"Лунните дюни"

Кио не обърна особено внимание на зяпането на хората или на смеха на противния дюкянджия. След цял ден лутане.. слънцето се скри. Тя реши да се върне в таверната, надявайки се Азиел да е там.

Когато я видя русия мъж заприпка към нея .
- Лорд Варис каза когато се върнете да се качите в стаята му незабавно .
Той я огледа с любопитство , явно момичето бе доста привлекателно с дрехите който и' бе избрал .

Кио кимна и се качи на втория етаж. "Ъхх къде ли му е стаята.." зачуди се тя. Започна да върви бавно и да чука на вратите винаги улучвайки грешните, докато не стигна до последната и почука с надеждата, че Азиел ще отвори.

- Влез и бързо затвори врата . - нареди хладно Азиел .
Когато Кио отвори врата ахна . Стаята бе студена . Не хладна , студена . На земята бе начертан пентаграм с червен тебешир . Прозорците бяха замъглени от влагата която се спускаше в стаята като мъгла , но от вратата това не си личеше .

Кио бързо влезе и затвори вратата като започна да се оглежда. Беше доста студено.. капчици влага се спускаха по прозорците.. стените даже бяха покрити с влага също. Кио се загледа в пентаграмата начертана на земята.
- Какво е това? - попита тя като не се оплака от студа, а само подсмъркна.

- Това е твоето начало . Сега седни в центъра на пентаграма. - заповяда Азиел и стана от стола .
Азиел свали робата и връхната си дреха откривайки белите си и остана само по панталони . По тънкото му тяло нямаше нито един белег . По тялото на бледоликия некромант нямаше никаква мазнина , никакъв намек за силно тяло , тънко мъжко тяло .

Кио се подчини на Азиел и седна в средата на пентаграмата. След като той си махната робата и връхната дреха тя не можеше да не го погледне и това което тя забеляза бе, че той е бял и кльощав като нея. След секунда Кио извърна поглед като почуства как бузите и горят.
- Сега какво? - попита тя колебливо.

- Стой и кротувай - нареди Азиел . - Сега в тялото ти ще се завърнат душите на предците ти като се надявам това да ти даде началните базови усещания .
Некромантът клекна и постави дланите си върху пентаграмът и започна да шепне на тайнствен език.
За момент света стихна . Чуваха се само думите на Азиел , музиката от таверната беше изчезнала , нямаше и помен за смехът и емоциите който се чуваха , нямаше помен за щастие и усещане . И тогава започна . Гърбът и се изправи в линия , очите и се обърнаха , Кио изпадна в транс .
[ Опиши какво мислиш че изпитваш , не се безпокой , ако не излезе както трябва ще те подкрепя в описанията ]

В началото Кио си помисли.. "Какви предци?" но после Азиел започна да шепне на тайнствен език и всичко заглъхна. Тя можеше да чуе много ясно как бие сърцето и` все едно бе сам самичка в средата на нищото..и тогава изведнъж гърбът и бавно се изправи в линия,а очите и се обърнах Тя бе изпаднала в транс. Изведнъж устата на Кио се отвори.. проницаващ писък като на локомотив излезе от там. В главата на Кио започнаха да се появяват слаби изображения... имаше и гласове.
- Остави бебето тук, казвам ти остави го и да изчезваме! - обади се мъжки глас.
- Не можем да я оставим тук.. тя ще умре! - изрева женски глас.
- Хайде... по бързо, ще ни убият. Казвам ти остави я! - нареди мъжът. Лицата на двата силуета не се виждаха много добре, но се виждаше как мъжът задърпа жената.
- Добре! Добре! - изплака тя и двамата започнаха да бягат като изведнъж картината почерня.
От очите на Кио започнаха да се стичат сълзи, а тялото и започна да се тресе бавно.
- Кио чуй ме! - обади се властен мъжки глас в нейната глава. Изведнъж тялото на Кио потрепна и спря да се тресе.
- Ти не можеш да вярваш на този човек! не можеш да вярваш на Азиел Греивчил! Той ще ти донесе само мъка и беди! Аз съм твоят предшественик и ти трябва да ме слушаш.
- Ох, не бързай толкова Крикс, още нищо не знаем за него със сигурност - обади се женски глас, но този път използваше тялото на Кио за да говори.
- Рея не бъди твърдоглава.. аз съм по мъдър от теб, макар че и двамата сме предци на Кио. - отговори мъжкия глас в главата на момичето. Кио си помисли.."К-Какво става.. кои сте вие.. какво знаете за миналото ми!? Кажете ми!"
Женският глас се изсмя иронично в главата и`.
- Заради теб родителите ти са мъртви... - каза жената използвайки Кио.
- Но ние ще ти помогнем да се справяш с проблените си, ще те тренираме, ще станеш силна... само трябва да ни се подчиняваш.
Тялото на Кио започна да се тресе, а тя крищеше неспирно..
- Махайте се! Махнете се! - крещеше тя уплашено.

Изведнъж стаята отново се показа пред очите на Кио . Ръцете и се бяха вкопчили в пода , дишаше тежко .
- Много добре. Доволен съм . Сега , вече имаш усет към мъртвите и измерението на смъртта . Никога повече няма да бъдеш същата , не се безпокой , това рано или късно е щяло да стане . Но уви , повечето Аколити не преживяват този процес . - опита се да я увери Азиел .
- Сега искам да ми кажеш , какво усещаш Кио , не само в теб !
[ Опиши усета си за света и ставащото вътре в теб ]

Изведнъж всичко се показа пред Кио.. стаята, Азиел. Тя се чустваше така сякаш беше спала с векове... и през цялото време бе сънувала кошмари. Тя почуства ужасна болка в гръдния си кош, задушаваше се.. беше коленичила и опряла ръце на пода, беше потна и имаше ужасно главоболие. Кио се чустваше много замаяно, имаше чуството, че времето тече много бързо и светът е в ужасна война. Странна енергия бушуваше в тялото и.. тя се чустваше така сякаш има супер сили. Чустваше огън.. тя цялата гореше..
- Много.... м-ми.. е топло.. - едвам промълви тя.

- Странно , а дори не трябваше вече да различаваш топлината от студа ... - каза Азиел - Явно трябва още да поработиш над себе си момиче , смятах че предците ти ще ти помогнат да изтриеш този гняв който притежаваш .
- Тъй като мразя да говоря , Крикс поеми контролът . Искам да и' покажеш света .
- За кои по дяволите се мислиш ти бе ?! - Кио неможеше да повярва че изрече тези приказки .
- Не е време за това сега . Момичето има нужда от помощ . Ти си тук за да и помагаш . Ако се провалиш в задачата , ще те заменя .
- Е,добре . Внимавай малката . Това което ще ти покажа трябва да го можеш и сама .
Топли и студени вълни започнаха да пулсират в тялото на Кио . Това се получаваше поради факта че тя още не бе приела това което е . Аколит . Този който върви и в двата свята едновременно . Погледа и се събра. Тя усещаше . Мъртвите , живееха , не в плът и кръв , а просто съществуваха . Цял нов свят се откри пред очите и' . Предците и в себе си , а когато се обърна към Азиел просто аха , дори нямаше желание да разбира колко души витаят околу него. Усетът за присъствие и се беше изострил многократно , тя можеше да усеща ... Живите , да чува как бият сърцата им , но също така усещаше и как трептят душите им . Всичко това бе бегло но Крикс а увери че може да се превърне в велик некромант , ако желае .
[ Поздравления , научи Тъмни изкуства(+5 Магическа Атака) ]

Кио не можеше да повярва. Всичко беше толкова объркващо, чуството и за усет се бе покачило. Тя можеше да усети присъствието на малките буболечки, криеши се в леките пукнатини по ъглите на стаята, които с години са си исграждали дом. Виеше и` се свят.. сякаш чуваше различни гласове в стаята.. може би дори усещаше души, които вилнеят около Азиел. За момент всичко и` се стори нереално, дори времето, в което беше, но скоро това чуство изстина.
- Много съм изморена... но нямам особено желание да спя - изненадано възкликна Кио. След момент се хвана за главата, а въздухът в стаята стана тънък. Различни изображения и събития святкаха в главата и` като гръмотевици. Тя имаше чуството, че е загубена в спомените на някой друг... да това бяха спомените на Крикс. Кио го видя като младеж. Високо бледо на цвят момче с чаровна усмивка и шоколадови очи. То тренираше заедно с учителя му... може би на бойно поле. Мястото не бе познато на Кио, но на нея и стана интересно и тя сякаш ровеше за повече информация. Учителят на Крикс беше висока жена със стегната на кок коса. Изражението и` бе някак си безразлично,но си личеше, че бе сериозна в работата си, а Крикс непремено изпълняваше указанията и` и се справяше доста добре. Държейки главата си, ръцете на Кио се отпуснаха. На лицето и` се появи лека усмивка, след това тя бавно отвори очи, поглеждайки към Азиел замаяно.

- Ако нямаш желание да спиш , може би искаш да упражниш новите си умения ? Като новак изучавах Орб . Това е просто некромантно умение , не се изисква нито призоваване , нито комуникиране с мъртвите , но е фундамент. - Азиел протегна ръката си напред. Изведнъж в нея започна да се формира кълбо . Частици се разлетяха в ръката му , частици енергия и се стегнаха в плътно като перла топка която бе голяма околу 10 сантиметра в диаметър .
- Просто се отпускаш и концентрираш енергията с волята си . Топчето се прави от остатъчна енергия , а не жива , запомни това . Между двете енергии има голяма разлика . А също така , С жива енергия Орб не можеш да получиш . Трябва да е остатъчна енергия . Енергията която витае около смъртта . Енергията която остава . Вгледай се . Тя е там , точно зад живата . Винаги е там - последните думи Азиел прошепна .
[ Ако искаш да научиш орб , опитай упражнението което Азиел ти показа , ако ли не избери си друго умение от базовите за Аколит умения .]

- Орб? - риторично попита Кио като много внимателно наблюдаваше и изслуша Азиел. Кио се изправи бавно като се подпря и си помогна с длани.
- Добре ще се опитам да го направя - скептично казя тя като протегна длан напред, затвори очи и се концентрира. Тя се опита да съсредоточи енергията с волята си, която явно не бе достатъчно силна, защото нищо не се получи. Тя си пое въздух и се опита отново.. като този път повярва повече. Тялото и се изпълни с енергия, която скоро започна да се формира около нея, рязпокъсвайки се на малки частици, които заплуваха около нея като някои от тях полетяхя към дланта и`, формирайки нещо като едва забелязваща се сфера. Кио се почуства лека като перце от вълнение отвори очи толкова бързо, че загуби концентрацията, орба и всичко.. дори преди да успее да го види.
- Нищо не стана... - прошепна тя разочаровано като сведе глава.

- Много добре , отново . - Заповяда Азиел с топла усмивка. Некромантът я гледаше бащински и бе скръстил ръце върху все още голите си гърди .
[ Справяш се чудесно . Опиши как енергията се оформя в топче. ]

- Ама аз... - тя започна, но после видя доволното изражение на Азиел и реши да го послуша. Същият процес се повтори като тя затвори очи и протегна длан. Тялото и` се изпълни с енергия, а волята и бе по силна от всякога. Енергия започна да се формира около нея, разпокъсвайки се на хиляди частици. Кио ги почуства.. тя накара няколко от тях да полетят към дланта и` после още няколко и така тя започна да формира сферата сякаш нареждаше парченца на пъзел. Кълбото стана 8 сантиметрово, но за сметка на това то бе много по-видимо от предишното. Тогава дойде това силно чуство, което подсказа на Кио, че може да си отвори очите вече. Тя бавно отвори клепачи и тогава го видя... малка и красива сфера. Влюби се в нея, не знаеше, че може да прави подобни неща.
- Аз успях - едва прошепна тя, страхувайки се да не развали магията.

- Браво . А сега искам да я запратиш към мен . Представи си че мяташ топка , например. - Все така усмихнат в гласът на Азиел се забелязваше нотка гордост ?! Да той определено бе горд от новата си ученичка .

Момичето не каза нищо, знаеше че ако се поколебае дори за момент сферата може да изчезне. Тя отново затвори очи и се опита да си представи, че държи най-обекновена топка.. от онези, с които децата играят.. тези, които видя докато се разхождаше из Алдеон. Кио визуализира дюкянджията от днес... искаше да си му го върне тъпкано за дето и` се смя и така тя си представи как хвърля топката право към лицето му. Сферата в ръцете и` бавно започна да се движи към Азиел.

Топчето докосна носа на майстор некроманта и се пръсна на малки парченца енергия , който пресветкваха с бледата си светлина и придаваха на лицето му ефекти като от ... както и да е ... Азиел се усмихна още по широко . Колкото и невъзможно да звучеше това .
- Добра работа Кио . Предусещам че не след дълго вече няма да се казваш така повече , а ще ти бъде дадено истинско некромантско име . Честно казано не съм виждал толкова талантлив аколит аматьор през целия си живот . Докато аз да направя дори един орб , ми трябваха поне няколко дни . А ти направи два пред очите ми за по малко от пет минути .. - след похвалите на Азиел последва тишина .
- Е , не е перфектно има какво още да се желае , но с времето ще станеш ненадмината ! . - думите му прокънтяха в стаята като пророчество .
[ Поздравления Научихте Орб ]

"Истинско некромантско име..." помисли си Кио с ужас. Тя не искаше друго име дори и да беше заинтригувана в практикуването на некромантството. Нейното име беше уникално по рода си, много рядко и кратко, освен това не беше само женско. Кио реши да не разваля доволното настроение на Азиел с глупави въпроси, за това реши да отиде да си почине. Тя не знаеше колко време бе прекарала в тренировки и се чустваше изтощено.
- Много съм уморена.. ще ида да си почина, а след това ще се поупражнявам как да формирам орб. - тя каза тихичко и се поклони бързо, но не до край. След това излезе от стаята бързо и се запъти към нейната.
Когато Кио се събуди от дългия сън, тя имаше чуството, че е спала с векове. Разтърквайки очи, тя се прозя меко и отиде в центъра на стаята. Момичето затвори очи и почуства въздуха в стаята, както и буболечките, които се спотайваха навсякъде дори под леглото и`. Тъкмо беше готова да започне когато:
- Няма ли да се облечеш първо?! - прозвуча гласа на Рея в ума на Кио.
- Не остави ме намира. - ядосано измърмори момичето.
Като Рея спря да прекъсва Кио, тя пак се опита да се концентрира. Почуства как тялото и се наелектризира от вълнение, почуства се жизнена.. бе изпълнена с енергия. След известно време част от енергията започна да напуска тялото и`, и да се формира около нея. Енергията започна да се разпокъсва на парченца, които полетяха като кинжали към дланта на Кио, която вече ги контролираше. Формира се малка видима сфера. Кио отвори очи и след като видя резултата се напрегна още повече, изпращайки още частици към орбта, която стана маалко по-голяма. Нямаше особено голяма разлика, но все пак беше нещо... и Кио беше щастлива.

- Май си прав... - промърмори Кио като се запъти към леглото, за да се преоблече.
- Аааа, така значи, него слушаш, мене не! - оплака се Рея.
Кио не и` обърна внимание. Тя се преоблече набързо и излезе от стаята. Косата и` бе много рошава, а устата пресъхнала, тя се нуждаеше от вода. Въпреки, че Крикс и` бе казал да отиде да яде тя не знаеше какво точно да направи - да отиде да закусва сама или да извика и учителя си. Тя спонтанно реши да намери Азиел. Запъти се към стаята му като едва не се препъна на равното в коридора. Като застана пред вратата тя почука колебливо и зачака...

Азиел се бе зачел в древен свитък . Времето му в Алдеон бе започнало да привършва , скоро трябваше да се завърне в Некрополион и щеше да вземе младата си ученичка с него . Но първо трябваше да изпълни задачата , която бе пратен да извърши . Артефакт от костите на драколич, това бе много рядка находка която трябваше да върне с него . Разбира се Азиел не бързаше , още първия ден в Алдеон той бе разбрал къде е артефактът а именно в Палатът на Дах Мил Сийк.
- Отплатата трябва да ти е ясна . - каза хладнокръвно Азиел. И подаде зелено биомеханично око на събеседника си .
- Ясна като смъртта . Не ме интересува артефактът ти , некромансър . Но приемам задачата присърце . Предният път бях доволен , ще бъда доволен и сега . - мъжът който седеше срещу се изправи , взе окото и го постави на мястото му . На вратата се почука .
- Влез , Кио . - каза спокойно некромантът .
Кио успя да види само черен плат който се свлече от прозореца .

След като Кио чу поканата на Азиел тя влезе колебливо като видя как черен плат се свлича от прозореца. Азиел бе все тъй спокоен, но беше очевидно, че някой е бил с него. Въпреки че Кио искаше да попита кой е бил тук, тя се сдържа, защото не беше нейна работа.
- Аз исках да попитам дали... би закусвал с мен - попита тя хладно, но тихо. Тя не бе свикнала да общува с хората... особено да бъде учтива. Тежките години, през които бе преминала... миналото, те я правеха груба и апатична, но дълбоко в себе си тя таеше някакъв вид уважение и любезност, които се проявяваха само при определени хора.