Покрайнините на гората

Тук, където дърветата бяха по-нарядко и опасности почти не се срещаха, беше най-често избираното място от учениците за осамотяване. Немалко влюбени двойки можеха да бъдат видяни под някое вековно дърво, далече от зорките очи на Майсторите си. Но дори в покрайнините, гората не беше съвсем безопастна. Винаги имаше шанс нещо да се случи.

Карина тръгна по алеята и вървеше с грациозни движения и бавна крачка. Наоколо бе приятно и вече бяха излезли нощните птици. Бе тихо, тъмно и спокойно. След като вървя твърде дълго по пътечката, по която не се виждаше никого, тя сви след едно храстче и тръгна из "дивото". Скоро се озова на някаква малка поланка, която не бе откривана скоро, поради липсата на каквито и да е следи. Тя седна на до едно дърво, облягайки се на стъблото ме, а два големи короне, изкочили от земята, я обръщаха като в хралупа. Тя отпусна глава назад, затвори си очите и се замисли. Всичко бе спокойно и тихо и въпреки нейната отпуснатост, сетивата й работеха идеално, несъзнателно, поради целия й живот прекаран във внимание. Тогава....

От дългото ходене Казуми стигна до покраинините на гората.Беше нощ.Луната всякаш беше точно зад гората и това правеше пеизажа още по красив.Момчето се огледа и видя някакви стъпки.Извади меча си и тръгна след тях.Въря доста време.Накрая стигна до някаква поляна.Видя че до един дънер беше легнало някакво момиче.Приближи се леко и се усети.Това момиче го видях когато се прибирах към общежитието то беше на съседната улица си каза Казуми на ум.Сигорно е на обочение в академията като мен С тези спомени и заклучения момчето прибра меча и се запъти към момичето за да я поздрави.....

Карина усети приближаващия човек от доста далече и вече бе приближила ръце към кинжалите, които биха й свършили добра работа в случая, ако се наложеше, но когато през един храст видя момчето с меча в ръка, разпозна познато лице и отново отдръпна ръце, поставяки ги отново коло краката си. Отпусна глава назад, продължи да стои отпусната ии когато усети момчето достатъчно близко до нея, тя отвори очи и го погледна. След като го огледа целия, проговори:
- Добър вечер! - каза тя и погледна права към очите му. Интересното беше, че въпреки тъмнината, която винаги й е помогала, този път не успя да ги види. Това не беше в нейна полза, защото тя опознаваше човека по очите, но реши да продължи разговора, за да разбере малко повече за него. - Какво правиш тук? Още някой кривнал от пътечката.... - завърши тя, отново появявайки се на лицето й леко самодоволната, но и закачлива усмивка.

Казуми се осмихна и поздрави: -Добър вечер.Ами реших да се разхода ии така стана.Ами ти какво правиш тук и то сама.

Карина продължаваше да стои на мястото си, на топло и уютно между корените, погледнала нагоре към събеседника си. Преди да продължи разговора тя го огледа, беше висок и възрастта му беше близка до нейната. Всичко беше наред, но вътрешното чувство за недовереност и че трябва да внимава с всички не си отиваше.
"Трябва да спра да оглеждам така хората и всичко останало...да се впиша тук и да спра да проверям всички ще бъде леко препядствие...."
След "великите" размисли, тя погледна отново момчето и отгорови на въпроса му:
- През последните четири години съм свикнала да нощувам на открито и на дори закрити места, които са по-зле от гората. Но тази тук е много уютна и приятна и ми допада да бъда тук, а не затворена в малките стаи....луксът не може да компенсира това. - каза тя и се засмя. - А относно защо съм сама - първо, че още не познавам никого и, второ, не се нуждая от някой да ме варди. - каза тя и този път по лието й плъзна нова самодоволна усмивка. - А ти какво правиш тук?

-Ами аз сам тук да се поразходя,но слочаино те видях теб каза Казуми като седна до нея и я запита: -Ами през всичките четири години винаги сама ли си била.Маика и баща нямаш ли.Момчето погледна нагоре към звездите и видя падаща звезда.Погледна момомичето намисли си желание и и отправи още един въпрос: -Как да те наричам.

Кари не очакваше точно този въпрос, заради което се замисли за момент. Брат й обикаляше всичко и всички, за да намери убийците на родителите й, а тя стоеше тук...но все пак реши да отговори...с истината.
- През последните четири години съм с брат ми, обакаляме, за да намерим убийците на родителите ни. За предните 12 години не искам да си спомням, още по-малко да говоря. - каза тя и нейзнойно защо в тонът й се бе породило раздразнение. Реши да забрави за това, за годините мъчение, за баба й и дядо й и за всички около онзи "малък-превъзходен-свят-на-великите-рейнджъри". Тя затвори очи, отново отпусна глава, но в момента, в който отвори очи, тя видя падащата звезда. Нямаше смисъл да споменава или казва нещо, защото й бе пределно ясно какво искаше. След като момчето й зададе въпрос, тя се обърна към него.
- Казвам се Карина Соарес.....наричай ме, както решиш. - каза тя, след което възвърна спокойния си вид и се умихна. - А ти си...?

Аз съм Ширутсуки Казуми.Момчето погледна в очите на Карина и видя болката и.Имаше късмет че не я усещаше.Навсякаде цареше тишина.Вятъра подуха леко и рязвя косата на Казуми,а тои се обърна към момичето и я попита: -Значи ти винаги си живяла в тъга и самота Кари.Аз съм имал щастливо детсво на моменти и никога не сам изпитвал чуството да съм сам.След това момчето легна и продалжи да говори: -Амии може ли да прекарам вечерта тук.Докато Казуми каза тези думи започна да се онася.След минута тои заспа до момичето.

Да, Кари наистина имаше тъжно и самотно, ако можеше да се нарече детство....Това бе разлика между тях двамата, а и тя бе сигурна, че тук щеше да има още много щастливи, на които повече от всичко, всичко им е "розово". Реши да не предумва повече и когато той тръгна да сяда до нея, тя само кимна. Научила си е урокът, че ако си на открито е по-добре да си с някого, не, че тук имаше опасност или че нея я беше страх. Абссолятно се изключваше втората опция.
Той легна до нея и не след дълго заспа.
"Добро начало. Още първата вечер тук се крия в гората, че и отнесох компания с мен." - каза тя, след което се засмя. Отпусна глава и не след дълго картинката представляваше - момче и момиче намиращи се между клоните на едно дърво, заспали, и двамата намиращи се с ръце близо до тайното място, където си държат оръжията.
На сутринта още рано, Карина се събуди, но не бе на мястото си от вчера вечерта. Главата й бе паднала върху рамото му и тя бързо се изправи, внимавайки да не го събуди, защото той още спеше. Тя стана, протегна се и отиде до едно малко езерце, което бе видяла по-рано вчера, докато вървеше насам. Изми се, след което освежена се върна и седна, където бе последно вчера, чакайки Казуми да се събуди.

Казуми се събуди и слънцето светеше в учите.Обърна се и видя че Кари седеше на тревата.Момчето се усмихна и каза: -Добро утро.Нали натам има езерце.А момичето кимна.Ичакаиме малко каза Казуми.Отиде до езерото изми се и се върна.Е Кари какво ще правим....А през това време на Казуми мо присветна и извика: -Рингииии!!!!И от нищото излезе домашния мо лубимец.

Кари се бе излегнала на тревата, докато Казуми вървеше наляво-надясно.
- Нямам си и на идея....но последното, което искам, е да се прибирам в стаята ми... Ти да имаш някакви предложения? - каза тя, но в този момент се чу името на ...нещо. - Какъв е домашния ти любимец? - каза тя и се изправи рязко, сещайки се за Саура....къде ли беше и какво ли прави. Със сигурно бе тук някъде, наблюдавайки ги, защото той никога не се отдалечаваше много от нея, още повече, ако е с някого, който вълкът не познава. Реши по-късно да го потърси и след това се обърна отново към Казуми. В този момент от ръката й падна гривната със знака на асасините, която Дред й беше дал вчера.
- Опс. - тя се наведе да я вземе, след което реши да я сложи горе на рамото си, защото стоеше много по-добре, а и за да се вижда. Тогава се сети, че не знаеше кой е той по сила, но реши, че когато дойде моментът, той ще каже.

Ами домашния ми лубимец е нисък и представлява нещо като мечка самоче ходи на 2 крака.Бял е и притежава частица Уми.Ами твоя доколкото разбрах е вълк и то доста верен каза Казуми и продалжи.Ако искаш ще те изпратя до общежитието ти а ас оттма отивам на тренировки.Аз сам Мечемаисторт поясно момчето и довърши: -Да тръгваме ако нямаш работа тук.

Кари кимна, след което се огледа - мястото почти не издаваше, че някой е бил тук, освен няколко стъпки тук и там.
- Да вървим. - каза тя и двамата тръгнаха. Когато той спомена, че е Мечемайстор, тя надигна глава, не знаеше как ще е реагира той на това, което е тя.
- Аз съм асасин. - каза тя и се спря до тук. След това тръгна, като застана от дясната му страна, за да се ижда туко-що завързаната лента на лявата й ръка.
Двамата вървяха, докато около тях всички бе много по-различно от вчера. Вече бе светло и се чуваха какви ли не насокоми, а слънцето бе огряло всичко наоколо. Тя върза косата си, която отново не приличаше на нищо, заради нощта прекарана тук и предължи.

Момчето я изгледа с леко оплашен поглед и каза: -Значи ти си ассасин ,наемен убиец.После бръкна в джоба си и видя че малката кутиика е още там.Почти бяха излезли от гората.След което Казуми замислен я попита: -Ами щом си ассасин искаш ли днес да доидеш с нас.Ще бъдем ас ти и още един ассасин ако се съгласиш.Другия ассасин иска да провери дали Греи легендарния ренджър които се е изгубил е мит.И ас се навих защото ще ми е интересно.Ще тръгнем като започне да се стъмва (когато всички приклучим тренировките за днес.).Е какво ще кажеш.

Кари видя реакцията му. Ясно й беше, че нямаше как да бъде по друг начин, всеки би реагирал така, като разбере коя е и както винаги никой не бе предположил за това коя е, преди да каже.
- Предложението ти ми харесва, но мисля да пропусна приключения из гората в търсене на рейнджър, защото не е в негова полза да го откривам. - каза тя и отново се сети за миналото си. Баба й и дядо й бяха рейнджъри и то известни, които я бяха държали затворена 10години, за да не разбере никой, че имат асасин в замъка си, поради което тя бе слугиня там толково много години. - Мерси все пак за предложението.
В този момент се чу леко шумолене, което само Кари улови, сякаш бе предназначено за нея. Тя извърна глава на там и видя в сянката сивата козина на вълка. Карина само кимна леко, след което Саура изчезна, а тя продължи да върви.
- Не мислете ли, че за вас ще е малко опасно да ходите само двама там? - каза тя и повдигна леко въпросетлно веждата си.

П.П. бих дошла с вас по-късно, но ще ставам след половин час някъде да уча ии ще ми отнеме доста време, а след това ще излизам, тъй че ще се прибера чак към 21часа....

Казуми замълча за малко и каза: -Ами ще е опасно но все пак ще е и интересно.Слънцето печеше силно и след извесно време Казуми и Кари бяха стигнали до градът.Академията и спалните помещения бяха в една посока.Бяха стигнали пресечката на която трябваше да се разделят и Казуми я попита: -Ами ти какво ще правиш днес...

Кари се спря на пресечката ии погледна към Казуми.
- И аз не знам...Предполагам, че вече са ми дошли съквартирантки и трябва да се запозная с тях, пък и съм уморена. Дървото не беше от най-удобните, на които съм спала. - каза тя и двамата се засмяха, но след това Кари реши, че не е нужно чак толкова да се отпуска и спря, като на лицето си остави само една усмивка.
- Ако искаш можеш да наминеш и да отидем на още една разходка в гората по-късно, знаеш къде са квартирите ни...тъкмо после може да видим Саура някъде из гората.... - каза тя и го погледна, очаквайки отговора му.

Ами разбира се че ще намина....Сега трябва да тръгвам за тренировки.Чао до после каза Казуми и и се усмихна.

Карина кимна, след което се чу едно "чао" и него вече го нямаше. Тя се обърна и тръгна с бавна крачка към мястото, където беше отседнала. Не й стоеше сама и се надяваше вече да са пристигнали съквартирантките й. Вятърът развя косите й, които премрежиха зрението й, а тя спокойно ги отдръпна и продължи пътя си.

Кари вървеше из гората. Вече за втори път бе тук, но знаеше, че и ще се повтаря за много напред. Свирна с уста някаква странна мелодия, след която се чу вой, шумолене и след малко Саура вече бе при нея. Тя клакна и погали вълка, а той стоеше кротко, като в този случай приличаше на някакво домашно куче, което бе последното, с което можеш да сравниш този вълк... След това отиде до едно дърво, което се намираше малко по-далече от пътечката и седна от задната му страна, от където не можеха да я видят хора, минаващи по пътечката. Вълкът се излегна до нея на четири лапи, тя сложи ръка върху него и започна да гали меката му козина. Това бе единственото същество на света, което тя си позволяваше да се отнася мило с него и да се отпуска...да се държи нежно и всичко останало. Естествено и плюс брат й, но в неговия случай рядко й се налагаше да го прегръща или гали( xD ) .... След това отпусна глава и се загледа във вече позеленелите корони на дърветата и всичката природа наоколо. Днес трябваше да изпълни мисията си, което отново я вкара в тези мисли....

Кари влез, отново тук, отново по същото време - вечерта, но поне щеше да смени компанията. След което отново се замисли за Кейтлин и странната случка в стаята им. Тя седна до едно дърво близо до пътечката, но на закътано място и се надяваше, че Кейт ще я намери, не защото я е видяла, а е проследила нейните стъпки, което щеше да бъде още едно доказателство пред нея що за човек е тя. Излегна се и подпря гръб на дървото, а в този момент от нищото се появи Саура, който легна до нея и тя започна да го гали, чакайки странното момиче, което бе новият й прякор.

С пълна точност,предвидливо 5 минути по-рано,за да открие Карина,Кейт влезе в гората.Повървя малко и не я откри на видно място.Обърна погледа си към почвата и листата на дърветата,на едно бяха изпопадали и Кейт прие това,като знак,че явно го е повдигнала.Тя повървя още малко,следвайки стъпките на Кари в калта и стигна до целта си не след дълго.Точно 30 минути след,като получи бележката,опря се от другата страна на дървото,без да издава присъствието си и каза:
-Е...Как си?-с лек,безгрижен тон,но с плътност в гласът ми.Под това имах предвид "Хайде,разкажи ми,за какво става дума около теб..."

Кари усети приближаването на Кейт, още когато тръгна след следите й по калта - трябваше да се научи да бъде далече по-безшумна и определено не трябваше да тръгна по първите следи, които видеше, защото можеше да е капан, но все пак реши да остави тези задълбочени мисли в нейната техника за по-късно. Сега момичето бе от другата страна и определено това, което Кари й бе написала в бележката, бе пробудило нейното любопитство. На лицето й се появи самодовлната усмивка и тя леко се подхилна.
- Защо се смееш? - бе очаквания отговор от Кейт.
- А нищо...просто, като прозрачна си ми, усещам те какво ще направиш и какво би правила, това донякъде е в моя полза и ми допада като факт, но не знам дали на теб би ти харесало, ако ти бях враг. - тя отново се засмя, но другото момиче беше мълчаливо. - Е, добре де, не го приемай навътре...ако ми допаднеш, ще те науча да си по-тиха. - отново тишина. - Добре, не обръщай внимание на поведението ми, такава съм ии ако искаш да си с мен и да сме приятелки, почвай да свикваш от сега... - но тогава бе прекъсната от нетърпеливия глас зад дървото...

-Да..виждам качествата ти на асасин...отдалече се вижда,че си перфектно обучена...-искрено си признах аз и обвих с ръце коленете си-Ще ми разкажеш ли нещо повече...? И не се притеснявай за характера,ще свикна...Всеки по себе си е уникален в характера и държанието си...това не е фактора ми за притеснение.

» Гората
» Гората
» Гората На Живота
» Гората На Живота