"Лунните дюни"

- С удоволствие бих закусвал задно с теб . - каза Азиел , нави свитъка и го прибра в вътрешния пришит джоб на робата си . Без много приказки Азиел оправи рошавата си коса с пръсти , завърза връзките на ризата , която винаги изглеждаше все едно е изгладена точно преди минути .
С жест Азиел подкани Кио извън стаята и заключи ключалката след като излезе . Двамата Аколити слязоха в таверната и се настаниха на една маса . Скоро дойде засукано мургаво сервитьорче и ги попита какво желаят .
- За мен Банички с спанак , от тези малките и чаша каф , ако може . - каза любезно Азиел .
- Днес ни доставиха нова пратка каф , специално за вас Лорд Варис . - подсмихна се момичето - А за вас млада госпожице ? - попита любезно тя Кио , нищо че бяха на една възраст .

След като слязоха в таверната и се настаниха, Кио забеляза, че всичко беше пълно и хората вече се бяха събудили. Зяпаха я... най-вече косата и`. "Аколитска му работа" помисли си тя като мисленето и` бе прекъснато от едно мургаво сервитьорче - момиче на нейната възраст. Личеше си, че полага много усилия в работата си и е нервна. Беше ред на Кио да си поръча нещо след Азиел, и момичето се обърна към нея с:
- А за вас млада госпожице? - Кио се изненада от титлата, не че беше женена, но и беше странно някой на нейната възраст да я нарича така.
- Любезност, любезност мила моя... -обади се гласът на Рея в главата и`.
- Млъквай! - ядосано изсъска Кио, като сервитьорчето я погледна малко уплашено и плахо попита:
- Моля? ..
- Ох, нищо съжалявам... ще искам каквото и Лорд Варис поръча.. - бързо скалъпи Кио като едвам едвам извади принудителна усмивка.
Слугинчето се забърза към кухната, а момичето сведе глава засрамено без дори да поглежда към Азиел. Скоро тишината стана неловка.

- Рея е права млада ми ученичко. Трябват ти обноски . От днес нататък искам да сдържаш гнева си . Без значение причината . Ще бъда недоволен ако ме разочароваш , но все още си млада и не си прозряла истината . - каза Азиел с лека нотка на мистерия .
През това време дойде храната . Прясно изпечени питки с спанак и сирене а също така и две чаши ароматен Алдеонски каф . "Лорд Варис" започна съвсем спокойно както винаги да унищожава това което бе пред него.
- О , забравих да спомена . - каза Азиел след като предъвка една баничка . - Днес ще ти избираме екипировка и дрехи , също така трябва да ти измислим алиби за пред хората .

- Т-Ти я чуваш също? - попита риторично Кио, след което отново попита, но този път не беше риторично -
- Каква...истина? - в същото време храната пристигна и изглежда Азиел дори не бе чул какво попита момичето. Тя дори не каза благодаря на слугинчето. Азиел нагъваше, но не лакомо, а елегантно както винаги. Кио повдигна чашата с каф и я изпи наведнъж. Азиел и каза, че ще ходят да и избират екипировка и дрехи, той допълни и че трябва да и измислят алиби за пред хората.
- Може и да се нуждая от екипировка, но не са ми нужни дрехи - измърмори намръщено Кио като лакомо заръфа баничката. Няколко от благородниците я видяха и започнаха да си шепнат.

- Знам че ще направиш каквото ти кажа , няма смисъл да се противиш . - каза Азиел и отпи бавно от чашката с каф. Ароматът на напитката бе тежък а ефектът тонизиращ . Азиел като че ли не влагаше усилия в нищо .... Нито в убежденията нито в храната .
- Дрехи ще ти трябват , а също така и благороднически обноски . От този момент , до края на престоя ни в Алдеон ти ще бъдеш моя годеница за пред хората . Лейди Кио . - каза Азиел с лека игрива усмивка .

"Ще видим дали ще правя каквото ми кажеш.." помисли си тя. Гордостта на Кио бе едно от най-силните и` страни, може би дори по-силна от гнева.
От този момент , до края на престоя ни в Алдеон ти ще бъдеш моя годеница за пред хората . Лейди Кио . - каза той.
- Какво!? - сопна се момичето като хем учудено хем намръщено гледаше към Господаря си.
- Няма начин - каза обедено тя като довърши и последното парче баничка.
- Слушай учителя си момиииче, глупаво малко момичеее - прошепна Крикс на Кио като това я ядоса.
- Млъквай, не можете да ми казвате какво да правя, не можете! Това си е мой живот - заяви тя апатично.

- Престани да се държиш като малка разглезена хлапачка и помисли с красивата си главица . - каза сухо Азиел . Очите му излъчваха нетипичен хлад , погледът му беше приковаващ и леден . Тръпчинки излязоха по слепоочията му . Нима некромантът бе показал намеци на гняв ?

-Малка..разглезена... хлапачка...?- прошепна Кио ядосано като едвам се сдържа да не стане и не потроши цяла чиния по главата му, даже се изправи от стола си. Но след това видя как тръпчинки се появиха по слепоочията му, пропълзяха като дребни змии. В нея изби чусво на страх, очите на господаря и` бяха ледено студени, притиснаха я в ъгъл, тя беше под напрежение и главата я заболя от неочаквано притеснение, което накара коленете и` да се разтреперят. Тя седна на стола бавно и на един дъх каза:
- Съжалявам Г-Господарю, аз съм просто глупачка, м-моля простете ми.- беше и` трудно да признае на себе си, че е глупачка и да се моли на някой, това я накара да се чуства крайно неудобно и да зяпа в празната чаша от каф, но все пак всичко това беше част от стратегията и`.

- Много добре тогава . - отсъди Азиел и продължи с постоянна скорост да довършва баничките си . Когато привърши с храненето , некромантът изтупа тъмносинята роба с която се бе применил днес и заметна качулката над главата си така че да скриват лицето и очите му . Тъмносинята дълга роба бе с вплетени сребърни нишки който лъщяха когато попаднеше светлина върху тях . Азиел оправи гънките на дрехата си и изчака ученичката му да свърши с яденето . Трябваше да я остави да си избере дрехи и да минат през "тайния дюкян " , но по важното бе да я научи на обноски . Бе неприемливо за един некромант да има ученичка която не изпълнява заръките веднага и точно . Но пък имаше нещо специално в Кио , някакъв чар , дълбок талант които Азиел искаше да развие , беше го видял още миналият ден когато за пръв път я срещна на онези стъпала на пазара . А мислите му бяха потвърдени когато снощи тя успя , с известна помощ от него и две души , да отключи даровете на Аколита , усещането към тъмните изкуства , а също така и да създаде слаб орб . Азиел никога не бе взимал ролята на учител , но Кио бе добра ученичка и го караше да се гордее .

Кио следеше всяко движение на Азиел с крайчеца на окото си. Той беше все така хладнокръвен. Не си личеше, че е ядосан, но ледено сините му очи я караха да потръпва. Момичето бе отдавна готово с закуската и кротко чакаше следващото нареждане от учителя си.
- Така ти се пада! Щом си толкова умна. - измърмори Крикс.
Този път Кио не понечи да каже нещо грубо, тя не каза нищо, но се намръщи видно.

Азиел стана и дори не погледна към Кио , бе сигурен че тя ще го последва . Време беше момичето да си избере малко повече дрехи . Но първо трябваше да отскочат до тайния дюкян .
- Ходи плътно до мен , не се отделяй . - нареди Азиел.
[ Продължава тук. ]

Азиел и Кио вече бяха пристигнали в таверната. След като Кио влезе тя не изчака Азиел нито пък му благодари за робата. Игнорирайки останалите хора, които вечеряха, тя се качи бързо в стаята си и затръшна вратата. Не знаеше какво ще се наложи да прави тази вечер, но бе в готовност за следващия досаден урок от учителя и предците и`.

Азиел заръча да занесат храна в стаята и нека да е деликатесна . Все готвачът се славеше с вкусотиите си . Азиел се настани в стаята и легна на удобното легло , не обичаше да лежи без причина но трябваше да помисли от друг ъгъл . Жена , момиче , незапознато със света и световните проблеми . Трябваха и много уроци , но с този неин характер ...
Азиел призова Йорик , един от многобройните му призраци и го изпрати да извика Кио в стаята . Време бе вторият и урок .
Призракът се приплъзна през стените . Бе мъж , снажен и с дълга коса . Когато стигна стаята на Кио той се поклони и каза :
- Господарке , Господарят Азиел ме изпрати да ви извикам в неговите покой. -каза той и изчезна.

Две слугинчета се появиха на врата и` с деликатесна храна, която миришеше много хубаво. Кио ги изпрати след като я оставиха вътре. Тъкмо се канеше да започне да яде, когато от стената на стаята влезе призрак. Беше мъж с дълга коса. Той определено стресна момичето, но не я изплаши.
- Господарке , Господарят Азиел ме изпрати да ви извикам в неговите покой. -каза той и изчезна.
Кио въздъхна и бързо излезе от стаята като се запъти към тази на Азиел. Когато стигна тя почука силно и зачака отегчено.

Азиел се почуди къде ли бе храната която бе поръчал. Не че бе гладен или пък организма му се нуждаеше , просто това бе едно от малкото неща който го караха да се чувства все още напълно жив .
Чу се почукване на вратата .
- Влез , Кио . - каза хладнокръвно Азиел .

Кио влезе спокойно и затвори вратата след нея. Много и се искаше да каже нещо от сорта "Толкова ли те мързеше да ме повикаш, че изпрати призрак точно когато щях да ям?" ...
- Момиче, глупаво момиче какви са тези мисли и изводи! Имай малко уважение към човекът, който от нищо ще направи нещо с теб! - скара и` се Крикс.
- Млъквай, Млъквай!!! - развика се на глас момичето като не съобрази, че Азиел е там.
- Ъ-Ъ-хъм... - опита се да започне Кио, но успя само да се задържи на двата си крака и да зяпа Азиел.

Азиел стана от леглото и седна на един от столовете на масата. След това обърна погледа си към нея и отново я огледа от пети до чело . Един поглед му бе нужен , всеки път .
- След като си тук , първо трябва да те известя че ако искаш да изучаваш кръвна магия , няма как да бъда некромантът който ще посвети в тайните й. Аз съм специалист на Костна и донякъде се справям с Духовна . Онази книга е написана на специален език който само кръвен некромант може да ти преподаде и научи . Какво искаш да изучиш тази вечер ? Ако се затрудниш , Рея или Крикс могат да ти помогнат в избора .

- От къде да знам какво искам да науча... - тросна се Кио и продължи - за това ли ме извика, за да ми кажеш, че не знаеш нищо за кървавата некромантия? -
- Млъкни момиче... - прошепна и` Рея.
- Съжалявам.. просто съм малко гладна.. - опита се да се оправдае Кио като сведе глава, очаквайки да бъде обезглавена във всеки момент.
- Кажи му, че искаш да научиш Спайк. - подсказа и` Крикс.
- И-Искам да науча Спайк!! - изръси тя, без дори да знае какво беше поискала.

- Спайк ... -повтори тихичко некромантът.
След кратък размисъл Азиел свали робата и връхната си риза , обичаше да използва некромантия гол до кръста .
- Много добър избор , още една атакуваща магия . - каза той и изпука пръстите си . костите прозвучаха като камбани в ушите на Кио. След това некромагат продължи - Наблюдавай внимателно . Това умение е много по-трудно от обикновения орб , но все пак е близко .
- Започни с Орб. - каза Азиел и без дори да протяга ръце пред него се образува Орб. Топче призрачна енергия което левитираше свободно в пространството . - След това трябва да измислиш точка от която да изтеглиш енергията . - каза той и двете му ръце обгърнаха орбът . - Трябва да се получи острие , шило . Или казано по-просто , Топчето трябва да стане Шило. - Орбът зе измени . Стана конусовидно шило което левитираше . - Демонстрирам . - Каза некромантът и Кио наблюдава как шилото се изстреля с скоростта на стрела изхвърлена от арбалет и премина през ... През Нея ... - Тази енергия не може да нарани нас . Ние я поемаме и скулптираме . Ние сме проводници на Косача . Защо не пробваш сама ?
n] Опиши опита си да направиш орб в спайк , остави резултата на мен ]

Кио внимателно наблюдаваше и слушаше Азиел, докато той не изстреля шилото към нея и тя се стресна и подскочи. За нейно успокоение това не я нарани и Азиел и обясни защо, след това я подкани и тя да пробва. Кио въздъхна и усети, че в стаята пак бе все тъй студено. Тя протегна дланта си напред и се напрегна и концентрира. Тялото и се изпълни с енергия, която след известно време се формира около нея и разпокъса на малки частици, която тя усещаше. Кио запрати няколко от частиците към дланта и` и ги подреди така, че формираха малко видимо кълбо. До тук не беше чак толкова трудно, но след това момичето не знаеше какво да прави. Тя избра горната част на сферата и по точно върхът и` за точката, от която щеше за се опита да изтегли енергия. Момичето обгърна орба с двете си длани и се опита да изтегли енергия, да формира нещо, но трудно ставаше и нищо не се получаваше въпреки, че се стараеше.

Спайкът започна да се оформя , но точно преди да заприлича на конус се стопи . Кио бе малко подразнена от този факт .
- Никой не е научил некромантия за ден Кио , справяш се отлично . Когато не се получи опитай пак , а когато и тогава не стане , опитай отново , докато не се получи . - каза Азиел които наблюдаваше ученичката си с интерес.
[ Направи Три последователни опита и остави третия на мен ]

Кио опита отново същия процес, но резултатът беше ясен - стопен орб. Тя се опита за втори път като беше много ядосана от провалите и`, влагаше огромни усилия, този път орбът започна да се заостря като почти стана както трябваше, но после се превърна в разпльокано петно.
Кио въздъхна и изчисти ума си от всякакви груби мисли. Тя се концентрира отново, вярвайки, че този път ще стане. Орбът в ръцете и започна да се заостря бавно, по бавно.

Кио държеше вибрираш поли спайк в ръцете си . Умението бе готово на вид . Но Азиел знаеше че за да направи истински поражения с него и трябват още много тренировки на Орб , и още поне двойно повече на Спайк . Но поне бе някакво начало . Спайкът в ръцете и се стопи , тя нямаше достатъчен контрол , все още .
Азиел ръкопляска . Три пъти съвсем тихо на равни паузи .
- Прекрасно , още едно умение , научено . Остават ти само упражненията .
Имаме още два дни в Алдеон . Утре искам целият ден да прекараш в стаята си в упражнения на орб , ще се погрижа да носят храна в стаята ти . Не искам утрешният ден никой да те разсейва и да напреднеш поне в най-простото умение . Чухте ли Крикс ? Рея ? Най-вече Рея . Ако не можеш да и' помогнеш , не й пречи .
- Ако имаш въпроси , задай ги , ако ли не свободна си .

Кио имаше въпроси.. и то много. Всички те бяха свързани с това как се е появила тук - защо и какъв е този свят, в който се намира, но те не бяха относно тази тема. Тя бе доста объркана и знаеше, че рано или късно трябва да се примири със съдбата си. Погледът и блуждаеше някъде там в сенките в ъгъла на стаята докато магнитната фигура на Азиел не го привлече обратно към него.
- Ъъ.. не нямам - измънка тя след което излезе от стаята и се запъти към нейната.
- Лъжкиня! - изсумтя леля и` Рея.
Кио не и обърна особено внимание. Тя директно легна в леглото с дрехите, с които бе през целия ден и заспа, а на другия ден почна тренировки както и бе наредено от учителя Азиел.

Бе необичайно хладен за Алдеон ден . Слънцето печеше , лениво помръдвайки на запад. Азиел се бе загледал в прозореца и се чудеше кога ще пристигне неговия гостенин . Цял Алдеон бе усетил последствията от случилото се преди две вечери и некромантът чакаше да му доставят предмет от изключителна важност . Също така Азиел мислеше за младата си ученичка , тя бе показала невероятен потенциал , но също така неверие в света и във възможностите си . Но , тъй като това бе първата му истинска ученичка той нямаше намерение да бъде груб с нея . Момичето се учеше може би изключително бързо , навярно трябваше да и каже че скоро ще се връщат в дома на всички некроманти - Некрополион. А там тя щеше да специализира своето учение.