"Лунните дюни"

Докато Кио се упражняваше да прави спайкове, тя не спираше да мисли, за това което бе усетила през нощта - някаква странна енергия или нещо от този сорт.. по-скоро стара и изоставена от някой, който е обитавал тази стая преди. Именно това я разсейваше непрекъснато и тя се проваляше с всеки изминал опит да направи перфектния спайк. Най-накрая се ядоса, седна на стола близо до дървената масичка до леглото и кръстоса ръце.
- Пфу.

През стената премина Дух.
Превидението бе на жена , средна на възраст със сплетена на плитки коса .
- Господарке Кио , извинете ако ви прекъсвам , Господарят Азиел иска да ви види.
И Точно както бе дошло , превидението се разпадна във въздуха.
{ Имаш Три избора .
1. Да се подчиниш на волята на учителя .
2. Да слезеш в гостилницата да се нахраниш сама или да го извикаш .
3. Свободен роулплей. }

Кио дори не се стресна. Дяволските и` очички се разшириха леко но само толкова. Духът беше красива жена - такава каквато Кио винаги е искала да бъде. Развита и със привлекателни извивки. Но не.. тя не притежаваше никои от тези външни физически качества. Тя бе бледа и бяла като сняг, имаше лилави кръгове под очите и разбира се нямаше нищо, което мъжете биха желали. И под нищо имам предвид, че беше плоска като дъска. Всичко това предизвика нотка на завист у нея, но само за момент.
Преди да имаше възможността да каже нещо, духът се разпадна във въздуха.
- Какво по дяволите..-
Тя се запъти към стаята на учителя Азиел и почука колебливо. Тишината в коридора се развали от къркоренето на корема и`, и тя реши, че веднага след новата заръка на Азиел ще го покани да закусват заедно.

Азиел никога не спеше . Некроманта предпочиташе да медитира над безкрайните тайни на смъртта , вместо да хаби най-прекрасното време на деня , а именно нощта .
Днес Азиел очакваше специална пратка . Бе изпратен в Алдеон само и единствено да придобие реликвата позната на човечеството като Рогът на Драколич . Всъщност реликвата носеше друго име и трябваше да бъде занесена в Некрополион при останалите от същия вид.
Изведнъж от отворения прозорец се показаха две очи , едното от който неестествено зелено . След това крадецът се хвана за перваза и се изкачи през прозореца. Гарет сведе поглед в поздрав което за него бе равнозначно на лек поклон и извади изпод наметалото си увитата в тъмно червени парцали реликва и я остави на масата пред Азиел .
В същия момент в стаята се почука.
Гарет повдигна вежда , но Азиел му вдигна ръка в знак да се успокои .
- Моля влез Кио . - Произнесе Азиел като звън на мъртвешка камбана.

Кио колебливо натисна старата и ръждлива дръжка на вратата, която се отвори с проницаващ звук.
- Ами.. аз се чудех дали.. - преди да успее да довърши тя забеляза, че в стаята има и друг човек освен нейния господар. Зениците и` бавно се разшириха и тя побърза да попита, с леко раздразнен глас -
- Прекъсвам ли нещо..? -
През цялото време не откъсваше очи от фигура на непознатия младеж. Едното му око бе неестесвено зелено, може би това направи най-голямо впечатление на Кио.

Гарет бе облечен от глава до пети в черно и я наблюдаваше с прикрит интерес.

Spoiler:

-Всъщност не . Наблюдавай това ще ти бъде полезно в бъдеще. - Каза Азиел и се докосна по челото . - Колко неприлично от мен . Гарет , това е моята първа ученичка , Кио. А това моя млада ученичке е най-добрият крадец в Шелтър . - Гарет само кимна в поздрав.
- Е трябва да ти платя . - Каза Азиел и протегна ръката си . Гарет извади био-механичното си око и му го подаде .
Азиел се концентрира в окото и Кио усети как жегата и зноя от стаята се изцеждат и остава само хлад . С новите си способности Кио лесно можеше да види как въздухът около окото се изпълва с частици енергия . Но вместо да се формират в топче , енергийните частици започнаха да биват абсорбирани от окото . Явно така функционираше красивото био-механично око . След като церемонията на презареждане приключи Азиел върна окото на притежателя му и извади под масата една кесия .
-Това е за неприятностите с който си се сблъскал . Благодаря ти Гарет . Свободен си от дълга. А от сега нататък длъжникът съм Аз. - Каза тихо Азиел и подаде кесията на Гарет . Крадецът кимна замислено , взе кесията която изчезна някъде по наметалото му . Крадецът помаха за довиждане и изчезна през прозореца .
- Е , работата ми в Алдеон приключи . Кио , скоро заминаваме за родния Ни град. - каза Азиел и прибра нещо увито в червени парцали в ръкава си .