Shelter World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Shelter World

Новата ера най-сетне е налице. А вие сте тези, които ще напишете нейната история.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  ГалерияГалерия  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

 

 Портите на Цитаделата

Go down 
+5
Кай
F1reF1stAc3
Mean girl
Кейтлин Паркър
Vlad
9 posters
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6
АвторСъобщение
Mean girl




Aries Брой мнения : 1069
Join date : 29.07.2009
Age : 28
Местожителство : Somewhere in time!

Данни на персонажа
Име: Cara Rahl
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue60/60Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (60/60)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyЧет 29 Апр - 21:43

-Стар приятел...Кром, тръгвам , защото след няколка часа слънцето ще изгре, а аз трябва да намеря място, на което да пренущувам. Ще се видим след време.
Каза тя след което бавно се приближи до него като се надигна и му подари една страсна целувка, докато той не се замая. Докато Кром се осифери, Елиа вече беше на 100 метра от него и с всяка минута скороста й се оскоряваше. След 15 минути вече я беше ззагубил от погледа си.
Върнете се в началото Go down
Кейтлин Паркър
Разказвач
Разказвач
Кейтлин Паркър


Gemini Брой мнения : 764
Join date : 29.05.2009
Age : 28

Данни на персонажа
Име: Кейтлин Паркър
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue0/0Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (0/0)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyПон 3 Май - 13:43

Пребледнялото лице на Кейтлин се огря от факлите пред Портите на Цитаделата.Момичето вървеше,като хипнотизирано напред и не мислеше да се обръща,тази страница вече бе прочела - нямаше намерение да се връща на нея.Тръгваше си за пореден път,с малката разлика - тя,тук повече нямаше да се върне.Сълзи - бяха безсмислени,нямаше да ги пролива,иначе щеше да повтори абзаца,беше обещала сама на себе си вече да не страда.Трябваше й промяна,е,крайно време беше да се събуди от илюзиите и да приеме действителността.Луната огряваше красивите й сини очи и пътеката,в която се взираше невиждаща...Скоро стигна до черния жребец завързан на дървото до малко поточе.Кейт го отвърза и се качи,пришпорвайки го към пътя.Сля се с тъмнината на ноща и се запъти към Академията..Вместо да се мотае можеше да е направила нещо по въпроса за обучението си..И какво като беше майстор,не можеше и да стъпи на малкият пръст по способности на Дред..Не бе записала още третата си специалност..Кога? Не беше най-важното това,но идеята,че ще се вглъби в нещо друго...че ще се вкопчи в него като спасителен пояс бе примамлива...Да,беше го решила вече,отново заминаваше там...Този път нямаше да се откаже..
Върнете се в началото Go down
http://bobaton.forumb.biz/index.htm
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue105/105Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (105/105)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyПет 7 Май - 16:19

Вайл - 68.

Вайл погали с показалец пръстена на дясната си ръка, следвайки извивките на герба си и спирайки на мястото на липсващото крило. Щеше да е глупаво да изпитва каквото и да е разочарование. Каквото и да е чувство, точно сега. Когато трябваше да прескочи още едно високо стъпало. Ако нещо разколебаеше скока му, ако нещо го накараше да се спъне, хей така, просто случайно, в ръбчето на въпросното стъпало...Какво щеше да стане? Щеше да падне чак долу, там, откъдето бе тръгнал. Но път нагоре, след това падане, нямаше да има. Нито за него, нито за Шелтър, нито за всички, които...
Той си пое дълбоко дъх, оставяйки мисълта си недовършена, извади лулата си, натъпка я и я запали с малко поточе Пиро. После заби погледа си напред. Намираше се в покрайнините на Цитаделата. Там, далече отпред, се чуваше грохота на битката за Илиос. Там, отпред, хора умираха за него, както бяха умирали хиляди пъти досега, и както може би щяха да продължат да умират, преди края. А той наближаваше. Обля го страх, но и облекчение на вълни. Поне щеше да се свърши веднъж - завинаги.
На полянката, на която се намираше, нямаше жива душа. Това не важеше за мъртви, обаче. По-скоро немъртви. Вайл изтръска лулата и я хвърли зад себе си и впери погледа си напред, във врагът си.

Найтен Деф гледаше принцът на мрака с жив интерес. Виж ти, виж ти. Човешкото същество наистина бе красиво, напълно противоречиво на слуховете, които гласяха, че на трона стои едва ли не демон. Но външният вид можеше да лъже, нали? Деф бе сигурен, че императора, който бе дошъл да го спре сам, е черен до дъното на душата си. Битката определено щеше да е интересна. Мрак срещу мрак...Тези битка бяха най-интригуващите, най-всепоглъщащите. Найтен си помисли с насмешка, че ако двамата загинеха по време на дуела си, щяха да направят на Шелтър едно огромно добро. Но това нямаше да стане, разбира се. Некромантът не можеше да умре, вече се бе погрижил за това. Щеше да си тръгне триумфално, с новата си немъртва слуга от тук. Той пак погледна към Вайл. Хм, красива нова слуга. Как ли щеше да му се отрази смъртта? Дали духът му щеше да е силен. Ледените зелени очи го измерваха със знание, насмешка, в същото време сериозност...и смърт. Деф се изненада. Смъртта вече преследваше принцът на мрака, дори го бе заплюла за свой. Той се разсмя силно и искренно, от дъното на изгниналата си душа. Вече със сигурност знаеше, че ще победи днес.
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 35

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue114/117Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (114/117)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyСъб 8 Май - 15:08

Нейтен направи няколко крачки на пред и разкри трупа си от сянките които го бяха обвили под дървото . Той погледна към императора и сякаш мъртвите му усни искаха да се усмихнат тогава с хриптящия си глас каза .
-Добар вечер Императоре тук сам за вашето тяло . /Тогава прозвуча смях хриптящ смях . Некромансера направи още няколко стъпки на пред и плащът му падна на земята . Гледката която се разкри бе ужасяваща цялото му тяло бе разядено от бели червей които лазеха от дупка в друга дупка в търсене на останала плът която да изядът . Няколко от ребрата му се бяха обелели от кожа и по тях имаше древни надписи . Плащът се срина на земята от джоба на пуло разядените панталони Нейтен извади къса кама в формата на драконов зъб цялата бе изрисувана с кървави надписи които едва ли някой щеше да разбеере те бяха на древна нация . Първата нация която почитала богът на некромансерите и най-силните некромансери кръвната линия произхожда от покрайнините на древен вулкан в източната част на южния континент . Самият Нейтън носеше кръвната линия на един от старейшините на селото незнайно как . Некромантът от източните земи открива истината за своята кръвна линия и заминава към южните земи от там се връща с сила непозната на никое живо същество . Може би само Императорът който стоеше срещу него в този момент може би щеше да е равностойна плячка за Нейтен . Който стисна меча и го заби в трупа си направи няколко разреза по него . Сякаш бе художник който жадува да завърши картината си . Рисунките които се появиха по трупа му всъщност бяха древни ероглифи които бе научил в селището на древния си род . Секунда по-късно ръката му спря Нейтен погледна на горе и отпусна тялото си на зад . Гръбначният му стъбл се пречупи и тялото му зае позиция като ъгъл под 90 градуса . В този момент от ероглифите започна да блика кръв която заля трупа му изцяло . Секудна по-късно некроманта се изправи тялото му обвито с кръвта се превърна в жилетка . Жилетката покриваше цялото му тяло кървавата жилетка даже бе приела форма на гърдите му имаше голяма демонска глава . По двете му ръце две по-малки демонски глави , а целите му крака бяха покрити с кръвни шипове . Гърбът му бе незащитен но имаше няколко пресни рани от които излезнаха потоци кръв които се издигнаха и застанаха около тялото на некроманта . Миг по-късно стотици кръвни копия които бяха излезли от гърба на некрото се изстреляха към императора , а хриптящия смях придаде ужасяваща картина на случващето се . Императора посегна да избегне копията но осъзна че са прекалено много и няма да може да ги избегне . Тогава покри ръцете си с някакъв вид страна магия която Нейтън не познаваше . Вайл започна да пробива път на пред избягваше и разрушаваше копията . До момента който стигна пред некромансера тогава Вайл освободи аурата и черната цитадела се разстресе , а от илинойс се чуха стотици хиляди викове . Нейтен освободи неговата аура и двете се зблъскаха около тях се образува едно голямо черно кълбо което разскъса земята , но императора продалжаваше да си пробива път на пред . Точно пред противника ударът на императора се покри с мощ сила и бързина . Когато той посегна от бронята на Нейтен излезна един огромен шип който се заби в едната ръка на императора . Моментално ръката бе разскъсана от хиляди малки кръвни щипове не точно разскъсана , но бе изцяло надупчена . Нейтън усети мощната атака която щеше да последва и се изстреля в страни смеейки се с хриптящия си глас .
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue105/105Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (105/105)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyВто 11 Май - 16:45

Вайл - 69

Вайл сведе поглед към разкъсаната си ръка. Атака не бе последвала, а императорът не бе издал и звук. Лицето му не издаваше никаква емоция, въпреки че би трябвало да отразява гняв, болка, може би дори стах. Вместо бе застинало в маска на безразличие, която изглеждаше съвсем естествено...съвсем на място.
Ръкавът не черната му риза бе разкъсан и се сипеше на ивици кървав плат, а плътта отдолу бе истинска развалина. Вайл я повдигна без видимо усилие и червените капки закапаха на неравномерен порой по тревата.
Деф гледаше с широка усмивка щетата, но постепенно лицето му доби сериозно изражение. Нещо в това...същество, да, човек не можеше да се нарече, пред него не беше наред. Нима не усещаше болка? Срам, че е попаднал в толкова очевидна клопка? Нима честта му не бе засегната, че бе ранен толкова силно за пръв път в живота си? Не изпитваше ли гняв към некроманта?
Постепенно около разкъсаната длан се обвиха няколко светли снопа светлина. Силна, изгаряща светлина.
Вайл остави присвоените сили на Гоал'Хал да влезат в действие. След милувките на церящата магия на Божеството оставаше само здрава и гладка плът. Лишена дори и от ситните косъмчета, които преди бе имало там. Миг по-късно силен прилив черна енергия обгърна същата тази дясна ръка и се концентрира в дланта. Деф премига, изненадан за пръв път от толкова много време...Тази енергия...бе напълно непозната. И зла. Определено зла. По какъв начин го разбираше? Не можеше да опреди...
Мислите му рязко бяха прекъснати, когато императорът просто изчезна от погледа му. Миг по-късна дясната му ръка се отдели от тялото му, все едно бе пожълтяло листо в късна есен, подвласно на естественият ред в природата. Просто окапа.
Вайл, който се бе озовал на няколко крачки зад Найтен Деф направи рязко движение с черната си катана, която бе извадил преди по-малко от секунда, и по чието острие струяаха още по-черните енергии, но от стоманата не падна и капчица кръв. Движението бе толкова бързо, че по оръжието не бе останало нищо. Лицето на Вайл продължаваше да е безчувствено, дори когато от локвичката кръв, предизвикана от гладко отрязаната ръка на некроманта се изстреляха няколко копия, явно материализирани с магията на Деф. Императорът задвижи единствено ръката с катаната, блокирайки всяко едно от тези слаби атаки. Знаеше, че това е само затишие пред буря. Съмняваше се, че един загубен крайник би повлиял много на некроманта. Всъщност, дори незнаеше дали ще го забави...И дали Деф няма някой скрит в ръкава си номер, например извратена регенерация?
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 35

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue114/117Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (114/117)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyВто 11 Май - 19:09

-Неочаквано добър ход . /Каза некроматът с хриптящият си глас и се усмихна още повече . Кръвта стичаща се от раната на Деф се материализира и издигна ръката от земята след което я залепи обратно на мястото си тогава Нейтен продължи да говори .
-Очаквах нещо подобно за това ти приготвих малка изненада . /Некромантът махна с ръка , а ръката на Вайл замръзна от вътре кръвта спря да достига до ръката на Императора . Коато кръвния шип се бе забил част от кръвта на Нейтен изплува на горе по потока с кръв и остана там . Деф продължи с атаките си раните на гърба му отново се разствориха и започнаха да летят копия от кръв . Имаше и още нещо в ръцете на Деф се събираше голяма топка с кръв която той запрати към Императора . Няколко метра преди тя да стигне целта си от нея излезнаха хиляди шипове които трябваше да наръгат Вайл .
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue105/105Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (105/105)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyСря 12 Май - 17:21

Вайл - 70.

Оставяйки напълно безмълвен и без да издава каквато и да емоция, оставяйки впечатлението, че наистина бе очаквал ръката му да бъде трайно блокирана, Вайл отново изчезна от погледа на Деф, но този път некромантът бе готов и шиповете, излизащи от тялото му се удължиха. Един вид защита от завидната бързина на опонента му. Императорът се озова зад немъртвият си враг и миг по-късно отскочи бързо назад, за да не бъде нанизан на "игленика", който бе изникнал на гърба на Найтен.
Вайл се въздържа да отстъпи още няколко крачки назад, въпреки че инстинктивно щеше да го направи. Нямаше да позволи на никой, на абсолютно никой, да го кара да отстъпва. Никога.
Не чувстваше ръката си, затова изпрати към нея силен порой от енергията на Гоал'Хал и след като това не подейства, я замени с няколко прости и базови потока Пречистващ плам. Виж ти, това взе, че помогна. Не много, все още я чувстваше изтръпнала, но все пак я чувстваше.
Подтисна усмивката си и отново заби погледът си в този на некромантът. Щеше да я запази за по-късно, същата тази триумфална емоция.
Към него полетяха нова орда копия от кръв, както и огромна като файтон сфера от същата червена течност. Кръвтта, която използваше Деф излъчваше силни изпарения и Вайл прецени, че би било болезнено ако го поразяха. Все едно бяха сяра, но със сигурност, по-опасни. Бе убеден в това.
Той повдигна наново изцерената си ръка и изпрати силен поток Дух енергия към последният прилив остриета, избълсвайки ги чрез телекинеза назад към врагът си и отбягвайки на косъм сферата. Мислите му прескочиха към Айви, която бе върнала Дух фрагмента, който бе изгубил преди известно време. Бързо прогони разсейването и запрати няколко нагънати синкави пламъчета пред себе си. Деф се разсмя и с лекота ги отблъсна със стена от същата тези неизчерпаема кръв. Пламъчетата бяха погълнати...и след миг самата кървава стена доби синкав и болен оттенък, а сетне се разпръсна на същите тези пламъци, които полетяха отново към некроманта, този път десетократно повече от преди миг. Поглъщаха магията. Консумираха я и я анимираха, използваха я за да увеличат мощта си. Точно както Вайл използваше всички. Всички, които си мислеше, че обича някога. Както бе използвал Калина, Дел. Както бе убил всички, дори най-малката си сестричка. Както бе използвал Кейтлин като сламка, за която се бе държал като удавник, за да запази човечеството си. Нямаше смисъл, бе го осъзнал съвсем скоро. Никакъв смисъл. Точно както тази битка. Трябваше да я приключи. И да продължи напред. Не му оставаше много време.
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 35

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue114/117Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (114/117)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyСря 12 Май - 20:50

-Искаш да приключваме . /Изсмя се Некромантът с не човешки глас и продалжи .
-Хмм интересно . /Некромантът пак се изсмя сякаш бе открил нещо интересно . От тялото му започна да блика кръв на всякъде около него и около Вайл . Найтен изчезна от погледа на императора сякаш тази кръв бе вода и под нея имаше порсто още повече вода . Миг по-късно около императора излязоха тринадесет Кръвни Двойника на Деф . Кръвта драстично намаля по земята , а двойниците бяха едно към едно с истинския Деф . Ръцете на всички двойници бяха стиснали оръжие това бе артифактът който бе покрит с кръв за да придобие формата на оръжие . Всичко щеше да се състои в тази последна атака . Оръжието представляваше едно огромно копие острието му се разделяше на пет части дръжката бе покрита с ероглифи и древни надписи . Тринадесете двойника скочиха в атака . Една последна една единствена атака от гърбовете им излезоха стотици хиляди шипове които заеха въздушното пространство и се запътиха към Императора . Всчки в един такт замахнаха към Вайл всеки един от двойниците . Артифактат загря за да подсили атаката на Нейтен който през цялото време се смеше с не мъртвия си глас . Той бе на ръба на разума и лудоста яроста ръката му трепна и се впи в кожата на Вайл . Другите дванадесет също удариха целта си .
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue105/105Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (105/105)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyПет 14 Май - 15:13

Вайл - 71.

Болката изригна в тялото му със силата на приливна вълна, заляла крайбрежно селце. Помитайки всички по пътя си - всички мисли, емоции, надежди. Нима щеше да си позволи да загуби тук? Какво толкова, всъщност? Веднъж-завинаги щеше да спре да робува на олтара. Щеше да е свободен. Смъртта не беше чак толкова лош край. Животът бе истинското мъчение.
И все пак...щеше ли да остави всичко недовършено? Трябваше ли да изостави всяка надежда Шелтър да е такъв какъвто бе в мечтите му и малкото му сънища, които не преливаха в кошмари миг по-късно?
Нима наистина трябваше да изостави всички, които някога бе обичал на милостта на старите богове. Не...Усещаше черните енергии, които с всеки изминал миг извираха от Хелгейт. Усещаше ги така ясно...все едно бяха част от него. А те бяха. Бяха извора на силата му. Доскоро бяха цялата му сила, само те му бяха помогнали да се издигне като най-великият тиранин, който Шелтър бе познавал. Но сега разчиташе и на друго. Разчиташе на себе си, на силите, които бе абсорбирал. На собственият си талант. И това го бе докарало до безизходица. Явно в съдбата му бе вписано, че постоянно трябва да използва това, което мразеше най-много. Трябваше да използва невидимата, но по-здрава от истинска, каишка, която бе омотано около шията му.
Така да бъде. Бе загубил вече твърде много, така или иначе. Умишлено не бе изразходил черните енергии на олтара, както правеше всяка седмица в Кулата в Черната цитадела. Подсъзнателно бе знаел, че ще му потрябват. А и бяха така сладки...Така подкупващи. Просто трябваше да им се подаде.
Цялата поляна, на която се водеше битката, почерня. Въздухът стана хаплив и режещо студен, в същото време изгарящо топъл. Тревата изсъхна и се разпиля на пепел върху напуканата земя, пролетните листа по клоните на дърветата окапаха и изгниха преди да стигнат до земята отдолу. Клоните се извиха като грабливи ръце на чудовища, с които майките плашеха дечицата си в тъмните зимни нощи. Слънцето изчезна, небето изчезна, светът изчезна. Найтен Деф усети как инстинктите му го подтикват да избяга. Какво бе това усещане? За неизбежност. Оръжието му се бе забило в кървавата плът на човешкото същество пред себе си. Всичките му двойници бяха нанизали императора с шиповете си, с оръжията си, със злобата си...И все пак, некромантът знаеше, че трябва да се измъкне, ако иска да...
Гладни черни енергии се надигнаха над разбитото тяло на императора. Като пипала, всяко с характер, всяко отделно от другото. Всяко по-зло от другото. Тялото на Деф бе блокирало, не можеше да се движи, двойниците му се разградиха на кръвта, от която бяха издигнати, а струята черна енергия го погали по лицето...и го погълна заедно с артифакта му. Изпи го, нахрани се с него, направо се натъпка. Но остана гладно. Винаги щеше да е гладно.
Вайл се надигна, усещайки яростта на новодобитата сила. Ново абсорбиране, нови сили, нова тежест, за която трябваше да мисли. Чувстваше се като развалина, въпреки че всички рани бяха зараснали мигновено, с помощта на Гоал'Хал.
"Вече си имаш нов съквартирант, Гоал'Хал. Запознайте се, това е Найтен Деф." - помисли си налудничево императора, после започна да се смее истерично, зарязвайки всякакво хладнокръвие. Бе победил пак, бе прескочил стъпалото, но се бе приближил с още една стъпка към гибелта. Просто трябваше да я приеме, защото в противен случай, с Шелтър бе свършено. Жалко, че лулата му бе съсипана по време на битката, сега би й се зарадвал много.
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
Mean girl




Aries Брой мнения : 1069
Join date : 29.07.2009
Age : 28
Местожителство : Somewhere in time!

Данни на персонажа
Име: Cara Rahl
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue60/60Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (60/60)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyСря 21 Юли - 23:22

Mean girl написа:



Тя скочи от клонна и нечовешка скорост тръгна по пътя за Цитаделата. Според нейните сметки пътя й дотам с тази скорост, нямаше да отнеме много време около 2-3 часа. Е, Кром щеше да почака малко. Тъй като 2 дена не беше вкусвала кръв бавно, побавно започна да минава в следващите си фази. Докато тичаше по пътя към Цитаделата имаше няколко премеждия с няколко сърни, които свършиха с пресуване на кръвта им.. И така Елиа отново се озова пред портите на Цитаделата с цялото си величие на вампирския си облик. Елисавела забеляза сянка на, но не чуваше пулс, за това просто извика името на Кром
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Портите на Цитаделата - Page 6 Left_bar_bleue105/105Портите на Цитаделата - Page 6 Empty_bar_bleue  (105/105)

Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 EmptyЧет 22 Юли - 21:05

Не след дълго тя забеляза една размазана сянка, която се приближаваше към нея с нечовешка скорост. Кром спря точно пред нея и коленичи.
- Господарке.
Изглеждаше в добро здраве. Никога не бе бил красавец, но след като бе станал вампир в него бе попил обичайният им чар.
- Повикахте ме, и аз съм тук.
В същият момент от Черната цитадела изригна невъобразима аура, която ги помете като листа и двамата се озоваха на земята, неспособни да се изправят. Черната аура продължи напред на талази, а всичко след нея полиняваше. Листата изсъхваха за секунди и окапваха, а дърветата се превръщаха в изтерзани скелети. Почвата се напукваше, а небето доби болнав червен отенък. Аурата постепенно стихна и Елиа осъзна, че едва е удържала разсъдъка си. Кром с олюляване се изправи и я погледна с червените си очи. В тях нямаше страх, а жертвоготовност. Ако му заповядаше щеше да я последва и в дълбините на Отвъдното.

/Опиши действията си./
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
Sponsored content





Портите на Цитаделата - Page 6 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Портите на Цитаделата   Портите на Цитаделата - Page 6 Empty

Върнете се в началото Go down
 
Портите на Цитаделата
Върнете се в началото 
Страница 6 от 6Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6
 Similar topics
-
» Портите
» Портите На Небесата

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Shelter World :: Лаф зона :: Архив на Тъмния Век :: Черната цитадела-
Идете на: