Портите на Цитаделата

Физиономията на стража като ли се посмекчи малко, но той все пак й отвърна твърдо:
- Негово Величество в момента е много зает. Дори това, което казваш да е самата истина, едва ли някой ще се осмели да го притесни сега. - той сниши глас заговорнически и показа на Кейт най-високата кула на Черната цитадела, от която в момента струеше странна черна енергия. - Никой не се осмелява да го притеснява, когато е в Кулата...Така че ще те заведем при лорд Крайблуд, той ще знае как да постъпи най-добре. Не искам да си загубя главата заради едно младо, красиво момиче като теб.

-Знаете,че може би ще се ядоса много,ако след като приключи със задълженията си няма най-елитната танцьорка и компаньонка в Лорион,която е пожелал още миналата вечер,но ме е нямало.За момент е можело да стане нещастие с шефът на кръчмата.-излъгах за пореден път аз-Мисля,че ще е най-добре да ме съпроводите до харемът му или друго помещение,а когато излезе от кулата,в която е сега и ви е страх да го прекъснете,ще имате гаранция,че нито ще се ядоса,че отново ме няма,нито ще се ядоса,че сте го прекъснал?-дадох добра оферта,не исках при този мъж,за когото споменаха

Стражът видимо се поколеба и започна да се размишлява трескаво. Накрая се спогледа с колегата си и си кимнаха.
- Добре, ще те заведем до една от гостните стаи, които се намират до покоите на Негово Величество и когато свърши работата си ще го попитаме за вас, като по този начин ще можем да ви доведем бързо при нужда. - каза стража и кимна на колегата си, на име Морин, да заведе Кейтлин в гостната стая.

Найт ме бе извел от замъка за броени минути.Казах:
-Мерси за всичко,за пореден път вземаш рисковете,които правя аз и съм ти много признателна,че до сега не си ми отказал помощ.-поклоних се,правейки някакъв семпъл реверанс.После се обърнах и изтичах от границите на цитаделата.Тръгнах към Илиос да се преоблека,а после право на работа.

През тъмната гора вървях с Берсекър,но като наближихме той изчезна..Отново стоях пред тези огромни порти подиваха ме тръпки..от студа ...хвърлих палтото отстрани.. бельо ..След което застанах пред стражите и казах
-Господа ще ме отведете ли при Негово величество...
Умирах от студ но трябваше да вляза ..трябваше да му се извиния..ТОй ми трябваше като учител но не само заради това имаше и други прочини поради който трябвапе да го видя ..

Пред портата бяха две жени - магове, и един мъж - рейнджър. Мъжът погледна замечтано и тръгна да се приближава към момичето и да му казва, че ще му услужи с всичко, но жените го хванаха и му набиха два три шамара с думите:
- Задълженията са на първо място, кретен!
Той се осъзна и извърна поглед от Елиа, за да не си загуби главата. Едната жена се приближи към момичето и попита:
- И защо по-точно? И коя си ти? Защо си гола? - започна да разпитва тя с подозрителен тон.

-Как да ви обясня..Дрехите са ми са при негово величество и аз съм негова ученичка..Ако искате го питайте и се уверете сами и съм една от харема му..едва ли бихте го лиши от това..като прокарах ръце по тялото си хД..След което погледнах мъжа и му се усмихнах..след което попитах
-Ше ме пуснете ли вътре

Жената, която я разпитваше се комплексира(xD), защото не беше хубава като Елиа и се намръщи. Мъжа не гледаше към момичето, защото щеше лесно да се потдаде на инстинкта си. Втората жена въздъхна и каза:
- Е, не става така. Ще трябва да разберем дали говориш истината. Засега ела с нас за да не измръзнеш тук.
- Какви са тези глупости за ученичка...Императора да има ученичка...Ха. - каза подигравателно другата, но поведоха Елиа навътре. Щяха да я заведат във вече познатите й слугински помещения, докато питат Императора или някой негов доверен човек за нея.

/Пиши отново в слугинските помещения. xD/

Вървях бързо,копринената материя се вееше около мен.Бях облечена в бяла копринена рокля.Черните ми коси ярко й контрастираха.Високите токчета отчитаха всяка моя стипка,раздирайки тишината.Зениците ми се бяра разширили.Роклята беше къса три пръста над коляното,но въпреки това вървях страшно бързо и само сянката ми се отличаваше в мрака.Силуета ми беше размазан,бял като сняг.Косата ми се вееше назад и падаше по раменете,закъдрена на красиви масури.Бях страшно разтревожена..Да,разтревожена.Бях научила за битката,знаех и за силата на пустиняците.И бях разтревожена и то не за академията или за Кариен.А за Вайл.Спрях пред портите и избълвах с почти неазбираем тон:
-Търся Найт..

Стражите бяха някак си по-различни този път. Гледаха си работата и изглеждаха сериозни, но приличаха на прости войници заставащи за пръв път на подобен пост пред портите.
- Ъм, сир Найт в момента не е тук, госпожице. - отвърна й единия, докато изглеждаше запленен от вида й. Но бързо се освести. - Ъъъ, всъщност нито един от гвардейците на Негово Височество не е на линия, както и самия ни Император. Изчезнаха безследно преди ден и оставиха множество заповеди за изпълнение, сега в момента е настъпила мобилизация на всички налични войски, но не се знае срещу кой ще се бием...Мога ли да ви помогна с нещо друго?

Направо ми причерня.Пребледнях още повече отколкото бях,ако можеше да има такава степен.Гледах ги с широко отворени очи,невярваща на нито дума от това,което ми казва единия.Просто не можех да го повярвам.Той беше тръгнал на война...на война..а аз можеше да не го видя повече..Очите ми залъщяха от мъждивата светлина на фенерите около портите.
-Трябва да знам къде са...Трябва да знам,на къде са тръгнали и то веднага...-казах с пресипнал глас и погледнах умоляващо войниците.

- Наистина не можем да ви помогнем. - каза войникът, който изглежда наистина би искал да й помогне, но не знаеше как. Челото му се беше сбръчкало от усилено мислене, но той пак присви рамене и се предаде. - Не се сещам за никой, който да знае. Всички това обсъждат, истинска мистерия е, но смея да твърдя, че Негово Величество е всеизвестен с...импулсивните си решения. Най-често повтаряните слухове са, че е тръгнал с гвардията си към владенията на Кариен, с цел да се намеси в подходящ момент, по време на битката между армиите на Бялата лейди и Пустинния народ и да използва това за свое приемущество...Но това не обяснява защо е взел единствено личната си бодигарди. Другата теория е, че е да са тръгнали към Магическата Академия, но това е някак си по-малко вероятно. Каква полза би имал Негово Величество да се намесва в битката на този фронт? Е, един прост войник като мен не може и да предполага какво мислят влиятелните фигури, разбира се.

Мамка му тук е още по студено... Видях я тя бееше с вайл ..Приближих се и казах..
-КАкво правиш тукк..
като я погледна след което хвърлих поглед към новобранците и си казах "ей ся го сгазихме".БЯх кръстосала ръцете си пред тялото защото ми беше студено и вън се задваше буря..Вайл какво ли беше намислил ..беше трудно да се определи знам или е тръгнал срещу брат си или не знам ..Но дано се върнях живи с Киба ..А колкото до нейт с него мно не се разбирахме ..няямаше да е голяма загуба за мен ...НО вярвам че ще се прибират..След което погледна земята ..А вятъра разприскваше косатаа..

Дойде компаньонко-ученичката на Вайл.Не й обърнах значително внимание,чух че ме попита нещо,но нямах намерение да й отговарям.Очите ми все още блестяха от неверие в тъмнината.Как можеше никой от тези да не знае къде е Вайл!?Ами ако наистина ги беше накарал да тръгнат с него на война,само той и гвардейците му!?Как можеше да направи подобно нещо...Та това беше безумие...И какво ще търси в Академията..А при Кариен!?Само той и гвардейците!? Ами ако станеше война още преди да е дошъл пустинния народ!? Всичко беше възможно.Не,не..Нямаше да оставя нещата така.Виж пък може девойката да знае,къде са..Или е била толкова глупава да не попита?!Зениците ми се разшириха,красивите ми сини очи леко потъмняха,когато се обърнах към нея:
-Къде е Вайл!?-завъртях се рязко и я погледнах с проницателен поглед,попитах,със студен тон,а косата ми падна почти до талията при завъртането.Рокличката се уви около мен и после се плъзна надолу.Не ме интересуваше,че й е студено,не ме интересуваше нищо свързано с нея.Само исках да знам той къде е и нито дума повече,ако незнаеше вниманието ми към нея се обезмисляше.За нейно добро беше да ми каже истината...Иначе..Щях да си я извадя сама.Не само,че не бях настроение да се разправям с нея,ами само тя ми липсваше в картинката с нейните терзания.Нима не разбираше сериозността на ситуацията и въобще беше ли наясно,какво става!?Тя беше глупачка...Лековерна,наивна..Съмнявах се,че ще знае нещо,затова чаках нетърпеливо без да ми увърта да ми каже и да ми се разкара,защото щеше да си изпати,ако решеше да ме дразни.Бях настроена на нервна основа,бях и разтревожена,и ядосана и въобще невярваща,че той може да е тръгнал да се бие без да ми каже..Не че беше длъжен,но аз не можех да го приема просто така..

Погледах я като почнах да си мисля.."За каква се има била по силна от мен ей голяма работа..."Обърнах се към нея огледах я и казах точно и,ясно..
-Точно него търся ...
След което се врътнах и тръгнах по обратния път по котидора..Имаше няколко факли който бяха пред загасяне..Исках си от джоба кутия с цигари като запалих една и се облегнах на една то стените..Факлите осветляваха коридорите слабо..но можех да виждамм..Спуснах се надолу по стената и седнах на земята като кръстосах кръка облегна главата си на стената затворих очи ..и продължиш да си пуша..След около половин час .станах бавно..И отново и бавно тръгнах направо ..като отново незнаех на къде вървя ..Но Горе главата все ще има светлина в тунела (в моя случей в коридора..)Една от факлите загасна..Стана тъмно.затова Напрегнах сетивата си ..Вървях вървях вървях ...

-Приятно търсене..Безполезна си ми..-врътнах се отново към стражите.Бях повече от нея-точно така.Знаех,че съм нещо повече и че мога повече.Усмихнах се чаровно и самодоволно към стражите,които също вече ми бяха безполезни.Изчерпах информацията,която можеше да се изчерпа и казах с кадифен глас:
-Довиждане.-Обърнах се назад, тръгнах с грациозна походка към Илиос.Бледото ми копие изчезна в тъмнината на някакво си коридорче."Хах..много важна е пък тя.." -досмеша ми,само като гледах отстрани колко е смешна и как се опитва жалко да копира това, което аз мога и правя ми падна в очите.По-голяма глупачка не бях срещала и щях с голям кеф да я ступам при първата удобна възможност,с голям кеф.

Mean girl написа:: Погледах я като почнах да си мисля.."За каква се има била по силна от мен ей голяма работа..."Обърнах се към нея огледах я и казах точно и,ясно..
-Точно него търся ...
След което се врътнах и тръгнах по обратния път по котидора..Имаше няколко факли който бяха пред загасяне..Исках си от джоба кутия с цигари като запалих една и се облегнах на една то стените..Факлите осветляваха коридорите слабо..но можех да виждамм..Спуснах се надолу по стената и седнах на земята като кръстосах кръка облегна главата си на стената затворих очи ..и продължиш да си пуша..След около половин час .станах бавно..И отново и бавно тръгнах направо ..като отново незнаех на къде вървя ..Но Горе главата все ще има светлина в тунела (в моя случей в коридора..)Една от факлите загасна..Стана тъмно.затова Напрегнах сетивата си ..Вървях вървях вървях ...

Момичето вървеше съвсем безцелно и видя пред себе си коридор, който водеше надоло...Там изглеждаше още по-студено.

/Можеш да продължиш или да се върнеш./

-Сега трябва да или да надвия любопитството си или да го спра..Първото ще надделее..
казах си като продължих да вървя надолу по него ..Ставаше по студено и по студено..Оглеждах всяка част от коридора ..Незнайно как и откъде поднах на същата картина като в покойте .намалих крачката и нежно прокарах върховете на пръстите си през нея ..Като стигнах до края отново застанах посредата и увеличих темпото на ходенето си като преминах полека в тичане ..Стана тъмно се едно бях в ковчег за това издърпах последната факла която видях и намалих темпото ,защото огъня можеше да загазне..Имах чувството че вървя от часове а не виждах края на този коридор което не ми харесваше ..Но любопитсвото ми е по силно от мен какво да правя ...Усните ми бяха пресъхнали .....ЗАпочна да става студено а аз вървях ли вървях

Коридора стигна до едно стълбище. От него лъхаше допълнително студ. Цялата работа крещеше "Не влизай там, забранено е." Но пък втръщането също щеше да е гадно. Дали Елиа щеше отново да се потдаде на любопитството си?

-То са е видяло че ща са мрее..
казах си аз като тръгнах да изкачвам стълбите..Ставаше все по студено и по студено ..но какаво да се прави любопитсвото ми е в кръвта..разтърках раменете си като продължих да ги изкачвам И те нямаха край като всички останали неща в тази Цитаделаа..Стигнах до една врата отворих я и каквоо ....

Елиа се озова в пещера...огромна, обширна, мрачна, влажна и адски студена пещера. От тавана, който не се виждаше от мрак, се чуваше цвърченето на прилепи. Цялото място бе обгърнато в мощна магия. В далечината се виждаше съвсем бегло нещо като...черно езеро.

/Следващия ти пост трябва да е в тази тема. Все още имаш възможност да се върнеш. Smile

/

Португас застана пред портите видя един от стражите и го попита
-Добър Ден аз съм Португас.Д.Асе капитан Копието ми е Учител искам да го видя ако е възможно

Пред него стояха трима стражи, облечени в черни стоманени брони и ливреи над тях - с червения дракон на черен фон, герба на императорът. Климата беше суров тук, вятърът развяваше черните им копринени наметала диво, а косата на Португас се разрошваше от постоянния въздушен поток. Единият от стражите - млад и гладко избръснат мъж със сини очи и къса червена коса каза:
- Искаш да кажеш, че търсиш сир Клейууд. Само приятелите му го наричат Копието.
Но въпреки това мъжът се обърна и даде заповед на един от колегите си да се свърже с Жавелин. Стражът отдаде чест и с бързи крачки влезе през главната порта. Останалите двама следяха Асе зорко. Когато колегата им се завърна и каза, че сир Жавелин е готов да приеме Португас, червенокосият кимна и каза:
- Последвай ме.

/Само да си посмял да ми напишеш пост от 1 ред! Very Happy

/

Асе последва пазача след като мина през портите той продалжи на пред патеката беше направена от гранитни камани а от страни се виждаше градина която беше прекрасна цялата беше обсипана с черни рози които Португас толкова много обичаше тревата не беше зелена а посивяла и другото което забеляза Асе че в замака не прониква слънчева светлина което много допадаше на Португас както стъпваше на пред го удари силната черна аура от замака

ОфФ:Вайл е в Хелгейт...

» Портите
» Портите На Небесата