Портите на Цитаделата

Стражите на портата са елитни войници от гвардията на Вайл. Неканените гости често биват посрещнати с почести и биват настанявани в най-луксозните килии на Тъмницата.

Не с тихи,а с безшумни стъпки аз се приближих до огромните порти на Цитаделата.Вече си бях намислила план за действие и смятах да действам точно по стъпките му:
~1.Да се приближа максимално безшумно
~2.Да хвана стражата в огнен затвор,докато преди да са дошли подкрепленията им се вмъкна
~3.Да намеря тихо покоите на Вайл
~4.Да си поприказвам с него
Следвах първата част,прикривайки се в околната горичка преди портите.В сянката на едно дърво,стражите....

...пред портите бяха четирима. Двама мъже и две жени. Жените бяха с робите на Маг, а мъжете бяха бронирани и носеха мечове. Те си говореха нещо, а жените се кикотеха, може би имаше някакъв флирт между стражарите, но все пак от време на време се оглеждаха зорко наоколо. Шансовете на Кейт да изпълни плана си бяха малки(xD). Безрасъдното момиче чу шум от колелета и видя как по пътя, към портата, се плъзга опашка от десет фургона с провизии...

/Кейт, ако се пробваш да влезеш по твоя план ще трябва да хвърлиш зарче и ако резултата е 1 ще успееш. Ако е 2 и 3 или 4 ще те хванат и ще те тикнат в тъмницата, ако е 5 или 6 ще се провалиш, но ще избягаш. Ако направиш нов план за проникване в цитаделата, свързан с фургоните, разказвача отново ще се включи с шансовете ти за успех./

Веднага се осъзнах.Фургони,е можеше ли да ми се усмихне късмета още по-широко!?!Очите ми лъснаха,планът беше да се кача безшумно в най-задния фургон,с което автоматично бих била преведена през портите и бих влязла в замъка,без да излагам себе си на опастност,нито да подлагам уменията си в изпитание на стражите.Нямаше да вдигам много шум за нищо и това ме раздваше.Бурно съзнанието ми заприпка идеята,че тази вечер ми върви.Вързах косата си,за да не привлича огромно внимание и да не ми пречи.Е,това беше моят план и се подготвих за действие...

Докато Кейт се качваше незабележимо на последния фургон, стражите започнаха да проверяват първите за точно такива като нея. Кейт огледа фургона отвътре. Имаше много дрехи, всички сгънати и подредени прилежно. Бяха от скъпа материя - коприна, кадифе, памук от далечния изток...Имаше и доста скъпоценности по тях, явно бяха за някакъв бал. Да не би да имаше бал тази вечер? Най-вероятно вече беше започнал, което обезсмисляше дрехите да идват сега...Но имаше достатъчно място за Кейт да се скрие в тях, но дали това щеше да е достатъчно?

/Кейт, след поста си хвърли зарче. Ако уцелиш 3 ще те открият, ако уцелиш 6 ще усетят присъствието ти, но няма да те открият веднага. В другите случаи ще имаш късмет. Smile

/

Въпреки че бях в последния фургон,естествено гледах,какво правят с първите,съмнението ме глождеше и се опасявах точно от това-че ще тръгнат да гипроверят.Някъде в средата,между де голем купчини с коприна аз се свих,за да се предпазя от погледа на стражите,за да не ме открият,защото всичко се обезмисляше при такова положение.Дали щях да успея бе въпрос на време,но нямаше да не разбера при всички положения.Облегнах се на дъсчения под и зачаках да видя,какво ще се случи по-нататък...

The member 'Кейтлин Паркър' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Портите на Цитаделата De1

Когато започнаха да претърсват последния фургон елитните стражи на Вайл вече им беше доскучало да правят едно и също и не му отдадоха нужното внимание, а вместо това само му хвърлиха един бегъл поглед и дадоха знак на фургонджията да влиза. Кейтлин беше успяла! ( Sad

) Тя вече се намираше в Черната цитадела. Сега оставаше само да реализира и следващата част от плана си.

Вече бях на портата на Цитаделата.Що-годе дишах.Очите ми смутно се разхождаха в тъмнината.Видях същите пазачи,които явно нямаха намерение да подремнат или да си вземат почивка.Въздъхнах и без никакви сили на мисъл просто тръгнах към портите..

Стражата после й хвърли бегъл поглед и я пусна да мине. Всеки, който искаше да излезе е свободен, освен ако не се появи изрична заповед за обратното, така че Кейт си тръгна успешно.

Херакъл успя..Бях щастлива,но най-трудното
предстоше..Да стигна до Вайл.
Прибрах Херакъл като той взе мойто палто .Бях мокра до кости . Приближавах плавно и спокойно към портите .Мислих си че ако не ме пустат ше трябва да изпозвам малко влияние чрез лещите ми ..но дано не се стиге до това.. Виждах силуети ..Треперех ..Косата,дрехите всичко беше прилепнало по мен .. само якето на Негово Величество беше сухо..Знаех че мога да се доверя на Херакъл но не исках да го използвам .Бях намисли освен този план и друг..Щяхме да приблечем вниманието на един от стражите и херакъл да се облече като него и да ме заведе направо при Вайл,като негова нова слугиня от ново присвоено село но незнаех кое ше стане от двете но се надявах да ме пуснат доброволно..Тогава стигнах пред портите и ...

- Хей ти. Спри на място! - каза един строг и все пак леко провлачен от съненост глас. Към Елиа се приближаха пазачите на портата, двама облечени в роби мъже и една жена, бронирана от главата до петите. Магове и мечемайсторка. Единия от маговете, чието лице не се виждаше от мрака каза дрезгаво:
- Ха. Някакво момиченце се е загубило. Хъхъхъ.
- Откъде идваш? - попита я с провлачения си глас другия Маг, а жената мълчеше. - И какво търсиш тук?

Трябваше да измисля нещо бързо..мислих и мисли ..Накрая нещо ми се изплъзна от устата,,-Разбрах че Негово величество господаря си търси нови слуги и новото село което Императорът завладя ме изпратиха..като робиня,
Казах аз като не си вярвах но бях обедителна ф думите си и се усмихвах топло и на тримата ...Надявах се да успяя ако ли не Херакъл или да ги пристя но не можех да разбера как ше стане с онзи които не можех да му видя лицето ...

- Хм. По това време? - каза мъжа с провлачения глас. - Посред нощ...Както и да е. Ще те пуснем в Цитаделата, а Джонан ще те заведе до слугинските помещения. - Джонан, мъжа, чието лице не се виждаше, кимна. - Разбира се преди това, ще те проверим за оръжия. Нямаме нужда от повече асасини, които се стремят да отнемат живота на Негово Императорско Величество. Катерина, обискирай я.
Жената в броните се приближи към Елиа с явното намерение да я провери за оръжия и други опасни вещи...

Те напразно ме проверяваха защото нямах никакви оръжия, а херакъл за него си имах печат на гърба такаче бях 4истаа..
-Посреднощ престигам зашото съм пътувала 2 дена и 2 нощи..от това село
КАза аз като прекривах лъжата умело

- Аха, както и да е. - каза Мага, който провеждаше разпита и кимн на онзи безликия, който освен, че лицето му не се виждаше от тъмнината, носеше и качулка. - Изпроводи я до слугинските помещения. Виждам, че е безопасна.
Джонан кимна и каза на Елиа:
- След мен.
Той я поведе и двамата влязоха в Черната цитадела. Коридорите бяха мрачни, единствената светлина идваше от факлите и фенерите тук-там. Скоро двамата щяха да стигнат до слугинските помещения, но засега ходеха по коридора. Джонан следеше бегло какво прави Елиа.

Осещах че този ме наблюдава и сяко едно мое грешно движение или постъпка щяха да доведата смърта ми затова го следвах кротко и гледах пода..Но незнаех къде ме водях ..Не знам дали разбраха че са ме пратили към харема на Императора или към кухнята или там каквото и да е .Дано да бяха ме разбрали правилно хД...

Двамата стигнаха до нещо като спални помещения. Все пак беше нощ и нямаше работа за слугите сега.
- Лягай да спиш. Утре ще се разбере към кое потделение на слугинството ще те причислят. В зависимост от характеристиките ти. - каза и Джонан. - Може би ще си за харема. - сподели й той личното си мнение. - И не пробвай нищо нередно. - предпупреди я той. По коридора от време на време минаваха стражи. Всички поздравяваха Джонан, явно охраната беше сериозно и всички се познаваха. - Лека нощ. - каза й той и изчезна в мрака, като я остави на входа на слугинските помещения.

/Елиа, можеш да спиш на някое свободно легло и да изчакаш сутринта или да рискуваш из коридорите и стражите им. xD/

Седнах на прозореца и се увих ф едно одеало и надлюдавах звезното небе
и през мен минаваше приятен бръз на прохлада.След няколко 4аса стоене си намерих легло и заспах .

Събудих се и станах ...Като бях седналал на леглото .Станах и се преоблекох.След което излязох от стаята и зачаках пред вратата някой да ме поеме хД..Изглеждах така

Spoiler:

Застанах пред стражата с ясната идея,какво ще правя:
-Добър вечер,сър.-поклоних се леко аз и изгасих цигарата на земята.-Негово Императорско Величие ме очаква,изпратиха ме чак от Лорион,защото ме е пожелал,като компаньонка.-без капка огризения на съвестта,че лъжа,казах аз.В нито една секунда лъжата ми не се прозря.Чак аз си повярвах.Умеех да лъжа.Вече бях обиграна в това,а и тази моя усмивка,можеше да замаше положението.
-А никой от кръчмата не желаеше да идва с мен да ме придружи,за това и незная на къде да поема,бихте ли...ме завели?

Стражите я огледаха, доволни от това, което виждат. После единия каза:
- Хм...Ще трябва първо да се потвърди тази версия.
Той кимна на един от другите стражи, който влезе вътре, явно да провери версията на Кейтлин.
- Също така ще трябва да ви пребъркаме за оръжия. - изведнъж се сети стража и се ухили.

Ни най-малко не се притесних от това,че единият отиде вътре.вайл никога не отказваше компания...А за пребъркването бях сигурна,че ще го поискат:
-Да,естествено.Не желаем нашият обичан Император да пострада,имате добри предпазни мерки.-усмихнах се аз,но и не разчитах само на късмета си,ако се обърка нещо с историйката на компаньонката.Ухиленият мъж си беше късметлия...Туниката беше много къса,нямаше много за пребъркване,обаче играех роля на компаньонка..трябваше да съм свикнала с опипването,така,че без резки движения...

Стража не бързаше изобщо. Наслади се на претърсването едно хубаво и каза:
- Чиста е. - беше се захилил доволно. През това време другия страж се върна и каза:
- Няма информация за очаквана компаньонка от Лорион.
Усмивката на първия страж бързо изчезна и той погледна Кейтлин строго.
- Освен ако лично Императора не те е поръчал не виждам друг начин тази информация да остане скрита. - размишляваше той на глас. - Морин, заведи я при генерал Крайблуд, той настоява всички подозрителни личности да биват пратени лично при него. - мъжа беше станал странно сериозен, явно често имаше посегателства над живота на Императора тези дни.

-Лично Императора бе в Лорион,той поръча компаньонка на началникът ми-Пер.Ако желаете,заведете ме при него и той ще потвърди,не нося оръжия,както виждате,момиче съм,не мислите,че бих се изложила на такъв риск,как бих могла да убия Императора?-останах спокойна,очите ми светеха умолително.

» Портите
» Портите На Небесата