Кио поклати глава, потърка очи, ощипа се, но нищо не стана. Всичко това беше истина. Тя рязко стана от стола, погледна към Азиел и заяви:
- Това беше... СТРАХОТНО!!!

За пръв път , може би от векове , Азиел Греивчил се разсмя . Смехът му беше бодър и непринуден , като малко дете което се смее за пръв път . Сълзи бликнаха от очите му . Самият некромант се хвана за коленете и не можеше да спре смеха си . Когато най-накрая овладя себе си и емоциите си некроманта избърса лицето си със ръкава си .
- Очаквах реакция , но не такава - каза той . Това същия мъж ли бе ? Сега очите му гледаха топло , колкото бе възможно за синия му поглед , а на бледото му лице имаше усмивка . - Благодаря ти Кио , не помня кога бе последният път когато съм се смял ! Понякога и аз трябва да бъда напомнен че съм просто човек ... - каза той и се отпусна на стола с въздишка .
- Решено е . Ти ще си моята първа ученичка . Ще направя велик некромант от теб. А сега лягай да спиш ! Тренировката ти започва още утре . - каза Азиел и посочи единственото легло в стаята на Кио .

Кио също не очакваше такава реакция от Азиел. Когато той започна да се смее, тя не можеше да повярва, че такъв студен човек би се разсмял на казаното от нея. Погледът му... очите му, лъхваха топлина. Той изглеждаше още по добре с усмивка.
След като Азиел и нареди, че започват тренировки от утре и излезе от стаята Кио бавно се усмихна, но това бе искрена усмивка, която тя от отдавна не беше показвала.
Кио затвори вратата, въздъхна и огледа стаята.Всичко все още беше трудно за вярване, но тя се чустваше развълнувана. На леглото я чакаше сгъната дреха. Тя понечи да я разгърне.. и когато видя рокля от черна коприна с перлички около деколтето, очите и се разшириха и тя ахна. Момичето никога в живота си не бе обличала рокля - само мъжки дрехи, приличащи на чували. Когато се приготви за лягане, Кио се загледа в тавана.. страхуваше се, че всичкото това е сън и скоро тя ще се събуди при онези лоши хора..
Скоро се съмна, а Кио вече беше будна и даже облечена с новата си дрешка, която идеално полепваше около талията и`. Тя не знаеше какво да прави сега, за това реши да излезне и чака Азиел на долния етаж при рецепцията.

Азиел бе седнал на една маса и привика Кио с ръка да се присъедини към него . След това поръча още един чай за новата си ученичка .
- Е , как спа ? Надявам се да не си сънувала нещо странно . Днес ще е първият ти учебен ден . Как се чувстваш ? - каза некромантът

След като Кио приближи масата и седна близо до Азиел тя отговори:
- Не знам.. объркано, може би..
Една от сервитьорките донесе чай за Кио.
- Извинявам се.. какво е това? - попита Кио. През живота си не бе пила нещо различно от вода. Сервитьорката я изгледа изненадано..
- Зелен чай, разбира се..- след това се върна обратно на работа, а Кио се смути малко, защото явно не беше образована в тази сфера на живота.

-Тренировките ти ще започнат щом залезе слънцето . - каза спокойно Азиел.
Азиел извади една кесия от ръкава си и и' я подаде.
-В кесията има 300 златни жълтици , днес е твоя ден да разпуснеш и да се подготвиш за тренировката тази вечер . - каза с усмивка некромантът .
Некромантът се наведе и прошепна :
- А , когато сме между хора трябва да се обръщаш към мен с името Лорд Варис. - каза той и и' намигна .
[Свободно РП , можеш да се разхождаш , да копуваш , имаш 600 злато в теб]

Азиел и подаде кесия с 300 жълтици. Кио допи чая си, изправи се и се запъти към вратата като бавно повдигна леко роклята си, за да не се спъне, после каза на леко висок тон:
- Ами.. добре тогава Лорд Вардис, до скоро - като натърти нарочно на името.
След като Кио излезе от таверната, тя се озова отново в навалица от хора, но този път не я гледаха по странен начин... само дето косата и бе леко разрошена. Тя стискаше кесията здраво в ръцете си, чудейки се от къде да започне с разглеждането.
Мина половин час обикаляне и тя най-накрая намери магазин, който я заинтригува. Беше магазин с оръжия. Тя се запъти към него като все тъй силно стискаше кесията с пари. След като приближи и започна да разглежда тя забеляза един много интересен кинжал с изрисуван дракон въру него. Кинжалът беше мъничък и забутан някъде на най-задните рафтове.
- Извинете.. бихте ли ми казали колко жълтици е този кинжал? - попита тя високо, защото имаше много хора.. най-вече мъже, които оглеждаха сабите.

Дюкянджията дойде , огледа кинжала , огледа госпожицата . Беше мургав мъж облечен с червени копринени дрехи . След като погали брадата си отсъди .
- Като зад теб 400 жълтици госпожице , стоманата му е добра , дръжката е от кост на сърна . Лек и практичен точно като за вас . - каза с лукава усмивка мъжът .

Кио направи изненадана гримаса.
- Вие за коя ме мислите!? На това не бих му дала повече от петдесетачка! - отговори ядосано тя, след което се запъти в обратна посока готова да се лута отново. Блъскайки се отново с хора, опитвайки се да си проправи път Кио бе блъсната на земата он някаква жена. Жената беше облечена скъпо с лилава рокля с дантели и елегантна шапка, която сигурно и е коствала много жълтици.
- Хей! Гледай си пътя! - изрева Кио като се опита да събере разпилялите се жълтици.

- Не момиче , вие си гледайте пътя . - каза жената и я изгледа с убийствен поглед .
Хората я гледаха интересно , никой не се стрелна да ги събира , всички просто я гледаха все едно не е за техния град . Дюкянджията се смееше на висок тон , но никой от клиентите не му направи голямо впечатление .
[избери си магазин , моля не пиши случки в магазини в тази тема ... темата е в таверната ...]